Normal;Iiaiene;footer;7
С Решение № 118/01.10.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 132/2008 г., Момчилградският районен съд е признал Севдие Хасан Юсеин от гр. Момчилград за виновна в това, че на 20.11.2007 година в гр. Момчилград, без надлежно разрешение приела на работа лицето Исмаил Метин Хасан от гр. Момчилград, род. на 26.12.1989 година, ненавършил 18- годишна възраст- престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Севдие Хасан Юсеин от гр. Момчилград, която обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите не се доказало по безспорен начин, че Севдие Хасан Юсеин е виновна за извършеното престьпление. Липсвали свидетели, които да потвърдят по безспорен начин, че Исмаил Хасан е работил и е бил назначен на работа в ЕТ „Сефа-Севдие Юсеин”. Разпитаният в съдебното производство свидетел Ташкън Йълмаз заявил, че никога не е работил във фурната и не му било известно дали Исмаил Хасан е работил там. Свидетелят Мохамед Хабил твърдял, че е работил във фурната през летните месеци, като видно от писмените доказателства, същият постъпил на работа на 08.10.2007г. и напуснал на 21.11.2007 г. Свидетелят Мустафа Юсуф твърдял, че Исмаил му е казал, че работи във фурната, но никога не го бил виждал да работи там, виждал го да стои отвън, но Исмаил живеел в близост до фурната, почти в един двор. Самият пострадал дал няколко версии след случая, като едната от тях била, че ходил да взима хляб. Впоследствие, след като му била оказана първа помощ в гр. Кърджали посочил, че се връщал от града и влязъл във фурната. Това се потвърждавало и от свидетеля Турай Хюсмен. Всички тези свидетелски показания и писмени доказателства по безспорен начин доказвали, че Исмаил не е работил във фурната. Наложеното на подсъдимата административно наказание от първоинстанциония съд се основавало само на показанията, дадени от Исмаил Хасан и никакви свидетелски показания не се покривали с неговите. Наложеното наказание се основавало на предположения, а не на неоспорими факти и доказателства по делото, поради което съдът неправилно признал за виновна Севдие Хасан Юсеин. Поради изложеното, жалбодателката моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, да оправдае Севдие Хасан Юсеин, като отмени наложеното й административно наказанието глоба в размер на 1000 лева. В съдебно заседание жалбодателката и защитникът й поддържат жалбата. Молят за оправдателно решение. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна. Предлага обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Въззивната инстанция провери изцяло правилността на обжалваното решение, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, на основание чл. 314 от НПК, като прие за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесено от Районна прокуратура- Момчилград постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на Севдие Хасан Юсеин от гр. Момчилград за извършено престъпление по чл. 192а ал.1 от НК- за това, че на 20.11.2007 година в гр. Момчилград, без надлежно разрешение приела на работа лицето Исмаил Метин Хасан от гр. Момчилград, род. на 26.12.1989 година, ненавършил 18- годишна възраст- престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК, и се е провело по реда на чл. 378 и сл. от НПК. Първоинстанционният съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като е събрал и обсъдил всички поискани от страните доказателства, включително събраните на досъдебното производство, като след обсъждане на доказателствената съвкупност, е приел, че обвинението по чл. 192а, ал.1 от НК по отношение на подс. Юсеин е доказано по несъмнен начин, поради което я е признал за виновна в извършването на престъпното деяние, освободил е същата от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева по реда на чл. 78а от НК. Така, за установено от фактическа страна, се приема следното: подсъдимата Севдие Хасан Юсеин от гр. Момчилград, като ЕТ „Сефа - Севдие Юсеин” гр. Момчилград, притежавала в същия град, на ул. „Освобождение” № 1 обект- фурна за производство на хляб и хлебни изделия. На 20.11.2007 год., като общ работник във фурната, започнал работа непълнолетният Исмаил Метин Хасан, роден на 26.12.1989 година, който бил ученик в 12 клас на СОУ „Н.Й.Вапцаров” в гр. Момчилград. За работното място св. Хасан научил от своя приятел-св.Ташкън Йълмаз, който вече работел в същия обект. При постъпването си на работа, св. Хасан бил приет от св. Сезан Юсеин - син на подс. Юсеин, с когото се договорили за работното време и за възнаграждението. Непълнолетният работел само нощна смяна, тъй като през деня ходел на училище. За периода от постъпването си на работа до 14.12.2007 година, св. Хасан получил на два пъти аванс- 90 лева и 150 лева, за което се подписал в тетрадка. Скоро след като започнал да работи, св. Хасан се срещнал и с подс. Юсеин, която, след като разбрала, че същият е непълнолетен, му казала, че ще подпишат трудов договор след като навърши пълнолетие, и тогава ще започне да го осигурява. На 14 срещу 15.12.2007 година през нощта св. Хасан бил на работа, заедно със св. Йълмаз, като двамата, след като сложили тестото във фурната, седнали до поточната линия, за да си починат. При ставането си, св. Хасан понечил да се подпре отстрани на машината, но се хванал за веригата й, при което дясната му ръка била затисната от движещите се механизми, като два от пръстите му били премачкани, а единият – откъснат. Св. Йълмаз спрял поточната линия и се обадил във ФСМП- Момчилград, след което във фурната пристигнал медицински екип, и след оказване на първа помощ от св. Хюсмен-фелдшер, пострадалият бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Кърджали, придружен от св. Йълмаз. Малко по-късно, при двамата дошъл св. Сезан Юсеин, който ги предупредил да не споменават, че работят в обекта. Тъй като св.Хасан бил притеснен, обяснил на приемащите го лекари, че бил отишъл във фурната, за да купи хляб. Видно от писмо изх. № 247/19.02.2008 година на Дирекция „Областна инспекция по труда” Кърджали, в същата не е постъпвало искане от ЕТ „Сефа -Севдие Юсеин" гр. Момчилград за издаване на разрешително за работа на непълнолетното лице Исмаил Метин Хасан и дирекцията не е издавала разрешение за работа на това непълнолетно лице. В съдебномедицинско удостоверение № 391/28.12.2007 година, издадено от д-р Н. Маринов, съдебен лекар, се сочи, че при прегледа и от представената епикриза на Исмаил Метин Хасан е установено: травматична ампутация на четвърти и пети пръсти на дясната ръка на нивото на първите междуфалангеални стави, разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на третия пръст на дясната ръка, разкъсване с липса на върховата част на втория пръст на дясната ръка и разкъсване с липса на върховата част на показалеца на дясната ръка, които до завършване на оздравителния процес- около два месеца, са довели до трайно затрудняване на движението на дясната ръка. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава пострадалия. Посочено в заключението е, че предвид характера на уврежданията, се приема, че след приключване на оздравителния процес, те ще доведат до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите Исмаил Метин Хасан, Турай Алиосман Хюсмен, Мохамед Расим Хабил и Мустафа Садула Юсуф, на които съдът дава вяра изцяло; от писмените доказателства по делото- съдебномедицинско удостоверение № 391/2007 година, изд. от д-р Николай Маринов, писмо изх. № 247/19.02.2008 година на Дирекция „Областна инспекция по труда” Кърджали, уведомление за прекратяване на трудово правоотношение, справка за съдимост, характеристика, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи за разпит на свидетели и др.; както и от обясненията на подсъдимата Юсеин, които съдът възприема частично, като не дава вяра изцяло на показанията на св. Сезан Сабахаттин Юсеин и Ташкън Хасан Йълмаз. Несъмненият факт, че непълнолетният свидетел Исмаил Хасан е работел във фурната с управител подс. Юсеин от 20.11.2007 година до 15.12.2007 година включително, се установява както от показанията на този свидетел, така и от показанията на свидетелите Мохамед Хабил, който сочи, че преди да напусне фирмата, работа там започнали св. Хасан и св. Ташкън Йълмаз; от тези на св. Мустафа Юсуф, с когото св. Хасан бил споделил, че работи във фурната; както и от показанията на св. Турай Хюсмен, оказал медицинска помощ на пострадалия във фурната и който сочи, че обаждането за инцидента се получило около 03.05 часа след полунощ на 15.12.2007 година, че пострадалият бил леко облечен- по тениска и с чехли, като навън било изключително студено, че до ЦСМП Кърджали пострадалият бил придружен от друго момче, на неговата възраст. Показанията на тримата свидетели са последователни, логични и безпротиворечиви в достатъчна степен, за да бъдат възприети от съда. Съдържащите се в тях факти не се опровергават от останалите доказателства по делото, включително от показанията на св. Сезан Юсеин, св. Йълмаз и от обясненията на подсъдимата. Напротив, позицията на двамата свидетели на отричане на фактите- че пострадалият и св. Йълмаз са работели във фурната, че св. Юсеин след инцидента е посетил пострадалия в ЦСМП в гр. Кърджали и е предупредил него и св. Йълмаз да не съобщават, че злополуката е станала при работа във фурната- е единствено с цел да подкрепят обясненията на подсъдимата, че не била наела св. Хасан на работа, че изобщо не го познавала и че той се намирал във фурната, за да купи хляб, когато станал инцидента, които обяснения представляват нейна защитна позиция с цел да бъде оневинена. Нелогични и се опровергават от показанията на св. Хасан и св. Хюсмен посочените обяснения на подсъдимата – нелогично е пострадалият да е посетил фурната около 03.00 часа след полунощ, за да купи хляб по това време, което е твърде необичайно време за купуване на хляб; както е нелогично да е отишъл до фурната по чехли и тениска в изключително студената снежна нощ. В тази връзка, логично са именно показанията на тези двама свидетели, а именно, че св. Хасан е бил на работа през нощта, каквато е била уговорката с работодателката и е бил облечен леко, защото във фурната е било топло. Първоначалната версия на св. Хасан пред лекарите, че се намирал във фурната, за да купи хляб, когато пострадал, намира обяснения именно с обстоятелството, че в болницата бил предупреден от св. Сезан Юсеин да не казва каква е истинската причина за инцидента. Обяснимо е процесуалното поведение и на другия непълнолетен свидетел- Йълмаз, и неговите показания по делото – той също в нарушение на трудовото законодателство е работел в тази фурна и работодателят му- подс. Юсеин, носи същата наказателна отговорност, каквато и за св. Юсеин, и поради тази причина също е бил предупреден от сина на подсъдимата да не казва, че работи във фурната. Освен това, показанията му, че не работи във фурната, че не бил свидетел на инцидента със св. Хасан и че не го бил придружил до болницата в гр. Кърджали, се опровергават от показанията на самия пострадал, както и на свидетелите Хюсмен и Хабил. Св. Хюсмен сочи, че до болницата пострадаÙият бил придружен от едно момче, на същата възраст, а св. Хабил- че и двамата непълнолетни свидетели са работели във фурната. По отношение показанията на последния свидетел за времето, през което е работел и напуснал фурната, обсъдено и от районния съд, очевидно е налице объркване от негова страна, като се установява от посоченото от този съд писмено доказателство - уведомление за прекратяване на трудово правоотношение, че същият е напуснал работа на 20.11.2007 година, която е датата на започване на работа от св. Хасан. Предвид така обсъдените доказателства се налага несъмненият извод, че непълнолетният свидетел се е намирал в трудовоправни отношения с фирмата на подсъдимата, нает от нея, като е имал определено работно място- фурната, в която е станала трудовата злополука, работно време- бил е нощна смяна, и е получавал трудово възнаграждение и злополуката е станала по време на работа и при изпълнение на трудовите задължения от свидетеля. С оглед на така установените фактически обстоятелства по делото, се налага изводът, че подс. Юсеин е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 192а, ал.1 от НК, като на 20.11.2007 година в гр. Момчилград, без надлежно разрешение приела на работа лицето Исмаил Метин Хасан от гр. Момчилград, род. на 26.12.1989 година, ненавършил 18- годишна възраст, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционния съд. Изложените от този съд съображения относно осъществяване на деянието от обективна и субективна страна, са правилни, подробни и законосъобразни, и изцяло се подкрепят от настоящата инстанция. Така, безспорно е по делото, че подсъдимата, в качеството си на работодател, е приела на работа непълнолетния свидетел Исмаил Метин Хасан, роден на 26.12.1989 година, ненавършил 18-годишна възраст. Същият е започнал работа без подсъдимата преди това да се е снабдила с надлежно разрешение от Дирекция „ОИТ” гр. Кърджали по чл. 303, ал.3 от КТ, без каквото е било недопустимо приемането му на работа. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, при който подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици. Същата като производител на хляб и хлебни изделия е наемала работници за извършване на определен вид работа по трудови договори, което изисква познаване и спазване на трудовото законодателство. Че това е така сочи конкретно нейно поведение- след като св. Хасан започнал работа, подсъдимата му обяснила, че трудов договор ще сключат след като навърши пълнолетие и тогава ще започне и да го осигурява, което сочи само на един извод, че й е била известна специалната закрила на непълнолетните при наемане на работа по Кодекса на труда, както и последиците от неспазването й, за което пък сочи бързата реакция-нейна и на сина й след злополуката, а именно предупреждение на непълнолетните свидетели да не съобщават, че са били на работа във фурната. При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата Юсеин наказание, първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице кумулативните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба: деянието е умишлено и за извършването му се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца и глоба от петстотин до хиляда лева; подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред и с деянието не са причинени имуществени вреди. В тази връзка, следва да се посочи, обществената опасност на конкретното деянието е по-висока в сравнение с други такива престъпления, предвид обстоятелството, че непълнолетният свидетел, нает на работа, е пострадал с увреждания, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. От друга страна-обществената опасност на подсъдимата е ниска, предвид чистото й съдебно минало и положителни характеристични данни. С оглед на тези обстоятелства, в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, първоинстанционният съд й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, което е справедливо и целите на наказанието по отношение на подсъдимата могат да бъдат постигнати. По изложените съображения въззивната жалба на подс. Юсеин е неоснователна. При извършената изцяло проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от районния съд. Решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 118/01.10.2008 година, постановено по н.а.х.д. № 132/2008 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|