Р Е
Ш Е Н И Е
№60
гр. Габрово, 26.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито
съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к. а. н.
д. № 54 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на зам.-директор на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, чрез пълномощник юрк. Ж.К., против решение
№ 151 от 29.12.2022 г. по АНД №386/2022 г. на Районен съд – Севлиево.
С решението е отменено, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №22210500189 от 16.09.2022 г. на зам. директора на РДГ - Велико
Търново, с което на В.В.В., ЕГН:**********, за извършено нарушение на чл. 29,
ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено
административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на
300,00 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Посочва се, че изложените в
него доводи не кореспондират с
действителното фактическо положение и на събраните по делото доказателства.
Касационният жалбоподател счита, че РС Севлиево е
кредитирал единствено показанията на свидетелите от страна на жалбоподателя, а
мотивите му не са съобразени нито с нормативните разпоредби, нито с изяснените
по делото обстоятелства, както и с безспорно установеното нарушение, извършено
от лицето В. в качеството му на лесовъд на частна практика, на чието име е
издадено позволително за сеч, и е адресат на разпоредбите по чл. 29 от Наредба
№ 1 за контрола и опазването на горските територии. За него е възникнало
задължение при провеждане на сечта да обозначи горската територия, в която се
провежда добив на дървесина. Задължението по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии по отношение на
лицата по чл. 108 ал. 2 от Закона за горите не се изчерпва само с поставянето
на табелите, а включва и тяхното поддържане, подновяване и премахване, което е
видно и от т. 3 на Заповед № 702 от 03.09.2014 г. на изпълнителния директор на
ИАГ-София.
В чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването
на горските територии е записано, че обозначаването се извършва с «табели» (мн.
ч.), а не само с една единствена «табела» (ед. ч.), които трябва
да са налични в сечището през целия срок на провеждане на сечта в имота. Изрично
в т. 6 на приложената по делото Заповед № 702 от 03.09.2014 г. е посочено къде
задължително се поставят обозначителните табели, като от приложения по делото
Технологичен план за добив на дървесина от имот № 00103.61.120 е видно, че по
периферията на имота са отбелязани 3 временни склада и един на около 750 м от
сечището, т. е. общо 4 (четири) броя временни склада, където следва да бъдат
поставени табели.
Посочва се, че нито от показанията на разпитаните по
искане на санкционираното лице свидетели, нито от представения регистър на
обозначителните табели може да се приеме за безспорно доказано, че още преди
сечта лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е изпълнило задължението си за поставяне
на обозначителна табела в процесния имот.
От свидетелските показания на тримата служители на ТП ДЛС
„Росица“ гр. Севлиево безспорно се доказвало, че същите са обходили целия имот,
включително и на местата, където е задължително да има поставена обозначителна
табела, но такава не са открили, нито следи или остатъци от нея.
Изтъкват се противоречия в защитната линия на В.. За
необоснован се приема, изводът на съда, че липсата на табелата към датата на
проверката не влече задължително след себе си виновна пасивност на
жалбоподателя през целия период на сечта. Оспорва се и направеният от РС Севлиево
извод, че поради липсата или незначителността на вредни последици от
нарушението, както и липсата на други подобни нарушения, извършени от лицето В.,
се касае за маловажен случай и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, поради което
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено. Затова се прави
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се
потвърждава горепосоченото наказателно постановление. Претендират се разноски
за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание представител на касационния
жалбоподател не се явява. Пълномощникът му депозира писмено становище, в което поддържа
жалбата и моли съдът да отмени обжалваното решение по изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба В.В. не се явява в с.з.
Чрез пълномощника си адвокат П.Д. представя молба, в която изразява съображения
за правилност и законосъобразност на решението на РС Севлиево, поради което се
прави искане за оставянето му в сила. Претендира разноски.
Прокурорът изразява заключение за неоснователност на
жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и
приети нови доказателства.
Административен съд Габрово, като съобрази наведените
доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение РС Севлиево е приел
за установено от фактическа страна, че на 15.03.2022 г. свидетелите А. Й.,
К. И. и Х. Х. - служители в ДЛС „Росица“ - Севлиево извършили проверка в отдел
387, подотдел „з“ с кадастрален № 00103.61.120, за който имало издадено
позволително за сеч на В.В.. Проверяващите констатирали, че в имота не били поставени
обозначителни табели. Така установеното
обстоятелство било отразено в констативен протокол /КП/ № 134927 от 15.03.2022
година. На следващия ден, 16.03.2022 г.,
св. А. Й., в присъствието на
свидетелите И. и Х., съставил срещу В.В. акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 15.03.2022 година същият не изпълнява задълженията си
за поставяне на обозначителна табела по образец в горепосочения имот - частна
горска територия, в който се извършва добив на дървесина съгласно позволително
за сеч № 0657831 от 27.02.2022 г. Актосъставителят квалифицирал описаното от
него деяние като нарушение на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии. След съставянето на акта същият бил предявен
на жалбоподателя, който в графата за възражения записал следното: „Тъй като
табелите са хартиени и последните дни климатичните условия бяха лоши, табелата
е унищожена от силните ветрове и снежни виелици“.
Въз основа на описания по-горе АУАН
административнонаказващият орган съставил на 16.09.2022 г. обжалваното
наказателно постановление. В него той се съгласил изцяло и преповторил буквално
констатациите, описани в акта. Счел, че описаното деяние съставлява нарушение
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от
Наредбата и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, поради което наложил на В.В.
глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Разпитаните като свидетели служители, извършили
проверката, са потвърдили пред въззивния съд констатациите, отразени в КП и
АУАН.
По искане на жалбоподателя като свидетели са разпитани А.
Д. и Д. Х., които са обяснили, че преди началото на сечта в имота - първите дни
на месец март 2022 година, двамата са присъствали когато жалбоподателят
поставил обозначителна табела „от дясно на първото дърво при влизане в гората“,
както и че в следващите дни не са работили в имота, тъй като атмосферните условия
били много лоши поради силен вятър и снеговалеж.
Жалбоподателят е представил регистър за поставяне
на информационни табели на сечища за дърводобив за 2022 г., от който е видно,
че на 02.03.2022 г., в присъствието на свид. Д. В., санкционираният лесовъд е поставил
обозначителна табела в процесния имот.
При така установената по делото фактическа обстановка РС Севлиево
не е констатирал процесуални нарушения при издаване на процесния АУАН и оспореното наказателно постановление. Приел е
за безспорно установено, че при извършената от страна на контролните органи
проверка на 15.03.2022 г., същите не са открили поставена обозначителна табела
в проверявания имот. Съдът е приел обаче за установено, че такава обозначителна
табела е била поставена в имота в началото на месец март 2022 г. - въз основа
на показанията на свидетелите Д. и Х., които не са опровергани от други
доказателства по делото, както и че във вида, в който табелата бива изработвана
и поставяна /при липса на специални изисквания относно материала, като
най-често се изработва от хартия/, същата много лесно може да бъде унищожена
или повредена, както от действия, така и от природни явления. В тази връзка по
същество е приел, че законодателят не изисква лицето, имащо задължение за
поставянето на табелата, да осигури постоянно ежедневно наблюдение над имота,
за да го предпази от посегателства. И тъй като по делото не било установено
жалбопадателят да не е положил усилия за спазване задължението си по чл. 29,
ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., въззивният съд е счел, че липсата на
този информационен носител към датата на проверката не влече след себе си
задължително виновна пасивност на жалбоподателя в целия процес на сечта.
Достигнал е до заключение, че констатираният пропуск, и то само в един
конкретен ден, не може да се приравни с пълна липса на положени дължими усилия
в указаната насока. Затова наказателната репресия по отношение на
санкционираното лице се явява необосновано тежка, още повече че от нарушението
не са настъпили никакви вредни последици. С оглед на изложеното въззивният съд
е приел, че нарушението разкрива изключително ниска степен на обществена
опасност, значително отличаваща го от останалите деяния от неговия вид. Няма
данни В. да е извършвал и друг път административни нарушения, за които да е
санкциониран с влезли в законна сила наказателни постановления. При това
положение са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, които
съставляват предпоставка за освобождаване на жалбоподателя от
административнонаказателна отговорност. С оглед на изложеното съдът е отменил издаденото от зам.
директора на РДГ В. Търново процесно наказателно постановление.
Настоящата инстанция споделя изводите на РС Севлиево
относно липсата на съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство или формални такива при издаването на
АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на
наказателното постановление. Административнонаказателното производство е протекло
при спазване на законовите изисквания. АУАН е съставен в присъствието на
адресата и му е връчен лично,
като същият е взел участие и при извършената проверка. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно
качество. Безспорно е установена компетентността на
зам. директора на РДГ В. Търново ответника като административно-наказващ орган,
чрез представените по делото Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните и заповед №1/02.01.2018 г. на директора на РДГ В. Търново.
Настоящият съдебен състав
споделя и направените от районния съд изводи по отношение съставомерността на деянието, за което на жалбоподателя
е наложено административно наказание. Същото е описано по идентичен начин в
процесните АУАН и НП, в които е посочено, че на 15.03.2022 г. В.В., в
качеството му на лесовъд на частна практика, не изпълнява задълженията си за поставяне
на обозначителна табела по образец в подробно описания по-горе имот – частна
горска територия, в който се извършвал добив на дървесина по позволително за сеч №
0657831 от 27.02.2022 г., със срок за провеждане на
сечта от 02.03.2022 г. до 31.12.2022 г.
Не е спорно, а се установява и от приложения по делото
констативен протокол, серия СЦЦП № 134927 от 15.03.2022 г., както и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че към момента на
извършване на проверката сечта в проверявания отдел е започнала. Безспорно е и, че процесният имот, в който е
осъществявана сечта, представлява горска територия. Поради това и съгласно
посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 29 ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, то жалбоподателят – за който не е спорно, че в качеството
си на лесовъд на частна практика е лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ - е следвало да
постави табели за обозначаването на имота като такава горска територия, в която
се провежда добив на дървесина.
Съдът намира, че не са относими към предмета на делото правилните по
същество аргументи на ответната страна и свързаните с тях писмени
доказателства, касаещи задължението на лицата по чл. 108 ал. 2 от ЗГ да поставят
повече от една обозначителна табела, местата на които се определят съгласно заповед № 702 от 03.09.2014 г. на изпълнителния директор
на ИАГ- София. Тези съображения не са взети
предвид от самия административно-наказващ орган при издаване на разглежданото
наказателно постановление. Този извод следва от факта, че с процесното НП на санкционираното
лице е вменено извършване на административно нарушение, състоящо се в
непоставяне на една табела в деня на извършената проверка, а не на всички
задължителни според касационния жалбоподател табели в момента преди започване
на сечта. При това нито в акта, нито в наказателното постановление е направена конкретизация
относно мястото, където е следвало да бъде поставена липсващата обозначителна
табела, респ. местата на други задължителни такива табели, за бъде може да бъде
изследван този въпрос в процедурата по съдебно обжалване. Това е необходимо, за
да се гарантира възможността на санкционираното лице да разбере в пълнота
всички обстоятелства, свързани с твърдяното от АНО административно нарушение,
респ. да се защити по тях.
На следващо място съдът взема предвид, че наложеното административно
наказание е за административно нарушение, което може да бъде осъществено
единствено чрез бездействие, поради което е необходимо най-напред да се
изследва нормативно дължимото поведение
на жалбоподателя. А съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. задължението за поставяне на обозначителни табели в горска
територия, където се провежда сеч, възниква за лицата по чл. 108 ал. 2 преди
започване на сечта. Следователно, за да установят дали лесовъдът на частна
практика е изпълнил задължението си по чл. 29 ал. 1 от наредбата, проверяващите
и административно-наказващите органи са длъжни да съберат данни за наличието на
такива табели към момента преди започване на сечта.
В разглеждания случай това не е сторено, като от съдържанието на издадените
АУАН и НП се установява, че проверяващите служители, а впоследствие и зам. директорът
на РДГ В. Търново са приели за дата на извършване на нарушението датата на
проверката. След като обаче към тази дата сечта вече е започнала, то очевидно
неизпълнението на задължението от лесовъда В. отстои напред във времето и като
дата на извършване на нарушението следва да се посочи датата, предхождаща тази
на започване на сечта. В случай, че се установи, че табели не са били поставени
от момента преди започване на сечта до момента на проверката, този период
следва да бъде посочен в АУАН и НП.
Жалбоподателят обаче твърди, че към определения в цитираната наредба момент
той е изпълнил задължението си за поставяне на обозначителна табела. Това свое
твърдение той е направил още в момента на извършване на проверката, като е
ангажирал свидетелски показания за установяването му. Освен, че тези показания
не са опровергани в хода на съдебното производство, както правилно е приел
въззивният съд, извършилите проверката служители не са събирали данни,
опровергаващи или подкрепящи това негово твърдение. Това е видно от
използваната в процесните КП, АУАН и НП формулировка, от която може да се
направи извод, че проверката се е съсредоточила единствено върху датата, на
която е извършена. В противен случай в цитираните документи би следвало да се
съдържат данни и заключения, че от датата, на която е трябвало да бъде
поставена обозначителна табела /денят преди започване на сечта/ до датата на
извършване на проверката, на обекта не е имало поставена такава.
Наличието на една или повече обозначителни табели, поставени от лице по чл.
108 ал. 2 от ЗГ преди започване на сечта, които липсват по една или друга
причина в по-късен момент, води до извод за липса на елементите от обективния и
субективния състав на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, тъй като не може да се говори за неизпълнение на задължението по чл. 29 ал.
1 от цитираната наредба в указания от чл. 29 ал. 2 на същата времеви период.
При наличието на първоначално поставена табела следва да се докаже по несъмнен
начин, че лесовъдът на частна практика е знаел за нейното последващо премахване
и унищожаване, което е в тежест на административно-наказващият орган. В случай,
че тази хипотеза не е налице, проверяващите служители могат да уведомят
задължения за поставяне на обозначителни табели субект за констатираните от тях
обстоятелства и да му разпоредят да възстанови същите, на осн. чл. 197 т. 6 от
Закона за горите. След извършване на тези действия и ако се установи, че задълженият
субект не е изпълнил издаденото му разпореждане, ще възникнат основания за
санкционирането му по административнонаказателен ред.
Неотносими към изпълнителното деяние са аргументите относно задължението на
жалбоподателя да следи и упражнява постоянен контрол върху наличието на
табелите в процесната горска територия, тъй като тези действия не са част от
състава на вменененото с обжалваното НП административно нарушение – както беше
посочено, изпълнително деяние е описано като непоставяне на обозначителна
табела, а не неупражнен контрол за наличието на такава.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
счита, че решението на РС Севлиево е правилно и законосъобразно. Не са
констатирани пороци, които да водят до неговата отмяна, като съдебният акт е
постановен в съответствие с материалния закон, с оглед на което следва да бъде
потвърден.
При този изход на делото основателна се явява претенцията
на ответника по касационната жалба, изразена чрез неговия процесуален
представител, за присъждане на направените по делото разноски пред
настоящата съдебна инстанция в размер на 200 лева – възнаграждение за адвокат,
доказано чрез представения договор за правна защита и съдействие на л. 21
/гръб/. Същите следва да бъдат понесени от ответния административен орган - РДГ
В. Търново, като направеното от него възражение за прекомерност е
неоснователно, поради минималния размер на адвокатския хонорар.
Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от
АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
151, постановено на 29.12.2022 г. по АНД №386/2022 г. на Районен съд –
Севлиево, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати
на В.В.В., ЕГН:**********, с адрес ***, направените разноски по
делото в размер на 250,00 /двеста /
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Е. Кирова/