Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26
гр. Русе, 26.02.2020 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на шестнадесети януари, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Свилен Сирманов
Членове: 1. Юлиян Стаменов
2. Росица Радославова
с участието на секретар Недялка Неделчева,
в присъствието на прокурора Георги Георгиев, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х.
дело № 800/19 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия А. К. К. е
обжалвал присъдата по н.о.х.д. № 1875/19 г. на РРС, с която е ангажирана
наказателната му отговорност
за престъпление чл.
210 ал. 1 т. 1 и 4, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 4 от НК- „телефонна“ измама, извършена на
21.11.2018 г., в условията на повторност, в
немаловажен случай, като помагач, в съучастие с неустановени лица, чрез
въвеждане на пострадалата М. Н. Г., че ще съдействува
на полицейски служители за залавяне на извършители на „телефонна измама“ и че е
подадена молба за теглене от неин паричен влог, с причинена щета имотна щета на
стойност 11240 лв., като му е
наложено наказание при условията на чл. 58а от НК вр.
чл. 373 ал. 2 от НПК две години лишаване от свобода, при групиране на с наказазанието му по н.о.х.д. № 1015/19 г. на РС-Плевен е наложено
общо такова две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване и е приведено в изпълнение наказанието по предходното му осъждане
за същото престъпление по н.о.х.д. № 1476/18 г. на РС-Благоевград.
Конкретизирано е оплакване за явна несправедливост на наказанието изразяващо се
в несъразмерна тежест, по съображения, че прокурорът в първоинстанционното
производство е искал по нисък размер на наказанието.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на пъпрвоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, при провеждане
на съдебното следствие и формулиране на констатациите по реда на чл. 373 ал. 2
и 3 вр. чл. 371 т. 2 от НПК
първоинстанционният съд е приел
и не се оспорва правилността на следното:
Подсъдимият е български гражданин, със средно образование, разведен,
безработен, с постоянен адрес ***. Осъждан е два пъти, вкл. за престъпление
като процесното по н.о.х.д. № 1476/2018 г. на
РС-Благоевград на девет месеца лишаване от свобода с отлагане на изтърпяването
по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
През м. октомври 2018 г. се уговорил с неустановени лица да участвува в т.н. „телефонни измами“, като срещу заплащане
взема оставени от различни лица, въведени в заблуждение че участвуват
в полицайска акция за залавяне на „телефонни измамници“ парични средства и ценности и ги пренася в
Букурещ.
За също такива деяния, извършени на 6 и 9-и юли 2018 г. в Благоевград подсъдимият
е бил осъден с горепосочената присъда по н.о.х.д. № 1476/2018 г. на РС-Брагоевград.
Процесното деяние било
извършено на 21.11.2018 г., в гр. Русе, под общото техническо и логистично
ръководство на неустановените лица. В съответствие с предварителната уговорка и
конкретни указания, постоянно адаптиращи се към обстановката подсъдимият
изчаквал и се придвижвал на посочени му по мобилния му телефон лица. Същевременно
пострадалата била въведена в заблуждение от неустановените лице, обаждащи й се
по телефона и последователно представящи се като комисар К., доктор К., и разрлични лица с мъжки и женски гласове, изпълняващи ролята
на измамници, че помага на акция по залавяне на
телефонни измамници и че се прави опит за неправоперно изтегляне на паричния й влог. В резултат на
продължителна и ненужно тук подробно да се описва манипулация, целяща както
поддържането на заблуждението й, така и избягване на разкриването на деянието, като
част от придвижването й било обстойно наблюдавано и координирано и от
подсъдимия К., пострадалата събрала всички златни бижута от дома си и изтеглила
сумата 10 000 лв. от влога си от офис в Пощенска банка, и в края на краищата
оставила цалото имущество на горепосочената стойност върху
посочена й метална кутия на ел. табло. Веднага след отдалечаването й
подсъдимият взел оставеното и с наето такси се придвижил до намиращата се на 60
км. румънска столица Букурещ, където в съответствие с инструкциите му предал
всичко на неустановените лица, получил уговореното заплащане и се върнал в гр.
Русе.
Тази фактическа обстановка е приета за установена въз основа на правилен и
изчерпателен анализ на гласните, писмените и от експертен порядък
доказателства, които са достатъчни и напълно непротиворечиви помежду си и не се
оспорва от страните.
При разглеждането на делото и
формирането на решаващата воля на съда
не са допуснати каквито и да било нарушения на
процесуалните правила.
При така правилно установената
фактология по делото по съществото си присъдата е законосъобразна. Правилно първоинстанционният
съд е възприел и признал подсъдимия за виновен по инвокираната
от прокурора правна квалификация на деятелността
му, както се описа по-горе.
Оплакванията по жалбата за явна несправедливост на
наказанието са неоснователни.
Следва да се посочи преди всичко, че съдът не е
обвързан по никакъв начин от становището на прокурора относно размера на
следващото се наказание. Напротив, негово суверенно право и задължение е
обстойната и изчерпателна преценка на обуславящите тежестта на санкцията факти
и обстоятелства. Въззивната инстанция намира, че тази
преценка е правилна и определения размер на наказанието между минимума и
средата - три години – е адекватен на спецификата на случая, общественото опастност на деянието и дееца и целите по чл. 36 от НК, поради
което и в тази част присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Касае се за осъждано лице, без трудови навици, а
очевидно затвърждаважи се престъпни навици, процесното престъпление - т.н. „телефонни измами“, както и
предходното, /а също и последващото между извършването на процесното
деяние и постановяване на обжалватната присъда/ имат
изключително нашумял и негативен обществен отзвук, и трите се отличават с
изключителни упоритост, наглост и организационни и логистични умения при
осъществяването и затрудняването на разкриването, с действително съществен
принос за осъществяването на деянието, измамите са извършени в отдалечени места
в страната, както правилно е съобразил РРС, при повече от едно квалифициращо съставомерно обстоятелство. При всички тези отегчаващи
отговорността налице е едно единствено смекчаващо - признанието му в хода на
досъдебното производство, чиято относителна тежест в случая значително намалява
като се имат предвид изобилните други доказателства осигурени още там, както и ползуваната привилегия по чл. 58а от НК. Правилно РРС е
съобразил, че липсата на доходи от трудова дейност не е установено по делото
като дължаща се на обективни причини, нежели склоносттта
му да си ги осигури с престъпления. При
това съотношение на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства определения
размер на наказанието значително под средата по никакъв начин не може да се
квалифицира като несъразмерно тежък. След редукцията му съгл. чл. 58а от НК е
сведен на две години лишаване от свобода и е останал такъв при групирането с
предходното осъждане по н.о.х.д. № 1015/19 г. на ПлРС.
Въззивната инстанция възприема изцяло и останалите подробни и
правилни констатации, съждения и доводи в мотивите към първоинстанционната
присъда, които не е нужно да се преписват тук.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на процесната присъда и съобрацзно
изложеното окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 152/23.11.2019 г. по н.о.х.д. № 1876/19 г. на РРС – девети
нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: 1. 2.