РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Ардино, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря К. Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20245110100114 по описа за 2024 година
Предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът С. А. М. от с. ******* твърди, че след
поставен коронарно-пулмонален байпас на 17.09.2015 г. в болница
"Аджъбадем", Бурса, Р. Турция в резултат на заболяването му: 125.1
"Атеросклеротична болест на сърцето" и 124.9 "Остра исхемична болест на
сърцето, неуточнена", с издадената епикриза на 25.11.2015 г. се явил на
консултация при кардиолог в България, който му поставил основна диагноза:
"Други видове стенокардия. Наличие на аортнокоронарен шънтов трансплант"
с придружаващи заболявания и усложнения: "Есенциална (първична)
хипертония" и на следващия ден - 26.11.2015 г., му било издадено направление
за ТЕЛК № 000114/26.11.2015 г. и етапна епикриза за периода от 01.01.2015 г.
до 26.11.2015 г. Твърди, че веднага подал молба-декларация за явяване пред
ТЕЛК, вх. № 3681/26.11.2015г. по описа на РЗИ-Кърджали, с приложени
документи за явяване пред ТЕЛК, като посочил за адрес за получаване на
писмо - гр. Ардино, ул. "Орлови скали" № 53, на който живеела дъщеря му
Светла Сашева М., натоварена да получи отговора на ТЕЛК за явяване пред
административния орган в случай, че той отсъства. След подаване на
документите за явяването му пред ТЕЛК изминало много време без обратна
информация от ТЕЛК - повече от три години, до м. март 2019 г., когато
ищецът от служители в ТЕЛК разбрал, че му било изпратено писмо, но нямали
обратна информация за писмото и му обяснили, че може да подаде нова молба
за явяване пред ТЕЛК, което ищецът направил и на 07.03.2019г. подал
повторно заявление с всички документи за явяване пред ТЕЛК, вследствие на
което му била определена дата за явяване пред лекарската комисия на
26.11.2019 г., когато се явил и му било издадено експертно решение №
2261/26.11.2019 г. от заседание № 085 на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ
"Д-р Атанас Дафовски" АД, гр. Кърджали, в което му била определена 60%
1
трайно намалена работоспособност за срок от три години. В писмо, изх. №
1009/14.08.2020 г., ответното дружество посочило, че пратка за ищеца била
изпратена на 17.10.2018 г. с подател: МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД до
адрес: гр. Ардино, ул. "Орлови скали" № 53 и същата пристигнала на
18.10.2018г. в Пощенска станция Ардино за доставка, както и че след
направени опити за доставка и определения срок за доставка, пратката била
върната на подателя на 09.11.2018г., като към писмото били приложени
известие за доставяне, разписка за връщане на пратката и опис на
препоръчани пратки за разнос, в които било посочено, че адресът за доставки
бил посетен на 18.10.2018 г. и на 29.10.2018 г. и пратката била върната като
непотърсена на 09.11.2018 г. Пощальонът в гр. Ардино заявил, че не си спомня
случая, но щом пратката била върната, той бил посещавал адреса и явно не го
открил. Дъщерята на ищеца му казала, че никой не е посещавал адреса и
писмо не била получавала, както и че не била напускала адреса, тъй като била
с новородено дете, но служител на пощите не бил идвал, нито било оставено
съобщение от пощата, че ищецът не е намерен на адреса. Твърди, че
издаденото експертно решение № 2261/26.11.2019г., послужило за
пенсиониране на ищеца поради инвалидност, с определена пенсия в размер на
262,50 лева месечно. Впоследствие новоиздаденото ЕР № 92247/28.11.2022 г.
от заседание № 236 на Първи състав на ТЕЛК потвърдило 60% трайно
намалена работоспособност за срок от три години. Твърди, че от 18.10.2018 г.
до 26.11.2019 г., поради виновно поведение на служители на ответното
дружество, ищецът не получавал пенсия за инвалидност, която спрямо
определения му размер била на стойност 3500 лева. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер
на 3500 лева, представляваща имуществени вреди за неполучена пенсия за
инвалидност за периода от 18.10.2018 г. до 26.11.2019 г., вследствие на
виновно неизпълнение на трудовите задължения на служители на ответното
дружество по доставяне на писмова пратка от МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски",
гр. Кърджали, изпратена до ищеца, ведно със законната лихва, считано три
години назад от деня на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
договорен адвокат поддържа иска, за което излага подробни съображения.
Представя списък на разноските и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез пълномощник, с който намира предявения иск за
неоснователен, необоснован и недоказан. Не оспорва, че на 17.10.2018 г. от
Пощенска станция гр.Кърджали Ц 6600 е получена пратка № PS662000112P5
с подател МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“ и получател - ищецът С. А. М., гр.
Ардино, ул. „Орлови скали“ № 53, както и че на 18.10.2018г. пратката е
получена в Пощенска станция Ардино за доставка. Пощенският раздавач не е
открил никой на адреса на получателя, който да приеме пратката и в
изпълнение на технологичните правила е оставил известие обр. 210 на адреса
на получателя на 18.10.2018г. Тъй като получателят не се явил в пощенската
станция да получи пратката си, на 29.10.2018г. на адреса на получателя било
оставено второ известие обр. 210, което също не било получено от получателя
или негов пълномощник и пратката била върната на подателя. Твърди, че
технологията по доставка на препоръчаната пратка (пратка с известие за
доставяне) е спазена стриктно от пощенските служители и обстоятелството,
че пратката не е потърсена, било документирано с оставени 2 известия обр.
210 — първото на 18.10.2018 г., а второто на 29.10.2018 г. Сочи, че по делото
2
не били представени доказателства за съдържанието на писмото и не може да
се направи извод за наличие на материален интерес, респ. не се установява в
какво се изразява пропуснатата полза. Счита, че не са налице предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не се установявало реално пропуснатата полза, тъй
като ищецът не бил въвел твърдения и не бил посочил доказателства за
сигурно увеличаване на имуществото си, поради липса на установяване
съдържанието на писмото. Намира, че след връщането на пратката на подателя
като неуспешно връчена, същият е могъл да насрочи нова дата за явяване на
ищеца пред експертна лекарска комисия. Освен това самото лице е имало
интерес и задължение да следи за движението по молбата му за
освидетелстване и да предприема действия по процедурата. Позовава се на
Всемирната пощенска конвенция, ратифицирана от Република България, която
в чл. 22, т. 1.6 регламентира, че в случай на отговорност при определяне на
сумата на обезщетението, което се изплаща, не се вземат под внимание
непреките загуби, пропуснатите ползи и морални щети, поради което счита, че
при този вид услуги не се дължи обезщетение за пропуснати ползи и искът е
неоснователен. Позовава се и на изтекла 5-годишна погасителна давност,
считано от датата на извършване на деликта - в случая от 18.10.2018 г., когато
е било пуснато известие за доставяне „обр. 210“ на адреса на ищеца.
Алтернативно, ако се приеме, че датата на извършване на деликта е по-късна -
датата на връщане на писмото като непотърсено - 09.11.2018 г., счита, че 5-
годишната давност е изтекла към датата на подаване на исковата молба през м.
август 2024г. Счита и че давността не е спирана, нито прекъсвана. В съдебно
заседание чрез юрисконсулт оспорва иска, за което излага подробни
съображения. Представя списък на разноските и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че на 17.10.2018 г. от Пощенска станция гр.
Кърджали Ц 6600 е получена пратка № PS 6620 00I12P 5 с подател МБАЛ „Д-
р Атанас Дафовски“ и получател - ищецът С. А. М., гр. ******, която пратка е
получена в Пощенска станция Ардино за доставка на 18.10.2018 г.
Не се оспорват, а и се установяват изложените в исковата молба
обстоятелства, че след поставена на 07.09.2015г. на ищеца С. А. М. диагноза:
I20.8 Z95.1 - Други видове стенокардия; Наличие на аортнокоронарен шънтов
трансплантант - Есенциална първична хипертония“ , на 26.11.2015г. същият
подал молба-декларация за явяване пред ТЕЛК за първично освидетелстване,
вх. № 3681/26.11.2015г. по описа на РЗИ-Кърджали /представена от ищеца и
приложена на л.12 от гр.д. № 1104/2024г. по описа на РС-Кърджали преди
изпращането му по подсъдност на РС-Ардино/, с приложени медицински
документи – медицинско направление за ТЕЛК и др., като посочил за свой
постоянен адрес и настоящ : с.*****. Върху същата молба е налице
допълнително ръкописно вписване с неустановен автор: „за писмо -
гр.*****“.
При преглед съдържанието на същата молба - декларация за явяване
пред ТЕЛК за първично освидетелстване със същия вх. № 3681/26.11.2015г. по
описа на РЗИ-Кърджали, представена от ищеца в съдебно заседание на
25.02.2025г. след снабдяването му със съдебно удостоверение за получаване на
документи от преписката на ищеца на РЗИ-РКМЕ-Кърджали /приложена на
3
л.141 от гр.д. № 114/2024г. по описа на РС-Ардино/ е видно, че в същата
липсва допълнителното ръкописно вписване с неустановен автор: „за писмо -
гр.****“, т.е. с посочен адрес за получаване на писмо от ТЕЛК - гр. Ардино,
ул. "Орлови скали" № 53.
Близо три години по-късно - на 17.10.2018г. след получаване от
Пощенска станция гр. Кърджали Ц 6600 препоръчана пратка № R
PS662000112P5 с подател МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали и
получател - ищецът С. А. М., гр. ***** и постъпване на същата пратка в
Пощенска станция Ардино на 18.10.2018 г. за доставка, от пощальон за 6750
Ардино, е изготвено известие обр.210 за извършено посещение на адрес: гр.
******, на дати 18.10.2018г. и 29.10.2018г. за доставяне на същата
препоръчана пратка с известие за доставка № PS 6620 00I12P 5, след което на
09.11.2018г. е оформено известие CN 15 обр.250 за връщане на пратката като
непотърсена, съдържащо 2 подписа - на служител и на проверил.
Видно от приобщената по делото извадка от регистър /опис 242Е/ на
„Български пощи“ ЕАД за разнос на 18.10.2018г. - Опис за препоръчани
пратки за разнос на 18.10.2018г. /гръб на л.10 от гр.д. № 1104/2024г./ - по
отношение на препоръчана пратка № PS 6620 00I12P 5 и получател - ищецът
С. А.М., са вписани същите обстоятелства, потвърдени и с писмо от ответното
дружество, изх.№ 1009/14.08.2020г. /л.9 от приложеното дело/, а именно, че са
извършени посещения на адрес - гр. *****, на 18.10.2018г. и на 29.10.2018г.,
оформено е известие обр.250, че пратката не е потърсена в срока за доставка и
в определения срок за доставка в станцията и е върната на подателя, като
непотърсена на 09.11.2020г.
По делото не се установява с гласни и писмени доказателства
съдържанието на препоръчана пратка № R PS662000112P5 с подател МБАЛ
„Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали и получател - ищецът С. А. М., гр.
Ардино, ул. „Орлови скали“ № 53.
В преписката, образувана в РЗИ-РКМЕ-Кърджали, по подадена от
ищеца молба-декларация за освидетелстване, вх.№ 3681/26.11.2015г., се
съдържа писмо от ТЕЛК - Кърджали до ищеца, без дата и
регистрационен/изходящ № или специален баркод за явяването му в ТЕЛК при
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД – Кърджали на 20.11.2018г., молба с
посочена дата 22.02.2019 г., несъдържаща подпис на молителя и ищец С. А. М.
до директора на РЗИ – Кърджали за издаване на заверени преписи от решение
на ТЕЛК, с което се прекратява процедурата по пенсионната му преписка,
поради неявяването му за освидетелстване, както и възражение до директора
на РЗИ-Кърджали с посочена дата 22.02.2019 г., несъдържащо подпис на
лицето, от което изхожда - С. А. М., с което последният възразил, че не е
получил писмото от решението на ТЕЛК на представения от него адрес по
лична карта – с.*****, общ.Ардино, обл.Кърджали, а същото е изпратено на
втория му адрес: гр. *****", откъдето писмото е върнато без обратна разписка,
въпреки че на адреса през цялото време имало човек и счита , че няма вина за
случилото се, като моли да му бъде определена втора дата за явяване пред
ТЕЛК по постоянния му адрес по лична карта: с.*****. В същата преписка се
съдържат и плик с печат от 17.10.2018 г., с приложено известие CN 15 обр.250,
че пратката не е потърсена, поради което същата се връща на 09.11.2018г.,
както и приложено известие за доставяне с ИД PS 6620 00I12P 5, обратна
страна на пощенски плик с пощенско клеймо на получаване в гр.Ардино на
18.10.2018г. и пощенско клеймо на връщане в гр.Кърджали на 12.11.2018г.,
4
както и обратна страна на пощенски плик с ръкописно отбелязване на дата
20.10.2018 г.
От представеното по делото Експертно решение № 2261 от заседание
№ 085 от 26.11.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ –
Кърджали /л.11 от приложеното дело по описа на РС-Кърджали/, се
установява, че същото е издадено по подадено заявление – декларация за
освидетелстване в РКМЕ с рег.№ Кж-3-584/07.03.2019г. и че прегледът на
ищеца в ТЕЛК е извършен на 26.11.2019г., поради голяма натовареност на
комисията, като последната е взела решение за 60% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години, т.е., до 01.11.2022г.
Приобщени са приложимите към датата на твърдения деликт Общи
условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и
пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД /Общите
условия/, Инструкция за организацията на пощенските услуги, предоставяни
от „Български пощи“ ЕАД от 24.01.2011г. /Инструкцията/ и Всемирна
пощенска конвенция /Конвенцията, ДВ, бр.25/20.03.2018г., в сила от
01.01.2018г./.
По делото са събрани гласни доказателства. Така, от свидетелските
показания на С. А. Х. – сестра на съпругата на ищеца, се установява,че същата
живее в гр. ***** и през 2014г. заедно с ищеца подали документите му за
пенсия в ТЕЛК - Кърджали, като на регистратурата заявили, че желаят да
получат писмото от ТЕЛК на адрес: гр. *****, въпреки че същият бил адресно
регистриран в с.**** - за по-сигурно получаване и тъй като бил двоен
гражданин, живеел преимуществено в РТурция и пътувал от България до
Турция и обратно. Служител на ТЕЛК потвърдил, че именно ще бъде
изпратено на адреса на свидетелката: гр. ******, но ще бъде адресирано до С.
А. М.. След посочване на адреса на свидетелката, не са подавали с ищеца
друго заявление за промяна на адрес за получаване на кореспонденция от
ТЕЛК. Св.Х. заявява, че не е получавала писмо на адреса си за С. М.. По това
време нямала лични отношения с ТЕЛК. Заявява, че през всичкото това време
на 2014 г. чакала да получи писмото за ищеца. През м.януари или февруари
2019 г. ищецът й се обадил и казал, че писмото от ТЕЛК било върнато от
пощата, на което свидетелката се възмутила, тъй като била приемен родител
от 2014г. на 7 – годишно дете с увреждане, работното й място било у дома и
имала свои две деца ученици, поради което постоянно си била вкъщи. Заявява,
че освен това, от 20-30 години се грижела и за племенничката си, която била
увреждане и 100 % чужда помощ и винаги в къщата й имало хора. По това
време съпругът й работел в общината, а децата й били на училище.
Шестчленното семейство на свидетелката живеело в къща с двор с портал и
пощенска кутия на ул. **** Така било от 2014г. до 2025г. и на улицата, на
която се намирала къщата, всички се познавали, били като едно семейство и у
дома им винаги имало хора. Счита, че в случай , че някой я търси, все ще има
кой да й каже. Познавала пощенския служител Десислава, обслужващ нейния
район и по това време всички сметки били плащани в пощата. Лично питала в
пощата дали има писмо от ТЕЛК, адресирано до С. А. М. за адреса на
свидетелката, както и през 2014 г. се интересувала и при разговор с пощенския
служител, която й отговаряла, че няма писмо за ищеца. От 5-6 години имали
друг пощальон. След разговора с ищеца, че писмото било върнато,
свидетелката не е разговаряла с Десислава. Практиката била при получаване
на писма, да й се обаждат по телефона и я намират. В пощенската кутия не е
намирала известия, същата се заключвала.
5
От показанията на св. Д. М. Д. – изпълнявала длъжност на пощальон-
раздавач до 13.01.2020г. се установява, че не познава ищеца, през месеците
октомври и ноември 2018 г. работила в пощата. Не си спомня дали е
извършвала доставка на 18.10.2018 г. в качеството си на пощенски раздавач на
писмо с обратна разписка с получател С. А. М. на адрес: гр. ***** и подател
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, тъй като минало много време оттогава, но
свидетелства, че в периода, в който работила в Български пощи, многократно
идвали препоръчани писма от ТЕЛК, които били доставяни по правилата и
инструкциите за разнос на пощенските пратки. Ходила на адрес още първия
ден на получаване на писмото, а когато ставало въпрос за такъв тип писма,
пощенските служители винаги имали по-специално отношение, тъй като били
инструктирани, че са важни и трябва да се доставят навреме.Заявява, че
намирала и други начини да се свържат с дадения получател, ако не успеят да
го намерят на адрес. В случай, че не намерят получателя на адрес, оставяли
известие образец 210 в пощенската кутия, ако такава няма - на най-
подходящото място, което да е видно за собствениците и възможно да не
пострада от атмосферни влияния и да е защитено от изчезване. Знае къде се
намира , ул. ***, но № 53 не й говори нищо. По време на изпълняване на
длъжността пощенски раздавач в Български пощи, клон Ардино, не е
наказвана за неспазване на правила и инструкции и напуснала по свое
желание ,тъй като сменила работата,като при напускане получила отлични
препоръки от предишния й работодател. Кореспонденцията за определено
лице представлявала тайна и не може да се разпространява, поради което
обикновено се консултирали само с адресата или роднина, който да съдейства.
Познава св.С. Х. по физиономия и че същата живее на ул. но няма представа
къде точно. Няма спомен на адреса на С. Х. да е доставяла пратки, както и да е
възникнал проблем във връзка с доставка на пощенска пратка на ул. *****. Не
познава ищеца, вижда го за пръв път в съдебната зала и няма спомен да е
разговаряла с него.Не носи очила. По това време ТЕЛК-овите писма,
получавани в пощата били десетки.
На предявените на свидетелката Д. материали по делото същата
заявява, че на гръб на плик с пощенски клейма 18.10.2018 г. и 12.11.2018 г. е
изписано с неин почерк; на обратна разписка с посочена дата на връщане
09.11.2018 г. по отношение на реквизитите за подпис за „служител“ и
„проверил“ заявява, че подписът на служител е неин и вписаната дата
„09.11.2018 г.“ също е с неин почерк, както и в опис на препоръчаните пратки
за разнос изписаните имена на С. А. М., ул. *****“, както и изписването
„непотърсена“ също е почерк, който прилича на нейния.
С оглед горното, съдът намира следното:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Така посочената отговорност е предвидена в
хипотези, при които не съществува облигационна връзка и същата е породена
от противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и за да
бъде уважен искът по чл. 49 във. вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат
доказани всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а
именно: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна
връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента,
като съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, като въведената оборима презумпция подлежи на оборване от
ответника. Само при едновременното съществуване на посочените
6
предпоставки е налице непозволено увреждане, като осъществяването на
фактическия състав завършва с настъпването на вредите. От този момент
възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените
от него вреди съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3/2021 от
13.01.2023г., по тълк.д. № 3/2021г. по описа на ВКС, ОСГТК.
По делото бе установено, че при подаване през 2015г. на молба-
декларация до ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД – Кърджали
ищецът С. А. М. посочил в молбата постоянния си и настоящ адрес по лична
карта - с.Теменуга № 1, общ.Ардино по изискване на чл.57,ал.1 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/ и тъй като е гражданин на РБългария и на РТурция и
преимуществено живее в РТурция, посочил адрес за получаване на писмо от
ТЕЛК за първично освидетелстване - гр. ****, на който адрес не живее, но на
него живее неговата роднина по сватовство – св. С. Х.. След подаване на
молбата последната се интересувала в Пощенска станция Ардино дали има
писмо за предаване на С. А. М., без да представя нотариално заверено
пълномощно съгласно изискванията на т.52.3 от Общи условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, с каквото не се твърди по
делото, че разполага и не се представя.
Установено бе, че писмо от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“
АД – Кърджали поради натоварен график на комисията е прието за предаване
на ищеца С. М., в ПС-Ардино след близо 3 години – на 17.10.2018г., като при
стриктно изпълнение на задълженията по т.44б и т.53 от Общите условия и
чл.188, чл.199,ал.1 и 3 и чл.211 от Инструкция за организацията на
пощенските услуги, предоставяни от „Български пощи“ ЕАД, св.Д. Д. в
качеството си на пощенски служител на ответното дружество „Български
пощи“ ЕАД – пощенски раздавач, след двукратно посещение на адреса по
писмото - гр. *********на 18.10.2018г. и 29.10.2018г. и поради ненамиране на
адресата на писмото на същия адрес, който не е познат на адреса, тъй като не е
спорно, че той не живее на него и след оформяне на изв.обр.210 след първото
и второто посещение, пратката е подготвена за връщане на 09.11.2018г. като
непотърсена в сроковете и съгласно чл.193, ал.1 и 3 от Инструкцията с
изготвяне на образец по чл.211 от същата - обр.250, съдържащ подпис на
служител и проверил действията на същия по връщане на препоръчаната
пратка Началник на ПС.
Така, съдът намира, че действията на пощенския раздавач св.Д. Д. не
могат да се квалифицират като противоправни, тъй като се установява, че в
действителност ищецът с поведението си е направил невъзможно връчване на
писмо от ТЕЛК, тъй като, от една страна, същият в молба-декларация посочил
постоянен и настоящ адрес по лична карта в с.*******, на който адрес той не
живее, тъй като преимуществено живее в РТурция, същевременно е посочил и
адрес за получаване на писмото, на който също не живее, респ. не е познат -
гр. *******, без да упълномощи надлежно натовареното от него да получи
писмо от ТЕЛК лице - св. С. Х.. Последната установи в показанията си , че се е
интересувала в ПС-Ардино дали е дошло писмо за ищеца от ТЕЛК, но не
свидетелства да е представяла нотариално заверено пълномощно, изискуемо
по силата на т.52.3 от Общите условия. На следващо място, оплакванията на
ищеца в исковата молба, че писмовната пратка не е доставена от ответника
чрез неговите служители на адреса в гр.******, не кореспондират с
7
възражението му пред директора на РЗИ-Кърджали, на което същият се
позовава, макар и неподписано от него, че не е получил писмото на адреса си
по лична карта - с.****** а същото е изпратено на втория му адрес - гр. *****,
откъдето е върнато, като счита, че няма вина за случилото се и моли
съобщението повторно да му бъде връчено на постоянния адрес по лична
карта - с.Теменуга, общ.Ардино. Или, съдът не може да направи извод, че при
и по повод изпълнение на работа на служител на ответното дружество в
качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да извършва
дейността, са настъпили имуществени вреди за ищеца под формата на
пропуснати ползи от неполучена пенсия за пенсия за инвалидност за периода
от 18.10.2018г. до 26.11.2019г., недопустимо изменен в писмената защита на
период от 26.11.2015г. до 18.10.2018г.
На следващо място, както бе посочено, по делото не бе установено по
категоричен начин съдържанието на препоръчаната пратка, върната като
„непотърсена“, доколкото бе обсъдено, че съдържащото се в преписката на
ищеца в РКМЕ-РЗИ-Кърджали писмо от ТЕЛК-Кърджали за насрочване на
дата за явяване за първично освидетелстване на 20.11.2018г. не съдържа
обозначителен знак – изх.№, регистрационен № или баркод и съответно не
може да бъде отнесено към представения по делото плик с баркод № R PS
6620 00I12P 5 или известието за доставяне с баркод ИД PS 6620 00I12P 5,
също неупоменаващо предмета и вида на пратката, която следва да се достави.
Освен това, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая не
се установява както настъпването на имуществени вреди под формата на
пропусната полза за ищеца като пряка и непосредствена последица от
увреждането по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД в претендирания в исковата
молба размер и период, така и причинно – следствената връзка на
противоправното поведение и настъпилите вреди. В теорията и съдебната
практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта,
като при деликтната отговорност в закона няма презумпция по силата, на
която пропуснатата полза да се предполага за настъпила, поради което е
задължително доказването й. В посоченото по-горе ТР № 3/2021 по т.д. №
3/2021г. на ВКС бе прието, че на обезщетяване подлежат само реалните вреди,
т.е., правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените
вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да
доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение
на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е
достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали
пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на
доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква
реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение,
предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото
лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно
настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по
тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, вредите са обективна
категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е
достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е
необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на
8
доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за
реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно
поради деликта. С оглед на това, съдът намира, че в случая не може да се
приеме, че дори при получаване на писмо за освидетелстване от ТЕЛК,
ищецът непременно би получил пенсия за инвалидност по чл. 71 от КСО в
заявения като пропусната полза размер, доколкото явяването пред ТЕЛК и
произнасянето на лекарската комисия относно процента на намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане и период на инвалидизацията е
само елемент от фактическия състав на чл.74,ал.1 от КСО, водещ до
възникване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
предвиждащ едновременно загуба на работоспособност и наличие на
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Съответно за
удостоверяване неработоспособността е предвиден специален ред за
освидетелстване. Така, съгласно чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ ТЕЛК
освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на
документите при тях и по силата на чл.40 , ал.1 от същия правилник при
определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане
ТЕЛК се произнася въз основа на наличната медицинска и друга
документация, но е възможна и хипотеза, при която когато за изясняване на
отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания,
срокът по ал. 3 на чл.32 от ПУОРОМЕРКМЕ, т.е., за освидетелстване и
преосвидетелстване на лицата в 3-месечен срок от подаване на заявлението-
декларация по чл. 56, ал. 1 в РКМЕ, започва да тече от тяхното представяне.
Или, дори в случая да се приеме, че с последващото решение на ТЕЛК от
26.11.2019г. е приета за дата на инвалидизация 07.09.2015г., не може да се
изведе констатация дали за претендирания период с начало 18.10.2018г.
оценката на работоспособността на ищеца би била същата като установената
година по-късно през 2019г. Ето защо, съдът намира, че по делото не са
установени по категоричен начин действително претърпени вреди, а не
предполагаемите или хипотетични такива, и като последица от това, не бе
установена и причинна връзка между действието или бездействието и
вредите.
С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен, поради което
съдът не следва да разглежда възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на вземането.
При този изход на делото, по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски
на ищеца не се дължат, но същият следва да бъде осъден да заплати на осн.
чл.78,ал.3 и 8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП на ответното дружество разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25, ал.1 от НПП, предвид
невисокия материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото,
участието в три заседания и извършения обем действия по делото – изготвяне
на отговор на исковата молба, ангажиране на доказателства, подготвяне на
писмена защита, по представения списък по чл. 80 от ГПК в размер над
средния предвиден в закона, а именно, 240,00 лв. Не са налице основания за
присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение по чл.26а от
НПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. М., с ЕГН **********, от с. ******,
против „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Акад. Ст.Младенов“ № 1,
бл.31, иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45,ал.1 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение в размер на 3500 лв. за имуществени вреди, произтичащи от
неполучена пенсия за инвалидност за периода от 18.10.2018 г. до 26.11.2019 г.,
вследствие на виновно неизпълнение на трудови задължения на служители на
„Български пощи“ ЕАД по доставяне на писмова пратка от МБАЛ "Д-р Атанас
Дафовски", гр. Кърджали, изпратена до С. А. М., с ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано три години назад от деня на завеждане на исковата
молба на 13.08.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. А. М., с ЕГН ********** от с. ******, да заплати
„Български пощи“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Акад. Ст.Младенов“ № 1,
бл.31, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
10