РЕШЕНИЕ
№ 1483
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502876 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на В. И. И. от с.Я., ул. „Ч.м.“ №***,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М. А., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №191/2020г. по описа на ЧСИ Д.М., рег.
№***, против разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в
съобщение изх.№13607/25.08.2022г., с което е оставил без уважение
молбата на длъжника вх. №9999/24.08.2022г. за приключване на
изпълнителното производство и вдигане на наложените запори. В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния
изпълнител, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба
за спиране или прекратяване на изпълнителното производство.
Ответната страна по жалбата- Н.З.И., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител З. Р. И., не взема становище по
жалбата.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
1
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №191/2020г. по описа на ЧСИ Д.М., рег.
№***, е образувано на 04.06.2020г. по молба на взискателя Н.З.И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител З. Р. И.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1825/2019г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив, съгласно който бащата В. И. И. е осъден да
заплаща на малолетното си дете Н.З.И., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител З.Р. И., издръжка в размер на 200
лв. месечно, считано от 05.08.2019г. до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й заплащане, както и сумата от 2400 лв.- издръжка за
минал период от време- от 05.08.2018г. до 05.08.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от 05.08.2019г. до окончателното й
изплащане. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ. В
изпълнение на така възложените му правомощия и след извършване на
съответните справки съдебният изпълнител е наложил запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение, както и върху
банковата му сметка в „Юробанк България“ АД. С писмена молба по
делото вх. №5246/10.06.2020г. длъжникът В.И.И., чрез пълномощника си
адв. М.А., е посочил, че е започнал доброволно да изпълнява
задълженията си и е поискал вдигане на наложените запори върху
трудовото му възнаграждение и върху банковата му сметка. В писмено
становище по така подадената молба взискателят, чрез пълномощника си
адв. Н.М., е признал, че е получил извънсъдебно от длъжника сумата от
620 лв., но се е противопоставил на вдигането на наложените запори
поради липсата на сигурност, че длъжникът ще продължи да изпълнява
задълженията си. С нова писмена молба вх. №6222/08.07.2020г.
длъжникът е посочил, че е заплатил всички свои задължения и е
поискал отново вдигане на наложения запор върху трудовото му
възнаграждение. В становище по така подадената молба взискателят, чрез
пълномощника си адв. Н. М., е посочил, че поддържа предходното си
становище и се е противопоставил на вдигането на наложения запор
2
върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 11.07.2022г. длъжникът
е подал нова молба вх. №8063, с която е поискал вдигане на наложения
запор върху трудовото му възнаграждение и спиране на изпълнителното
производство, тъй като погасява редовно задълженията си, а с писмена
молба вх. №9999/24.08.2022г. е поискал приключване на изпълнителното
производство и вдигане на наложените запори. С обжалваното в
настоящото производство разпореждане, обективирано в съобщение изх.
№13607/25.08.2022г., съдебният изпълнител е оставил без уважение
молбата на длъжника вх. №9999/24.08.2022г.
Жалбата срещу постановлението е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да
обжалва отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или
приключи принудителното изпълнение. В случая с подадената по делото
молба вх. №9999/24.08.2022г. длъжникът е поискал приключване на
изпълнителното дело и вдигане на наложения запор. Тъй като по това
искане е постановен отказ на съдебния изпълнител, то същият подлежи
на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Жалбата е подадена в
срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на делото, а
съгласно ал.2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В
случая изпълнителното дело е било образувано за принудително
изпълнение на ежемесечно задължение за издръжка в размер на 200 лв.,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете за периода от
05.08.2019г. до настъпване на законоустановена причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й заплащане, както и на
сумата от 2400 лв.- издръжка за минал период от време- от 05.08.2018г. до
05.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2019г. до
3
окончателното й изплащане. а на По делото не са били ангажирани
доказателства длъжникът да е заплатил доброволно посочените
задължения, поради което на 20.05.2020г. срещу него е бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на който на 04.06.2020г. е било
образувано процесното изпълнително дело. Едва след образуване на
делото длъжникът е предприел действия за изпълнение на задълженията
си, като видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист в
резултат на извършените от него доброволни плащания и удръжки от
наложения запор върху трудовото му възнаграждение задълженията му за
издръжка за минало време, както и за текуща издръжка за периода до
подаване на жалбата, са погасени. При това положение няма основание
за приложение на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото
липсват плащания, извършени преди образуване на изпълнителното
дело, а извършените след образуване на делото плащания са били
отчетени от съдебния изпълнител. Не са налице и основанията на чл.432,
ал.1 от ГПК за спиране на изпълнителното производство, тъй като
такова спиране в случая би могло да се постанови само на основанието,
посочено в чл.432, ал.1, т.2 от ГПК- по искане на взискателя, каквото в
случая не е налице. Неоснователно е и искането за приключване на
делото поради редовното плащане на текущите задължения за издръжка.
Процесното изпълнително дело е образувано за принудително
изпълнение на задължения за издръжка на ненавършило пълнолетие дете,
чиято изискуемост настъпва ежемесечно, като издръжката се дължи до
навършване на пълнолетие от детето. По аргумент от разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК заплащането на дължимата издръжка за текущия
месец и липсата на искане от взискателя за принудителното й събиране
не е основание за прекратяване или приключване на изпълнителното
производство, тъй като в следващия месец би могла да възникне
необходимост от принудително изпълнение. При това положение, за да
е налице основание за приключване на изпълнителното производство
съгласно чл.433, ал.2 от ГПК, длъжникът следва да заплати дължимата от
него издръжка за периода до навършване на пълнолетие на детето, като
не съществуват пречки това да стане и авансово. При липса на такова
изпълнение и след като същият е допуснал неизпълнение и е дал повод
за образуване на изпълнителното дело последното не може да бъде
4
прекратено, освен ако взискателят поиска това /чл.433, ал.1, т.2 от ГПК/.
Предвид горното липсват основания за прекратяване, спиране или
приключване на изпълнителното производство, поради което обжалваният
в настоящото производство отказ на съдебния изпълнител е
законосъобразен и жалбата срещу него следва да се остави без
уважение.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №11987/13.10.2022г. на В.И.И.
от с.Я., ул. „Ч.м.“ №***, ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.
М. А., в качеството му на длъжник по изпълнително дело №191/2020г.
по описа на ЧСИ Д.М., рег. №***, против разпореждане на съдебния
изпълнител, обективирано в съобщение изх.№13607/25.08.2022г., с което е
оставил без уважение молбата на длъжника вх. №9999/24.08.2022г. за
приключване на изпълнителното производство и вдигане на наложените
запори.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5