Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 04.09.2014
г. Град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карловският районен съд, трети граждански състав, на двадесет и девети август, две хиляди и
четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
При участието на секретаря П.В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 715 по
описа на съда за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал.1 от
Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).
Образувано
е по молба на Т.Ю.А. с ЕГН ********** и Г.Е.А. с ЕГН **********, двамата с
адрес гр. К., ул."****" № 3, за
издаване на заповед за защита от синът им и снаха им Я.Т.А., с ЕГН ********** и К.А.А. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр. К.,
ул."****" № 3.
Съдът е оставил без
движение постъпилата молба, като е посочил, че молителите следва да конкретизират датата, мястото,
начина и други факти и обстоятелства за извършен акт на домашно насилие по
отношение на Г.Е.А. с ЕГН **********, доколкото в депозирана
молба е описан само акт на домашно насилие по отношение на Т.Ю.А., макар и да
се поддържа искане за защита на двамата молители. Указал е и че следва да се представи нова
декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие по отношение
на Г.Е.А., в
която точно да се опише случилото се с нея, т.е. проявата на домашно насилие,
като се посочи датата, мястото и как се е случило, тъй като в първоначално
подадената декларация тези обстоятелства не са посочени. В изпълнение на указанията на съда е
представена допълнителна молба и нова декларация от молителя Г. А., в които са
възпроизведени идентични с първоначалните обстоятелства с допълнение, че
поведението на ответника по молбата – К.А. било изключително грубо и
непристойно, а интензитетът на насилието – значителен. Наведени са и доводи, че
молителите се страхуват за здравето и живота си.
Поради това молят за
постановяване на решение, с което да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от ЗЗДН чрез задължаване на извършителите да се въздържат
от извършване на домашно насилие, отстраняване от семейното жилище за
максимално дълъг срок, както и чрез налагане на забрана да доближават тях и
жилището им. Молят за присъждане на разноски.
Със свое определение от
27.06.2014 г. съдът е
задължил Я.Т.А. и К.А.А., да се въздържат от извършването
на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо
и/или психическо насилие, по отношение на Т.Ю.А. с ЕГН ********** и Г.Е.А. с
ЕГН **********, двамата с адрес
гр. К., ул."****"
№ 3, до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл.15 от ЗЗДН, отстранил е Я.Т.А. и К.А.А.
от съвместно обитаваното с молителите Т.Ю.А. и Г.Е.А. жилище, до
издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН, забранил е на Я.Т.А. и К.А.А. да приближават молителите, както и
жилището, обитавано от тях, до издаване на заповед за защита или отказ на съда
по чл.15 от ЗЗДН, като е разпоредил да
се издаде заповед за незабавна защита, която подлежи на незабавно изпълнение.
По
делото на 27.06.2014 г. е издадена заповед за незабавна защита.
С
определение, постановено в съдебно заседание на 16.07.2014 г., съдът е изменил определението си, постановено в
з.з. на 27.06.2014 г., с което е наложил мерки за защита по отношение на
молителите, в
частта, в която е отстранил Я.Т.А.
и К.А.А. от съвместно обитаваното с молителите Т.Ю.А. и Г.Е.А. жилище, до издаване на
заповед за защита или отказ на съда по чл.15 от ЗЗДН, и в този смисъл е
разпоредил да бъде издадена заповед за незабавна защита, като вместо това е
постановил отстраняване на ответниците
по молбата от
стаичката на двора, която обитават молителите, находяща се в гр. К., ул.”****”
№ 3, до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН. В този смисъл е изменил и
издадената заповед за незабавна защита, като на основание чл.18, ал.2 от ЗЗДН е разпоредил препис от определението
да се връчи на страните и да се изпрати на РУП на МВР – гр. К.. За
постанови изменителното определение съдът е приел, че са налице нови факти –
конкретизирано е прецизно жилището, което обитават молителите, които са
предпоставка за постановеното изменение.
Ответниците
не се явяват в съдебно заседание. Чрез процесуалният си представител - адв. Д., оспорват
молбата по съображенията, изложени в отговора. Твърдят, че двамата ответници са
съответно първият син на тъжителите, втората снаха на същите. Сочат, че действително
с нотариален акт №**** г. на Службата по вписвания при Районен съд - К.,
представен от ищеца, същият, заедно със съпругата си е прехвърлил чрез покупко-продажба
на сина си Я.А. само вторият жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
както се твърди в исковата молба, където двамата ответници живеят заедно с
детето си М. Я.А., родена на 31.01.201З
г., респ. двете страни живият в абсолютно самостоятелно обособени жилища и в
отделни домакинства, с отделни входове на дворното място. От години не
поддържат добри отношения, поради нежеланието на ищците да приемат съпругата и
детето на сина си. Независимо от отправяните по отношение на К.А. обиди и
клевети, до момента нито тя, нито съпругът й са предприемали някакви действия.
Твърдят, че на 26.06.2014 г. около 17.00 ч. съседката им С.М. извикала К. Тя
слязла в помещение - павилион, което имат изградено като търговски обект в
двора си, заедно с малката М.. Отвън до входната врата седял Я., като към него
доближил баща му - Т.. Последният започнал да пита сина си - нямали да му каже
какво са му направили данъчните, след като той самият е подал сигнал до тях, а Я.
му отговорил, че каквото е могъл вече е направил с жалбите си и това вече не е
негова работа. Т. казал на сина си, че му забранява да кани в дома им и
неговата сестра С. и внучката й, защото не иска да ги вижда, както и да каже на
жена си - К., да не знае много, защото ще й откъсне главата. В този момент от
вратата на павилиона се показала снахата К. на ръце с детето М. и се обърнала
към свекър си, като му казала да се оправят само със сина му и да не я намесват
в техните проблеми, при което Т. отправил вече предишните си реплики лично към
нея, като напсувал баща й - вече покойник и продължил да й казва, че ще й
откъсне главата. Тогава тя, държейки в ръце детето си, тръгнала назад в
помещението на павилиона, където той я застигнал и я хванал с едната си ръка за
гушата да я души, а с другата й нанесъл два удара в дясната част на лицето й.
Тя започнала да вика, детето в ръцете й да пищи, като притеснена, че ще го
изпусне на земята - успяла да одраска с нокти ищеца, след което той я пуснал,
отдалечил се, продължавайки да се заканва, взел си връхна дреха и излязъл
някъде. През цялото това време Я. останал до входа на павилиона и не посмял да
направи каквото и да било на баща си, независимо подканите на тяхна съседка - М.С.П.
- да помогне на жена си, за да не стане още по-голям скандал. Малко след това в
двора на страните дошли полицаите и предупредили всички да не се саморазправят. Притеснени от заканите на
ищеца К. и Я., заедно с детето си отишли при свои приятели Венци и Севда,
където останали до два часа след полунощ, успокоявайки детето си, като изчакали
да се успокоят нещата и да не дразнят с присъствието си Т.. На следващия ден
отишли в болницата в гр. К., където К. била прегледна от специалист съдебна
медицина, който й издал съответното медицинско свидетелство. Още същия ден
подала молба лично за себе си и като майка и законен представител на
малолетното си дете - М. до Районен съд - К. по ЗЗДН, по който освен че има
образувано гр.д. № 517/14 г. по описа на съда, има и издадена временна заповед
срещу ищеца в настоящото производство. Поради изложеното намират предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
Към молбата за защита по реда на ЗЗДН са приложени
декларации, изходящи от молителите, с която същите декларират, че са жертва на
домашно насилие извършено по отношение на тях от Я. и К.А..
Между страните не е налице спор, че същите са
близки родственици, като ответникът Я.А. е син на молителите, а К.А. – тяхна
снаха /негова съпруга/. Това се установява и от писмените доказателства по
делото.
Страните не спорят, че понастоящем обитават един
дом, който се намира в гр. К., на ул. „****“ № 3, като молителите ползват стаичка
на двора, а ответниците по молбата - втория етаж от двуетажната къща, намираща
на същия адрес.
Не се спори и, че на 14.06.2010 с нотариален
акт № 43/2010 г. на нотариус ****, продали на сина си - Я.Т.А., втория жилищен етаж от собствената си
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул."****" № 3.
Двете страни навеждат доводи, че отношенията
им били изострени.
Молителите сочат, че скоро след извършването
на сделката ответника Я.А. започнал да се държи лошо с тях и бил в постоянен конфликт
с родителите си, като заедно със съпругата си – отв. К.А., започнали системно
да упражняват върху тях домашно насилие. На 25.06.2014 г. около 17-17,30 ч.
ищците били на двора. Г.Е.А., т.к. преживяла наскоро инфаркт, била трудно
подвижна и седяла на стол. Ответниците също били на двора. Тогава ищецът Т.Ю.А.
казал на сина си - Я.Т.А., да
целуне ръка на болната си майка, защото според него той бил виновен за
състоянието й. Това ядосало ответника и той заявил, че няма да целува ръка на
никого, след което се нахвърлил върху баща си, хванал му ръцете зад гърба и
извикал жена си К., на която казал да го удря колкото може. Тогава тя започнала
да го проклина и да го рита в корема и няколко пъти по главата, като молителят А.
паднал на земята. Междувременно дошъл и другият му син – М. и дъщеря му А.,
които се опитвали да го отърват, давали му кураж и го успокоявали. След като го
отървали го закарали в МБАЛ „****” ЕООД – гр. К., където бил прегледан от
невролог – д-р И.Б., който установил, че има мозъчно сътресение и контузия на
гръдния кош, както и травма на главата, поради което издал направление за
хоспитализация от 26.06.2014 г., респ. молителят постъпил в болничното заведение
за лечение. Молителят Т.А. сочи, че при предходен акт на насилие, упражнен от
синът му Я.Т.А., получил мозъчен инсулт и от тогава е с намалена
трудоспособност, съгл. Експертно решение № 0245/17.03.2014 г. Сочи се, че
решението е за преосвидетелстване с водеща диагноза „последици от мозъчно
съдова болест”, като при предходното освидетелстване е бил с 58 % намалена
трудоспособност, а при настоящото с 64 %. Твърди, че въпреки това работи и се
грижи за семейството си, но стреса, на който е подложен от сина си и снаха си,
не е преставал.
Ответниците на своя страна излагат, че
влошените отношения между страните са породени от нежеланието на ищците да
приемат съпругата и детето на сина си, като сочат че ответницата К. А. е жертва
на домашно насилие, упражнявано от нейния свекър – тук молител. В т.см. по
делото са налице доказателства /спр. л.75 от делото/, от които е видно, че на
26.06.2014 г в КРС е образувано гр.д. № 717/2014 г. със страни М. А. А., чрез
законен представител К.А. и К.А. против Т.Ю.А., с предмет чл. 4 от ЗЗДН. При
извършената служебна справка в деловодната система на съда се установи, че по
делото е постановено съдебно решение на 25.08.2014 г., с което са наложени
мерки за защита от домашно насилие по отношение на молителя К.А., камо молбата
по отношение на детето М. е оставена без уважение.
Представени
са писмени доказателства:
Направление за хоспитализация от 26.06.2014 г.; Амбулаторен лист № 000859 от
дата 26.06.2014г., издаден от МБАЛ „****” ЕООД – гр. К.; Медицински документ от
МБАЛ „****” ЕООД – гр. К. – Експертно решение № 0245 от 035 от дата 17.03.2014
г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43 от 14.06.2010г.;
Експертиза на Г.Е.А. от МБАЛ „****” ЕООД – гр. К. от 08.05.2014 г.; Удостоверение за раждане
№0285 от 24.03.1981 г., Медицинско свидетелство № 59/2014 година, както и
Епикриза ИЗ № 4088/ 29.6.2014 година, както и Удостоверение за сключен
граждански брак № **********, Удостоверение за раждане № **********, Медицинско
свидетелство № 58/2014 година, които са приети като доказателства по делото,
както и писмо от РУП К. от 21.07.2014 г. , към което е приложена жалба и
заповед за незабавна защита от 27.06.2014 г., постъпило по делото становище на
свидетел М.С.П. от 18.07.2014 г., постъпила жалба на М.С.П. от 18.7.2014 г.,
писмо от деловодство на РСК от 17.07.2014 г., ново писмо от РУП К. от 23.7.2014
г., към което е приложена жалба и заповед за незабавна защита от 23.07.2014
година, 2 бр. молби на Т.Ю.А. от 23.07.2014 г., молба от 25.07.2014 г. на Т.Ю.А.
и справка от 30.07.2014 г. от РУП К. във връзка с проверка по преписка с вх.
№281000-3192/2014 г. по описа на РУП К..
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.С.П., С. Миткова Й., А. Т.А.
и М.Т.А..
Показанията на свидетелите М.П. и
С. Й., не съдържат данни за упражнено насилие спрямо молителите, поради което
не следва да обсъждат подробно. Св. М.П. твърди, че между Т. и К. възникнал
скандал пред магазина на ответниците, находящ се в двора на къщата, през м. юни
2014 г., но не знае причините за това. Сочи, че не била в непосредствена
близост и не е видяла в нейно присъствие Я. да е удрял никой от молителите.
Св. С. Й. няма никакви преки
впечатления и чрез разпита й не се установяват факти от значение за изясняване
на спорния предмет.
От
показанията на свидетеля А.
Т.А. – дъщеря на молителите и сестра на ответника по молбата Я.А., се
установява, че между страните по делото възникнал скандал, като точната дата не
се сочи от свидетеля, но уточнява, че било преди около два месеца, когато около 3-4 часа следобед заедно с
майка си били на двора и пили кафе. Тогава баща й излязъл от къщата и казал на
брат й Я., да целуне ръка на майката си, но той отказал и тогава ответника по
молбата – К.А., започнала да отправя нецензурни думи към баща й, да го проклина
и обижда. Показанията й в тази част се подкрепят от показанията на св. М.П.,
поради което се възприемат с доверие. Св. Сочи, че тогава Я. хванал ръцете на
баща си, а К. започнала да го удря с юмруци по главата и гърдите. В т.см. са и
исмените доказателства по делото, от които е видно че на 26.06.2014 г. молителя
Т.А. е приет в болница в следствие на претърпяното. Свидетеля сочи, че малко
след това влязла в кухнята, за да вземе вода, а през това време К. отишла при
майка й и започнала да изрича „лоши думи“ по отношение на нея й ударила един
шамар. В тази част показанията й не се възприемат с доверие, т.к. освен, че
самите молители не твърдят по отношение на Г. да е ударен шамар от ответника К.,
те останаха изолирани и неподкрепени от другите данни по делото.
От
показанията на свидетеля М.Т.А. – син
на молителите и брат на ответника по молбата Я.А. се установява, че между страните по делото е имало
скандал преди „месец и нещо“, когато прибирайки се от работа около 16 часа –
16,30 часа, разбрал от съседи, че близките му се карат. Изтичал да види какво
става и видял, че баща му и К. се карали. Дръпнал баща си и тогава К. ударила му
един шамар и го одраскала по врата. Свидетеля няма възприятия за събитията
преди този момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на молбата за постановяване на мярка за
защита по ЗЗДН - Молбата е подадена от лица по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, в преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
По
основателността на молбата по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2, предл. 3 ЗЗДН:
За да бъде възприета като
основателна молбата за
защита по реда на ЗЗДН, е необходимо да бъде установено наличие на морално
укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото
лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН, същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на
твърдяната дата. Така с решението си по делото съдът следва да извърши
преценка дали ответника, респ. ответниците, са проявили домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както е описано в молбата и ако е налице такава
проява, да наложи подходящи мерки за защита.
Съгласно легалното
определение в чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Законодателят не е
посочил изрично как трябва да се тълкуват понятията физическо, психическо или
сексуално насилие, затова съдът при преценката си дали е налице такова деяние
трябва да вземе предвид физическите и психични особености и следите останали в
съзнанието на пострадалото лице.
От
представената молба, декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и от събраните
гласни и писмени доказателства се установява, че на 25.06.2014 г., в късния
следобед между страните по делото е възникнал семеен скандал, респ. осъществен
е акт на домашно насилие от ответниците спрямо молителя Т.А., като възникналия
скандал, прераснал във физическа саморазправа. Съдът приема, че актът на
домашно насилие е извършен на посочената дата, а не на сочената от ответниците
– 26.06.2014 г., т. к. от приложените по делото писмени документи, неоспорени
от страните е видно, че молителя е потърсил медицинска помощ на 26.06.2014 г. в
9,20 ч., което опровергава твърдението, актът е извършен на 26.06.2014 г.
следобяд /спр. Амбулаторен лист на л. 9 от делото - неоспорен/. В т.см. са и
показанията на св. А. А. и М.А..
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за
защита по отношение на молителя Т.А., а по делото не са представени
доказателства, които да опровергаят доказателствената й стойност. Респ. следва
да се приеме, че действията на молителите са били насочени към пострадалото
лице – молителя Т.А.. Нещо повече - същата кореспондира с ангажираните в хода
на процеса гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. А. и М.А., които
се кредитират от съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата,
които ги депозират, въпреки близките им родствени връзки със страните по делото
и евентуалната им заинтересованост. Както се сочи и в декларациите
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН при
възникналия скандал Я.А. се нахвърлил върху баща си - Т., хванал му ръцете зад
гърба и извикал жена си К., на която казал да го удря колкото може, а тя
от своя страна започнала да го обижда, кълне и рита в корема и няколко пъти по главата. Събраните
гласни доказателства подкрепят това твърдение, т.к. както вече се посочи св. А. Т.А., която единствено е
възприела пряко случващото се между страните, излага факти в посочения смисъл. Нейният
брат М., също сочи за възникнал скандал и твърди, че видял как К. удря баща му.
Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства по делото, от които е
видно, че молителя е потърсил спешна медицинска помощ след възникналия с
ответниците скандал и приет е в болнично заведение на следващия ден, като
според отразеното в Епикриза ИЗ № 4088/ 29.6.2014 година, окончателната
диагноза е contusio capitis, commotion cerebri. Налице е целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната
сфера на физическото лице – Т.А.,
надхвърлящи тези, свързани с изострените отношения в домакинството, което
определя основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност
да бъде потърсена от пострадалия. В случая съдът взема предвид и моралните
измерения на случилото се между страните, като актът на агресия по отношение на
бащата на ответниците, макар и донякъде провокиран от изострените им отношения
в продължение на години, не може да намери оправдание в твърдяното от тях. На по-възрастните се дължи уважение и
пътят за решаване на възникналите между страните изострени отношения, не може
да бъде чрез упражняване на насилие и следва де се потърси по предвидените в
закона възможности. В изложения контекст се взе предвид и постановената мярка
за защита по отношение на ответника К.А., във връзка с извършен акт на домашно
насилие от настоящия молител Т.А., с решение на КРС по гр.д. № 717/2014 г.
Развилото се производство по това дело не променя извода за извършено от
ответниците действие, покриващо признаците на акт на домашно насилие, като
отговорността за извършеното от двете страни, следва де се носи изцяло, с оглед
настъпилите последици, макар и различни съдебни производства. В случая анализа
на доказателствата по делото подкрепя извода за основателност на молба за
защита в изложения по-горе смисъл, а поведението на молителя е било
санкционирано с акта на съда по гр.д. № 717/2014 г. Ето защо отговорността на
ответниците спрямо молителя Т.А. безспорно следва да бъде ангажирана, като
постановяването на заповед за защита по настоящото дело е наложително за защита
правата на пострадалото лице.
При изложените обстоятелства се налага обоснован извод,
че по отношение на молителя Т.А. е осъществен акт на домашно насилие от
ответниците. Т.к. свидетелските показания не дават яснота за точната дата,
съдът възприе за такава посочената в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, с оглед и
това, че в същия смисъл са обсъдените по-горе доказателства.
От
анализа на посочените доказателства не може да се възприеме с доверие
твърдението за осъществен акт на домашно насилие спрямо молителя Г.А.. В т.см.
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
разколебана, т.к. показанията на свидетелите опровергават изложеното в нея. В
посочения смисъл не са ангажирани писмени доказателства, поради което в тази
част молбата за защита ще бъде оставена без уважение.
По
вида на мярката за защита:
Съдът при
налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
В случая спрямо
ответниците следва да бъдат приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, ЗЗДН
мерки за защита, които в своята съвкупност ще създадат достатъчно гаранции за
пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно насилие.
Задължаването на
ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието.
На ответниците
следва да бъде забранено и да се приближават до молителя и до жилището, което
обитава находящо се
в гр. К., ул. **** № 3 – стаичката на двора, която обитава, за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на
заповедта - чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН. Това е необходимо, за да им
се попречи да извършат спрямо пострадалия нов акт на насилие.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал.
4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева. Предвидената
в тази норма глоба представлява административно наказание (по аргумент от чл.13 б.”б’ от ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при
установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде индивидуализирано по
размер в законовите предели при спазване на чл. 27 от ЗАНН. Следователно актът
на домашно насилие е окачествен от закона и като вид административно нарушение
по чл.6 от ЗАНН, което следва да се наказва, независимо дали е извършено
умишлено или непредпазливо (чл.7 ал.1, ал.2 от ЗАНН). Съдът, при преценката си
по чл. 27, ал. 2, ал. 3 от ЗАНН относно размера на глобата, съобрази от една
страна характера и тежестта на извършените деяния, а от друга - липсата на
конкретни доказателства за материалното и имотно състояние на ответниците и с
оглед на тези обстоятелства намира, че следва да наложи глоба за всеки от тях в
минималния размер установен в закона, като глоба в размер на 200.00 лв. ще
осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като
въздейства поправителна на ответника.
Относно разноските за делото:
Претенция за
присъждане направените разноски по делото има и от двете страни.
Съгласно
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, параграф 1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 1 от ГПK в
полза на молителя Т.А. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 150.00 лв., които ответниците следва да
заплатят. Молителя Г.А. не е ангажирала доказателства за сторени деловодни
разноски, а и такива не й се следват с оглед изхода на спора. Съответно,
съгласно параграф 1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл.78 ал.3 от ГПК и чл.11 ал.3 от ЗЗДН, с
оглед отхвърлянето на молбата по отношение на молителя Г.А., молителите следва
да заплатят на ответниците сумата в размер на 200.00 лв., представляваща направените по делото
разноски във връзка с депозираната молба.
При този изход на
делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС - К.
държавна такса за производството в размер на 25,00 лева на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде издадена
заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона
подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише и предупреждението
по чл. 21, ал .2 от ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл.5, във
вр. с чл.16 ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА
по отношение на Т.Ю.А. с ЕГН ********** *** следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Я.Т.А., с ЕГН ********** и К.А.А. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. К., ул."****" № 3 да се въздържат от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Т.Ю.А.
с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА
на Я.Т.А., с ЕГН ********** и К.А.А. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. К.,
ул."****" № 3 да приближават до Т.Ю.А.
с ЕГН **********, да
приближават жилището му, находящо се в гр. К., ул. **** № 3 – стаичката на
двора, която обитава, за срок от осемнадесет месеца.
Предупреждава
страните, че при неизпълнението на мерките за защита се извършва задържане на
нарушителя от полицейския орган и незабавно уведомяване на органите на прокуратурата
и иницииране на наказателно производство по реда на чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСТАВЯ
без уважение молбата на Т.Ю.А. с ЕГН ********** и Г.Е.А. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр. К., ул."****" № 3, за вземане на мерки за защита по
отношение на Г.Е.А. с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА и отказва да
издаде заповед за защита по отношение на Г.Е.А..
НАСТОЯЩЕТО
решение подлежи на незабавно изпълнение, като следва да се издаде заповед за
защита, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до
РПУ на МВР - К..
ОСЪЖДА
К.А.А. с ЕГН **********,*** да заплати глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА
Я.Т.А., с ЕГН ********** да заплати глоба в размер на
200.00 лева.
ОСЪЖДА К.А.А. с ЕГН ********** и Я.Т.А., с ЕГН **********, да заплатят на Т.Ю.А. с ЕГН ********** ***
сторените разноски за производството за един адвокат в размер на 150.00 лева.
ОСЪЖДА Г.Е.А.
с ЕГН ********** и Т.Ю.А. с ЕГН **********,***, да заплатят на К.А.А. с ЕГН ********** и Я.Т.А., с ЕГН **********, сторените разноски за производството
за един адвокат в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА
К.А.А. с ЕГН ********** и Я.Т.А., с
ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавна
такса в размер на 25.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.