Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Габрово, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в открито
заседание на петнадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
При секретаря В. Николова, като
разгледа докладваното от съдията, АНД № 925 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.И.П.
*** против Наказателно постановление № 20-1752-000837 от 31.07.2020г. издадено
от Началник РУ Габрово, с което на осн. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се твърди, че написаното в
наказателното постановление не отговаря на истината.
Претендира се отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата си.
Процесуалният представител на
ответното РУ Габрово оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли,
като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени доводите
наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 08.07.2020г. срещу жалбоподателя Б.П. *** е
съставен АУАН за нарушение на чл. 137 а ал. 1 от ЗДП. Актът е съставен затова,
че на 08.07.2020г. около 22,15 часа в
Габрово, на бул. „Априлов” в посока Шиваров мост управлява собствения си лек
автомобил „Ситроен Берлинго”с рег. № ЕВ 5272 АА, като по време на движение не използва
обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобила.
Съставеният АУАН е надлежно връчен
на жалбоподателя и подписан от него.
Въз основа на съставеният АУАН е
издадено Наказателно постановление № 20-1752-000837 от 31.07.2020г. от Началник РУ Габрово, с което на Б.И.П. за
нарушение на чл. 137 а ал.1 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 50
лева на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП
и е постановено отнемане на 6 к.т. на основание Наредба № І3-2539 на
МВР.
Изслушани бяха показанията на
свидетелите Т.И., С.Б., И.Ф. и П.Г..
От показанията на свидетелите И., Б.
и Г. се установява по категоричен начин, че по време на управление на
автомобила си, жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, което е
станало повод за спирането му и съставянето на акт за установеното
административно нарушение. Действително в показанията си свидетелите, не могат
в пълнота да изяснят всички обстоятелства на проверката, свръзани със
самия начин на спиране на жалбоподателя
за проверка, но са категорични относно това, че при изпълнение на служебните си
задължения са спрели за проверка жалбоподателя, в качеството му на водач на лек
автомобил, категорични са относно мястото и времето на извършването на
проверката, както и установеното по време на проверката нарушение, че
жалбоподателят по време на управление на автомобила е бил без поставен
обезопасителен колан.
Показанията на свидетелите относно
констатираното нарушение, кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства – информационна карта за дейността на наряда, доклад за проверени
лица и превозни средства, в които подробно е отразена дейността на наряда
състоящ се от полицейските служители Б., И. и Г. за смяната от 19,00 часа до
07,00 часа на 08.07.2020г. В посочените документи е отразена извършената
проверка на жалбоподателя П., установеното нарушение, както и съставения АУАН.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
безспорно е установено извършеното нарушение, поради което правилно и законосъобразно
е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
Чл. 137а
ал.1, вменявящ задължения на водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
В конкретния
случай водачът е допуснал нарушение на тези изисквания, доколкото не е поставил
обезопасителен колан.
Не се
установява да е налице хипотезата на чл.
137 а ал.2 т.3 от ЗДП, който въвежда изключение от общото правило, посочено в
ал.1 и предвижда възможност да не поставят обезопасителни колани лицата с
трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.
Правилно така очертаната деятелност е
квалифицирана, като административно нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДП, в
която разпоредба е посочено правно задължение за водачите на превозни средства
с категория М1 /лек автомобил/ да използват обезопасителен колан, когато са в
движение при условие, че автомобилът е оборудван с такъв.
Административнонаказващият
орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.
183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДП, която предвижда отговорност за водач, който не
изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в
акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане
в обжалваното наказателно постановление
и възприетата цифрова квалификация.
Съобразявайки се с нарушението,
неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно
наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание към предвидения в
закона минимален размер от 50 лева. Размерът на наказанието е определен в
границите на нормативно определения такъв, като индивидуализирането му
административно-наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал.
2 от ЗАН.
Постановено е отнемане на 6 к.т. за
неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за носене на
каска съобразно Наредба № Iз-2539 на МВР, съобразно предвиденото в чл. 6 ал.1
т.10 от наредбата.
Деянието не притежава характеристиките
на маловажен случай, поради което правилно наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административно наказателното производство приключило с издаването на
наказателното постановление.
По изложените
съображения, съдът счете обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Съгласно чл. 63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
Чл.
27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 ал.1 от ЗЗП, е
посочено, че възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Искане в тази насока е направено от
процесуалният представител на РУ към ОДМВР
Габрово за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки дейността по
осъщественото процесуално представително по настоящото дело, както и
фактическата и правна сложност на същото, съдът намира, че следва да бъде
присъдено възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1752-000837 от 31.07.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР
Габрово, с което на Б.И.П. ***,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50 лева на осн. чл. 183 ал.4 т.7
от ЗДП и отнемане на 6 к.т. на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Б.И.П. ***, ЕГН **********,*** сумата в
размер на 80 лева представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско
възнаграждение, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: