№ 20657
гр. С. 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110171116 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 29.12.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против М. С. Ф. за сумата 177,65 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с
абонатен № ********, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 26,29 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за
периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 10,02 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., сумата 2,06 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.29.05.2023г. и С. М. Ф. за сумата
710,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, за периода м. май 2020г.- м.
април 2022г., сумата 105,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 40,07 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април
2021г., сумата 8,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-
29.05.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
1
дело № 33661 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. гр. С. ж.к.
“М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, като купувачът не бил заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.С. одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на М. С. Ф. за сумата 177,65 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к “М.”,
бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г.,
сумата 26,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 10,02 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., сумата 2,06
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.29.05.2023г. и С. М. Ф. за
сумата 710,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, за периода м. май
2020г.- м. април 2022г., сумата 105,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 40,07
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м.
2
април 2021г., сумата 8,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-
29.05.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2023г. по
ч.гр. дело № 33661 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М. С. Ф., в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. Релевира се възражение, че
задължението е погасено чрез плащане.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. М.
Ф., в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че не е подавал
заявление за откриване на партида. Сочи, че подписът, положен за Е.Е. Ф.а в Протокол от
събрание от 22.06.2002г. В отговора на исковата молба се оспорва количеството на
доставената топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва се ответникът да е
приел Общите условия. В отговора на исковата молба се развиват съображения, че в случая
се касае до непоискани доставки по см. на чл. 62 ЗЗПотр. Ответникът навежда довод за
неравноправност на клаузите на Общите условия. Същият оспорва дължимостта на цената
на услугата за дялово разпределение. Сочи, че договорът с дружеството за дялово
разпределение е с изтекъл срок. В отговора се навежда възражение за изтекла погасителна
давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Видно от представения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 06.12.1990г. Е.Е. Ф.а е придобила правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № *** с административен адрес: гр. С. ж.к “М.”,
бл. *** вх. 7, ет. 4, чрез правна сделка- продажба. От представеното удостоверение за
наследници се установява, че Е.Е. Ф.а е починала на 25.03.2003г. и е оставила наследници по
закон преживял съпруг- С. М. Ф. и низходящите си М. С. Ф. и М. С.а Ф.а.
На 29.09.2010г. С. М. Ф. се разпоредил с 4/6 ид.ч. посочения недвижим имот, като е
дарил същите на М. С. Ф. и М. С.а Ф.а, за което е съставен н.а. № 260 от 29.09.2010. т. V,
дело № 1675/ 2010г. Със същия нотариалнен акт е учредено право на ползване на С. М. Ф.
върху имота.
На 13.05.2011г. М. С.а Ф.а се разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния
недвижим имот, като е дарил същите на М. С. Ф., за което е съставен н.а. № 172/
13.05.2011г., т. III, рег. № 5442, дело № 508/ 2011г.
Със заявление- декларация от 22.07.2003г. С. М. Ф. е изразил желание да бъде открита
партида за процесния недвижим имот.
На 30.09.2002г. е сключен договор между етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост, с административен адрес: гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7 и "Н.И." ООД,
по силата на който етажните собственици възложили на "Н.И." ООД да извършва дялово
3
разпределение на топлинна енергия в сградата. Договорът е сключен въз основа на решение
на общото събрание на етажните собственици от 20.09.2002г. В приложения към Протокола
списъл се установява, че наследодателката на ищцата е заявила, че в имота има четири
радиатора с четири разпределителя.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 30.06.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 628,69 лева. От представената обща фактура № **********/ 30.06.2021г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 433,67 лева.
Относно количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот, е назначена
съдебно- техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на експертизата, през
процесния период в имота е имало четири радиатора с дистанционно отчитане. За периода
2020г.- 2021г. абонатите не са осигурили достъп за отчет на уредите. За посочения период за
имота е начислена топлинна енергия за БГВ на база брой лица, с разходна норма 140 литра/
денонощие за един потребител. За периода 2021г.- 2022г. е осигурил достъп за отчет на
уредите и главният отчет е подписан. За посочения период за имота е начислена топлинна
енергия за БГВ на база показанията на един водомер в имота.
Абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за
отопление и БГВ. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0
часа на първо число на месеца. Отчитането се извършва посредством електронно
устройство. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи.
Съгласно заключението на вещото лице, през процесния период за имота е начиследна
топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на
стойност 1080,93 лева. За периода м. юли 2020г.- м. април 2021г. за имота е начислена
топлинна енергия на стойност 1000,70 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното
от правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
4
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
наследодателката на страните Е.Е. Ф.а е придобила правото на собственост върху имота
посредством правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и
чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно
правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент-
договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради
което вещноправният ефект на сделката е настъпил. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че след смъртта на Е.Е. Ф.а С. М. Ф. е придобил 4/6 ид.ч. от
процесния имот по силата на наследствено правоприемство, а М. С. Ф. и М. С.а Ф.а- по 1/6
ид.ч. Установява се, че С. М. Ф. се разпоредил с 4/6 ид.ч. посочения недвижим имот, като е
дарил същите на М. С. Ф. и М. С.а Ф.а. Със същия нотариалнен акт е учредено право на
ползване на С. М. Ф. върху имота. Следователно ответникът С. Ф. е носител на вещното
5
право на ползване върху имота. Установява се, че М. С.а Ф.а се разпоредила с притежаваната
от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е дарил същите на М. С. Ф.. При
наличието на вещен ползвател в топлоснабден имот и собственик на имота по силата на чл.
57 от ЗС разноските по ползването на имота тежат върху ползвателя. С оглед изложеното, по
делото са установени правнорелевантните факти, че ответниците са носители, съответно на
правото на ползване и правото на собственост върху имота. Следователно ответникът С. Ф.
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за устанояване на вземането на ищеца
за цена на топлинна енергия, относно 4/6 ид.ч. Ответникът М. Ф. е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените иск, относно 2/6 ид.ч. от имота. В светлината на изложеното,
установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в
имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
Относно оспорването на подписа на отв. С. Ф. в заявлението за откриване на партида
следва да се посочи следното: Както бе посочено, понятието "потребител на топлинна
енергия" е уредено в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение
са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие; § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за
битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбата на чл. 156
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. От изложеното е
видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
6
потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не
означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се
презумират от закона. В т. см. е поставеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, в което е даден отговор на
обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за приложението на § 1, т. 42 ДР на
Закона за енергетиката, дефиниращ "потребител на топлинна енергия за битови нужди” в
смисъл, че „потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ
/отм./) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения
между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.”
Относно възражението, че в случая са налице непоискани доставки:
По въпроса за непоискани доставки и съотношението между нормите на ЗЕ и ЗЗП е
постановено Тълкувателно решение № 2/ 2016 от 25.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г. ОСГК на
ВКС, съгласно което „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката. Разпоредбата на
чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). Поради
това не може да става въпрос за приложението на пар.1 ДР ЗЗП– двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не
си противоречат.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при
7
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането
за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано
мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява
„искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
8
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в
имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., които съобразно разпоредбите на
чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между "Т.С." ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2020г.- м. април 2022г. Искът е предявен на 23.12.2023г., към която дата давността се счита
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. юли 2019г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия
9
на ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за периода от м. май 2020г. до м. юли 2020г. са погасени
по давност- за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо
през м. септември 2019г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да
тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване
на исковата молба на 23.12.2023г.
В обобщение, претенцията за цена на топлинна енергия следва да се уважи за
периода м. юли 2020г.- м. април 2022г.
Следователно предявеният иск против С. М. Ф. за установяване вземането на ищеца
за цена на топлинна енергия е основателен за периода м. юли 2020г.- м. април 2022г. и за
сумата 667,13 лева.
Относно възражението на ответника М. Ф., че задължението е погасено чрез
плащане:
В разпоредбата на чл. 75 ЗЗД е установено правилото, че длъжникът трябва да престира
на кредитора или на редовните му представители, за да се освободи от задължението.
Конкретиката на случая сочи, че отв. М. Ф. е платил сумата 238,96 лева по сметка на
Софийски районен съд. С оглед изложеното, плащането няма погасително действие за
задължението на ответника.
В случая не е налице и хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. За да е налице хипотезата на
посочената разпоредба, купувачът следва добросъвестно да е престирал на лице, по
отношение на което да има недвусмислени обстоятелства, сочещи овластяването му. При
липса на доказателства, че ответникът е платил на овластено от кредитора лице или на лице,
което според обстоятелствата е изглеждало овластено, по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗЗД,
плащането няма погасителен ефект, съответно предявените искове за установяване на
съществуването на вземането на ищеца за цена на топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение са основателни.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
10
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 30.06.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2021г.,
задължението по фактура № **********/ 30.06.2021г. за отчетен период 01.05.2021г.-
30.04.2022г. е станало изискуемо на 14.09.2022г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
По отношение на разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от
иска. Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните
състезания, като са представени доказателства за действително извършване на разноските. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В настоящия случай в заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25,92 лева и за юрисконсулстско възнаграждение в размер на
сумата 50 лева. Следователно, ответникът С. М. Ф. следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата 31,11 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът М. С. Ф. следва да бъде осъден да
плати на ищеца сумата 12,65 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на сумата 550 лева.
Ответникът С. М. Ф. следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 342,01 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, съобразно
уважената част от исковете. Ответникът М. С. Ф. следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата 91,67 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Относно разноските на ответниците:
11
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Искането за присъждане на разноски е направено до
приключване на устните състезания, като са представени доказателства за действително
извършване на разноските. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на
ответникът С. М. Ф. следва да бъдат присъдени разноски в първоинстанционното исково
производство в размер на сумата 13,45 лева, а в полза на ответника М. С. Ф.- в размер на
сумата 1,91 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Ф., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, сумата 667,13 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к. "М.",
б;. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** за периода м. юли 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната
лихва. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
16.06.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр.
чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 98,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, сумата 40,07 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода м. май 2020г.- м. април 2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, ведно
със законната лихва. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 16.06.2023г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2023г. по ч.гр. дело № 33661/
2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Ф., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, сумата 177,65 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к. "М.",
б;. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната
лихва. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение16.06.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 26,29 лева, представляваща обезщетение за
12
забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2021г. до 29.05.2023г., с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 10,02 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва.
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
16.06.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл., за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2023г. по
ч.гр. дело № 33661/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, против С. М. Ф., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на
"Т.С." ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к. "М.", б;.
*** вх. 7, ет. 4, ап. *** за периода м. май 2020г.- м. юни 2022г. и над сумата 667,13 лева до
сумата 710,58 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД;
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия над сумата 98,72 лева до сумата 105,15 левам=, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 29.05.2023г.за сумата 8,22 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, против М. С. Ф., с
ЕГН **********, иск за установяване на съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 29.05.2023г.за сумата 2,06 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. Ф., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********,
сумата 31,11 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 33661/ 2023г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразнерно с уважената част от исковете и
сумата 342,01 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Ф., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК
**********, сумата 12,65 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
33661/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразнерно с уважената част от
исковете и сумата 91,67 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, да плати на С. М. Ф., с ЕГН
**********, сумата 13,45 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, да плати на М. С. Ф., с ЕГН
**********, сумата 1,91 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Нелбо" АД като трето лице помагач
13
на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14