Р Е Ш Е Н И Е № 686
гр. Монтана, 8 ноември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 27.10.2023 г. в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при участието на
секретар Петя Видова и прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното
от съдия Рени Цветанова КАНД № 604 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, представлявана от
Директора – инж. Д*** П*** , гр. Монтана, пл. „Жеравица“ № 5 против Решение от
№ 214 от 07.08.2023 г. по АНД № 568/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана,
с което е отменено Наказателно постановление № 12-2300039/05.04.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
С издаденото НП на „Е***
– 99“ ЕАД – гр. Монтана е наложено административно наказание, за това че дружеството
не е изпълнило задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, като е допуснало на 08 12 2022 г. да работят четири лица,
които не са инструктирани.
В касационната жалба, пълномощникът на АНО юрк.
К***, моли отмяна на обжалваното въззивно решение,
като излага съображения за неговата неправилност и необоснованост. Позовава се
на представения по делото договор, сключен между административнонаказаното
лице и „К*** Б***“ ЕООД, както и на попълнена собственоръчно декларация от
работещото лице. Претендира разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба, представляван от пълномощника адв. К. в с.з. и в писмен отговор, моли съда да остави в
сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата
правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Претендира разноски в производството.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
което прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и същото
правилно е отменено от районния съд. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано, като предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени издаденото Наказателно постановление, въззивният съд приема, че от събраните в хода на
производството доказателства не се установява по несъмнен начин да са налице
трудови правоотношения между четиримата работещи лица и жалбоподателят, което
да налага провеждане на съответния инструктаж. В атакуваното НП е записана като
нарушена нормата на чл.11 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, който
текст визира, че работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на
договора и продължителността на работното време. В конкретният случай, нито
едно от четирите лица няма трудов договор с жалбоподателя, а от доказателствата
по делото не може да се обоснове извод, че последният има качеството на
„работодател" спрямо тези лица. Няма доказателства, че тази лица са
изпълнявали труд в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост
за определен период от време, на определено място на работа, при определено
работно време и трудово възнаграждение. Същите са изпълнявали специфична
дейност, която няма характера на трудова дейност с определени трудови
задължения. Нещо повече, две от установените лица И. Ц*** и П*** М*** към
момента на проверката имат действащи трудови договори с други ЮЛ.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон,
респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция намира, че
решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е
установил фактическата обстановка и
правилно е приложил материалният закон. Изложените от него съображения изцяло
се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Неоснователно се твърди, че лицето е
попълнило декларация, тъй като такава не е представена по делото.
Обстоятелството, че лицето е работило на обекта, не е достатъчно доказателство,
че именно дружеството е наело това лице и същото е престирало
работна сила в негова полза. От
представените и сключени договори между „Е*** – 99“ ЕАД и „К*** Б***“
ЕООД се установява, че това дружество извършва сеч и извоз
единствено до временен склад. По делото са събрани относимите
за спора доказателства, въз основа на които обосновано е прието, че дружеството
не е извършило вмененото му нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ.
По делото са събрани относимите за спора доказателства, въз основа на които
обосновано е прието, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение на
чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касаторът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски по делото, същите установени в размер на 300 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение от № 214 от 07.08.2023 г. по АНД № 568/2023 г. по описа
на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София да заплати на „Е*** – 99“ ЕАД, ЕИК * разноски
по съдебното производство, представляващи хонорар за един адвокат в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: