РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Бяла, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20234510100439 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски - Разград“ АД
срещу Р. Х. Р..
Ищецът твърди, че на 04.03.2021 г. сключил с ответницата договор за
провеждане на обучение по клинична специалност „Ендокрилонология и
болести на обмяната“, по силата на който последната се задължила да работи
при ищеца не по-малко от три години след придобиване на специалност.
Заявява, че обучението се провело в друго лечебно заведение за сметка на
ищеца, като след придобиване на специалността трудовото правоотношение
между страните било прекратено по желание на ответницата, поради което на
основание чл.7, т.3 във връзка с чл.8 от договора претендира обезщетение -
неустойка в размер на 20 000 лв., за неизпълнение на поетото от страна на
ответницата с договора задължение. Сочи, че на 13.02.2023 г. отправил до
ответницата покана за доброволно изпълнение, която тя отказала да подпише.
Сочи още, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 247/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла, срещу
1
която ответницата възразила.
При тези твърдения първоначално ищецът е претендирал да бъде прието
за установено, че ответницата му дължи обезщетение в размер на 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане, както
и присъждане на разноски.
След уточнение и искане на ищеца, по реда на чл.214 от ГПК съдът е
допуснал изменение на търсената защита чрез преминаване от установителен
иск към осъдителен, като исковата претенция се счита предявена за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата 20 000 лв. - неустойка за
неизпълнение на поето с договор от 04.03.2021 г. задължение ответницата да
работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване на
специалност „Ендокрилонология и болести на обмяната“, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 729,61 лв.
- мораторна лихва за времето 14.02.2023 г. - 08.06.2023 г.
В постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба ответницата заема становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенцията. Признава, че на 04.03.2021 г. е
сключила с ищеца договор за обучение по клинична специалност
„Ендокринология и болести на обмяната“, като сочи, че по силата на договора
се задължила да работи по специалността не по-малко от три години при
ищеца след придобиване на специалността. Признава, че на 01.01.2023 г.
придобила клинична специалност „Ендокринология и болести на обмяната“,
както и че на 13.01.2023 г. подала предизвестие за прекратяване на трудовия си
договор с ищеца, като последният бил прекратен считано от 13.02.2023 г.
Оспорва да е налице виновно неизпълнение на договора от 04.03.2021 г. от
нейна страна, като твърди неизпълнение от страна на ищеца, тъй като същият
на 10.01.2023 г., различно от договореното, ú предложил работа като „лекар
ординатор“ в отделение по „Вътрешни болести“ вместо да я назначи за
специалността, за която е обучавана, като „лекар Ендокринология и болести
на обмяната“, поради което счита, че неизпълнението от нейна страна се
дължи на обстоятелства, за които тя не отговоря. На следващо място, твърди
че е погасила пълния размер на разходите на ищеца за нейното обучение, а
именно - сумата от 3 134,57 лв., като оспорва ищецът да е направил разходи в
размер на 20 000 лв. Навежда възражение за нищожност на клаузата от
2
договора, предвиждаща право на работодателя на обезщетение в размер на 20
000 лв., поради противоречие с добрите нрави, тъй като счита, че такава
неустойка води до прекомерно облагодетелстване и неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като надвишава повече от шест пъти сторените от
ищеца разходи за обучение по специализацията. Освен това твърди, че за
придобиване на медицинска специалност „Ендокринология и болести на
обмяната“ се изискват 48 месеца специализация, като към датата на
подписване на договора от 04.03.2021 г. тя е имала 37 месеца и 13 дни от
специализацията, т.е. ищецът я е обучавал само 10 месеца и 17 дни, или 22,65
% от необходимото време. На последно място, оспорва ищецът да я е канил да
заплати претендираната сума. При тези твърдения и възражение моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт М. Б.,
която поддържа исковата молба и уточненията към същата, по реда на чл.143,
ал.1 от ГПК и чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК при поставени от съда въпроси за
изясняване на фактите по делото, заявява липсата на оспорване, че след
придобиване на специалност „Ендокринология и болести на обмяната“
болницата е предложила на ответницата работа като „лекар ординатор“ в
отделение по „Вътрешни болести“, че сторените от болницата разходи за
специализацията на ответницата се равняват на сумата 3134,57 лв. и че
ответницата е заплатила на ищеца тези разходи. В хода на устните състезания
юрисконсулт Б. моли за уважаване на исковата претенция и подновява
искането за присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат
Б. Б. от АК-Шумен, която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и присъждане на разноски
за производството съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства,
твърденията на ищеца и приложимия закон, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
3
257/2023 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на постъпило от ищцовата
болница заявление срещу ответницата е издадена Заповед № 94/03.04.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В едномесечния срок
по чл.414 от ГПК от връчване на заповедта, ответницата е подала бланкетно
възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за
изпълнение, като след уведомяване на заявителя с указания за възможността
за предявяване на иск относно вземането, същият е подал исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото исково производство.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните
следните обстоятелства: че ответницата е работила по трудово
правоотношение при ищеца; че на 04.03.2021 г. страните са сключили договор
за обучение на ответницата по клинична специалност „Ендокринология и
болести на обмяната“ и че с последния ответницата се е задължила да работи
при ищеца не по-малко от три години след придобиване на специалност; че
ответницата е придобила клинична специалност „Ендокринология и болести
на обмяната“ и че след това трудовият ú договор с ищеца е прекратен по нейна
инициатива с отправено предизвестие; че след придобиване на специалността
„Ендокринология и болести на обмяната“ от страна на ответницата, ищецът е
предложил работа на същата като „лекар ординатор“ в отделение по
„Вътрешни болести“; че сторените от ищеца разходи за специализацията на
ответницата се равняват на сумата 3134,57 лв. и че ответницата е
възстановила тези разходи като е заплатила на ищеца сумата от 3134,57 лв.
От страните са ангажирани писмени доказателства, които като
допустими, относими към предмета на делото и необходими за решаването на
правния спор са приобщени към доказателствения материал. Същите
установяват, че на 04.03.2021 г. ищецът и ответницата са сключили три
договора - трудов договор на назначаване на ответницата на работа при ищеца
на длъжност „лекар специализант по ендокринология и болести на обмяната“
в „Отделение по вътрешни болести“ с код по Националния класификатор на
професиите /НКП/ 22127081; договор за повишаване на квалификация, с който
страните са договори, че ответницата ще се обучава за придобиване на
специалността „Ендокринология и болести на обмяната“ в Многопрофилна
болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД в гр.Велико Търново,
като таксите за обучение ще се поемат от ищеца, срещу задължението на
ответницата да работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване
4
на специалността; договор за провеждане на обучение по реда на чл.13, ал.1 от
Наредба 1/2015 г. за обучение по клинична специалност „Ендокринология и
болести на обмяната“ в Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р
Стефан Черкезов“ АД в гр.Велико Търново, като ищецът се е задължил да
заплаща на ответницата договореното трудово възнаграждение по трудовия
договор, да поеме таксите за обучението, да ú разреши платен служебен
отпуск за срока на провеждане на основния курс и модулите по утвърдения
учебен план и платен годишен отпуск за подготовка и явяване на държавен
изпит, а ответницата се е задължила да работи при ищеца не по-малко от три
години след придобиване на специалността, като страните са предвидили
уговорки при неизпълнение както следва: при неспазване от страна на
ответницата на минималния тригодишен срок за работа в лечебното заведение
след придобиване на специалността право на ищеца да получи обезщетение в
три компонента, сред които сумата за таксите на обучението и сума в размер
на 20000 лв., съответно индексирани с индекса на инфлацията /чл.7 от
договора/. Със заповеди на ректора на Медицински университет - Плевен от
19.03.2021 г. и 25.03.2021 г. на ответницата е разрешено да се регистрира в
университета на специализация по „Ендокринология и болести на обмяната“ с
база на обучение МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД - Велико Търново, като
са признати 37 месеца и 13 дни практическо обучение по „Ендокринология и
болести на обмяната“ по конкретно посочени модули и колоквиуми,
проведено в Медицински университет - Варна. Видно от свидетелство за
призната специалност серия МУ-2023, рег.№ 026152, издадено от Медицински
университет -Плевен, считано от 01.01.2023 г. ответницата е придобила права
на „Специалист по ендокринология и болести на обмяната“. Представено е
изготвено от ищеца допълнително споразумение № ****/10.01.2023 г. към
сключения между страните трудов договор, за изменение на последния
считано от 01.01.2023 г. за промяна длъжността на ответницата от „ Лекар
специализант по ендокринология и болести на обмяната“ на „Лекар
ординатор“ с НКП 22117001 във същото отделение /Отделение по вътрешни
болести при ищеца/, като трудовото възнаграждение се увеличава от 1200 лв.
на 1250 лв. Допълнителното споразумение носи подпис за работодател, но не
и подпис за служител. На 13.01.2023 г. ответницата е отправила предизвестие
до ищцовата болница за прекратяване на трудовото правоотношение считано
от 13.02.2023 г. на основание чл.326 от Кодекса на труда. От страна на
5
работодателя е издадена заповед № 13/09.02.2023 г., с подпис за служител, с
която на основание чл.326 от КТ считано от 13.02.2023 г. трудовото
правоотношение с ответницата като „лекар специализант по ендокринология
и болести на обмяната“ е прекратено. Ангажираните от страна на ответницата
декларация от 13.02.2023 г. за дадено съгласие за удръжки от трудовото
възнаграждение, фиш за работна заплата № 13/01.2023 г. и разходен касов
ордер№ 113/01.03.2023 г. установяват, че ответницата е заплатила на ищеца
сумата 3134,57 лв. - разходи за обучение по специализация. Представена е и
покана от ищеца, адресирана до ответницата, с която на последната се дава
едномесечен срок от получаването да заплати доброволно сумата от 20000 лв.
поради виновно неизпълнение на договор от 4.03.2021 г. за провеждане на
следдипломно обучение и неизпълнение. Върху поканата с двама свидетели е
удостоверен отказ на ответницата да получи същата срещу подпис на дата
13.02.2023 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр.чл.234 от КТ вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, насрещни възражения на
ответницата - в чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.81, ал.1 от ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото, че същите са се намирали в
трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжност
„лекар специализант по ендокринология и болести на обмяната“ в „Отделение
по вътрешни болести“ при ищеца и че това правоотношение впоследствие е
прекратено по инициатива на ответницата. Не е спорно между страните и че
същите са сключили договор за обучение на ответницата по клинична
специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, с който последната се
е задължила да работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване
на специалност. Тези факти са установими и от ангажираните по делото
писмени доказателства.
Отношенията между страните намират регламентация в разпоредбите на
Кодекса на труда, където е предвидена възможност страните по трудовото
правоотношение да сключат договор за повишаване на квалификацията на
6
работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга
професия или специалност (преквалификация), с който договор следва да се
определят професията и специалността, по която работникът или служителят
ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите,
битовите и други условия за времето на обучението, като законът позволява с
този договор страните да могат уговорят и задължение на работника или
служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5
години, както и отговорност при неизпълнение на това задължение или при
незавършване на обучението /чл.234 от КТ/.
Сключеният между страните договор, касаещ професионалната
квалификация, макар и уреден в Кодекса на труда по своята правна природа е
облигационен, а не трудов договор, правоотношението, което се установява с
него, има гражданскоправен характер и при неизпълнението на поети с него
задължения са приложими общите правила на гражданския закон относно
отговорността за неизпълнение на договорите. Постоянна и непротиворечива
е съдебната практика, че с оглед въведения в чл.9 от ЗЗД принцип на свобода
на договарянето, страните могат да уговарят различни последици от
поведението си както при сключването, така и при неизпълнение на поетите с
договора задължения, включително заплащането на неустойки, като тази
тяхна свобода е ограничена единствено от повелителните норми на закона и
на добрите нрави.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват, поради което тя се дължи, независимо дали от
неизпълнението са настъпили вреди. Неустойката е акцесорно задължение и
става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение. В настоящия
случай претенцията на ищеца е за прилагане на предварително предвидена
между страните по сключения между тях договор по чл.234 от КТ санкция за
неизпълнение на поетото от ответницата задължение да работи при ищеца не
по-малко от три години след придобиване на специалност. На общо основание,
право да търси неустойка има само изправната страна по договора. В
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 21/12.07.2010 г. по т.дело №
470/2009 г. на ІІ ТО, съдът се е произнесъл, че една от предпоставките на чл.92
от ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение
е претендиращият неустойката кредитор да е изпълнил или да е бил готов да
7
изпълни собствените си задължения по договора. Настоящият съдебен състав
споделя даденото разрешение, а именно, че уговорената в договора неустойка
за неизпълнение на поети от длъжника задължения не се дължи, ако
кредиторът, който претендира заплащането ú, е неизправна страна поради
това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните си
задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой
не може да черпи права от собственото си противоправно поведение,
кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение
от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да
изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът /чл.63 от ЗЗД
/- точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин.
Не е спорно в случая, че ответницата е придобила клинична специалност
„Ендокринология и болести на обмяната“, като видно от ангажираното по
делото свидетелство за призната специалност правата на ответницата на
„Специалист по ендокринология и болести на обмяната“ датират от 01.01.2023
г. Страните не спорят, че след придобиването на специалността ищецът е
предложил на ответницата работа като лекар, което се установява и от
представеното по делото допълнително споразумение от 10.01.2023 г., чиито
правни последици не са настъпили поради липсата на дадено писмено
съгласие от страна на ответницата за изменение на трудовото
правоотношение, чрез полагане на подпис в споразумението, с оглед
установената забрана в трудовото законодателство за едностранно изменение
на трудовото правоотношение с изключение увеличаването на трудовото
възнаграждение /чл.118 от КТ/ и изискването съгласието за изменение на
трудовото правоотношение да е дадено в писмена форма /чл.119 от КТ/.
Безспорен между страните факт е и че трудовият договор на ответницата като
„лекар специализант по ендокринология и болести на обмяната“ при ищеца е
прекратен по нейна инициатива на основание чл.326, ал.1 от КТ след
отправено на 13.01.2023 г. писмено предизвестие до работодателя.
Съобразно изготвеното и подписано от работодателя допълнително
споразумение предложената длъжност на ответницата е за „лекар ординатор“,
за който факт е налице изрично признание от страна на ищеца и което
обстоятелство с доклада си по делото съдът е обявил за безспорно.
Законодателят е предвидил наименованието на длъжностите в трудовите
8
договори да се определя съгласно Национална класификация на професиите и
длъжностите, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след
съгласуване с председателя на Националния статистически институт - чл.66,
ал.4 от КТ. Видно от представеното допълнително споразумение
предложената от работодателя длъжност на ответницата след придобиване на
специалността е с код по Националната класификация на професиите и
длъжностите (НКПД-2011) отговарящ на длъжността „лекар, обща и клинична
патология“ /код 22117001/. Съгласно класификатора длъжността лекар по
специалността, за която се е обучавала ответницата и правата на какъвто
специалист е придобила на 01.01.2023 г., отговаря на код 22127013 - „Лекар,
ендокринология и болести на обмяната“. Макар в подписания между страните
договор да не е посочено изрично на каква длъжност следва да работи
ответницата при ищеца след придобиване на специалността, при тълкуване на
отделните уговорки по договора във връзка едни с други и изискването по
чл.20 от ЗЗД при търсене на действителната обща воля на страните всяка
отделна уговорка да се хваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, следва
да се приеме, че след като ответницата е назначена по трудов договор при
ищеца като лекар специализант по „Ендокринология и болести на обмяната“ и
процесният договор е сключен за придобиване на специалност
„Ендокринология и болести на обмяната“, то поетото задължение за работа не
по-малко от три години след придобиване на специалността е за длъжността
лекар по „Ендокринология и болести на обмяната“. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай ответницата е била поставена в
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора да престира труд по
новопридобитата специалност, поради което не може да се приеме, че е
неизправна страна и че дължи заплащане на неустойка. За да възникне в
патримониума на ответницата задължението за заплащане на процесната
договорна неустойка, необходима предпоставка е осъществяването на виновно
неизпълнение от нейна страна на поетото задължение. Съгласно чл.81, ал.1 от
ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина. Неизпълнението на
задължението на ответницата, обезпечено с процесната договорна неустоечна
клауза, не е виновно. Това неизпълнение е предопределено от неизпълнението
на корелативното задължение на работодателя да осигури работа на
9
ответницата като лекар по специалността „Ендокринология и болести на
обмяната“ в съответното отделение на болницата, тъй като според настоящия
съдебен състав задълженията на работодателя, страна по договор, сключен на
основание чл.234 от КТ, не се изчерпват с факта на изпълнение на
задължението за заплащане на уговорените между страните разноски за
обучението и с предоставяне на необходимия за същото отпуск. Задължение
на работодателя е да осигури условия за работа по специалността в периода, в
който обвързва служителя си да престира труда си при него, както и адекватно
възнаграждение за същия. С доклада си по делото съдът е възложил в тежест
на ищеца да докаже, че след придобиване на специализацията е предложил на
ответницата работа като „лекар, ендокринология и болести на обмяната“. По
делото липсват доказателства в тази насока. Ищецът не е навел
недобросъвестно упражняване на правото на служителката си да прекрати
трудовото правоотношение по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ, като задължение за
съда да изследва наличие на злоупотреба с право съществува само когато
такива факти и твърдения са били наведени от страната в рамките на
преклузивните срокове по ГПК /в този смисъл Решение № 345/06.03.2014 г. по
гр.дело № 3868/2013 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 248 от 23.04.2010 г. по
гр.дело № 254/2009 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 192/04.11.2016 г. по
гр.дело № 674/2016 г. на III ГО на ВКС/. И тъй като обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение се дължи само ако неизпълнението е
резултат от виновно поведение на длъжника, претенцията на ищеца за
осъждане на ответницата да му заплати неустойка в размер на 20000 лв. се
явява неоснователна, което влече неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава, като обсъждането на останалите
възражения на ответната страна, необхвати до тук, се явява безпредметно, тъй
като това не би довело до различен краен резултат, още повече, че същите
биха имали значение само при наличието на доказано от ищеца правно
основание за ангажиране отговорността на ответницата по чл.92 от ЗЗД.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на
разноски има ответницата. Същата е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3540 лв., които следва да бъдат възложи в тежест
на ищеца
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ.ИВАН РИЛСКИ – РАЗГРАД“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.“Коста Петров“ № 2, срещу Р.
Х. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Ш., ул.“Д.П.“ № ***, ет.***,
ап.***, за заплащане на сумата 20 000 лв. - неустойка за неизпълнение на
поето с договор от 04.03.2021 г. задължение да работи в болничното заведение
не по-малко от три години след придобиване на специалност
„Ендокрилонология и болести на обмяната“, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 729,61 лв. -
мораторна лихва за времето 14.02.2023 г. - 08.06.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ.ИВАН РИЛСКИ – РАЗГРАД“ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.“Коста Петров“ № 2,
да заплати на Р. Х. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Ш., ул.“Д.П.“ №
***, ет.***, ап.***, сумата 3540 лв. /три хиляди петстотин и четиридесет
лева/ - разноски за производството по гр.дело № 439/2023 г. по описа на
Районен съд - Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
11