Протокол по дело №467/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 942
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Нина Иванова Кузманова
Дело: 20225300200467
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 942
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
СъдебниИван Игор Еждик

заседатели:Веселин Бойков Трифонов
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
и прокурора Данаила Станкова Станкова Анна Страхинова Викова
Сложи за разглеждане докладваното от Нина Ив. Кузманова Наказателно
дело от общ характер № 20225300200467 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Е.Л.В.., редовно призован за днешното съдебното
заседание, се явява лично и с упълномощените си защитници адвокат И.С. и
адвокат К.Н..
ПОДСЪДИМАТА В.А.С. редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адвокат К.С., упълномощен от
по-рано.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ се явяват прокурори
Данаила Станкова и Анна Викова.
За Министъра на финансите, като представляващ Държавата, се явява
С.А. - юрисконсулт при ТД на НАП-Пловдив, с пълномощно по делото.
По делото e депозирана молба с искане за конституиране на
държавата, представлявана от Министъра на финансите в качеството на
граждански ищец по делото, като е предявен иск за имуществени вреди
срещу подсъдимия Е.Л.В.. за престъпление по чл. 255 ал. 3 от НК, препис от
която е връчен на страните.
ПРОКУРОР С.: Считам, че няма пречка да се даде ход на
разпоредителното заседание. Съобщението по чл. 247в НПК с въпросите,
които ще се обсъждат в разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1 от НПК,
1
е получено своевременно.
ПРОКУРОР В.: Считам, че няма пречка да се даде ход на
разпоредителното заседание. Съобщението по чл. 247в НПК с въпросите,
които ще се обсъждат в разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1 от НПК,
е получено своевременно.
АДВОКАТ И.С.: Получили сме съобщението по чл. 247в от НПК преди
повече от 7 дни и съм запознат с въпросите, които ще се обсъждат в
разпоредителното заседание по чл. 248, ал.1 от НПК.
АДВОКАТ К.Н.: Получили сме съобщението по чл. 247в от НПК преди
повече от 7 дни и съм запознат с въпросите, които ще се обсъждат в
разпоредителното заседание по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Знам за какво се явявам днес тук. Получил съм
съобщението по чл. 247в от НПК и разпореждането на съда с въпросите,
които ще се обсъждат в днешното разпоредително заседание по чл. 248, ал.1
от НПК преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите.
АДВОКАТ К.С.: Получили сме съобщението по чл. 247в от НПК преди
повече от 7 дни и съм запознат с въпросите, които ще се обсъждат в
разпоредителното заседание по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПОДСЪДИМАТА С.: Знам за какво се явявам днес тук. Получила съм
съобщението по чл. 247в от НПК и разпореждането на съда с въпросите,
които ще се обсъждат в днешното разпоредително заседание по чл. 248, ал.1
от НПК преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изразеното становище на страните
намира, че са налице основанията за даване ход на разпоредителното
заседание за разглеждане на въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимите:
Е.Л.В.. - роден на *** г. в гр. П., ***, ***, женен, с висше образование,
осъждан, работещ като специалист доставки, живущ в с. М., ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Получил съм препис от обвинителния акт, преди
2
повече от 7 дни, както и препис от разпореждането на съдията-докладчик с
въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК и съм запознат с тях.
В. АЛ. СТ. – родена на *** г. в гр. П., живуща в същия град, ***, ***
неомъжена, със средно образование, безработна, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМАТА С.: Получила съм препис от обвинителния акт,
преди повече от 7 дни, както и препис от разпореждането на съдията-
докладчик с въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК и съм запозната с
тях.
На подсъдимите се разясниха правата по чл. 55 от НПК, както и
правото им да участват в обсъждането на въпросите в разпоредително
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Разяснени са ми правата и съм наясно с тях.
ПОДСЪДИМАТА С.: Разяснени са ми правата и съм наясно с тях.
СЪДЪТ разясни на страните разпоредбата на чл. 248, ал.3 от НПК, а
именно, че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и
касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения
на процесуалните правила по ал.1, т.3, които не са били поставени на
обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на
съдията-докладчик.
ПРОКУРОР: Наясно съм с преклузията по чл.248, ал.3 НПК.
АДВОКАТ И.С.: Наясно съм с преклузията по чл.248, ал.3 НПК.
АДВОКАТ К.Н.: Наясно съм с преклузията по чл.248, ал.3 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Наясно съм с преклузията по чл.248, ал.3 НПК.
АДВОКАТ К.С.: Наясно съм с преклузията по чл.248, ал.3 НПК.
ПОДСЪДИМАТА С.: Аз също съм уведомена за разпоредбата по чл.
248 ал.3 от НПК. Разяснени са ми правата.

СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл.274 и чл.275 от
НПК.
ПРОКУРОР: Нямам искане за отводи и доказателствени искания.
АДВОКАТ И.С.: Нямам искане за отводи и доказателствени искания.
3
АДВОКАТ К.Н.: Нямам искане за отводи и доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Също нямам искания за отводи.
АДВОКАТ К.С.:Нямам искане за отводи и доказателствени искания.
ПОДСЪДИМАТА С.: Също нямам искания за отводи.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите, визирани в чл. 248,
ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР С.: Считам, че настоящото наказателно производство е
подсъдно на настоящия съд, съгласно родовата и местната компетентност.
Няма основание за спиране и прекратяване на наказателното производство.
Не са налице допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите. Не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила. Не са налице основания да се
разглежда делото при закрити врати, да се привлича резервен съдия или
съдебен заседател, няма основание за назначаване на вещо лице, преводач
или тълковник, както и извършване на съдебни следствени действия по
делегация. По отношение на т. 6 считам, че тъй като няма налице мерки за
процесуална принуда, няма нужда и да се произнасяме. Нямаме искания за
събиране на нови доказателства. Ако се даде ход на делото, без отправено
искане за провеждане на производство по особените правила, да се насрочи
делото в открито заседание, с призоваване на посочените в приложението на
обвинителния акт лица.
ПРОКУРОР В.: Солидаризирам се изцяло с казаното от колегата С..
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Поддържам по всички точки казаното от
прокурор С.. Поддържам гражданския иск и моля да се допусне за съвместно
разглеждане в наказателното производство, доколкото няма да затрудни
същото. Ако се докаже обвинението, ще се докаже и гражданския иск, не
искането ни да стане причина за отлагане на делото. На следващо място моля
да се допусне с наказателното решение иска и да се допусне за разглеждането
му в наказателното производство, с цел процесуална икономия.
АДВОКАТ К.С.: Считам, че настоящото дело е подсъдно на Окръжен
4
съд – Пловдив. Също така няма основание за спиране и прекратяване на
наказателното производство. По отношение на моята подзащитна не е
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до нарушаване на нейните права. Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Считам, обаче че разглеждането на делото би следвало да се проведе при
закрити врати, съобразно чл. 263 ал. 1 и ал. 2 от НПК и в тази връзка ще ви
помоля да уважите искането ми, тъй като по делото има обилна информация
придобита чрез СРС на базата на които са изготвени ВДС. Всички ние, които
сме в залата - подсъдими, адвокатите, прокурорите, сме подписали
декларации за неразгласяване на данни от СРС. В залата има журналист,
представител на медия, която не е подписал такава декларация и ако решите,
че делото ще се гледа при закрити врати, моля да се изведе от залата. В
материалите по делото и по специално в обвинителния акт има информация
по отношение на факти от интимния живот на двамата подсъдими, поради
което ще ви моля в тази връзка да постановите решение, с което да се
определи делото да се гледа при закрити врата. Тъй като по отношение на
моята подзащитна няма мярка за неотклонение, няма да се произнасям за
това. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Искаме делото да се
разгледа в съдебно заседание, с призоваване на лицата, които са описани в
обвинителния акт – вещи лица и свидетели и да се насрочи за съответна дата.
ПОДСЪДИМАТА С.: Поддържам изцяло по всички пунктове
становището на моя адвокат. Поддържам искането делото да се разгледа при
закрити врати, по възраженията изложени на адвокат К.С.. Нямам какво да
кажа допълнително.
АДВОКАТ Н.: По точки 1 и 2, както и по точки 6 и 7 от разпоредбата на
чл. 248 ал. 1 от НПК, изразяваме солидарно становище със становищата,
които се изразиха до момента. По т. 3 сме в несъгласие, както със
становището на прокуратурата, така и със становището на колегата защитник
на подсъдимата В.С.. Ще взема отношение, включително и по гражданския
иск и за начина по който следва да се разгледа делото, ако не споделите
възгледите ни по т. 3.
След споделената от настоящия съд и контролната въззивна инстанция
наша критика към обвинителния акт по делото в предходния му вариант,
5
няма как да не призная, че понастоящем внесения обвинителен акт изяснява
редица въпроси, по които ние заявихме, че нямаме яснота. Независимо от
това считаме, че и в настоящия му вариант обвинителния акт не е достатъчно
пълноценен, за да гарантира правото ни на защита, създавайки в нас онази
яснота основно в твърдените събития, на базата на които да изградим
адекватна и ефективна защита. Може да се каже, че обвинителният акт в
обстоятелствената му част, която е в две части, основно казано - обща и
специална. В общата част прокурорите са се постарали да обяснят каква е
принципната деятелност на подсъдимия В. и как всъщност по принцип той е
създал система, чрез която да избягва заплащането на данъчни задължения,
усвоявайки нелегални средства калкулацията, на които е дала основание да
бъдат припознати и като предмет на престъплението. В специалната част
обаче са допуснати някои пропуски според нас, които не кореспондират
добре със заявеното в общата част. На първо място, осъзнавам, че по всяка
вероятност това е досадна грешка свързана с широко разпространения подход
„копи – пейст“, но на страница 10 гръб и страница 11 от обвинителния акт,
прокуратурата вменява на подсъдимия В., че бидейки фактически данъчно
задължен във връзка с деятелностна на дружество „***“ ЕООД за периода от
месец октомври 2015 до месец септември 2016 г. за всеки един от тези месеци
е продавал нелегално количество дизелово гориво, без да го отчита
официално като приход, без съответните документи, като за всеки един
месечен период са посочени изрично количества литри и тяхната стойност.
Така накрая след последния период от месец септември 2016 г. в
обвинителния акт е обобщено, че посочения период от октомври 2015 г. до
септември 2016 г., обвиняемият е продал незаконно 21 771 литра дизелово
гориво, на стойност 42 406,99 лева, което всъщност обаче представлява и
повтаря стойностите за месец септември 2016 г. Пак ще кажа, житейски
логично е, че това се е случило поради техническа небрежност, от която
никой от нас не е защитен, с оглед натовареността ни, но създадената
неяснота за нас е факт. Този проблем може да се разгледа като техническа
грешка, но според нас е проблем в обстоятелствата на обвинението, поради
обобщителния характер на сгрешеното изречение.
Следващия проблем, на който се натъкваме, независимо от доброто
усърдие на държавното обвинение да внесе в общата част на обвинителния
акт пояснения как са се случвали отношенията между В. и З., как В. е давал
6
документи, а тя като негов счетоводител, незнаейки за действителното
състояние на нещата, е подавала декларации, използвайки КЕП на свидетеля
К., кой знае защо свидетел. При всеки един данъчен период в условно
наречената от нас специална част на обвинителния акт обаче, съществува
един абсолютно идентичен абзац, в който се посочва, че на съответната дата
на подаване на декларацията цитирам дословно – „обвиняемия Е.В. подал от
името на „***“ ЕООД посредством КЕП на упълномощено лице - свидетеля
К., чрез свидетеля З. справка- декларация“ със съответния номер. Аз
разбирам, че една усложнена престъпна дейност, като материално правна
фигура наложена върху една изключително сложна фактическа дейност,
съдържаща множество факти, при сложна взаимовръзка между тях създава
известни затруднения в юридическото формулиране, ама позволявам си да
кажа, че не ми е много ясно – кой всъщност е подавал, каква е ролята на този
КЕП на упълномощено лице - К. и при наличието на запетая пред предлога
„чрез“, пред който граматически не се дължи запетайка, оставаме затруднени
да разберем Е.В. е подавал саморъчно декларацията, ползвайки КЕП, което е
осъществявано чрез З. или З. е подавала през В., който й е дал КЕП на К.. Или
е нещо друго, или е това, което в общата част е било разказано, ама считам, че
ако в една част от изложението е казано „А“, в следващата част „Б“, трябва да
има връзка между „А“ и „Б“. Съжалявам, ако изглеждам дребнав, но
запетайката тук ме смущава. Не се дължи запетайка пред „чрез“ и от нея не
разбираме същността. Всички сме били ученици и сме запознати с анекдота
за значението на запетайката – „Да се обеси не, да се помилва“ и „Да се
обеси, не да се помилва“ и огромната разлика между едното и другото. Още
повече, че когато в общата част, в частност на лист 5 от обвинителния акт,
прокуратурата разказва за въпросния Г. К. и неговия КЕП, пояснява, че С. З.
осъществява счетоводната си дейност при обслужването на „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД, фирми посочени като контролирани от В., че е вършила тази
деятелност чрез три фирми - „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
Прокуратурата след това обяснява, че последната фирма „***“ била на
свидетеля Г. К.. Следователно КЕП на този свидетел, ако съм разбрал
правилно нормативната наредба по този въпрос, касае неговата деятелност на
фирмата „***“ и когато в последствие за всеки данъчен период прокуратурата
говори как В. подал от името на еди кой чрез КЕП, чрез З., на фона на прежде
констатираната и заявена от мен неяснота, този проблем само я увеличава.
7
Чрез коя фирма аджеба е вършила З. това, каква е ролята на К. – дал си е КЕП,
какво е направил той, каква е ролята му в тези събития, посредствен
извършител ли е, знаел ли е за какви пъклени цели е дал подписа, не е ли
знаел. Не ми става ясно на мен твърдяното посредствено извършителство.
Колкото и да изглежда дребнаво в очите на прокуратурата, няма как да спестя
тази критика. Тук – таме, това са много цифри и много работи и не съм си
избождал очите на всяка страница да се задълбочавам, но примерно на л. 29
абзац 2 където за събитие случило се на 20.08.2017 г. се говори за дизелово
гориво 5 712 литра, от които 909 литра продадени еди къде си и 6 603
продадени еди къде си и при сбора на 909 и 6603 не мога да стигна до 5 712
литра и да, това е дребнаво, но е факт.
Аз обаче бих искал да направя опит да се задълбоча в проблематика,
касаеща обвинение за пране на пари спрямо подсъдимия В. и помагаческата
дейност на неговата съратница с обвинение в това отношение. В описателната
част на това престъпно събитие, която започва на л. 63 от обвинителния акт и
пояснява как като продавал нелегалното гориво във всеки един от изброените
данъчни периоди подсъдимият В. натрупал нелегални средства и тези
средства били с паричен еквивалент в лева, на стойност 2 743 052,60 лева.
Веднага след това обобщение прокуратурата заявява, че именно това
имущество на тази стойност представлява „пряка и непряка облага“ от
данъчното престъпление и обществено опасните деяния по смисъла на
цитираната в обвинителния акт Директива № 2014/42/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 3 април 2014 година за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Ако да не беше цитирана директивата, можеше да не забележа неяснотата или
да не ми възникне яснотата, но като е цитирана, въпросната неяснота
възниква. Според тази директива, облагите от престъпната дейност са преки и
непреки. Пряката облага е като откраднеш нещо, да го сложиш в джоба. Няма
да издребнявам, прокуратурата са ясни за пряката облага, че е стойността на
нелегално продаденото гориво. Непреките ползи могат да бъдат
преобразуване на това имущество в нещо друго - да си купиш сладолед или
къща с басейн или автомобил, повторно инвестиране на тази сума, на
откраднатото, в нещо друго. Откраднал съм 100 000 лева, купувам апартамент
и го давам под наем и всичко, което следва от тази допълнителна деятелност
ми носи допълнителни средства. Това са непреките ползи. Хубаво, ама, ако
8
2 743 052,60 лева са парите, които са равностойност на продаденото гориво и
представляват поради това единствено и само пряка облага, коя е непряката
облага, която се твърди директно, но не ни е пояснена по какъв механизъм е
възникнала. Още повече че, продължавайки с обстоятелствата за
престъплението по чл. 253 от НК на гърба на лист 63, прокуратурата посочва,
че като знаел как е придобил въпросната сума, В. преобразувал част от нея от
лева в евро. Като изключим материално правния въпрос, че това не е
преобразуване на парично имущество - от една парична единица да ги
превърнеш в друга парична единица, което все пак е въпрос по същество,
става ясно, че според обвинителната теза, за инкриминирания период В. се е
лишил от възможността да борави с нелегално придобитото имущество в
размер на 783 850 евро или 1 533 077.35 лева, защото, като се твърди, че си
спечелил 2 743 052,60 лева нелегални, няма как да си ги ползвал, да си ги
преобразувал и да си ползва облаги от цялата тази сума, а се твърди, че
цялата тази сума е пряка и непряка облага от престъплението. Много бих
искал да бъда толерантен към този проблем, по простата причина, че в
клетата майка България малцина са наясно точно как се случва прането на
пари, какво представлява, как се установя и доказва, ама в така описания
казус ми се струва повече, че прокуратурата е самоусложнила
проблематиката, навлизайки в казуистика, без общо с действителните факти и
от там идва проблемът с обосновката на всичко това. Ние имаме теза защо се
случва това, защото на В. са отнети и задържани едни средства,
оправдаването на което действие трябва да се случи на всяка цена, поради
което, въпреки че е въпрос по същество, е насосано обвинението с прането на
пари. В заключение по този пункт считаме, че сме прави да се оплакваме от
неяснота на обвинителния акт.
Накрая ще кажа нещо във връзка с обвинението срещу В.С., което не
знам как на нея й е ясно, но на нас не ни е ясно и за да не бъда упрекнат, че
изземвам ролята на неин защитник, правя го от гледна точка на защита на
интересите на подсъдимия В., защото в това дело те са скачени съдове и не
мога да го защитавам пълноценно, ако има неясноти и по обвинението на
В.С.. Вижте сега какво се случва тук. От обстоятелствената част на
обвинителния акт става ясно, че на 30.03.2017 г. подсъдимата С. наела банков
сейф в общинска банка и дала нотариално пълномощно на В. да прави
каквото иска в този сейф. От тогава до арестуването на В., В. няма поява в
9
банката. Това са обстоятелствата на самия обвинителен акт. По този начин се
твърди, че тя го е подпомогнала, отстранявайки спънки и по друг начин, като,
за да са пълноценни прокурорите, са обяснили какъв е този друг начин за
предоставяне на достъп да ползва сейфа - даване на пълномощно и
предоставяне на ключ, но това са всички факти свързани с действията на С.,
поради което за мен остава неясно какви спънки, отвъд така извършените,
други е отстранила. Кои спънки - преборила е охраната на банката, която не е
пускала В., карала го е с автомобил до банката, защото той не е можел
физически да се придвижи до там, носила му е чантата с парите, защото не е
можел да си я носи сам, защото не може да носи толкова тежко. Кои спънки,
извън изрично посочената дейност, С. е отстранявала. Това е важно за нас,
защото касае В.. Някакви спънки пред него са отстранени. После се
обобщава, след като се посочва и другото деяние от продължаваната дейност
как била получила имущество от 10 000 лева, за което знаела произхода и се
обобщава, за които имущества, а именно имуществото в евро и имуществото
от 10 000 лева, С. е знаела към момента на получаването им, че са придобити
чрез тежки умишлени престъпления. Кой е този момент на получаването им?
Към момента на получаването им е написано. Кой е моментът - на получаване
от С., на получаване от В.. Няма твърдение С. да е получавала 1 533 077.35
лева и тяхната равностойност в евро. Получила ли ги е, кой ги е получил и
като е знаела, че са от тежко умишлено престъпление, от кой да са
придобити, от нея ли, от кого? Освен това възниква въпросът - кога С., ако
изобщо някога е научила, кога са получени и от кого са получени, кога се
случва това спрямо 13.11.2017 г. – 15.11.2017 г., инкриминирания период. При
положение, че според обстоятелствената част на обвинителния акт, след като
е наела сейфа и е дала пълномощно на В., тя повече си няма хал хабер за този
сейф. Никъде не се твърди в обвинителния акт да е знаела какво се случва с
него, какво вкарва и изкарва В. от този сейф. Тя няма как да знае. Това е
смисъла на тази тайна. Ако няма представа от 13 до 15 ноември 2017 какво се
е случвало, как го е подпомагала в този период В. за тази негова деятелност.
При всички положения ми се струва, че в името на това, неминуемо
предстоящият съдебен процес срещу подсъдимия В. и В.С. да бъде
гарантиран от към изрядност, е разумно още веднъж обвинителният акт да
бъде оправен, за да се отстранят тези визирани от мен недостатъци. Не ми е
работа да правя това, но ми се струва, че трябва да се вървим не към
10
усложняване, а към опростяване на фактите. Амбицията да бъдат овладени
абсолютно всички факти, които прокуратурата счита за изключително важни,
води до подобни обърквания. Честно казано и с това приключвам, аз
наистина недоумявам и така и няма да разбере амбицията на държавното
обвинение В.С. да е обвиняема и да е предадена на съд, а това е проблем и за
Е.В., до толкова доколкото, бидейки обвиняема В.С., няма верификация на чл.
290 от НК по отношение на своите твърдения.
Ако не споделите този ми възглед и вземете решение, че обвинителният
акт е достатъчно изчерпателен, независимо от нашата критика и абсолютното
ни изричното несъгласие със значително голяма част от обвинителния акт,
искаме делото да се гледа по общия ред, с призоваване на всички лица и
събиране на всички доказателства. Когато това стане, поддържам напълно и
искрено и споделената позицията на адвокат С., делото да се гледа при
закрити врати по изтъкнатите от него аргументи.
По отношение на гражданския иск, банално е, но то е факт и това е, че
няма как той да не затрудни процеса, още повече, че обвиняемите ще бъдат
снабдени с още една страна срещу себе си, а и в контекста на справката за
задължения на „***“, която е представена, а тя е различна от посочената в
обвинителния акт.
АДВОКАТ И.С.: Нямам какво да добавя. Поддържам всичко изложено
от адвокат Н..
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам изцяло по всички пунктове
защитника си адвокат Н., както и казаното от адвокат И.С..
ПРОКУРОР В.: Обективен факт са двете посочени математически
грешки в обвинителния акт, които не съдържат противоречие. Те са
технически и могат да се коригират от нас по предвидения ред, тъй като става
ясно действителния размер на обвинението и посоченото в обстоятелствената
част на обвинението. По повечето от пунктове по които възрази защитата са
въпроси по същество. Искам да вметна, че не е налице противоречие и
неяснота по отношение на това, касателно данъчното престъпление, че не е
описано опосредственото извършителство. Обвинителния акт е единно цяло
между обособената специална и обща част, както ги назова защитата и не е
налице твърдяно противоречие.
ПРОКУРОР С.: Когато става въпрос за безспорни факти, каквито са
11
цифрите, няма как да спорим. По отношение другите възражения на
защитата, макар че колегата започна доста похвално и направи изявление в
обратен смисъл, спрямо тези възражения считам, че те са неоснователни и са
въпрос по същество. Не възразяваме за гледане на делото при закрити врати.
Относно гражданския иска, същият е своевременно подаден, съдържа всички
изискуеми реквизити и няма пречка да бъде приет.
ПРОКУРОР В.: Солидаризирам се с казаното от другия прокурор,
относно гледането на делото при закрити врати и гражданския иск.
СЪДЪТ, след съвещание и след като взе предвид становищата на
страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:
Съдът намира, че нямам спор по отношение на подсъдността и делото е
родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Пловдив. Не са налице и
основания за спиране и прекратяване на наказателното производство. По
отношение на точка 5 на чл. 248 ал. 1 от НПК е направено искане от
защитниците и съдът го намира за основателно, доколкото е налице
основание за гледане на делото при закрити врати, съобразно чл. 263, ал.1 и
ал. 2 от НПК, с оглед предотвратяване на разпространяване на факти от
интимния живот на гражданите и с оглед изричното искане на защитниците и
подсъдимите, съдът счита, че делото следва да продължи по-нататъшен ход
при закрити врати. Не са налице основание за гледане на делото при закрити
врати само поради наличието по делото на СРС. В този смисъл има
тълкувателно решение, че това не е самостоятелно основание за гледане на
делото при закрити врати, но в случая има други основания, които са
залегнали най-вече в разпоредбата на чл.263, ал.2 от НПК и за които има
изложени факти в обвинителния акт. Не са налице останалите предпоставки,
изложени в разпоредбата на т.5 на чл.248 от НПК, а именно за привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
По отношение на искането за връщането на делото на прокуратурата,
поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, направени от защитниците на подсъдимия В., съдът намира това
искане за ОСНОВАТЕЛНО, като счита, че изложените от защита доводи за
неясноти и противоречия в обвинителния акт е довело до ограничаване на
12
процесуалните права не само на обвиняемия В., но и на обвиняемата С., а така
също и на защитниците им.
На първо място, възраженията на защитата по отношение на начина на
реализиране на престъплението по чл. 255 ал. 3 от НК, вменено единствено на
подсъдимия Е.В., съдът намира, че са основателни дотолкова, доколкото,
както в диспозитива, така и в обстоятелствената част, за всеки един данъчен
период, включен в целия инкриминиран период, е посочено, че подаването на
справките декларации пред НАП е станало от подсъдимия В. посредством
КЕП на упълномощено лице свидетеля Г. К. чрез свидетелката З.. При тази
формулировка, фигурираща и в диспозитива и в обстоятелствената част по
отношение на отделните деяния, според съда е налице неяснота и затруднение
да се разбере кой е посредствения извършител и каква е ролята на
упълномощеното лице К.. В тази връзка на страница 5, при описание ролята
на К. и З., безспорно са посочени и фирмите чрез които са осъществявали
тази дейност, като едната от тях е „***“ и е посочено, че тази фирма е на
свидетелят К., а чрез нея св. З. осъществява дейността си. В крайна сметка не
става ясно каква е ролята на св. К. при реализиране на данъчното
престъпление и кой е посредственият извършител като физическо лице, дали
е К. или З.. Така описания механизъм за реализиране на престъплението по
чл.255 от НК, възприет за всеки един от данъчните периоди, създава
противоречие и неяснота и се явява съществено нарушение, което затруднява
да се разбере обвинението в тази му част.
Безспорно съдът констатира и визираното от защитата несъответствие в
обвинителния акт, в обстоятелствената част на обвинителния акт за някои
данъчни периоди по отношение на литрите незаконно продадено дизелово
гориво, които колкото и да се дължат на „досадна“ фактическа грешка, са
изложени като обстоятелства, които в последствие намират отражение и в
общия резултат, в общото количество незаконно продадено дизелово гориво.
В този смисъл е не само грешката констатирана на страници 10 и 11 по
отношение на продаденото дизелово гориво за периода от октомври 2015 г.
до септември 2016 г., касаещо дружество „***“ ЕООД, но и грешка в
количеството за периода август 2017 г./ стр.29/, който период е включен и в
инкриминирания и неминуемо грешката, би се отразила на общото
количество дизелово гориво. За 20.08.2017г. има фрапиращо несъответствие
между количеството продадено гориво от една или друга бензиностанция и
13
общото продадено такова / втори абзац на стр.29/. Това би могло да се приеме
за техническа грешка, както възрази прокурора, ако всяко едно количество не
определяше общата стойност на продаденото дизелово гориво и съответно,
ако не влияе на стойността на задължението.
По отношение на обвинението по чл. 253 от НК, са налице и двата
проблема, които създават неяснота и объркване за обвиняемите и
защитниците и те са свързани със следното: На първо място с липсата на
пояснение за това каква е непряката облага за подс. В. от полученото
имущество-пари за над 2 милиона лева от данъчните престъпления и
обществено опасните деяния. Изложено е на страница 63 от ОА, че парите
произхождат от реализирани продажби и са в размер на 2 743 052,60 лева. В
обстоятелствената част, на стр.64 е посочено, че обвиняемият В. е
преобразувал част от тях от български лева в евро и това е сторил в периода
от октомври 2015г. до 13.11.2017 г. Никъде в тази обстоятелствена част на
обвинителния акт не е конкретизирано каква е непряката за него облага от
придобитите парични средства, освен че те са преобразувани и се държат в
евро.
На следващо място: По този пункт обвинението за пране на пари е в
съучастие, като за обвиняемата С. е това, че в един период от 13.11. до
15.11.2017 г. умишлено улеснила чрез отстраняване на спънки и по друг
начин предоставяне на достъп на В. да ползва банков сейф. На страница 65 в
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подс. С. е
осигурила такъв достъп чрез пълномощно от 30.03.2017 г. В този абзац първи
на страница 65, не е посочено от къде тя е знаела, че В. е формирал този
финансов резултат в размер на 1 533 077.35 лева от данъчни престъпления и
други обществено опасни деяния, включително и това, че се твърди, че
същата е знаела, че те са резултат от дейността на търговските дружества,
поименно посочени в този абзац. Как С. е била наясно с всички тези факти,
не става ясно. В следващия абзац изрично се твърди, че С. е реализирала
първото и единствено посещение в банковия център на 18.05. 2017г. От там
насетне, в периода 13.11. до 15.11.2017 г. няма нито едно описано действие
чрез което тя, да помага или да улеснява извършителя Е.В., още по-малко -
точно в този период да е извършила каквито и да е действия за отстраняване
на спънки за неговия достъп до трезора. Всички действия, както са описани в
14
обстоятелствената част, касаещи нейната деятелност, са в период много
преди месец ноември 2017 г. Според съда, по отношение на обвинението по
чл. 253 от НК, посочените противоречия между обстоятелствената част и
диспозитива и посочените неяснотите и непълнотите при описание на
фактите, създават затруднения по отношение обвинението, както на В.С., така
и на Е.В., тъй като същото е повдигнато като извършено е в съучастие на
двамата.
Поради изложените съображения, съдът счита, че са налице допуснати
при изготвянето на обвинителния акт пропуски и неясноти, както и
противоречия по отношение на изброените обстоятелства, които са
съществени и създават безспорно затруднение за разбиране на двете
обвинения в тяхната пълнота. Налице е съществено ограничаване правото на
защита и на двамата подсъдими. Поради това съдебното производство, следва
да се прекрати, а делото да се върне на Окръжна прокуратура – Пловдив за
отстраняване на посочените процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, включително, ако това налага конкретизация на
обвиненията и повдигане на нови обвинения спрямо подсъдимите.
По отношение на гражданския иск мнението на съда не е различно от
това при предходното разглеждане на делото. Гражданският иск е
своевременно предявен, допустим и така, както е подадена молбата,
съответства на изискванията на НПК, но съдът е на становище, че в
настоящия наказателен процес, предвид обема на процесуалната дейност и
фактическа сложност на делото, което касае две обвинения, приемането и
разглеждането на гражданския иск ще затрудни в значителна степен
наказателния процес. За държавата, представлявана от министъра на
финансите съществува гражданско - правен ред за реализиране на
гражданската претенция, поради което съдът счита, че този иск не следва да
бъде приеман и следва да се остави без уважение молбата за конституиране
на граждански ищец.
По отношение на по-нататъшното разглеждане на делото, не се
направиха искания за разглеждане по особените правила и с оглед
становищата на страните, то ще следва да се разгледа по общия ред. Ето защо
по изложените съображения
СЪДЪТ
15
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив.
КОНСТАТИРА, че НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, както и основания за привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от името на държавата,
представлявана от Минисътра на финансите за приемане и съвместно
разглеждане на граждански иск за имуществени вреди в наказателния процес
спрямо подс.Е.Л.В...
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото да продължи по общия ред
и при закрити врати, съгласно чл. 263 от НПК.
КОНСТАТИРА, че са налице съществени отстраними процесуални
нарушения довели до нарушаване правото на защита на обвиняемите и
техните защитници, посочени по-горе в мотивната част на определението на
съда и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване
на посочените по-горе съществени процесуални нарушения.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 467/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в тази част по реда
на Глава ХХІІ от НПК в 7-дневен срок пред ПАС.
С оглед гарантиране правото на обжалване и стабилизиране на съдебния
акт, делото да се докладва за предприемане на по-нататъшни действия.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,25 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
16
2._______________________
Секретар: _______________________
17