Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 737/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9,
представлявано от Д. А. Ф. срещу „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6,
офис № 16, представлявано от А. С. С., обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от
390866.94 лв. /триста и деветдесет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща остатък по фактура № ******/16.05.2014
г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г.
2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до
окончателното плащане; сумата от 119017.34 лв. /сто и деветнадесет хиляди и
седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за
забавено изпълнение на задължението по фактура № ******/16.05.2014 г.,
за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019
г., върху сумата от 390866.94 лв.; сумата от 426000.00 лв. /четиристотин
двадесет и шест хиляди лева/ по фактура № ******/19.05.2014 г. за доставени, но
неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона
пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното плащане;
сумата от 129715.21 лв. /сто двадесет и девет хиляди седемстотин и петнадесет
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща лихва за забавено изпълнение
на задължението по фактура № ******/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до
09.05.2019 г., върху сумата от 426000.00 лв.
Ищецът
поддържа, че се явява изправна страна по сключените с ответника договори за
търговска покупко-продажба на стоки от 16.05.2014г. и 19.05.2014г., като е
изпълнил задължението си да му предаде уговорените количества съответно от 2000
метрични тона пшеница и 1200 метрични тона пшеница, за което са съставени
приемо-предавателни протоколи от 27.05.2014г. и 28.05.2014г., от който момент е
станало изискуемо задължението за плащането на уговорената продажна цена. За
извършените доставки са съставени съответно фактура № ******/16.05.2014 г. на
стойност 734 000 лева и фактура № ******/19.05.2014
г. на стойност 426 000 лева. Претенцията
по фактура №64/16.02.2014г. е
формирана като от общата фактурирана стойност от 734000.00 лева е приспаднато
извършеното на 16.05.2014г. частично плащане в размер на 260 000 лева и сумата
от 83133.06 лева, погасената чрез прихващане с тристранен протокол от
30.11.2015г., като дължимият остатък възлиза на 390866.94 лева. Предвид
обстоятелството, че ответникът отказва да престира продажната цена, ищецът
обективира искане за осъждането му да изпълни реално задължението си, ведно с
обезщетение за забава.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД, депозира писмен отговор, в който поддържа,
че между страните са налице дългогодишни търговски отношения, включително и по
процесните договори и не оспорва съществуването на твърдяните в исковата молба
вземания.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага твърдения, че
доколкото в договорите не е уговорен срок за изпълнение, приложение следва да
намери разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, според която паричното задължение
следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
покана за плащане, а когато този момент не може да се установи - от деня,
следващ получаване на стоката. Сочи, че предявената претенция за обезщетение за
забава е съобразена с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа доводите си.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът чрез процесуалния си
представител оттегля всички направени в отговора твърдения, касаещи
признаването на иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на
представения по делото договор за продажба от 16.05.2014г. ищецът се е задължил
да прехвърли на ответника собствеността върху 2000 МТ (+/- 10%) фуражна пшеница, реколта 2013г., налична към момента на сключване
на договора в с.Пчеларово, срещу задължението на ответника за заплащане на цена
в размер на 367.00 лева на тон. В т. III от договора са
уговорени конкретните показатели за качество на стоката, а в т. IV – условията на доставката: за сметка на купувача в
периода 16.05.2014г. – 05.06.2014г.
Въз основа на чл. 5.2.
от договора е издадена данъчна фактура №64/
16.05.2014г., за доставка на 2000 тона пшеница, реколта 2013г., с единична цена
367.00 лева и обща стойност 734000 лева. Фактурата е подписана само от
представител на ищеца.
Видно от
представеното извлечение от сметка на ищеца в Сибанк АД, на 16.05.2014г.
ответникът е извършил в полза на ищеца банков превод на сумата от 260 000 лева,
за която няма спор между страните, че представлява частично плащане по
процесната фактура.
В изпълнение на
чл.5.2. от договора продавачът е издал декларация от 16.05.2014г., в уверение
на това, че предлаганото от него количество зърно от 2000 тона е придружено с
декларации от производители за произход и добра земеделска практика, съгласно
чл.8а, ал.2 от ЗСТЗ.
В представения
приемо-предавателен протокол от 27.05.2014г., двустранно подписан от страните,
е удостоверено предаването от ищеца на ответника на собствеността и риска от
погиване върху 2000 тона фуражна пшеница реколта 2013г., като изрично е
посочено, че продаденото количество е по фактура №64/16.05.2014г.
По силата на
представения по делото договор за продажба от 19.05.2014г. ищецът се е задължил
да прехвърли на ответника собствеността върху 1200 МТ (+/- 10%) пшеница, реколта 2013г., налична към момента на сключване на
договора в с.Дончево, общ.Добрич, срещу задължението на ответника за заплащане
на цена в размер на 355.00 лева на тон. В т. III от договора са уговорени конкретните показатели за качество на стоката,
а в т. IV – условията на доставката: за сметка на купувача в
периода 19.05.2014г. – 05.06.2014г.
Въз основа на чл. 5.2.
от договора е издадена данъчна фактура №65/
19.05.2014г., за доставка на 1200 тона пшеница, реколта 2013г., с единична цена
355.00 лева и обща стойност 426000 лева. Фактурата е подписана само от
представител на ищеца.
Представена е
изготвена от ищеца декларация от 19.05.2014г., в уверение на това, че
предлаганото от него количество зърно от 1200 тона е придружено с декларации от
производители за произход и добра земеделска практика, съгласно чл.8а, ал.2 от
ЗСТЗ.
В представения
приемо-предавателен протокол от 28.05.2014г., двустранно подписан от страните,
е удостоверено предаването от ищеца на ответника на собствеността и риска от
погиване върху 1200 тона пшеница реколта 2013г., като изрично е посочено, че
продаденото количество е по фактура №65/19.05.2014г.
Приет е като
доказателство по делото тристранен протокол за прихващане на вземания и
задължения от 30.11.2015г., подписан от представители на „Агро резерв“ООД,
„Ник-сот груп“ЕООД и „Био енерджи корект“ЕООД, в който е обективирано
признанието на ответника за задълженията му към ищеца по процесните фактури в
размери както следва: фактура №64/16.05.2014г.
– 474 000 лева и по фактура №65/
19.05.2014г. – 426000 лева, както и постигнатото между страните съгласие за
намаляване размера на задължението на ответника към ищеца по фактура №64/16.05.2014г. със 152 046.35 лева,
което след споразумението е редуцирано до размер от 390866.94 лева.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По предявения
иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ съгласно установените в разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен
между страните договор за търговска продажба, по който е изправна страна, както
и размера на дължимата насрещна парична престация и нейната изискуемост, а в
тежест на ответника е да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението за плащане на продажната цена.
В процесния случай, съдът
намира, че ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника писмени
доказателства са в състояние да мотивират извода за наличие на двустранна
възмездна облигационна връзка между тях, по силата на сключени договори за
търговска продажба от 16.05.2014г. и 19.05.2014г. Същевременно предаването на уговорената стока по
всеки от договорите е отразено в двустранно подписани приемо-предватални
протоколи, препращащи към издадените съответни данъчни фактури. Посочените в
протоколите количества съответстват на договорените, а предаването е извършено
в рамките на предвидените в договорите срокове за изпълнение на това задължение.
Посочените писмени доказателства са представени с исковата молба и не са били
оспорени в срока за отговор, поради което следва да се приемат за автентични и
като такива се ползват с формална доказателствена сила. Доколкото са подписани
от ответника без забележки, същите представляват частни свидетелстващи документи
с материалната доказателствена сила, която обвързва съда да приеме за
установени удостоверените в тях неизгодни за ответника факти и по-конкретно
факта, че е получил точно в количествено, качествено и времево отношение
изпълнение по договорите. От друга страна с извършеното частично плащане по фактура №64/16.05.2014г. ответникът фактически е
потвърдил получаването на доставката. Признание относно съществуването на
задълженията по договорите и техния размер се съдържа и в представеното по
делото тристранно споразумение за прихващане. Подписаното от страната
извънсъдебно признание за неизгоден за нея факт, се ползва с материална
доказателствена сила. При липса на проведено своевременно оспорване на
формалната или материална доказателствена сила на протокола, следва да се
приеме, че отношенията между страните са такива, каквито се установени в него. По
изложените съображения съдът намира качеството на ищеца като изправна страна по
договорите за доказано.
От своя страна ответникът,
в чиято тежест е било, не е представил доказателства за престиране в уговорения
срок на дължимата продажната цена по договорите в претендираните и признати в
протокола размери, поради което следва да се приеме, че е налице виновно
неизпълнение на договорно задължение от негова страна.
По изложените съображение
съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, поради което предявеният главен иск се явява основателен и
доказан до пълния предявен размер от 390 866.94 лв. - по
фактура № ******/16.05.2014 г. и сумата от 426 000.00 лв. по фактура № ******/19.05.2014
г.
С оглед правоувеличаващия
ефект на исковата молба и направеното искане, върху дължимите главници следва
да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й заплащане.
Предявените акцесорни
претенции с правно основание чл.86 от ЗЗД се явяват частично основателни.
Поради липса на предвиден в договора падеж, приложение намират общите
диспозитивни правила на чл.303а, ал.3 от ГПК. Доколкото по делото не се
установява датата на получаване на фактурите, следва да се приеме, че
задължението е станало изискуемо с изтичане на законоустановения 14-дневен срок
за плащане, считано от деня, следващ деня на получаване на стоката, удостоверен
в приемо-предавателните протоколи – 27.05.2014г. и 28.05.2014г. В случая
обезщетението за забава се претендира от по-късен момент, съобразен с
погасителната давност, поради което искът се явява доказан по основание. Същият
се явява основателен до размера от 119003.01 лева върху главницата от 390866.94
лева по фактура № 64/16.05.2014 г. и 129699.59 лева върху
главницата от 426000 лева по фактура № 65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016г. –
09.05.2019г., изчислен с Програмен продукт „Изчислителни системи” на Апис, до
които размери искът следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните стойности
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 64808.15 лева от общо лева 70033.98 лева, изразяващи се в
заплатена държавна такса (42623.98 лева) и адвокатско възнаграждение (22185.99
лева), редуцирано по възражение на ответника до предвидения в чл.7, ал.2, т. 6
от Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер.
В полза на ответника също
се следват разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 0.62 лева от общо 22185.99 лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар, редуциран по възражение на
ответника до предвидения в чл.7, ал.2, т. 6 от Наредба 1/09.07.2004г. минимален
размер.
По компенсация
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 64807.53 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16,
представлявано от А. С. С., ДА ЗАПЛАТИ на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9,
представлявано от Д. А. Ф., следните суми:
- сумата от 390866.94 лв. /триста и деветдесет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща остатък по фактура № ******/16.05.2014
г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г.
2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата от 119003.01 лева /сто и
деветнадесет хиляди и три лева и една стотинка/, представляваща лихва за
забавено изпълнение на задължението по фактура № ******/16.05.2014 г., за
периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г.,
върху сумата от 390866.94 лв., като отхвърля иска за разликата над 119003.01 лева до 119017.34 лева;
- сумата от 426000.00
лв. /четиристотин двадесет и шест хиляди лева/ по фактура № ******/19.05.2014
г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г.
1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 129699.59 лв. /сто двадесет
и девет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № ******/19.05.2014
г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 426000.00 лв., като
отхвърля иска за разликата над 129699.59 лева до 129715.21 лева.
ОСЪЖДА „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6,
офис № 16, представлявано от А. С. С.,
ДА ЗАПЛАТИ на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9,
представлявано от Д. А. Ф., сумата от 64807.53 лева (шестдесет и четири хиляди осемстотин
и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска и по компенсация, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: