Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№773 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
Ищецът „Топлофикация София“ЕАД
твърди в искова молба, че депозирал против ответника „Ю-К.Г.“ЕООД заявление по
чл.410 ГПК за сумата от 1029,05 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., като не
е заплатена стойността по издадени изравнителни сметки за периода от м.май
2017г. до м.юни 2017г. и за периода от м.юли 2017г. до м.април 2018г., 104,54
лева законна лихва за забава за периода от 07.04.2017г. до 14.01.2019г., както
и 30,65 лева- сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.10.2016г. до м.04.2018г., и 3,90 лева- законна лихва за забава за периода от
30.05.2017г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата и
направените деловодни разноски. По ч.гр.д.№539/2019г. по описа на
РС-Димитровград била издадена заповед за изпълнение, с която заявлението на
ищеца било уважено. Ответникът депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви против
него установителен иск за вземането си. Предвид това в законоустановения срок
депозира настоящия иск против ответника за установяване на вземането по
отношение на него за консумирана и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден
имот: апартамент ***, за периода от м.10.2016г. до м.4.2018г., с аб.№796.
Поддържа, че между страните по
делото не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки
отправената от ищеца покана, поради което длъжника се обогатил неоснователно за
сметка на ищцовото дружество и дължал да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването. Твърди, че ответното дружество не е
изпълнило задълженията си за сключване на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на
енергетиката. Задължението на последното за заплащане на дължимите от него суми
в размера на ежемесечно получаваните от него фактури било най-късно до 20-о
число на следващия месец. С изтичането на този срок ответникът изпадал в забава
за тази сума по фактурата. В случай, че той е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ, то
всеки месец имало регламентирана от закона възможност да предяви такова. До
настоящия момент обаче такова възражение от ответника в деловодството на ищеца
не било постъпвало, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните
начислени суми. Ищцовото дружество изпратило покана до длъжника да заплати
доброволно дължимата сума, но въпреки това плащане не последвало. В изпълнение
на разпоредбата на чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се
намирал топлоснабдения имот, видно от приложен протокол от проведено общо
събрание, избрала фирма „***“ за предоставяне на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. След края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването. За
топлоснабдения имот на ответника били издадени изравнителни сметки, като сумите
за ТЕ били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в същия имот. Иска съдът да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 1029,05 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за
периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., като не е заплатил стойността по
изравнителни сметки с №**********/31.08.2018г. за периода м.май 2017г. до м.юни
2017г., с №**********/31.08.2018г. за периода от м.юли 2017г. до м.април
2018г., и 104,54 лева- законна лихва за забава за периода от 07.04.2017г. до
14.01.2019г., както и 30,65 лева- сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. и 3,90 лева-законна лихва за забава от
30.05.2017г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от
24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които по
ч.гр.д.№539/2019г. по описа на РС-Димитровград е била издадена заповед за
изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът „Ю-К.Г.“ЕООД подава
отговор, с който оспорва иска. Счита, че иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Оспорва наличието на договорна връзка между страните по делото.
Твърди, че не е ползвал топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество.
Оспорва представените с исковата молба покани и разписки за получаването им,
като твърди, че тези документи не са достигнали до ответника. Подписалите
разписките лица нямали нищо общо с дружеството и законния представител на
последното не ги познавал. Поддържа, че процесния имот бил придобит от него през
м.октомври 2016г. с цел препродажба, която е осъществена през м.декември 2018г.
През този период жилището било необитаемо, като до него не била доставяна
топлинна енергия. Оспорва дължимостта на парична сума за м.август 2018г., като
твърди, че такова вземане не съществува, а същото е сбор от претендирани суми
за период предхождащ придобиването на имота от ответника. Оспорва дължимостта
на всички суми, начислени по „лихвен лист“. Признава, че ответникът е придобил
правото на собственост върху недвижимия имот на 17.10.2016г., съгласно
постановление за възлагане. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните, както и на ответника да са били пращани и получавани покани да сключи
договор с ищеца. Оспорва приложимостта на ОУ към отношенията между ищеца и
ответника, доколкото между страните липсва договор. Оспорва дължимостта и на
претендираните лихви, като твърди, че те са произволно начислени. Иска съдът да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Конституираното по искане на
ищеца като трето лице-помагач „***, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“***, не взема становище по предявения иск. Редовно призовано за
проведените по делото съдебни заседания, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
представения с исковата молба Протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици от гр.София, ул.“***, ползващи топлинна енергия от „Топлофикация
София“ЕАД е, че на 29.07.2002г. са били взети решения за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ЕООД-София; за
упълномощаване на три лица, които да подпишат от името на етажната собственост
договор с горепосоченото дружество за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки за отчитане
разпределението на разходите на топлинна енергия; за упълномощаване на лице,
което да сключи от името и за сметка на етажната собственост споразумителен
протокол с „Топлофикация София“ЕАД при извършване на услугата „дялово
разпределение“. Приложен е списък на етажните собственици с техните подписи и
заявения брой уреди, които желаят да им се монтират в обитаваното от тях
жилище. От този списък се установява, че етажните собственици са общо 23, като за
абонатен номер 795 и номер 796, съответно за апартаменти №20 и №21, е посочен
титуляр Лъчезар Борисов Цонев, срещу името на който е бил положен подпис в
списъка.
Във връзка с
приетите решения от ОС на етажните собственици, на 12.08.2002г. между „***“ЕООД
и Етажна собственост-гр.София, ул.***, представлявана от трите упълномощени от
Общото събрание лица, бил сключен Договор №176 за доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода
на топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки.
Съгласно Договор
№94/01.11.2007г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „**“ЕООД, на
последното дружество било възложено да извършва услуга дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради-етажна собственост или в сгради с повече
от един потребител в гр.София, при
спазване на изискванията на ОУ за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР.
Видно от приетото
като доказателство по делото Постановление за възлагане на недвижимо имущество,
издадено на 30.08.2016г. от помощник ЧСИ при ***, с район на действие СГС,
предвид изнесеното по изпълнително дело №20138380404855 на публична продан
недвижимо имущество, собственост на „***“ЕООД, а именно апартамент №20 и
апартамент №21, находящи се в гр.София, бул.“***, които са функционално
обединени и с общ вход, са били възложени и за техен купувач е бил обявен ответника
„***“ЕООД за сумата от 393200 лева без ДДС.
С писмо от
20.04.2017г. ищецът е уведомил ответника, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в СЕС, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. След придобиването на
собственост върху апартаменти №20 и №21 на адрес в София, ул.“*** ответникът не
бил предприел действия за промяна на партида, поради което от м.март 2017г. на
същия били открити партиди с №№795 и 796 за заплащане на топлинна енергия. На
ответника са били изпратени комплект документи, с които да уреди с ищеца
търговските си взаимоотношения. По делото е представено Известие за доставяне,
от което е видно, че въпросното писмо е връчено чрез Български пощи на
25.04.2019г. на **, представила се за служител на „***“ЕООД.
На 25.10.2018г.
ищецът е изпратил второ писмо до ответника, с което го уведомил повторно, че
продажбата на ТЕ за небитови нужди се извършва само въз основа на писмен
договор, като му е изпратил и необходимите формуляри за уреждане на търговските
им взаимоотношения за процесния недвижим имот. На последно място го е уведомил,
за задълженията му за доставена и неплатена ТЕ към 23.10.2018г. Писмото е било
изпратено на адреса на ответното дружество, като видно от представеното по
делото известие за доставяне, то е било връчено чрез Български пощи на лицето ***на
29.10.2018г. В хода на производството ответното дружество отрича да е
получавало въпросното писмо, както и твърди ,че лицето на което то е било
връчено /***/ няма нищо общо с дружеството и законния представител на същото не
го познава. Последното твърдение обаче очевидно не отговаря на истината,
доколкото видно от съобщение /л.53 от делото/ на същия адрес на ответника са
били изпратени от съда преписи от исковата молба и приложенията към нея, като
те отново са били получени от лицето ***, с отбелязване, че тя е счетоводител
на адресата.
С исковата молба,
ищецът е представил като доказателство по делото Извлечение за дължими суми на
абонатен №796 на „***“ЕООД, София, ул.“***, ** към дата 14.01.2019г. Във
въпросното извлечение не се посочва кой е негов автор, както и няма подпис на
лицето, което го е изготвило. В същото, освен дължими суми за главница и лихва,
се цитират номера на множество фактури, без да са посочени датите на издаването
им. До приключване на производството по делото въпросните фактури не са
представени от ищеца, поради което съдът не е в състояние да установи кое е
действително задълженото лице по тях и отговарят ли данните, посочени в
извлечението на съдържанието на цитираните фактури.
В
проведеното на 12.09.2019г. съдебно заседание по делото пълномощникът на
ответното дружество представи Констативен протокол от 12.09.2017г., изготвен от
служител на „**“ЕООД, който е извършил трети отчет на процесния обект с
абонатен №795/796 с титуляр към този момент „***“ЕООД. В протокола е
отбелязано, че всички радиатори са без термоглави. Не е посочено присъствал ли
е при проверката представител на абоната и ако да кой е бил той. Представеният
в същото съдебно заседание Приемо-предавателен протокол от 06.11.2017г. съдът
счита, че не следва да обсъжда, доколкото от съдържанието му не може да се
установи кой и в каква връзка го е съставил,както и какво цели да докаже
страната с него.
На 24.01.2019г.
ищецът е депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника „***“ЕООД. Във връзка с това заявление, на 20.03.2019г.
РС-Димитровград, по ч.гр.д.№539/2019г., е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да
заплати на ищеца-заявител сумата 1029,05 лева– главница,
неизплатена сума за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, общ.Оборище, бул.“***, **, лихва за периода от 07.04.2017г. до
14.01.2019г. в размер на 104,54 лева, неплатено задължение за дялово
разпределение- 30,65 лева главница,
лихва за периода от 30.05.2017г. до 14.01.2019г. в размер на 3,90 лева, законна
лихва върху двете главници, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, ведно с направените деловодни разноски в размер на 25 лева - платена държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение против
издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен
интерес за подаване на настоящия установителен иск против него.
По искане на
ответника, в проведеното на 12.09.2019г. съдебно заседание, съдът разпита
свидетеля **. В своите показания тя посочва, че работи като брокер на недвижими
имоти. Ответното дружество било неин клиент от 2015г., като търсело да закупи в
София два „огледални“ апартамента за двете дъщери на **. Към този момент
фирмата, в която работела свидетелката, закупила два апартамента на ул.“**“-
единия двустаен, а другия тристаен, които били обединени в едно жилище.
Закупуването станало на публична продан чрез ЧСИ **. Двата апартамента били с
номера 20 и 21. При въвода във владение бил съставен опис на апартамента. В
него било посочено, че там няма топлинни уреди, както и че тръбите са
запечатани, а в жилището няма радиатори на Топлофикация София. В последствие,
през м.декември 2018г. апартаментите били продадени от ответното дружество на
трето лице. В своите показания
свидетелят твърди ,че през периода, в който те били собственост на ответника,
имотите никога не били обитавани. Ключовете за недвижимия имот от датата на
придобиването му и от датата на въвода във владение, винаги се намирали в
свидетелката. Тя отговаряла за СОТ и заплащала всички входни такси. През този
период единствено свидетелят влизала в имота, като собствениците на останалите
жилища в блока дори не познавали **, нито децата й. В показанията си **поддържа,
че по повод този имот имала доста взаимоотношения и разправии с
Топлофикация-София. **не била подписвала договор, че се присъединява към
ищцовото дружество, нито била искала да ползва топлоенергия. Същевременно, от
нейно име, свидетеля уведомила Топлофикация, че имота има нов собственик. В
последствие, когато имало отчитане, **осигурявала достъп до апартамента, за да
бъде проверено, че там нямало радиатори за отопление. За жилището трябвало да
има единствено такса за тръбна инсталация, но такава до момента не била искана
за плащане. Поддържа, че владението на имота им било предадено от ЧСИ 9 или 10
месеца след закупуването му през 2016г.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша
заключенията на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Според заключението
на съдебно-техническата експертиза, ежемесечните отчети и ежемесечните
количества топлинна енергия за технологични разходи по общия топломер в
абонатната станция в СЕС с адрес в гр.София, бул.“*** за периода м.10.2016г. –
м.04.2017г. са посочени в таблица на стр.193 от делото, а за периода
м.05.2017г. до 04.2018г.- в таблица на стр.194 от делото. Извършено е
разпределение на ТЕ за партида с абонатен №796 с адрес София, бул.“***, вх.1, **,
партида с абонатен №796, както следва: 1.За период на потребление от 01.03.2017г.
до 30.04.2017г.- енергия за топла вода 36,233кВтч, енергия за сградна
инсталация 595,302 кВтч, енергия за отопление на имот 368,160 кВтч, общо разход
на енергия 595,302 кВтч; за период на потребление от 01.05.2017г. до
30.04.2018г.- енергия за топла вода- 3986,382кВтч, енергия за сградна
инсталация 1490,192 кВтч, енергия за отопление на имот 2645,596 кВтч, общо
разход на енергия 8122,170 кВтч. „***“ЕООД е изготвило индивидуална справка за
отопление и топла вода за период на потребление от 01.05.2016г. до 28.02.2017г.
за абонатен №796 с адрес София, бул.“***, вх.1, **, партида с абонатен №796,
клиент „***“ЕООД, като стойността на потребената ТЕ възлиза общо на 211,31 лева
без ДДС. Абонати №796 и №795 не са осигурили достъп, като максималния
специфичен разход на сградата е определен от абонат №779. За периода на
потребление от 01.03.2017г. до 30.04.2017г. „**“ЕООД е изготвило индивидуална
справка за отопление и топла вода за абонатен №796 с адрес София, бул.“***,
вх.1, **, партида с абонатен №796, клиент „“***“ЕООД за потребена ТЕ на обща
стойност 40 лева без ДДС. Абонати №796 и №795 не са осигурили достъп, като
максималния специфичен разход за сградата е определен от абонат №779. На
следващо място, „***“ЕООД е изготвило индивидуална справка за отопление и топла
вода за период на потребление от 01.05.207г. до 30.04.2018г. за абонатен №796,
с клиент „Ю-К.Г.“ЕООД, съгласно който стойността на потребената ТЕ е 649,11
лева без ДДС. Отново от абонати №795 и №796 не е бил осигурен достъп до
обектите им. На последно място, „***“ЕООД е изготвило индивидуална справка за
отопление и топла вода за период на потребление от 01.05.2018г. до 31.12.2018г.
за абонатен №796, с клиент „Ю-К.Г.“ЕООД, съгласно който стойността на
потребената ТЕ е общо 157,94 лева без ДДС. Неотчетен е останал водомера на
клиент с №796. Според заключението на вещото лице, размерът на дължимите суми
за ТЕ от абонатен №796, с адрес в София, бул.“***, вх.1, **, партида с абонатен
№796, за период на потребление от м.03.2017г. до м.04.2018г. за битова гореща
вода е 320,67 лева, за сградна инсталация е 131,50 лева, за отопление на имота
е 235,35 лева , като общата сума за ТЕ е 687,52 лева. Сумите за топлинна
енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с нормативната
уредба в областта на енергетиката. Количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатна станция в СЕС с адрес в София, бул.“***, в
размер на 124,59 лева, за отоплителния период от м.10.2016г. до м.04.2017г., и
в размер на 225,22 лева за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г., са отчислени
за сметка на „Топлофикация София“ЕАД в съответствие с нормативната уредба и не
фигурират в изравнителните сметки на потребителите. Общият топломер тип 775
№55358020, монтиран в СЕС, на адрес София, бул.“***, е преминал първоначална и
последваща метрологична проверка, съобразно изискването на Закона за
измерванията, извършени от оправомощено лице, на 05.10.2017г., със срок на
валидност на проверката 05.10.2019г.
Според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, няма данни за извършени плащания от
ответника „Ю-К.Г.“ЕООД на суми за топлинна енергия , касаещи процесния период.
Останали са непогасени задължения в общ размер на 1168,14 лева, както следва:
главница- 1059,70 лева, мораторна лихва- 108,44 лева. Дължимите суми за
топлинна енергия за периода от м.12.2016г. до м.08.2018г. са в размер на общо
1029,05 лева. Дължимата сума за дялово разпределение на ТЕ за периода от
м.10.2016г. до м.04.2018г. е в размер на общо 30,65 лева. Общо дължимата сума
за топлинна енергия за процесния период от ответното дружество е в размер на
1059,70 лева. Размерът на законната лихва върху главницата за периода от датата
на изпадане на ответника в забава до 14.01.2019г. е в размер общо на 108,44
лева, от които 3,90 лева върху главницата за дялово разпределение и 104,54 лева
върху главницата за незаплатена топлинна енергия.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед от
22.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от
РС-Димитровград по ч.гр.д.№539/2019г.
По делото не се
спори, че ответникът „Ю-К.Г.“ЕООД е била собственик на топлоснабден имот-
апартамент №20 и №21, находящ се в гр.София,бул.“***, ет.5, през процесния
период от м.10.2016г. до м.04.2018г. Няма спор и относно това, че този имот фирмата е
придобила въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от
30.08.2016г., издадено от ЧСИ ** с район на действие СГС. Безспорно установено
също така е, че през процесния период м.10.2016г. до м.04.2018г. за същия имот
е била начислена за плащане сумата от 1029,05 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, както и сумата от 30,65 лева- главница за
разпределение на топлинна енергия, като тези две суми не са платени от клиента.
В исковата молба ищецът поддържа, че няма подписан
договор за продажба на топлинна енергия до имота на ответника, поради което той
се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството с доставената му такава,
като дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването. Не се твърди от ищеца, че е налице сключен между страните договор
за процесния период, като претенцията му е за неоснователно обогатяване, а не
за заплащане на задължения за доставена топлинна енергия. Липсват писмени
доказателства относно момента, в който партидата за процесния имот е
прехвърлена служебно на името на ответното дружество, но от представеното с
исковата молба писмо изх.№П-4833/20.04.2017г. /л.39 от делото/ може да се
направи извод, че това е станало от м.март 2017г., като от тогава всички
задължения за доставена топлинна енергия би следвало да се начисляват на „***“ЕООД.
Предявените по делото установителни искове по реда на
чл.422 от ГПК са допустими, тъй като са депозирани в срок, в резултат на
направено възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет
същите вземания.
На първо място съдът установи, че в Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищцовото дружество, които са приети с Решение по Протокол №
23/03.08.2007 год. на СД и одобрени с Решение № ОУ-33/08.10.2007 год. на ДКЕВР
е предвидено, че купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и
използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. Предвидено е, че продажбата на
топлинна енергия от "Топлофикация София" АД на потребители на
топлинна енергия за
стопански нужди в гр. София се извършва въз
основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на тези общи условия. В чл. 23 е
предвидено, че купувачът ползващ топлинна
енергия за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за
продажба с продавача при спазване изискванията за измерване, отчитане и
разпределение на топлинната
енергия, предвидени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
в Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация
София" АД на потребители в град София.
От показанията
на разпитания по делото свидетел ** и приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в който се намира
той, е била присъединена към топлопреносната мрежа, като отоплителните тела в
обекта са демонтирани и е потребявана топлинна енергия за стопански нужди, включваща
такса за сградна инсталация и подгряване на топла вода. В тази насока съдът
изцяло кредитира показанията на свид.Илева, която работи като брокер недвижими
имоти и е съдействала, както при закупуването на процесния апартамент от
ответното дружество, така и при последващата му продажба. В тези свои показания
тя посочва, че през целия период, през който жилището е било собственост на
ответника, то не е било ползвано и дори посещавано от представители на
последния. Ключовете за него са се съхранявали от свидетеля, като в апартамента
не е доставяна топлинна енергия, тъй като то е било напълно необзаведено, а
радиаторите за парно в него са били демонтирани още от предходния собственик.
Спорен
между страните е въпросът за дължимостта на претендираните с исковата молба
суми.
По делото
не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, като
предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване
в полза на ответника.
Елементите
на фактическия състав на неоснователното обогатяване включва –обогатяване на
получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание,
разместването на благата е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор е липса на основание
за получаване на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.1
от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2
от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия
за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. От приетите и неоспорени от
страните заключения на съдебно–счетоводна и съдебно-техническа експертиза не се
установи при условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество е
потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. От показанията на разпитания по делото
свидетел, който се явява трето лице за спора и е държал ключовете за входа на
жилището, се установи, че през периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. в имота не
е живял никой, като той е бил необзаведен и с демонтирани отоплителни тела.
Обстоятелството, че апартамента е бил необитаем се установява и от факта, че през
процесния период не е осигуряван достъп до него за отчет от страна на
служителите на третото лице –помагач. Начисленото количество за битово горещо
водоснабдяване е начислена на база максимален специфичен разход на сградата,
определен от абонатен №779 от СЕС на адрес в гр.София, бул.“***.
В
настоящият случай ответникът поддържа, че изобщо не е обитавал през процесния
период горепосоченото жилище, нито пък е ползвал доставена топлинна енергия за
отопляване на същото. Поради това, в тежест на ищеца беше да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество се е обогатило
без основание.
Доказателства
в тази насока от страна на ищеца по делото обаче не бяха ангажирани. Не бяха
представени по делото доказателства за момента, от който ищеца е променил титуляря
на партидата за процесния имот и съответно за ответното дружество е възникнало
задължение да заплаща доставяната до жилището топлинна енергия. За процесния
период ищецът не представи издадените фактури във връзка с възникналите
задължения за плащане на доставяна на абоната топлинна енергия, за да може съдът
да установи както техния размер, така и адресата на задължението за плащане по
тях. В тази връзка следва да се има предвид, че част от периода, за който ищеца
начислява задължение за плащане на доставена ТЕ, а именно от м.10.2016г. до м.
28.02.2017г. попада във време, през което клиент е не ответното дружество, а
трето лице „***“ЕООД, който извод може да бъде изведен от изготвеното от ищеца
писмо до „***“ЕООД от 20.04.2017г. /л.39 от делото/.
Доколкото за процесното жилище, представляващо апартамент
**, находящ се в гр. София, бул.“***, вх.1, ет.5,
топлоснабдителното дружество „Топлофикация София“ЕАД е разкрило партида с
абонатен №795 и №796 на името на първоначалния собственик на имота „***“ЕООД,
то следва да се приеме, че между ищцовото дружество, като продавач, и същото
дружество, като купувач, е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди. Според разпоредбите на чл.61 ал.3 от ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на потребители в
гр.София в сила от 2008г., както и на чл.61 ал.2 ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на потребители в гр.София,
одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, на основание чл.150 ал.1 от
ЗЕ, при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новия или предишния
собственик са длъжни да подадат заявление за откриване, промяна или закриване
на партида по образец. В случай, че предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си при промяна но собствеността или
правото на ползване, продавачът „Топлофикация София“ЕАД събира
дължимите суми от него до откриване на партидата на новия собственик. Поради това и доколкото по делото безспорно се установи, че след продажбата
на процесния имот от ЧСИ нито стария, нито новия собственик са уведомили
„Топлофикация София“ЕАД за промяната на собствеността и съответно не са
поискали промяна или закриване на партида, ищцовото дружество е следвало да събере дължимите суми за периода от
м.10.2016г. до 28.02.2018г. за абонатен №795 и №796 от „***“ЕООД, а не от новия
собственик „***“ЕООД, който е бил вписан служебно като титуляр на партидата
едва от м.март 2017г.
С оглед на това, предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че „***“ЕООД дължи на
ищеца доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2016г. до
28.02.2017г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза,
за периода от м.март 2017г. до м.04.2018г. сумата за топлинна енергия доставена
от ищеца до имота на ответника възлиза на стойност общо 687,52 лева. В тази
сума е включена битова гореща вода на стойност 320,67 лева, сума за отопление
на имота- 235,35 лева и сума за сградна инсталация- 131,50 лева.
Доколкото
от събраните по делото доказателства не се установява имотът на ответника да е
бил обитаван през процесния период, както и за отоплението му да е била доставяна
от ищцовото дружество топлинна енергия, както и битова гореща вода, съдът
намира претенцията за заплащане на сумата за доставена топлинна енергия за
отопление и за горещо водоснабдяване, за неоснователна.
На
следващо място, по отношение на претенцията за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, съдът счита искът за основателен. В Тълкувателно
решение №2/2016 от 25.05. 2017 г. на ОСГК на ВКС се приема, че отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл.153 ал.6 ЗЕ).
Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл потребител се явява отделния етажен
собственик, а не етажната собственост, като решението за прекратяване на
топлоснабдяването се взема с мнозинство от етажните собственици, като се дава
превес на интересите на мнозинството, а не на отделния собственик. Така
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди остават задължени да
заплатят стойността на тази, отдадена от сградната инсталация. От приетите по
делото писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата
експертиза се установява, че размерът на задължението за заплащане на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация за периода от м.03.2017 г. до 04.2018
г. е в размер на 131,50 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че в
процесния период ищецът е доставил топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация в имота на ответника на стойност 131,50 лева, като така той се е обогатил чрез спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да направи за доставените от ищеца услуги, а ищецът
се е обеднил, неполучавайки цената на услугата, т.е налице е обогатяване без
основание, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат
от един и същи факт.
До този
размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата над него до пълния
претендиран размер на главницата от
1029,05 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По иска
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава
върху главницата, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 07.04.2017г. до 14.01.2019г. съдът счита, че за уважаването на този
иск „Топлофикация София“ЕАД следваше да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава- след отправянето на покана и получаването й от
ответника, доколкото за заплащане на процесната сума за сградна инсталация
липсва предвиден срок. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана
за плащане на процесното задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Както беше
посочено по – горе не се доказа връчване на покана до ответника за заплащане на
задължения към ищцовото дружество към дата
07.04.2017г., поради което и не може да се приеме, че ответника е
изпаднал в забава. С оглед изложеното искът за признаване на установено на
задължение за обезщетение за забава
следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Съдът
намира за изцяло неоснователна
претенцията за заплащане на стойността на сума за
извършваната услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2016г. до
м.04.2018г. в размер на 30,65 лева, доколкото ищецът не доказа обедняване за тази сума. От доказателствата по делото не се установи, че за ищеца е възникнало задължение към
третото лице –помагач в претендирания размер, което да е платено от него на „**“ЕООД.
Предвид неоснователността на иска
за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума за разпределение на
топлинна енергия в размер на 30,65 лева за периода от м.10.2016г. до
м.04.2018г., неоснователен се явява и иска за установяване на задължение в
размер на 3,90 лева, представляващи лихва за забава върху тази сума за периода
от 30.05.2017г. до 14.01.2019г.
С оглед изхода на делото на всяка
от страните следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената и
отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът претендира и е представил
доказателтсва за направени разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В заповедното производство са направени разноски в общ размер от 75 лева-
държавна такса 25 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50 лева. В исковото
производство са направени разноски в размер на 75 лева и 540 лева- депозити за
вещи лица. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за представителство по настоящето исково производство в размер
от 100 лв. От така изложеното следва, че общият размер на разноските на ищеца в
исковото производство е 715 лева, от които по съразмерност следва да се присъди
сумата от 80,49 лева.
По
отношение на претенциите на ответникът за разноски в исковото производство е
представен списък с разноски по чл. 80 ГПК за сумата от 600 лева- адвокатско
възнаграждение. Видно от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие, на пълномощника на ответното
дружество е заплатено адвокатско възнаграждение в брой, а именно сумата от 600
лева с включен ДДС. От страна на пълномощника на ищеца е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за
адвокатска защита и съдействие по дела с материален интерес от 1000 до 5000
лева се предвижда възнаграждение в размер на 300 лева + 7% за горницата над
1000 лева. В този смисъл дължимото възнаграждение за адвоката на ответника
следва да бъде в размер на 311,77 лева или 374,12 лева с ДДС. Доколкото по
делото беше проведено едно съдебно заседание с участието на адвокат на
ответника, като не бяха представени доказателства за други разходи на същия,
включени в претендираното адвокатско възнаграждение, съдът счита ,че същото
следва да бъде редуцирано до минималния предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 374,12 лева
с ДДС, от които по съразмерност следва да му бъдат присъдени 332 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗАНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „Ю-К.Г.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.“**, представлявано от **, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от ***-
изпълнителен **ор, сумата от 131,50 лева /сто тридесет и един лева и петдесет
стотинки/ главница, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия от сградна инсталация за периода от месец март 2017г. до месец април
2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
съда- 24.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№916/22.03.2019г. по ч.гр.д.№539/2019г. по описа на РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК в ЧАСТТА му за признаване за установено по отношение на „Ю-К.Г.“ЕООД,
с ЕИК ***, че дължи на „Топлофикация
София“ЕАД, с ЕИК**, разликата за сумата над 131,50 лева до пълния предявен размер
от 1029,05 лева главница, представляваща, незаплатена доставена топлинна
енергия, за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., обезщетение за забава за
периода от 07.04.2017г. до 14.01.2019г. в размер на 104,54 лева, неплатено
задължение за дялово разпределение за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. в
размер на 30,65 лева и обезщетение за забава върху нея за периода от
30.05.2017г. до 14.01.2019г. в размер на 3,90 лева, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №916/22.03.2019г.
по ч.гр.д.№539/2019г. по описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от *** -
изпълнителен **ор, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю-К.Г.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в Димитровград, ул.“**, представлявано от **, направените по
настоящото дело разноски в размер на 332 /триста тридесет и два/ лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“**, представлявано от **, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на
управление в гр.***,
представлявано от *** - изпълнителен **ор, направените по настоящото дело
разноски в размер на 80,49 лева /осемдесет лева и четиридесет и девет
стотинки/, както и деловодни разноски по ч.гр.д.№539/2019г. по описа на
РС-Димитровград в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната
на ищеца „***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***,, представлявано
от управителя ***.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: