Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216
гр.
Димитровград, 27.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският
районен съд в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
прокурора …………………… като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д.№ 2009/2019г. по описа на РС –
Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по гр.д.№ 2009/2019г. по описа на РС – Димитровград е образувано по искова
молба, подадена от ЗД “БУЛ ИНС” АД,ЕИК *********, гр. София, бул.”Джеймс
Баучер” № 87 представлявано от Стоян Лроданов и К.К., чрез адв. М.Г., срещу С.А.А.
с ЕГН: ********** и адрес: ***, с правно
основание чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.04.2016г. в гр. Самоков е
реализирано ПТП с участието на МПС „О.В.” с per. № Х******КВ,
собственост на С.А.А., управлявано от същия и МПС „*********” с per. № РВ****ВА,
собственост на „Примо” ЕООД, управлявано от М.Н.П.. Според представения
Протокол за ПТП № 1620181/02.04.2016г., съставен от органите на КАТ, причините
за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на С.А.А., който
поради движение с несъобразена скорост на десен завой, губи контрол над
автомобила, влиза в лентата за насрещно движение и удря МПС „*********” с per. № РВ****ВА,
с което реализира ПТП и нанася материални щети на последното.МПС „О.В.” с per. № Х******КВ
е бил със сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със
застрахователна полица № BG/02/116000893731, която е валидна към момента на събитието.
В дружеството е заведена щета под № ********** от „Примо” ЕООД, чиято
собственост е увреденото МПС. След направена оценка на щетата е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2006.86 лв. на фирма „Примо” ЕООД за
възстановяване на увредения автомобил. Видно било от Протокол за ПТП №
1620181/02.04.2016г. С.А.А. е неправоспособен към датата на ПТП. На основание чл.
500 от КЗ, ЗД “БУЛ ИНС” АД имал право да получи от него платеното
застрахователно обезщетение. С писмо уведомили ответника да му заплати
претендираната сума, но до момента не им е изплатена.За ЗД “БУЛ ИНС” АД
възниква правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да им заплати претендиралата искова сума в размер
2021.86 лв., представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително
заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, претендира и законна
мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 574.54
лева за периода от 15.09.2016г. (датата на падежа за плащане) до датата на
завеждането на настоящия иск - 04.07.2019г.
В срока за отговор,
ответника, чрез назначен от съда особен представител е депозирал отговор,
съгласно съдържанието на който счита исковата молба за допустима и основателна
до размера на изплатеното от застрахователя обезщетение 2006,86 лева. За
горницата над тази сума, а именно относно сумите 574,54 лева - претенция за
мораторна лихва и 15 лева - ликвидационни разноски, счита исковата молба за
неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Според чл.500
ал.2 от Кодекса за застраховането „Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство ... “.
Кодекса за застраховането не давал възможност на застрахователя да претендира
от виновния водач и ликвидационни разноски или мораторна лихва в своя полза.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В протокола за ПТП от № 1620181/02.04.2016г., съставен от
органите на КАТ, приет
като доказателство по делото се установява безспорно, че причините за произшествието се дължат по
вина и противоправно поведение на С.А.А., който поради движение с несъобразена
скорост на десен завой, губи контрол над автомобила, влиза в лентата за
насрещно движение и удря МПС „*********” с per. № РВ****ВА, с което реализира ПТП и нанася материални
щети на последното.
Неоспорено от страните по делото е и обстоятелството, безспорно установено и от
писмените доказателства по делото, че МПС „О.В.” с per. №
Х******КВ е бил със сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ
ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/116000893731, която е била валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под №
********** от „Примо” ЕООД, чиято собственост е увреденото МПС. След направена
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
2006.86 лв. на фирма „Примо” ЕООД за възстановяване на увредения автомобил.
Видно е от Протокол за ПТП № 1620181/02.04.2016г., че С.А.А. е бил неправоспособен водач на МПС към датата на ПТП.
На 10.08.16
г. е била изпратена за връчване на ответника от ищеца регресна покана за възстановяване
на платената в полза на застрахованото лице сума. С поканата е даден на ищеца
пет дневен срок за изпълнение, като липсват доказателства за погасяване на
претендираната сума от ответника в указания срок, както и изобщо за връчването
на тази регресна покана на ответника. Същата е била върната, видно от
извлечението на „Български пощи“ЕАД на 15.8.16г., като в същото е описано, че получателят
отсъства /в чужбина/.
Ответникът не твърди и не представя доказателства към датата на настъпване
на ПТП-то да е притежавал правоспособност за управление на съответната
категория МПС.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца
е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на ответника е
реализирано ПТП, че за
управлявания от ответника автомобил е налице
договор за застраховка Гражданска отговорност, застраховател по който е ищецът;
че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в
причинна връзка със събитието; че ответникът е управлявал застрахованото
МПС без свидетелство за управление.
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ Застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при
което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, управлявано от
лице, което не е притежавало свидетелство за управление. За разлика от общата
норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение
на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите,
регресното право по чл. 500, ал.
2 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона при
наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане -
застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство
за наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска
отговорност, когато щетите са причинени от него, като водач на МПС, който не е
притежавал свидетелство за управление. Основанието за плащане на
застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният
договор.
От изложеното в протокола за ПТП и събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че
02.04.2016г. в гр.
Самоков е реализирано ПТП с участието на МПС „О.В.” с per. № Х******КВ, собственост на С.А.А., управлявано от
същия и МПС „*********” с per. №
РВ****ВА, собственост на „Примо” ЕООД, управлявано от М.Н.П.. Според
представения Протокол за ПТП № 1620181/02.04.2016г., съставен от органите на
КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на
С.А.А., който поради движение с несъобразена скорост на десен завой, губи
контрол над автомобила, влиза в лентата за насрещно движение и удря МПС „*********”
с per.
№ РВ****ВА, с което реализира
ПТП и нанася материални щети на последното.МПС „О.В.” с per. № Х******КВ е бил със сключена застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/116000893731, която е валидна към момента на
събитието. В дружеството е заведена щета под № ********** от „Примо” ЕООД,
чиято собственост е увреденото МПС. След направена оценка на щетата е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2006.86 лв. на фирма „Примо”
ЕООД за възстановяване на увредения автомобил. Видно било от Протокол за ПТП №
1620181/02.04.2016г. С.А.А. е неправоспособен към датата на ПТП.
По този начин ответникът е предизвикал ПТП, от което са настъпили
материални щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол, който както беше
посочено по – горе се ползва с материална доказателствена сила относно
неизгодните за ответника факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от
него без възражения. Налице е противоправно поведение, като на ответника е
съставен АУАН и презумпцията за вина не е оборена.
Ответникът не твърди и не установява, че към датата на
произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал моторното
превозно средство със свидетелство за управление, като това е в неговата
доказателствена тежест, тъй като е твърдение за положителен факт. Напротив,
обратното следва от подписания протокол за ПТП. Правоспособността на
водача се удостоверява с надлежно издадено свидетелство за управление, поради и
което отбелязаното в протокола – „неправоспособен водач“, обосновава и липсата
на такова свидетелство. В този смисъл е
и Определение № 594 от
28.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 954/2012 г., II т. о., ТК, в което
е прието, че в разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя срещу
делинквента и една от хипотезите е когато водачът е управлявал превозното
средство без свидетелство за управление. Законът има предвид, че
правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от
компетентните органи на МВР свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и не е
достатъчно само да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е само едно
от условията, за да му бъде издадено свидетелството за управление. С оглед
отразеното в протокола, че ответникът е неправоспособен може да се направи
извод, че същият не е представил пред полицейските органи документ,
удостоверяващ тази правоспособност, а именно: свидетелство за управление. Не се
излагат твърдения от страна на ответника, че е разполагал с такъв документ към
датата на ПТП-то, нито се представя такъв.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна
до размера на сумата от 2021.86 лв.-
стойност на заплатено застрахователно
обезщетение, вкл.ликвидационни разноски/15лв./, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 4.7.19г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение основателността на предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Обект
на доказване е забава от страна на ответника и размера на неизпълненото
акцесорно задължение. В случая се претендира заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение върху сумата от 2021.86 лв. за периода от 15.09.16 г. –
датата на окончателното изплащане на застрахователното обезщетение на
увреденото лице до 4.7.19 г. – датата на входиране на исковата молба в съда.
Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на
обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
началния момент на забавата не е определен, като зависи от датата на която
застрахователя ще изплати на увреденото лице застрахователното обезщетение.
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай
липсват доказателства по делото това условие да е изпълнено и ответника да е
бил поканен да изплати дълга/надлежно връчване на покана/, за да възникнат и
основанията за прилагане на чл.86 от ЗЗД. Поради това и не следва да се
присъжда вземане за лихва в размер на 574.54 лв. за периода от 15.09.16г. до 4.7.19г.,
като иска следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съразмерно с
уважената част от исковата претениця, които са в размер на общо 329.60 лв. /130.87
лв. заплатена държавна такса, 292.40 лв. за възнаграждение за особен
представител, както и сума в размер на
100 лв. за юрисконсулско представителство по делото, определено на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/.
Предвид гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
“БУЛ ИНС” АД,ЕИК *********, гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 87 представлявано
от С.П.и К.К., чрез адв. М.Г., сумата от 2021.86/двадесет
хиляди двадесет и един лева и 86 ст./, представляваща
изплатено от ищеца обезщетение на третото лице по щета „ГО“ № ********** за
имуществени вреди на лек автомобил „О.В.” с per. № Х******КВ настъпили
от пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 4.7.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЗД “БУЛ ИНС”
АД,ЕИК *********, гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 87 представлявано от С.П.и К.К.,
чрез адв. М.Г. срещу С.А.А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 574.54 лв. (петстотин седемдесет и
четири лева и 54 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.16г. до 4.7.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на ЗД
“БУЛ ИНС” АД,ЕИК *********, гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 87 представлявано
от С.П.и К.К., чрез адв. М.Г. направените по делото
разноски в размер общо от 329.60/триста двадесет и девет лева и 60 ст./, съразмерно
с уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният
акт е обявен на 27.07.2020 г.
Секретар:
Д.Петрова
Вярно с
оригинала!