№ 497
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110200655 по описа за 2025 годИ.
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против
НП №02-2400659/19.11.2024г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас,
издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се претендира, че не е извършено нарушение. Сочи се, че лицето не е било
допускано до работа и не е извършвало такава за дружеството. Счита се, че в АУАН и НП не
се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, както и на обстоятелства на
извършването му. Не са посочени и доказателствата, които го потвърждават. Липсва
описание на изпълнителното деяние, като е посочено „допуснал до работа“, но не са
описани фактите, въз основа на които е направен този извод. Съставът на чл.63 ал.2 от КТ
предполага да е имало сключен трудов договор и лицето да е допуснато до работа преди да
му е връчено копие от уведомлението до ТД НАП. В тази връзка и обстоятелството дали е
имало сключен трудов договор е следвало да бъде изяснено от контролния орган и описано в
НП. Приложената по АНП декларация от лицето не е годно доказателство, тъй като
представлява бланка с посочени основни параметри на трудово правоотношение. Липсват
доказателства лицето да е полагало труд на обекта. Нарушени са правилата за определяне на
наказанието. Алтернативно се претендира наличие на маловажен случай на
административно нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление или
намаляване размера на наказанието до предвидения в закона минимален размер.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на наказателното
постановление, изложени с жалбата.
1
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.08.2024 г., служители при ДИТ-Бургас , сред които св. Д., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект – жилищна сграда с четири входа,
специализиран рехабилитационен център, спортно- развлекателен комплекс с басейн, спа,
център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда“, находящ се в гр.
Варна, УПИ ІV за жилищно строителство, кв.5, 26 м.р., стопанисван от „Ем Ви Ен Транс”
ЕООД.
В хода на проверката на обекта, на шеста етажна плоча, били установени лица, които
полагали труд, като полагали арматура.
Тъй като етажната плоча не била обезопасена, лицата били помолени да слязат до
пета етажна плоча, където им били раздадени за попълване декларации. Едно от лицата бил
св. А..
В попълнена от трето лице декларация св. А. посочил, че работи за „Ем Ви Ен Транс”
ЕООД от месец август, на длъжност „арматурист“, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч.,
при сключен трудов договор и уговорено месечно възнаграждение от 933 лева, при
петдневна работна седмица и един час почивка в работния ден. Часът на попълване на
декларацията бил 10.00 часа на 08.08.2024г.
Въз основа на извършената документална проверка било установено, че трудов договор
със св. С. бил сключен на 08.08.2024г., като уведомлението до ТД НАП било подадено на
08.08.2024г. в 12:47:03 часа.
На 26.09.2024г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето М. С. А. като
„арматурист“ в обекта , при определено работно място, определено работно време и
договорено трудово възнаграждение, без да е предоставено на лицето копие от
уведомлението до ТД НАП Варна. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му наличие на
възражения. По преписката постъпили допълнително възражения, но били преценени
като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №02-2400659/19.11.2024г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
2
санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства – декларация от наетото лице; копие от трудов договор,
копие от уведомление до ТД НАП Варна; копие от книга за инструктаж и др. , както и
гласните такива- показанията на св. Д. и отчасти на св. А..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви
и взаимно се допълват.
В показанията си св. Д. изяснява действията на св. А., който е заварен в обекта да полага
арматура, като същите безспорно могат да бъдат охарактеризирани като такива по
изпълнение на трудовите му задължения.
Сам св. А. , при разпита си в съдебно заседание заявява, че е бил на шестия етаж и е
връзвал арматура, както и в попълнената декларация сочи на установените параметри на
трудово правоотношение.
Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта , в която сочи, че не е имал сключен
трудов договор с дружеството, както и, че не е знаел какво пише в попълнената декларация,
тъй като показанията на св. А. в тази си част противоречат с ангажираните писмени
доказателства- трудов договор от 08.08.2024г. и уведомление до ТД НАП от същата дата,
последващо часа на попълване на декларацията. В самата декларация се съдържа
конкретика, която е известна единствено на договарящите по трудовия договор страни като
работно време, почивки, изпълняваната длъжност, размер на трудовото възнаграждение и
т.н. , които данни биха могли да бъдат посочени единствено от наетото лице.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация,
трудов договор и уведомление до ТД НАП и др. В акта за установяване на административно
нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното
административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно
нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият орган
правилно е определил размера на същото. Правилно като адекватно на тежестта на
извършеното административно нарушение е било преценено наказанието имуществена
санкция над минималния размер, предвид на факта, че при проверката са установени
множество нарушения, касаещи различни работници, видно от приложения констативен
3
протокол.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се претендира, че не е извършено нарушение. Сочи се, че лицето не е било
допускано до работа и не е извършвало такава за дружеството. Липсват доказателства
лицето да е полагало труд на обекта.
Съдът, изхождайки от анализа на събраните по делото доказателства, извършен по-
горе, намери, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин.
Счита се, че в АУАН и НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението, както и на обстоятелства на извършването му. Не са посочени и
доказателствата, които го потвърждават. Липсва описание на изпълнителното деяние, като е
посочено „допуснал до работа“, но не са описани фактите, въз основа на които е направен
този извод. Съставът на чл.63 ал.2 от КТ предполага да е имало сключен трудов договор и
лицето да е допуснато до работа преди да му е връчено копие от уведомлението до ТД НАП.
В тази връзка и обстоятелството дали е имало сключен трудов договор е следвало да бъде
изяснено от контролния орган и описано в НП.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като при проверка на
обстоятелствените части на АУАН и НП констатира, че от същите са изводими всички
признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото
местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото
обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана.
Оспорва се годността на приложената по АНП декларация от лицето, тъй като
представлява бланка с посочени основни параметри на трудово правоотношение.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото в предоставената за попълване
бланка не се съдържа конкретика по отношение на параметрите на трудовото
правоотношение, каквато конкретика се привнася единствено и само с попълването на данни
от страна на деклариращото лице.
Счита се още, че са нарушени правилата за определяне на наказанието.
Както посочи вече по- горе, настоящият състав на съда намери, че размерът на
наказанието е бил правилно определен, в съответствие със събраните данни , отегчаващи
отговорността.
Оспорва се компетентността на наказващия орган, като се счита, че не може да издава
наказателни постановления за нарушения, извършени в гр. Варна.
Доколкото такова оспорване не съответства на разпоредбите на КТ и ЗАНН, които не
предпоставят императивното издаване на НП от орган с местонахождение , идентично с
мястото на извършване на нарушението, както и предвид на факта, че НП е издадено от
Директор Дирекция „Инспекция по труда“, в съответствие със Заповед №3-0864/17.10.2022г.,
съдът намери, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му.
4
На последно място се претендира наличие на маловажен случай на административно
нарушение.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно въззивното дружество е било
санкционирано за извършеното административно нарушение.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №02-2400659/19.11.2024г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Бургас, с което на „Ем Ви Ен Транс” ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Ем Ви Ен Транс” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Бургас сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5