Решение по дело №2596/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1651
Дата: 7 август 2018 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20171100902596
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....................

Гр. София, 07.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично съдебно  заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

                                                                     

при секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2596 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявени от М.Г.Б.,***, ЕИК: *******искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения от 14.08.2017г. от 09.00 часа на общо събрание на ответното дружество за изключване на съдружник – ищец.

Заявени са следните основания за незаконосъобразност на решенията:

1)нарушения при свикване на ОС – нарушение на закона и дружествения договор /чл. 15 от същия/– събранието не е свикано от управител; ищецът не е получил покана, съобразно уговореното и в срок преди ОС; нарушение на чл. 138, ал. 2 ТЗ

2./твърди противоречие на взетото решение за изключването му като съдружник с императивните норми на закона и дружествения договор - нормата на чл. 126, ал. 3 ТЗ.

Ответникът намира исковете за недопустими и неоснователни. Счита, че ищците са надлежно уведомени за ОС.

Третото лице помагач намира искът за недопустим, а по същество го оспорва и като неоснователен. Твърди законосъобразност на свикването, провеждането на ОС и взетите решения, както и наличието на предпоставките на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключване на съдружник.

При така заявените факти и правната квалификация на иска, в тежест на ищеца е да докаже съдържанието на решенията, за чиято отмяна са предявени исковете. В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на всички законови изисквания и посоченото в дружествения договор за свикване на ОС, както и че са били налице предпоставките за изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, както и че съдружникът е изключен именно на посочените основания.

Като служебноизвестно /вписано в ТРРЮЛНЦ/ не подлежи на доказване обстоятелството, че ищците са съдружници в ответното ООД /включително и към датата на процесното общо събрание/ и размера на притежаваните от тях дружествени дялове. Искът, съответно, е допустим, тъй като ищецът е легитимиран да иска отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

         Няма спор, че с писмена покана, връчена на съдружника С. на 20.07.2017 година, Б. в качеството си на управител е свикал извънредно общо събрание на дружеството на 14.08.2017 година от 10.00 часа на адреса на дружеството и с дневен ред, посочен в поканата на л.  5 от делото. В отговор, с нотариална покана, връчена на Б. на 21.07.2017 година, С. от своя страна е потвърдила участие в общото събрание, като е направила искане за допълване на дневния ред на събранието с посочените от нея в поканата допълнителни точки, вкл. с предложение за взимане на решение за изключване на съдружника Б. по реда на чл. 126 ТЗ. В същия документ е инкорпорирано и отправено предупреждение към ищеца, в качеството му на съдружник, за изключването му на основание чл. 126 ТЗ, като са посочени следните мотиви: непредприемане действия по погасяване на задължения по кредити на други дружества, в които Б. е съдружник или управител, както и едновременно съдлъжник по договорите за кредит, което е довело до насочване на принудително изпълнение към имуществото на ответното дружество и запориране на дружествените дялове на Б. *** и е създало реални предпоставки от реализиране процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК; че е „подвел” общото събрание да вземе решение за обезпечаване на задължения на чужди лица с обещания за редовно погасяване; неуведомяване на общото събрание за предприетите срещу Б., като физическо лице и срещу дрежуството действия по принудително изпълнение; увреждане интересите на дружеството, чрез предоставяне негови имоти за ползване без заплащане на наем или неизвличане на доходи от недвижими имоти – собственост на търговеца; неефективно управление на дружеството, водещо до генериране на задължения и загуби.

         В отговор на горната покана управителят е изискал от И.С., но в качеството й на адвокат, предоставящ правни услуги на дружеството, информация за висящите дела, търговски, трудови и др. правоотношения и др., по които дружеството е страна, вещни права, задължения и т.н.

На 14.08.2017 година, видно от представения Констативен протокол /л. 16 и сл./, е било проведено свисаното от управителя общо събрание от 10.00 часа, на което е присъствал единствено мажоритарният съдружник. Взети са решения за изменения на договора и др., вкл. и чл. 15 от дружествения договор. Вписване на промените по взетите решения на това събрание е спряно по реда на чл. 536 ГПК, видно от отразеното в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника. Видно от представения протокол от ОС, в дневния ред на същото не са включени, посочените във връчената на Б. на 21.07.2017 година точки от дневния ред.

         Ищецът признава, че е получил на 10.08.2017 година, по имейл, писмена покана за свикано общо събрание от нея за 14.08.2017 година от 9.00 часа, която покана е получена на 04.08.2017 година. От представените доказателства се установява единствено, че поканата е изпратена от упражняващия правото по чл. 138, ал. 2 ТЗ съдружник на 04.08.2017 година.

         От Констативен протокол на л. 26 и сл. се установява, че на 14.08.2017 година, в нотариалната кантора на нотариус Ж., е проведено и общо събрание на дружеството, с начален час 9.00 часа, на което са присъствали И.С., адв. К., упълномощена от Г.Б. /също присъстващ лично/, упълномощен от съдружника М.Б. за участие в общото събрание, както и адв. Р.Г.. Единственото решение, взето на посоченото събрание, е по т. 11 от дневния ред – за изключване на М.Б. като съдружник в С.– БУЛ ООД, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ. Гласуването е проведено при условията на чл. 137, ал. 3 ТЗ.

От представения по делото и действащ и понастоящем /предвид спиране на вписването на решенията по ОС от 14.08.2017 година от 10.00 часа, свикано от управителя/ дружествен договор е видно, че в чл. 14 е уговорено възможно участие при упълномощаване /с писмено пълномощно/ на съдружник в общо събрание, в чл. 15.2. е предвидено задължение на управителя за свикване на общо събрание по писмено искане на съдружниците и при бездействие в срок от 2 седмици – възможността на съдружниците да свикат ОС. В чл. 15.3. са предвидени начинът, редът и сроковете за уведомяване за насрочено ОС, а именно – от управителя, чрез писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо, телекс или факс, най-малко три седмици преди датата на ОС, като според чл. 15.5, писменото съобщение трябва да е получено от всеки съдружник, най-малко 7 дни преди датата на събранието, като съгласно 15.6., съобщението трябва да съдържа данни за дата, място, час на ОС и дневен ред и трябва да бъде обявено три седмици преди ОС на видно място в управлението на дружеството /15.8./. Според чл. 16.3., решение за изключване на съдружник се взимат единодушно от всички съдружници.

         От свидетелските показания на св. Г.и св. К., които съдът кредитира като непротиворечиви, се установяват единствено обстоятелствата по протичане на насроченото от съдружника общо събрание, които обаче са отразени в констативния протокол на нотариуса, характеризиращ се с обвързваща съда материална доказателствена сила. От показанията на св. Г.се установява и предхождащи събранието срещи между съдружниците и провеждани разговори във връзка с инициирани изпълнителни производства и насочени по тях действия срещу дружествените дялове на Б. и имуществото на дружеството. В останалата част, показанията на свидетелите не почиват на лични впечатления, или са общи и не установяват конкретни, относими към предмета на доказване факти.

         Няма спор по делото, а и от представените множество договори за банков кредит се установява, че М.Б. е бил страна – солидарен длъжник по договори за кредит и анекси към тях в периода 2008 година – 2014 година, задълженията по които не са погасени, а по част от договорите, кредитополучатели и солидарни длъжници са свързани в Б. юридически лица /на които той е управител или притежава дял от капитала/. Установява се и че за задълженията по договорите е насичено принудително изпълнение към имоти на дружеството, запорирани са дружествените дялове на М.Г. ***.

Още от предупреждението по чл. 126 ТЗ е видно, че другият съдружник е бил уведомен и са били налице взети решения на общото събрание за сключване на договори за ипотека за имоти, собственост на дружеството за обезпечаване вземанията на банките по цитираните договори за кредит.

Установява се и че в изпълнителните производства за удовлетворяване взаменията на кредиторите, изпълнението е било също така насочено и са продадени и имоти, лична собственост на Б. /л. 176 от делото/.

Исковата молба е подадена на 28.08.2017 година и искът е предявен в 14-дневният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.

         По заявените в исковата молба основания за отмяна на решенията на общото събрание.

1.Налице е нарушение на императивната норма на чл. 138, ал. 2 ТЗ. Съгласно посочената разпоредба, управителят е длъжен да свика общо събрание по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право. Или, за да възникне малцинственото право за свикване на общо събрание, следва да са осъществени горните предпоставки. В случая, в отговора на поканата за свикване на общо събрание от управителя, който отговор Б. е получил лично на 21.07.2017 година, се съдържа искане за допълване на дневния ред на вече насроченото събрание, което по същество представлява именно искане за свикване на общо събрание с посочения от С. дневен ред. Поради това, съдът приема, че е налице писмено искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ. Факт е, обаче, че ищцата притежава дялове, равняващи се точно на 1/10 от капитала на дружество. Чл. 138, ал. 2 ТЗ изисква размер на дяловете над 1/10 от капитала, тоест, в случая управителят не е имал задължение за свикване на общо събрание. Следователно, с оглед характера на нормата, съдружниците на могат да се отклоняват от предписаното правило и съответно чл. 15 от дружествения договор в тази си част е неприложим. Или, С. не е притежавала възможността за свикване на събрание по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ, което прави провеждането му незаконосъобразно и взетите решения незаконни.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено и следното.

2. Дори и да беше спазена нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ, налице са и другите, визирани в исковата молба нарушения по свикване на общото събрание от съдружника С., доколкото без оглед дали събранието е свикано от управител или съдружници с дялове над 1/10 от капитала, следва да са спазени и изискванията на чл. 139 и сл. от ТЗ.

 В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ са предвидени изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност - да бъде писмена, в нея да е посочен дневният ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В случая, дружественият договор предвижда конкретни начини на връчване на писмената покана, а именно – с препоръчано писмо, с телекс или факс, изпратени три седмици преди събранието и получени поне 7 дни преди определената дата. Щом е налице изрично предвиждане в тази връзка в дружествения договор, то посочените в него способи на връчване са приоритетни и неспазването им опорочава свикването на ОС и съответно – взетите на него решения, тъй като не е налице надлежно уведомяване /така решение на ВКС по т.д. № 785/2011 година на 2 ТО/. По делото безспорно е установено, че поканата до съдружника Б. е изпратена и получена единствено по имейл и то при неспазване на сроковете по чл. 15.4. и чл. 15.5. от дружествения договор. Неспазването на сроковете е свързано с възможността на съдружника да се подготви по дневния ред на заседанието, още повече в случай като процесния, когато има предложение за изключването му.

 Както и в доклада изрично е посочено, установяване на тези факти /изпълнение на предписаните в закона и договора условия за редовно свикване на ОС/ е изключително в доказателствена тежест на ответника, а доказателства за датата на получаване на изпратената с имейла от 04.08.2017 година покана няма. Тоест, съдът следва да приеме за недоказани твърденията за получаване на имейла на 04.08.2017 година и съответно – запознаване на ищеца с неговото съдържание на тази дата. Най- ранната, установена по делото дата, предвид изричните признания на ищеца в тази връзка, на която е получена поканата на съдружника С. е 10.08.2017 година.

Следва изрично да се добави и че макар съдружникът Б. да е бил представляван на процесното общо събрание, упълномощеното от него лице изрично е възразило по редовността на свикването и опорочената процедура не може да бъде санирана.

3. По отношение на взетото решение за изключване на съдружника по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ.

Установява се връчено писмено предупреждение до съдружника, съобразно изискванията на чл. 126, ал. 3 ТЗ, което е и в достатъчна степен конкретизирано, с оглед организиране на адекватна защита на съдружника и възможността му да се снабди с необходимите документи и информация във връзка с отправеното предупреждение.

За наличието на изключващото основание по т. 1 е необходимо да се установи конкретно дължимото поведение, произтичащо от закона /напр. чл. 124 ТЗ/ или от дружествения договор, което е нарушено от съдружника чрез неговото систематично и трайно бездействие. Такива обстоятелства по делото не се установиха. Непогасяване на задължения, поети по договори за кредит от Б. като физическо лице и солидарен длъжник и от свързани с него юридически лица, някои от които сключени преди около 10 години само по себе си не представлява бездействие, изпълващо състава на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ, доколкото не е установено релевантно към него задължение, което е нарушено посредством този вид бездействие на ищеца и съответно - обхванато от обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник поведение по оказване на съдействие за дейността на дружеството. Отделно, разсрочването и подновяването на договорите за кредит сочи именно на действия с цел погасяване на задълженията по тях преди достигане фазата на принудителното изпълнение.

         Сочените други бездействия на Б. /по отношение на нереализиране на доходи от имущество на дружеството и неефективно управление/ са относими към реализиране на отговорността му по чл. 145 ТЗ в качеството му на управител на дружеството или евентуално освобождаването му като такъв и следва да бъдат разграничени от основанията за изключването му като съдружник по чл. 126 ТЗ.

Поради изложеното, съдът приема, че соченото нарушение не е доказано.

         В свое решение по т.д. № 860/2010 г. ВКС е приел, че увреждащи по см. на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ са само онези правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушаващи общото задължение за лоялност засягат имущественото състояние на търговеца –ООД, или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили и имуществени вреди, тъй като нарушението е формално.

С оглед възприетото в задължителната съдебна практика, може да се приеме, че предпоставките за санкциониращата отговорност по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ са се реализирали в конкретния случая по отношение на съдружника Б.. Чрез сключването на множество банкови кредити за значителни суми, по които е станал солидарен длъжник и по които кредитополучатели едновременно с това са свързани с Б. лица, действително е възникнала опасността от прекратяване на дружеството по реда на чл. 517 ГПК, както и опасността от насочване на принудително изпълнение към дружествените дялове на Б. ***.

Независимо от посоченото, обаче, както вече беше възприето от съда, от правна страна, процесното общо събрание е проведено в нарушение на чл. 138, ал. 2 ТЗчл. 139 ТЗ/, поради което и решенията, взети на това събрание се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна като последица от предявения конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

         Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който е доказал сторени такива в размер на 460 лева – за ДТ и особен представител на ответника.

         Така мотивиран, съдът

 

         Р Е Ш И

 

         ОТМЕНЯ по предявения от М.Г.Б., ЕГН: ********** иск по чл. 74 ТЗ решението на Общо събрание на С.– БУЛ ООД, ЕИК: *******, проведено на 14.08.2017г. от 9.00 часа, свикано от съдружника И.С. и с място на провеждане – нотариалната кантора на нотаруис *******от регистъра на НК, с район на действие – СРС за изключване на съдружника М.Г.Б., ЕГН: ********** на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ.

         ОСЪЖДА С.– БУЛ ООД, ЕИК: *******да заплати на М.Г.Б., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 460 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото и разноски за особен представител.

Решението е постановено при участието на И.И.С., ЕГН: ********** като трето лице помагач на страната на ответника.

         Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: