Решение по дело №588/2020 на Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е   №   

 

гр. Нова Загора, 26.03.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на единадесети март  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                                                          Председател: РОСИЦА НЕНОВА

 

при секретаря Диана Дечева                                        и в присъствието  на   прокурора                     като разгледа докладваното от  съдия НЕНОВА гр.д. №588 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази  следното:

 

             

Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв. В.П.Г. от САК против Г.Я.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр.  счл. 79 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, с цена на иска 168.59лв., от които: 29.94лв. – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 138.65 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.

В исковата си молба ищецът твърди че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу длъжника Г.Я.Д. *** е било образувано ч. гр. д. № 126/2020 г. по описа на PC Нова Загора. Против длъжника е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 168.59 лв. (сто шестдесет и осем лв. и 59 ст.) за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и за начислена договорна неустойка.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца е било указано да предяви иск на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 168.59 лв. (Сто шестдесет и осем лв. и 59 ст.), от които, както следва: 29.94 лв. (двадесет и девет лв. и 94 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 138.65 лв. (Сто тридесет и осем лв. и 65 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

В исковата молба се твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата 20.03.2018 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Г.Я.Д.  била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0890/522814 с избрана абонаментна програма Интернет + 16,99, с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.03.2020 г. На абоната е преодставено и устройство за позлване HUAWEI Telenor 4G MiFi.

Въз основа на посоченият договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството/ищец/ мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ".

За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 20.03.2018 г. до 19.05.2018 г.  Ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД било издало:

- Фактура № **********/20.04.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.03.2018-19.04.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 12.05 лв. - частична цена на месечния абонамент

Дължимата сума е платима в срок 05.05.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

- Фактура № **********/20.05.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.04.2018-19.05.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 17.89 лв. - частична цена на месечния абонамент.

Дължимата сума била платима в срок до 04.06.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 29.94 лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 29.94 лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Г.Я.Д. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер № ********* на дата 20.07.2018 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 168.59 лв.

В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 138.65 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 29.94 лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 16.07.2018 г„ като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет + 16.99 за мобилен номер 0890/522814 до 20.03.2020 г., съгласно Договора за мобилни услуги от дата 20.03.2018 г.

Неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от Договора, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 138.65 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорена в т.11 от Договора.

Претендираната неустойка била в размер на 138.65 лв., представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т. 11 от Договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора., Видно е, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в постигнатата Спогодба.

В случая абонатът  ползвал абонаментен план Интернет + 16.99, за който била начислена неустойка, както следва:

- За абонаментен план Интернет + 16.99 е начислена наустойка в размер на 42.48 лв., където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 14.16 лв. х 3 = 42.48 лв.;

- Към Абонаментен план Интернет + 16.99 била начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 96.17 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора;

-  Получената отстъпка за устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi била в размер на 130.00лв., а претендиратаната неустойка - 96.17, или, същата била изчислена съобразно оставащия срок до края на договора.

В исковата молба ищецът твърди още, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът Г.Я.Д. се била съгласила и била приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор България“ЕАД имало право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Теленор България ЕАД /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г.Я.Д. . При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор България ЕАД имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".

В исковата молба се твърди, още че съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор България ЕАД. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Твърди се, че в конкретният случай ответникът Г.Я.Д. била подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвала била мобилния номер и не била изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение била изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги била заплатила. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.

Сочи се в исковата молба, че представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.

С исковата си молба ищцовото дружество моли съда да признае за установено по отношение на ответника Г.Я.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град "София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 29.94 лв. (двадесет и девет лв. и 94 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 20.03.2018 г. до 19.05.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Моли съда да признае за установено и по отношение на ответника Г.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 138.65 лв. (Сто тридесет и осем лв. и 65 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 20.03.2018 г. за услуги, за която е издадена Крайна фактура № **********/20.07.2018г.

Ищеца претендира и за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е  депозирал отговор на исковата молба, чрез особения си представител, в който последният заявява, че иска е допустим, но е неоснователен.  От представените доказателства към исковата молба било видно, че страните били сключили договор за мобилни услуги на 20.03.2018г. с  приложениет към него общи условия и с конкретен тарифен план за срок от две години/20.03.2018г. – 20.03.2020г./ Съгласно същия оператора/ищеца/ предоставя на Г.Я.Д. /ответника/ - мобилен апарат Марка HUAWEI на цена19.99 лв./която можела да бъде заплатена в брой или собща лизингова цена към абонамента/.Отстъпката по договора касаеща стойността на апарата била в размер на 130.00 лева видно от заявка № *********. Ищецът не представял доказателство налице лие плащане в брой и в какъв размер, както и какъв бил размера на лизинговата вноска за телефона включена към месечния абонамент.

В отговора на исковата молба се сочи че ищец твърдял, че липсва плащане по фактури/ 1. № **********/20.04.2018г. в размер на 12.05лв. – частична цена по абонамент за периода 20.03.2018г.-19.04.2018г.; 2. № **********/20.05.2018г. в размер на 17.89 лв. частична цена на абонамент за периода   20.04.2018г. – 19.05.2018г. Ищеца след неплащане на издадените фактури предсрочно едностранно погасявал договора на 20.07.2018г. и издава крайна  фактура № 72757224980 в размер  на 169.59лв. Месечната вноска съгласно договора била в размер на 16.99лв. за моб.номер 0890/522814 за доставка на програма Интернет + клиентски номер № *********. Сумите по двете фактури се различавали, като не било ясно как били формирани на база потребление само или имало и добавена стойност за мобилен апарат, който се изплащал на лизинг.

В исковата молба бил представен механизъм на изчисляване на законоустановената три месечна неустойка, но не било ясно как е била изчислена остатъчната сума, явяваща се неустойка по отношжение на предоставения апарат, чиято цена ищецът твърдял, че възлизала на 130.00 лева/отстъпката направена от мобилния оператор при изпълнение на договора от двете страни/, за която ищецъ претендирал в настоящото производство.

В отговора на исковата молба се твърди още, че ищецът твърдял, че прилага пълна справка на предоставените от него услуги, но от приложените фактури било представено само потребление, като стойност, като липсвала подробна разбита информация

Предвид изложеното в отговора на исковата молба, особения представител на ответника моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани. С отговор асе моли съда да задължи ищеца да представи по настоящото дело извлечение от базата си данни за реално ползвана услуга, както иналичието или липсата на плщане по горепосочения договор и лизинга по него към настоящия момент. Моли се съда да задължи ищеца да представи платежен документ от който да е видно налице ли е първоначално плащане по договора за мобилен апарат и в какъв размер и подробна информация за погасителния план по договора с мобилния оператор и по лизинга по месеци.

В съдебно заседание ищецът  не изпраща представител, чрез нарочно депозирано по делото становище чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, с което заявява, че поддържа изцяло изложеното в исковата молба, както и моли съда да уважи исковите претенции на ищеца в претендирания с исковата молба размер, както и да му присъди сторените разноски в двете производства – заповедното и настоящото.

В съдебно заседание по делото ответника не се явява, не се явява и назначения му от съда особен представетл, но с нарочно депозирано становище  от адв. В.К., назначена от съда за особен представител на ответника Г.Я.Д. по делото моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове против ответницата Г.Я.Д., като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Съдът прие представените по делото писмени доказателства: договор за мобилни услуги от 20.03.2018г./заявка № *********/, декларация-съгласие от 20.03.2018г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 20.03.2018г.,  фактура/дубликат/ № ********** от 20.04.2018г., фактура/дубликат/ № ********** от 20.05.2018г., фактура /дубликат/ № ********** от 20.07.2018г., общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги и ч.гр.д.№ 126/2020г. по описа на РС-Нова Загора.

            От приетите като доказателства по делото, е видно, че между ищеца „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ********* и ответника Г.Я.Д., с ЕГН ********** на 20.03.2018г. е бил сключен Договор за мобилни услуги от 20.03.2018г. с клиентски номер № 06123422 и титуляр по предпочетен мобилен номер  089/522814 с избрана абонаментна програма Интернет +16.99, с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.03.2020г. На абоната е предоставено и устройство за ползване HUAWEI Telenor 4GMiFi.

Въз основа на Договор за мобилни услуги от дата 20.03.2018 г., сключен с мобилния оператор „Теленор България" ЕАД, ответникът Г.Я.Д.  била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0890/522814 с избрана абонаментна програма Интернет + 16,99, с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.03.2020 г. На абоната е преодставено и устройство за позлване HUAWEI Telenor 4G MiFi.

Въз основа на посоченият договор ответникът  е ползвал предоставяните от Дружеството/ищец/ мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. " За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 20.03.2018 г. до 19.05.2018 г.  ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД издало следните фактури: 1. Фактура № **********/20.04.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.03.2018-19.04.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 12.05 лв. - частична цена на месечния абонамент, като дължимата сума била платима в срок 05.05.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;  2.  Фактура № **********/20.05.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.04.2018-19.05.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 17.89 лв. - частична цена на месечния абонамент, като дължимата сума била платима в срок до 04.06.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 29.94 лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 29.94 лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор и „Теленор ългария“ЕАД  прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Г.Я.Д. за ползваните абонаменти и  издадало по абонатен номер № ********* на дата 20.07.2018 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 168.59 лв., в която крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 138.65 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 29.94 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е - 16.07.2018 г„ като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.Така, абонатът/ответник/ бил в неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет + 16.99 за мобилен номер 0890/522814 до 20.03.2020 г., съгласно Договора за мобилни услуги от дата 20.03.2018 г.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната/ответник/, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от Договора, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 138.65 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорена в т.11 от Договора.

Претендираната неустойка e в размер на 138.65 лв., представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т. 11 от Договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора., Видно е, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в постигнатата Спогодба.

В случая абонатът  ползвал абонаментен план Интернет + 16.99, за който била начислена неустойка, както следва:

- За абонаментен план Интернет + 16.99 е начислена наустойка в размер на 42.48 лв., където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 14.16 лв. х 3 = 42.48 лв.;

- Към Абонаментен план Интернет + 16.99 била начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 96.17 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора;

-  Получената отстъпка за устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi била в размер на 130.00лв., а претендиратаната неустойка - 96.17, или, същата била изчислена съобразно оставащия срок до края на договора.

Ищецът твърди още, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България" ЕАД ответникът Г.Я.Д. се била съгласила и била приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор България“ЕАД имало право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Теленор България ЕАД /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г.Я.Д. . При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор България ЕАД имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".

Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор България ЕАД. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретният случай ответникът Г.Я.Д. е подписала договори за услуги с мобилния оператор, ползвала била мобилния номер и не била изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение била изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги била заплатила. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Беспорно установено по делото е, че между страните съществуват облигационни взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.

Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори, докато ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по издадените му фактури, което съгласно приетите от страните условия е довело до предсрочна изискуемост.

При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да установи възникването на облигационно правоотношение между праводателя му и ответника по процесните договори, по силата на които е възникнало задължението за заплащане на посочените суми, съгласно уговореното, ведно с законната лихва върху тях. В тежест на ответника бе да установи положителния факт на погасяване на плащанията на уговорените падежи, както и да докаже възраженията си.

Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и необходими.

С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Теленор България” ЕАД и Г.Я.Д. са били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество й предоставило мобилни продукти и услуги,  а тя се е задължила да ги заплати, ведно с дължимите лихви, в договорените срокове .

Съдът счита, че иска е допустим и основателен и не намира основания за оспорване на размера и истинността на сключените договори.

Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата и неустойка. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.

         Съдът счита, че предявения иск в тази му част също следва да бъде уважен.

Относно разноските:

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 505.00 лв. общо, от които: 25.00 лв. - държавна такса, 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. възнаграждение за особен представителна ответника.

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1  ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер общо на 205.00 лв., от които:  25.00лв. държавна такса и 180.00 лв. - адвокатски хонорар.

По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Теленор България“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК: ********* и Г.Я.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „Теленор България“ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 168.59/сто шестдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/лева, от които: 29.94/двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 138.65/сто тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, ведно със законната лихва върху сумата от 168.59лв., считано от 07.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането СРЕЩУ Г.Я.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА Г.Я.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 205.00 лв. /двеста и пет лева/ съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 126/2020 г. на РС – Нова Загора и сумата 505.00 лв. /петстотин и и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: