№ 41323
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110107844 по описа за 2024 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу Л. Г. М.. Претендират се сумите в
размер на 62,50 лева - главница, и 57,30 лева - договорна лихва, въз основа на
Договор за потребителски кредит SO № 2994 от 11.04.2022 г.
Предвид основанието за вземанията съдът счита, че следва да намерят
приложение правилата на ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения
кредит. В конкретния случай, в чл. 2, ал. 1, т. 8 от Договора е посочен процент
на ГПР от 43,39 %. Съдът счита, че са налице основания за съмнение за
нищожност на договора, тъй като действителният ГПР не отгваря на
посочения в договора, предвид това, че предоставеният кредит е в размер на
3000,00 лева, а сумата за връщане 17400,00 лева - надхвърлящо над 5 пъти
заетата сума. Предвид това съдът счита, че действителният ГПР надвишава
размера, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което
клаузите на договора са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а когато
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита –
главницата (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
IV ГО на ВКС).
1
Предвид това съдът счита, че следва да отхвърли заявлението за сумата в
размер на 57,30 лева - лихва, и съответната част от разноските.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
42729/09.02.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО срещу Л. Г. М., за сумата в
размер на 57,30 лева - договорна лихва за периода от 01.02.2024 г. до
01.02.2024 г. по Договор за потребителски кредит SO № 2994 от 11.04.2022 г.,
КАКТО и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата
над 250,42 лева до 480,00 лева, и за държавна такса за разликата над 13,04
лева до 25,00 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2