РЕШЕНИЕ
№ 4281
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110205709 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. М. М. от
г.........................., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление №
500/ 27.05.2020г. издадено от Директор на СДВР, с което на жалбоподателя е
било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
В жалбата се навежда оплакване, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като наказаното лице действително е
било на открито обществено място и без поставена предпазна защитна маска,
но с това по никакъв начин не е било поставило в опасност живота и здравето
на когото и да било. Възразява срещу дългия срок от извършване на деянието
до връчването на препис от акта с наложената глоба и моли същият да бъде
отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. М., редовно призован, се явява
лично. Пред съда поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор на СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
1
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно
изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 27.04.2020г., около 13:45ч. полицейските служители Б. И.и С. М.
извършвали обход в град София, в района на ж.к. ,,Обеля - 2" във връзка със
спазване на разпоредбите в т.9 от Заповед № РД - 01 - 197/11.04.2020г. (с
която се допълна Заповед № РД - 01 - 124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването), издадена във връзка с обявената в страната
противоепидемична обстановка, свързана с пандемията на вируса Ковид 19.
При обхода двамата установили, че Б. М., се намира на значително разстояние
от блока, където живеела, като същата нямала изискуемата в първоначалната
и допълнената заповеди маска на лицето си. По признание на самата
жалбоподателка, тя била излязла навън с кучето и двамата си племенника,
действително не е имала защитна маска, покриваща носа и устата й, но с това
не счела, че е поставила в опасност живота и здравето на когото и да било. На
лицето бил съставен АУАН за извършено административно нарушение, който
бил връчен лично и подписан без възражение. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана от
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски
служители, съставили и подписали процесния АУАН Б. И. и С. М. е, че и
двамата са възприели обстоятелството, че жалбоподателката е била на
обществено място и без поставена защитна маска на лицето си, както и че в
близост до нея са се намирали и други хора. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като еднопосочни, логични и непроитворечиви с останалия
доказателствен материал още повече, че в самата жалба, както и в хода на
съдебното заседание, нарушителка не оспорва факта, че е била без поставена
защитна маска. Показанията на разпитаните лица се потвърждават и от
2
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
По своята правна същност фактическата обстановка, отразена в АУАН
и наказателното постановление не се оспорва от жалбоподателката, която
навежда възражение, единствено относно срочността на получаване на
наказателното постановление и евентуално маловажност на случая.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с
изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че жалбоподателката Б. М. М. не е извършила административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Същевременно във
вменената за нарушена единствена т.9 от Заповед № РД - 01 - 197/11.04.2020г.
(с която се допълва Заповед № РД - 01 - 124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването) изрично е било упоменато, че всички лица, намиращи се на
закрити или на открити обществени места, сред които е посочена и улицата,
където се е намирала жалбоподателката, са били длъжни да имат поставена
защитна маска на лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, като в нея е посочено, че е в сила
12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително. Деянието, което е било извършено
от жалбоподателката, по параметрите на административно обвинение,
посочени в АУАН и НП, е било на 27.04.2020г., т.е. ден след срока на
действие на акта, посочен като нарушен в наказателното постановление.
Посочената за нарушена норма на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето има
бланкетен характер и за нейното правилно прилагане се изисква препращане
към конкретна заповед на министъра на здравеопазването, която следва да
бъде изрично посочена в санкциониращия административен акт. В случая
това формално е сторено, но спрямо заповед, с изтекъл срок на действие,
което от своя страна не вменява задължение на нейните адресати за
3
изпълнение, което обуславя правната несъставомерност на деянието от
обективна страна.
Съдът не споделя доводите за маловажност на нарушението, тъй като
същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения от този вид. Не се установиха никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението. Всъщност е налице поставяне в
опасност на живота и здравето и на други лица, което се признава и от самата
жалбоподателка, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Предвид
всичко изложено съдът намира, че обществената опасност на конкретното
нарушение не е по-ниска в сравнение с другите такива от този вид.
Също така обстоятелството, че наказателното постановление е било
връчено на лицето след значителен период от време, считано от неговото
издаване, по никакъв начин не следва да бъде преценено като основание за
неговата незаконосъобразност. В случая не е налице изтекла абсолютна
давност, която да обуслови отмяна на посоченото материално правно
основание.
Меродавна е единствено преценката, свързана с допустимостта на
жалбата, която е подаден в срок, тъй като срокът за нейното депозиране
започва да тече от момента на връчване на акта.
С оглед изложените правни съображения обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 500/27.05.2020г. издадено от
Директор на СДВР, с което на Б. М. М. от г......................, с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5