Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1182
от 21.09.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на двадесет и осми юли две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Станимир Христов
при
секретар В. Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 461 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалби на „Трендекс България“ ООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 2, ет. 4,
представлявано от А. Коджабашев – управител, „Мариета“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Индустриален“, административна
сграда на „Бисер олива“ АД, офис 15 и съдебен адрес *** и „Музеум“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2А и съдебен
адрес *** против Заповед № 3248/24.10.2019 г. на заместник-кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на
основание Решение № 46-3/28.08.2018 г. на Общински съвет - Бургас и чл. 134,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 135, ал. 5 от ЗУТ е разрешено да
се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II, кв. 123 по плана на ЦГЧ -
гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.612.332 по Кадастралната карта (КК) на гр.
Бургас, с който да се промени отреждането на УПИ от „За Универмаг, базар и КОО“
в „Зона за благоустрояване, озеленяване, експозиционен и информационен център и
инфраструктура“, с предвидени показатели за застрояване за устройствена зона
„Ц“, в съответствие с ОУП на гр. Бургас.
В съдебно
заседание, жалбоподателят „Музеум“ ЕООД, чрез процесуалните си представители
поддържа подадената жалба и не оспорва останалите жалби. Иска да бъдат приети
като доказателства по делото представените с жалбата писмени доказателства.
Прави искания по доказателствата, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, претендира
присъждане на разноски.
Жалбоподателят „Мариета“ ЕООД, чрез процесуалните си представители поддържа подадената жалба и не оспорва останалите жалби, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза и претендира присъждане на разноски.
Жалбоподателят „Трендекс България“ ООД не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.
Ответникът – заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ (СИРР) на Община Бургас, чрез процесуалните си представители оспорва подадените жалби, заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна „Търговски дом“ ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява твърдение за основателност на подадените жалби и незаконосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованите страни А.И.Х., М.А.Х. и Г.А.Х., редовно уведомени, не се явяват и не се представляват, не ангажират становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е постъпило становище от процесуален представител на ответника, в което са развити доводи за недопустимост на сезиращите жалби. В становището е застъпена тезата, че подадените жалби са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 124б, ал. 4, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя така развитите доводи, доколкото, оспореният административен акт е постановен в хипотезата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ и допуска изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Така постановеният административен акт безспорно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ. В разпоредбата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ е предвидено, че разрешаването изработването на проект за изменение на ПУП и ПРЗ спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. В този смисъл, оспорената заповед като индивидуален административен акт засяга правата и законните интереси на собствениците и носителите на ограничени вещни права върху поземлени имоти, чието предвиждане се засята от процесната заповед. Необходимо е да се посочи, че разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ е неприложима в настоящия случай, доколкото същата регламентира производства по издаване на решения и заповеди по чл. 124а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които се отнасят за първоначално разрешаване изработването на ПУП за урбанизирана територия, а не за изменения на вече одобрен, влязъл в сила и действащ план, какъвто е в настоящия случай.
По отношение допустимостта на жалбите, съда намира за нужно да отбележи и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, заповедите по ал. 3 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2. От своя страна, нормата на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ указва, че решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на специален ред за съобщаване на заповедите по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, каквато е процесната, а именно – чрез обявление за постановената заповед, което обявление се поставя на определените за това места в сградата на общината и чрез публикуване на самата заповед на интернет страницата на общината. Видно от приложените по делото доказателства, този специален ред за съобщаване не е спазен. От писмените доказателства, съставляващи част от административната преписка се установява, че оспорената заповед е постановена на 24.10.2019 год. От приложения по делото Протокол от 29.10.2019 год., изготвен от служители на общинската администрация се установява, че на посочената дата – 29.10.2019 год., във връзка с разпоредбите на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ на таблото за съобщения на сградата на Община Бургас са поставени множество уведомление, между които (10-то поред) и уведомление за постановената Заповед № 3248/24.10.2019 год. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас. По административната преписка е приложена и извадка (разпечатка) от интернет страницата на Община Бургас, от която се установява, че на 29.10.2019 год. са публикувани множество съобщения на Община Бургас, като правно основание за които е посочена разпоредбата на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Видно от въпросната извадка, отново 10-то поред е публикувано съобщение за постановената Заповед № 3248/24.10.2019 год. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас. Видно от тази разпечатката, на интернет страницата е публикувано отново само съобщение за постановената заповед, а не е публикувана самата заповед, в какъвто смисъл е текста на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Както вече се посочи по-горе, нормата на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ указва, че заповедта на кмета се публикува на интернет страницата на общината, т.е. самата заповед, а не съобщение за заповедта, както е в настоящия случай. Правната логика на това законово изискване е всички заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ да имат възможност да се запознаят както с диспозитива на заповедта (който диспозитив се съдържа в съобщението), така и с всички фактически и правни основания, обосновали необходимостта от постановяване на този административен акт. Тези фактически и правни основания се съдържат в мотивите на заповедта, но не и в публикуваното съобщение. В този смисъл, съда намира, че специалния ред за уведомяване на заинтересованите лица, указан в чл. 135, ал. 7 във вр. с чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ не е спазен, поради което подадените на 30.01.2020 год. от „Трендекс България“ ООД, на 28.01.2020 год. от „Мариета“ ЕООД и на 22.01.2020 год. от „Музеум“ ЕООД жалби се явяват подадени в срок, поради нередовното уведомяване.
По изложените съображения съдът счита, че жалбите са
подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от оспорването,
насочени са против подлежащ на оспорване административен акт и съответстват на
изискванията за форма и реквизити, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Председателят на Комитета по териториално и селищно
устройство към Министерски съвет е постановил Заповед № РД-02-14-142/19.04.1985
г., с която на основание чл. 20, ал. 2 и чл. 73 от Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) е одобрил кадастралния,
застроителния и регулационния планове на Централна градска част (ЦГЧ) на гр.
Бургас.
Със Заповед № 1104/30.12.1996 г. на заместник - кмета на Община Бургас, на
основание чл. 44, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА, чл. 6 от ЗТСУ и Заповед № 1517/29.12.1995
г. на кмета на Община Бургас, при съобразяване на Протоколно решение на АГК при
Община Бургас № 50/04.12.1996 г., и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗТСУ и чл. 80, ал. 1 от ППЗТСУ е одобрено частичното изменение на ЗРП за парцел
ІІ, кв. 123 по плана на ЦГЧ – гр. Бургас. Изменението се състои в корекция
на източната и южната улично регулационни линии като се съобразят с трасетата
на съществуващите улици - ,,Аспарух“ и „Освобождение“ и
предвижда застройка частично на 2, 3, 4, 5 и 6 етажа, според червените и сини черти и
надписи, съгласно приложеният към заповедта чертеж.
С Решение № 51-1/21.07.2011 г. на основание
чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 127, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 124,
ал. 1 и чл. 125 от ЗУТ, съгласно изрично посочени други актове (на Общински съвет Бургас; на ЕСУТ при Община Бургас;
на РИОСВ – Бургас; на Министерство на културата; на НЕСУТРП при МРРБ и на Зам.
министъра на регионалното развитие и благоустройството), Общински съвет Бургас е взел решение, с
което одобрява Общ устройствен план
(ОУП) на гр. Бургас и неговите квартали с техните землища във фаза
окончателен проект, ведно с правилата и нормите за неговото прилагане и специфичните
правила и норми по чл. 13, ал. 3 от ЗУТ, със следното изменение: показателите за
застрояване на УПИ II, кв. 1, поземлен имот с идентификатор 07079.618.4 по КК на
гр. Бургас стават 50% озеленяване и Кинт 0,5.
Като частна общинска
собственост с Акт за частна общинска собственост № 7559/ 11.02.2014 г. са
актувани 10989/11627 кв.м. ид. ч. от УПИ ІІ в кв. 123, отреден „За Универмаг, базар и КОО”
по ПУП-ПP3 на ЦГЧ - гр. Бургас, одобрен със
Заповед № РД-02-14-142/19.04.1989 г. на Комитета по ТСУ към Министерски съвет и
Заповед № 1104/ 30.12.1996 г., идентичен с поземлен имот с идентификатор
07079.612.332 по одобрената КК на гр. Бургас, целият с площ 11627 кв.м. Имотът е разположен в ЦГЧ – гр. Бургас, площад
„Тройката“. В раздел съсобственици са посочени Т. Д.Трендафилов; „Мариета“ ЕООД; „Музеум“ ЕООД и
„Трендекс България“ ЕООД.
От съдържанието на Решение № 46-3, обективирано в Протокол № 46/28.08.2018 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 125 и сл. от ЗУТ, Общински съвет Бургас е одобрил задание за изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II, кв. 123, по плана на ЦГЧ - гр. Бургас (одобрен със Заповед № РД-14-142/19.04.1989 г. на Председателя на КТСУ към Министерския съвет, изменен със Заповед № 1104/30.12.1996 г. на Кмета на Община Бургас), с площ на целия имот 11 627 кв.м. и граници: изток - бул. „Стефан Стамболов“, запад - площад „Тройката“, север УПИ I и УПИ III 2403 и юг - ул. „Цар Аспарух“, отреден „За Универмаг, базар и КОО“ с цел промяна на отреждането му в „Зона за благоустрояване, озеленяване, експозиционен и информационен център и инфраструктура” и предвиждане на застрояване за осигуряване на възможност за изграждане на публично пространство, с цел провеждане на публични събития, допълване с нови обществени функции, модерен експозиционен център за обслужване гражданите и гостите на града и озеленяване при изпълнение на действащите нормативни изисквания на ЗУТ, ЗОС и съответните подзаконови актове, съгласно приложен проект. С решението е възложено на общинската администрация да изготви служебно проект за изменение на ПУП - ПРЗ съобразно одобреното техническо задание, в условията на защита на доказан обществен интерес за изграждане на обект от първостепенно значение - „Зона за благоустрояване, озеленяване, експозиционен и информационен център и инфраструктура в ПИ с идентификатор 07079.612.332 по КККР на гр. Бургас представлява УПИ II, кв. 123, по плана на Централна градска част (ЦГЧ), гр. Бургас”. С решението се допълва Програмата за управление и разпореждане с общинската собственост на Община Бургас за 2018 г., приета с Решение на Общински съвет - Бургас по т. 1 от проведеното на 30.01.2018 г. заседание (Протокол №37), като в раздел VI „Обекти от първостепенно значение“ създава нова т.52 със следното съдържание: „т. 52 „Зона за благоустрояване, озеленяване, експозиционен и информационен център и инфраструктура“ в ПИ с идентификатор 07079.612.332 по КККР на гр. Бургас представлява УПИ II, кв. 123, по плана на Централна градска част /ЦГЧ/, гр. Бургас, одобрен със Заповед №РД-14-142/19.04.1989 г. на Председателя на КТСУ към Министерския съвет, изменен със Заповед № 1104/30.12.1996 г. на Кмета на Община Бургас, с площ на целия имот 11627 и граници: изток - бул. „Стефан Стамболов“, запад площад „Тройката“, север УПИ I и УПИ III 2403 и юг - ул. „Цар Аспарух“, отреден „За Универмаг, базар и КОО“. Решението на Общински съвет Бургас е обжалвано от „Музеум“ ЕООД, от „Мариета“ ЕООД и от „Трендекс България“ ЕООД по съдебен ред, като с Определение № 2258/25.09.2018 г., постановено по адм.д. № 2672/2018 г., Административен съд – Бургас е оставил жалбите без разглеждане поради липса на акт, подлежащ на обжалване. Така постановеното определение, след оспорване по касационен ред, е оставено в сила с Определение № 319/09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15303/2018 г. на ВАС.
Въз основа на така приетото решение, заместник – кметът по СИРР при Община Бургас е постановил обжалваната Заповед № 3248/24.10.2019 г. за допускане изменение на ПУП-ПРЗ по реда на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ. Заповедта е издадена на основание Заповед № 490/28.02.2018г. на Кмета на Община Бургас, Решение № 46-3/28.08.2018г. на Общински съвет Бургас и чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 135, ал. 5 от ЗУТ. Административният орган е разрешил да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II, кв. 123 по плана на ЦГЧ - гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.612.332 по КК на гр. Бургас, с който да се промени отреждането на УПИ от „За Универмаг, базар и КОО“ в „Зона за благоустрояване, озеленяване, експозиционен и информационен център и инфраструктура“, с предвидени показатели за застрояване за устройствена зона „Ц“, в съответствие с ОУП на гр. Бургас. Неразделна част от административната преписка по издаване на заповедта е и Становище на главния архитект на Община Бургас по реда на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ.
Заповедта е била обявена по описания по-горе начин, като независимо от това, съобщение за постановяването й е изпратено до всяко от дружествата – съсобственици, както следва: до „Мариета“ ЕООД с писмо рег. № 08-00-1102/3/07.01.2020 г., като видно от отбелязването върху плика дружеството е отказало получаването на писмото на 10.01.2020 г.; до „Търговски дом“ ЕООД – съобщение за постановената заповед е изпратено с писмо рег. № 08-00-1102/4/ 07.01.2020 г. и видно от отбелязването върху плика дружеството е отказало получаването на писмото на 10.01.2020 г.; до „Трендекс България“ ЕООД е изпратено съобщение за постановената заповед с писмо рег. № 08-00-1102/5/ 07.01.2020 г. и е получено от управителя на дружеството на 17.01.2020 г.; до „Музеум“ ЕООД е изпратено съобщение за постановената заповед с писмо рег. № 08-00-1102/2/07.01.2020 г., като по административната преписка липсват данни за редовно връчване на това писмо.
Недоволни от така постановената заповед, дружествата-жалбоподатели са оспорили същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращите съда жалби, както и в становището на заинтересованата страна „Търговски дом“ ЕООД са изложени доводи за тяхната допустимост, като всяко от дружествата е приложило и писмени доказателства относно правото му на собственост върху процесния имот с идентификатор 07079.612.332 по КК на гр. Бургас. Анализът на депозираните жалби показва, че в същите са развити аналогични доводи и аргументи, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед, като най-общо, същите се свеждат до следното: Заявено е, че при постановяване на оспорената заповед не е спазена установена от закона форма - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в издадената заповед липсват фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е съществено нарушение на установената форма на административния акт, който се обжалва. Твърди се също и противоречие между фактически и правни основания, като по мнение на жалбоподателите, посочените фактически основания са неотносими към издадената заповед. На следващо място е заявено и наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в няколко форми - нарушение на изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване за започване на административното производство, като се твърди, че административният орган не е съобразил, че в момента се водят преговори между Община Бургас и останалите съсобственици по отношение висящия съдебен спор за делба на имота, както и за изкупуване на идеалните части на последните; заявено е нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК във връзка със събирането на доказателства; като съществено процесуално нарушение е посочено и неуведомяване на „Мариета“ ЕООД и на заинтересованите страни – физически лица, като е заявено, че посочените нарушения съставляват отменително основание по смисъла чл. 146, т. 3 и чл. 168, ал. 4 от АПК. Не на последно място е заявено и твърдение за противоречие с материалноправни норми, а именно: нарушение на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка; нарушение на чл. 107, т. 3 от ЗУТ който предвижда, че с общия устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят териториите с публична държавна и с публична общинска собственост и режимът на тяхното устройство; нарушение на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ - предвижданията на ПУП трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите; липсват доказателства за необходимостта от промяна на ОУП на гр. Бургас, поради което липсва необходимост от прилагането на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ; не са налице предвидените в чл. 205 от ЗУТ хипотези, поради което не може да се проведе отчуждаване по смисъла на Закона за общинската собственост. В заключение е развита и тезата за противоречие на оспорената заповед с целта на закона.
С Определение № 426/06.03.2020 г., съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. Предвид чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателите, че тяхна е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. Предвид чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания относно издаването му.
В хода на съдебното дирене, по искане на „Мариета“ ЕООД и „Музеум“ ЕООД е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза по въпроси, относими към решаването на спора между страните. Според заключението на вещото лице, което съда изцяло кредитира, като безпристрастно, обективно и пълно, действащият към момента ПУП за УПИ II, кв. 123 по плана на ЦГЧ - гр. Бургас (идентичен с ПИ 07079.612.332) е одобрен със Заповед № РД-14-142/19.04.1989 г. на Председателя на КТСУ към Министерски съвет, изменен със Заповед № 1104/30.12.1996 г. на кмета на община Бургас. Имотът е с отреждане „За Универмаг, базар и КОО”. Вещото лице е посочило, че съгласно действащия ОУП на гр. Бургас, одобрен с Решение № 51- 1/21.07.2011 г. на Общински съвет-Бургас, процесния имот попада в границите на устройствена зона 5/Ц-смесена Централна зона. В тази зона се допуска изграждане на сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности, търговски и други обслужващи сгради и комплекси, жилищни и смесени сгради; хотели и ЗОХ; сгради за безвредни производствени и занаятчийски дейности, бензиностанции и газостанции, надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили, сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В заключението се сочи, че с обжалваната заповед се допуска изработването на ПУП с няколко отреждания - за благоустрояване, за озеленяване, за експозиционен и информационен център и за инфраструктура, като така се цели обхаващането на приоритетни за общината обекти. Предназначението на териториите и поземлените имоти и устройствени зони е уредено в Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (НПНУОВТУЗ). По мнение на вещото лице, ЗУТ не урежда едновременно допускане на няколко вида отреждане за даден имот, тъй като самите отреждания понякога са взаимно изключващи се. Като пример в тази насока, вещото лице е посочило, че в имоти отредени за озеленяване не могат да се строят сгради, различни от такива обслужващи зелените площи, а обектите на техническата инфраструктура също са само такива, обслужващи зелените площи. От друга страна в имотите за застрояване с жилищни, обществени и др. сгради се приемат показатели за застрояване, които изискват процент озеленяване, за което озеленяване не се изисква специално отреждане, то произхожда от приетите устройствени такива. В този смисъл според вещото лице не е възможно отреждането едновременно да е и „за озеленяване”, и „за застрояване с процент озеленяване”, и „за техническа инфраструктура“. В заключението е обоснован извод, съгласно който, отреждането в частта на „експозиционен и информационен център” отговаря на предвижданията на ОУП, тъй като може да се приеме за обществено обслужване, докато отреждането в частта на „зона за благоустрояване, озеленяване” не отговаря на предвижданията на ОУП. В заключението също се сочи, че в Схемата на Зелената система към ОУП на гр. Бургас, включваща всички обществени озеленени площи, както и в Правилата за застрояване на териториите на гр. Бургас зона 5/Ц за процесния имот не се предвижда отреждане „за озеленяване”. Озеленяване се предвижда в самостоятелни УПИ или такова се предвижда с ПУП на конкретните УПИ като показател за необходима озеленена площ около сградите. Експертът твърди, че посоченото в заповедта предназначение „за благоустрояване” не фигурира в списъка на изредените в чл. 4 от НПНУОВТУЗ. Благоустрояването е строителна дейност предназначена за облагородяване територията и осигуряване на достъп до сградите, независимо какви са те - обществени, жилищни, промишлени или др. Това са тротоари, паркоместа, алеи, пътеки и елементи на ландшафното обзавеждане, пейки, осветителни тела, перголи, цветарници, фонтани и др.
В заключението се сочи, че УПИ II, кв. 123 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ - гр. Бургас е с отреждане „За Универмаг, базар и КОО”, т. е. предвижда се изграждане на сгради с обществено обслужване. При инвестиционно проектиране по сега действащия ПУП или по евентуалното му изменение ще се възприемат едни и същи показатели за застрояване - тези по действащия ОУП. Предназначението на сградите няма да се промени защото „За КОО” означава Комплексно обществено обслужване, в чийто обхват попадат и предложеното ново предназначение „експозиционен и информационен център”.
При извършената
проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав намира същата за незаконосъобразна по следните причини:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Не се спори между страните, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган. Тези правомощия са делегирани в полза на зам.кмета по СИРР от кмета на Община Бургас със Заповед № 490/28.02.2018 г. т. І.9.
Съдът счита, че в
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на заинтересованите лица,
което на собствено основание да обоснове незаконосъобразност на оспорената
заповед. В случая, оспорената заповед отговаря на изискванията, въведени с
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, същата е издадена от компетентен орган в
кръга на делегираните му правомощия, съдържа изискуемите се фактически и правни
основания за постановяването й. Съдът не споделя заявените в жалбите твърдения
за наличие на процесуални нарушения, свързани с нарушаване на правата на
заинтересованите лица да участват в производството. Както вече се посочи,
производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ и се инициира служебно от
компетентния орган именно със заповед от характера на процесната. В този смисъл
именно оспорената заповед дава начало на производството, а начина за нейното
обявяване е подробно изследван по-горе. Допуснатото от административния орган
нарушение, свързано с нередовното обявяване на заповедта по предвидения
специален ред по чл. 135, ал. 7, във вр. с чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ не съставлява
съществено процесуално нарушение, доколкото съобщаването на заповедта има
отношение единствено към срочността на жалбите. В този смисъл и предвид
нередовното обявяване, жалбите се явяват такива, подадени в срок (независимо от
факта, че са депозирани в период, значително надвишаващ 14-дневния срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ от датата на обявлението), поради което страните в пълна
степен са реализирали правото си на защита, в т.ч. и на жалба против заповедта.
Анализът на
събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по приетата от съда
съдебно-техническа експертиза обосновава извод, че оспорената заповед е
постановена в противоречие с приложимите материално правни норми. Мотивите в
подкрепа на този извод са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, всеки устройствен план се съобразява с
предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и
устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по
отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. От друга страна
текста на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ безпротиворечиво указва, че общите устройствени
планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части
от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на
общите устройствени планове, с които се определят общата структура и
преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на
техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на
културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на
подробните устройствени планове.
В настоящият
случай, анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
обосновават извод за нарушаване на цитираните по-горе правни норми. В хода на
своето изследване, вещото лице е установило, че поземления имот, предмет на
оспорената заповед попада в границите на устройствена зона 5/Ц-смесена
Централна зона съгласно действащия ОУП на гр. Бургас, одобрен с Решение № 51-
1/21.07.2011 г. на Общински съвет-Бургас. В тази зона се допуска изграждане на
сгради за социални просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени
дейности, търговски и други обслужващи сгради и комплекси, жилищни и смесени
сгради; хотели и ЗОХ; сгради за безвредни производствени и занаятчийски
дейности, бензиностанции и газостанции, надземни и подземни гаражи и паркинги
за леки автомобили, сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
Видно от изчерпателното изброяване на допустимите предвиждания за устройствена
зона 5/Ц-смесена Централна зона съгласно действащия ОУП на гр. Бургас, същата
не допуска предвиждания „за озеленяване“, каквото се допуска в оспорената
заповед. Нещо повече, в подкрепа на извода за липса на възможност на одобряване
на ПУП с предвиждане „за озеленяване“, вещото лице се е позовало и на нормата
на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7),
съгласно които, озеленените територии, означени като (Оз), в населените места,
селищните образувания и извън тях се определят с общите и подробните
устройствени планове. Зелената система включва обществените озеленени площи, в
т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски
паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения
и разсадници. Установено е, че в Схемата на Зелената система към ОУП на гр.
Бургас, както и в Правилата за застрояване на териториите на гр. Бургас, зона
5/Ц за процесния имот не се предвижда „за озеленяване“. Предвид това,
допуснатото с процесната заповед отреждане „за озеленяване“ противоречи на
предвижданията по ОУП на гр. Бургас, който факт от своя страна обосновава
незаконосъобразността на оспорената заповед.
Допуснатия проект
за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния поземлен имот се явява незаконосъобразен и
по отношение на отреждането „зона за благоустрояване“. Предназначението на
териториите и поземлените имоти изчерпателно е изброено в нормата на чл. 4, ал.
7 т. от 1 до 19 от Наредба № 7. Видно от текста на нормата, конкретно
предназначение „зона за благоустрояване“ липсва. В този смисъл правилно и
обосновано се явява заключението на вещото лице, в което се разяснява, че
благоустрояването е строителна дейност, предназначена за облагородяване на
територията и осигуряване на достъп до сградите, независимо какви са те –
обществени, жилищни, промишлени или др. По същество благоустрояването
съставлява изграждане на тротоари, паркоместа, алеи, пътеки и елементи на
ландшафното обзавеждане – пейки, осветителни тела, перголи, цветарници, фонтани
и др. В този смисъл, благоустрояването не е и не може да бъде конкретно
предназначение на даден поземлен имот, както неправилно и незаконосъобразно е
въведено в оспорената заповед.
Предвид горното, с процесната
заповед е разрешено изработването на проект за ПУП-ПРЗ с който се променя
предназначението на поземлен имот с идентификатор 07079.612.332 по КК на гр.
Бургас, което ново предназначение не съответства на предвижданията на ОУП на
гр. Бургас и на нормите на Наредба № 7. С оглед на това и поради нарушаване на
изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, заповедта се явява
незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателите и ответника. Съдът като съобрази изхода на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК, намира следното:
В полза на „Мариета“ ЕООД следва да се присъди сума в размер на 250 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева, за заплащането на която има представено платежно нареждане от 22.01.2020 г. и 200 лева депозит за съдебно-техническа експертиза.
В полза на „Трендекс България“ ООД следва да се присъди сума в размер на 50 лева - платена държавна такса съгласно платежно нареждане от 30.01.2020 г.
От „Музеум“ ЕООД са представени доказателства за заплащане на следните суми по приложен списък: държавна такса в размер на 50 лева; депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лева; адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 5 867,49 лева без ДДС или 7 040,99 лева с ДДС, съгласно приложена фактура № **********/11.06.2020 г. и авизо местен превод от 12.06.2020 г. В хода на устните прения процесуалните представители на ответника направиха възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че следва да уважи своевременно предявеното от ответника възражение поради липсата на фактическа и правна сложност на делото и на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. В този смисъл, на „Музеум“ ЕООД следва да се присъди общо сума в размер на 1150 лева.
В полза на ответника разноски не се следват.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3248/24.10.2019 г. на заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание
Решение № 46-3/28.08.2018 г. на Общински съвет - Бургас и чл. 134, ал. 1, т. 1
и т. 2 във връзка с чл. 135, ал. 5 от ЗУТ е разрешено да се изработи проект за
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II, кв. 123
по плана на ЦГЧ - гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.612.332 по КК на гр.
Бургас, с
който да се промени отреждането на УПИ от „За Универмаг, базар и КОО“ в „Зона
за
благоустрояване, озеленяване, експозиционен и информационен център и
инфраструктура“,
с предвидени показатели за застрояване за устройствена зона „Ц“, в съответствие
с ОУП на
гр. Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Мариета“ ЕООД, ЕИК *******; със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Индустриален“, административна сграда на „Бисер олива“ АД, офис 15 и съдебен адрес *** съдебно-деловодни разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Трендекс България“ ООД, ЕИК ********; със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 2, ет. 4; представлявано от А. Коджабашев – управител
съдебно-деловодни разноски в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати на „Музеум“ ЕООД, ЕИК *******; със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2А и съдебен адрес *** сума в размер на
1 150 (хиляда сто и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: