Мотиви към Присъда № 54/08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо подсъдимия П.А.А. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 199. ал.1 т.1
вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.20. ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че
през месец декември 2016 г. в гр. Пловдив, в съучастие
като извършител със С.К.М., ЕГН ********** и неизвестен извършител, е отнел
чужди движими вещи - 5000 кутии цигари марка „ВUSI-NEES ROYALS“ на стойност 37
500.00 /тридесет и седем хиляди и петстотин/ лева, кожен калъф с найлонови
джобчета за документи на стойност 2.00 /два/ лева, 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ евро на стойност 2 933.75 лева /две хиляди деветстотин тридесет и
три лева и 75ст./, 200.00 /двеста/ турски лири на стойност 105.51 лева /сто и
пет лева и 51 ст./ и 960.74 лева /деветстотин и шестдесет лева и 74 ст./,
всички отнети пари на обща стойност 4 000.00 /четири хиляди/ лева, всичко
отнето на обща стойност 41 502.00 /четиридесет и една хиляди, петстотин и два/
лева от владението на М.М.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и заплашване, като грабежът е в големи размери.
Спрямо
подсъдимия С.К.М. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 199, ал.1
т.1 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, за това, че през месец
декември 2016 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с П.А.А., ЕГН **********,
и неизвестен извършител, е отнел чужди движими вещи - 5000 кутии цигари марка
„BUSI- NEES ROYALS“ на стойност 37 500.00 /тридесет и седем хиляди и петстотин/
лева, кожен калъф с найлонови джобчета за документи на стойност 2.00 /два/
лева, 1 500.00 /хиляда и петстотин/ евро, на стойност 2 933.75 лева /две хиляди
деветстотин тридесет и три лева и 75 ст./, 200.00 /двеста/ турски лири, на
стойност 105.51 лева /сто и пет лева и 51 ст./ и 960.74 лева /деветстотин и
шестдесет лева и 74 ст./, всички отнети пари на обща стойност 4 000.00 /четири
хиляди/ лева, като всичко отнето на обща стойност 41 502.00 /четиридесет и една
хиляди, петстотин и два/ лева от владението на М.М.М. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, като
грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199, ал.1 т.1 вр.
чл. 198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Спрямо подсъдимия С.К.М. е повдигнато обвинение и за
извършено престъпление по чл. 302 т.1 и т.2. б. „а“ вр. чл. 301, ал.2 вр. ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 15.03.2017 г. в гр. *, обл.
Пловдив, в съучастие като извършител с Г.И.И., ЕГН: **********, В.Д.Г., ЕГН: **********
и Ж.К.К., ЕГН **********, в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган
- *** при ОД на МВР - Пловдив, е поискал от М.М.М. *** и приел на полски път,
намиращ се между ул. „Х.Б.“*** и мотел „*“ до автомагистрала „Тракия“, с
идентификатор 7.36, ЕКТ 11845 с. Войводиново, обл. Пловдив, от М.М.М., чрез М.Р.М.,
дар - пари в размер на 10 000 евро /десет хиляди/, с левова равностойност 19
558.30 лв., който не му се следва, за да наруши службата си, като не извърши
действия по служба — да не предприеме действия по предотвратяване, пресичане и
разкриване на престъпление от общ характер - такова по чл.234 ал. 1 от НК, за
което е имал информация и данни, в нарушение на разпоредбите на ЗМВР,
длъжностната характеристика за длъжността, която заема и НПК, както следва:
чл. 67 от ЗМВР -
„Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват
престъпления.“
чл. 15, ал.1 от ЗМВР - „Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК".
Задължения според длъжностната характеристика на
длъжността младши инспектор, *** при ОД на МВР, per. № *, утвърдена със Заповед
на Директор ОД на МВР гр. Пловдив per. № *г., с която се е запознал и подписал
за това протокол peг. № РЗП */*г. -
Работи по осигуряване на обществения ред, предотвратява и
оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужвана територия.
Изпълнява задачи по превенцията и противодействието на
престъпността, съобразно функционалната си компетентност.
Задълженията си по НПК -
чл.194, ал.4 от НПК - „Полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212,
ал.2 от НПК.“;
чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.164“;
- когато това нарушение не съставлява
престъпление, като подкупа е извършен от полицейски орган и чрез изнудване,
посредством злоупотреба със служебно положение - приел от М.М.М. неследващ се
дар, за да не извърши действия по служба - да не докладва в съответното РУ на
МВР или компетентната Прокуратура, данни относно евентуално извършено от М.М.М.
престъпление по чл.234 ал.1 от НК за държане на акцизни стоки без бандерол.
Спрямо подсъдимия В.Д.Г. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 302 т. 1 и т. 2 б. „а“ вр. чл. 301
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 15.03.2017 г. в
гр. Раковски, обл. Пловдив, в съучастие като извършител с Г.И.И., ЕГН: **********,
Ж.К.К., ЕГН: ********** и С.К.М., ЕГН: **********, в качеството си на
длъжностно лице - полицейски орган - *** при ОД на МВР гр. Пловдив, е поискал
от М.М.М.,*** и приел на полски път, намиращ се между ул. „Х.Б.“*** и мотел „*“,
до автомагистрала „Тракия“, с идентификатор 7.36, ЕКТ 11845 с. Воводиново, обл.
Пловдив, от М.М.М., чрез М.Р.М. дар - пари в размер на 10 000 евро, с левова
равностойност 19558.30 лева, който не му се следва, за да наруши службата си,
като не изпълни своите задължения - да използва информация с данни за извършено
престъпление от общ характер - такова по чл. 234 ал.1 от НК, и да предприеме
оперативно-издирвателни дейности и разследване на престъплението, в нарушение
на разпоредбите на НПК, ЗМВР, Вътрешни правила за организация на работа в МВР
по заявителски материали за престъпления от общ характер и длъжностната
характеристика за длъжността, която заема, както следва:
чл.6, ал.1 т.1 и т.З от ЗМВР - МВР извършва следните
основни дейности: оперативно-издирвателна и разследване на престъпления;
чл.8, ал.1 от ЗМВР - оперативно издирвателната дейност е
дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления..
чл.9, т.1 от ЗМВР - основание за извършване на оперативно
издирвателна дейност са: т. 1 получени данни за лица, които вече са извършили
престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на
наказателно производство,
чл. 15 ал.1 от ЗМВР - Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК.
чл. 67 от ЗМВР - Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления.
Задължения според длъжностната характеристика на
длъжността младши експерт, * при ОДМВР, per. № *г., утвърдена със Заповед на
Директор Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР № * г., с която се е
запознал и подписал за това протокол per. № */* г. -
Участва пряко в предотвратяване и разкриване на
престъпления, като извършва проверки по сигнали за престъпления и
закононарушения.
Оказва непосредствена помощ на оперативния състав при
изпълнение на възложените задачи в противодействието на престъпленията по
направлението на дейност.
Осъществява взаимодействие с представители на държавни
органи и институции, имащи отношение към противодействието на престъпността.
Самостоятелно взема процесуални решения в рамките на
своите правомощия, като стриктно спазва разпоредбите на НПК, при изпълнение на
конкретни задачи.
Разпоредби на вътрешни правила за организация на работа в
МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер“, утвърдени със
Заповед № 8121з-780/24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
Чл.7, ал.1 Структурите по чл.3 /...и Районните
управления/ задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено
престъпление.
Чл.9, ал.1 Когато е необходимо извършване на проверка по
ЗМ, съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай определя
служител за извършването.
и ал.3 - След приключване на проверката по ал.1,
служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се
изпращат в компетентната прокуратура,
Задълженията си по НПК -
чл.194, ал.4 от НПК - „Полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212,
ал.2 от НПК...
чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164“;
когато това нарушение не съставлява престъпление, като
подкупа е извършен от полицейски орган и чрез изнудване, посредством
злоупотреба със служебно положение - принудил М.М.М. да му даде неследващ се
дар, за да не извърши действия по служба - да не документира и да не докладва в
компетентната Прокуратура, данни относно евентуално извършено от М.М.М.
престъпление по чл.234 ал.1 от НК за държане на акцизни стоки без бандерол.
Спрямо подсъдимия Ж.К.К. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 302 т. 1 и т. 2. б. „а“ вр.
чл. 301. ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на
15.03.2017 г. в гр. *, обл. Пловдив, в съучастие като извършител с Г.И.И., ЕГН:
**********, В.Д.Г., ЕГН: ********** и С.К.М., ЕГН: **********, в качеството си
на длъжностно лице - полицейски орган — *** при ОД на МВР гр. Пловдив, е
поискал от М.М.М.,*** и приел на полски път, намиращ се между ул. „Х.Б.“*** и
мотел „*“, до автомагистрала „Тракия“, с идентификатор 7.36, ЕКТ 11845 с.
Войводиново, обл. Пловдив, от М.М.М., чрез М.Р.М. дар - пари в размер на 10 000
евро, с левова равностойност 19558.30 лева, който не му се следва, за да наруши
службата си, като не извърши действия по служба - да предприеме действия по
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпление от общ характер -
такова по чл.234 ал. 1 от НК, за което е имал информация и данни, и да
предприеме оперативно-издирвателни дейности и разследване на престъплението, в
нарушение на разпоредбите на НПК, ЗМВР, Вътрешни правила за организация на
работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер и
длъжностната характеристика за длъжността, както следва:
чл. 15, ал.1. от ЗМВР - „Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК“.
чл. 67 от ЗМВР - Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления “.
Задължения според длъжностна характеристика на длъжността
младши експерт, *** при ОДМВР, per. № */12.11.2015 г., утвърдена със Заповед на
Директор Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР № * г., с която се е
запознал и подписал за това протокол per. № */* г.-
Работи за недопускане, предотвратяване, пресичане и
разкриване на престъпления и други правонарушения на обществения ред.
Ръководи се от основните принципи за законност, залегнали
в Конституцията на Р. България и разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи,
свързани с разследване на престъпленията, съобразно компетентността.
Разпоредби на „Вътрешни правила за организация на работа
в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер“, утвърдени със
Заповед № 81213-780/24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
Чл.7, ал.1 Структурите по чл.3 /...и Районните
управления/ задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено
престъпление.
Чл.9, ал.1 Когато е необходимо извършване на проверка по
ЗМ съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай
определя служител за извършването.
и ал.3 - След приключване на проверката по ал.1,
служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се
изпращат в компетентната прокуратура,
Задълженията си по НПК -
чл.194, ал.4 от НПК - „Полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212,
ал.2 от НПК...
чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164 “;
когато това нарушение не съставлява престъпление, като
подкупа е извършен от полицейски орган и чрез изнудване, посредством
злоупотреба със служебно положение - заявил, че ако не получи исканата сума ще
документира и ще докладва в компетентната Районна прокуратура гр. Пловдив,
данните относно евентуално извършено от М.М.М. престъпление по чл.234 ал. 1 от НК за държане на акцизни стоки без бандерол.
Спрямо подсъдимия Г.И.И. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.302 т.1 и т.2. б. „а“ вр.
чл.301. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 15.03.2017
г. в гр. *, обл. Пловдив, в съучастие като извършител с В.Д.Г., ЕГН: **********,
Ж.К.К., ЕГН: ********** и С.К.М., ЕГН: **********, в качеството си на
длъжностно лице - полицейски орган - *** при ОД на МВР гр. Пловдив, е поискал
от М.М.М.,*** и приел, на полски път, намиращ се между ул. „Х.Б.“*** и мотел „*“,
до автомагистрала „Тракия“, с идентификатор 7.36, ЕКТ 11845 с. Войводиново, обл.
Пловдив, от М.М.М., чрез М.Р.М., дар - пари в размер на 10 000 евро, с левова
равностойност 19558.30 лева, който не му се следва, за да наруши службата си,
като не изпълни своите задължения - да организира и контролира събирането,
движението и използването на информация с данни за извършено престъпление от
общ характер - такова по чл.234 ал.1 от НК, което му е било докладвано, и да
предприеме и ръководи оперативно-издирвателни дейности и разследване на
престъплението, в нарушение на разпоредбите на НПК, ЗМВР, Вътрешни правила за
организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ
характер и длъжностната характеристика за длъжността, която заема, както
следва:
чл. 6, ал .1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР — МВР извършва следните
основни дейности: оперативно-издирвателна и разследване на престъпления;
чл.8, ал.1 от ЗМВР - оперативно-издирвателната дейност е
дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления;
чл.9, т.1 от ЗМВР — основание за извършване на
оперативно-издирвателна дейност са: т.1 получени данни за лица, които вече са
извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване
на наказателно производство;
чл.15, ал.1. от ЗМВР - Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК;
чл.67 от ЗМВР - Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления,
Задължения според длъжностната характеристика на
длъжността * при ОД на МВР, peг. № * г., утвърдена със Заповед на Директор
Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР № *., с която се е запознал и
подписал за това протокол peг. № * г. -
Организира, ръководи и контролира цялостната дейност на
Районното управление, като се ръководи от действащото законодателство,
заповедите, разпорежданията и указанията на ръководството...
Осигурява
изпълнението на задачите
и осъществява непрекъснат контрол върху дейността на
състава.
Организира и контролира събирането, движението и
използването на информацията за състоянието на обществения ред, борбата с
престъпността и безопасността на движението по пътищата.
Непосредствено ръководи оперативно-издирвателната
дейност.
Организира самостоятелно и във взаимодействие с други
държавни и обществени органи разследването и предотвратяването на престъпления
и други правонарушения на обслужваната територия.
Проверява и оценява съобщения и други материали, с оглед
данни за извършени престъпления от общ характер, като съблюдава стриктно
разпоредбите на НПК, при изпълнение на задачи, свързани с разкриване на
престъпления, съобразно компетентността си.
Осъществява контрол върху работата на подчинените си,
като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност.
Разпоредби на „Вътрешни правила за организация на работа
в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер“, утвърдени със
Заповед № 81213-780/24-10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи -
Чл.7, ал.1 Структурите по чл.3/...u Районните управления/
задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено престъпление.
Чл.9, ал.1 Когато е необходимо извършване на проверка по
ЗМ, съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай
определя служител за извършването и ал.3 - След приключване на проверката по
ал. 1, служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се
изпращат в компетентната прокуратура,
Задълженията си по НПК -
чл.194, ал.4 от НПК - „Полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212,
ал.2 от НПК...
чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато
се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164.“
когато това нарушение не съставлява престъпление, като
подкупа е извършен от лице, което заема отговорно служебно положение,
полицейски орган и чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно
положение - принудил М.М.М. да му даде неследващ се дар, за да не извърши
действия по служба - да не документира и да не докладва в компетентната
Прокуратура, данни относно евентуално извършено от М.М.М. престъпление по
чл.234 ал.1 от НК за държане на акцизни стоки без бандерол.
Пострадалият М.М.М. бе конституиран като частен обвинител
против подсъдимите А. и М. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл.
198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а против подсъдимите М., И., Г. и
К. и за престъплението по чл. 302, т. 1 и 2, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Същият се представлява от повереника си –
адв. Г.Д..
Съдът остави без уважение искането на пострадалия М.М.М.
да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените
граждански искове против подсъдимите за претърпени имуществени и неимуществени
вреди в резултат от горните две
престъпления. Съдът прие, че разглеждането им ще затрудни наказателния процес.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт.
Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимите следва да се наложат следните наказания:
- за престъплението по чл. 199,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 от НК на подсъдимите А. и М. – по 7г. и 6м.
лишаване от свобода при първоначален строг режим за всеки от тях;
- за престъплението по чл. 302,
т. 1 и 2, б. „а“ вр. чл. 301, т. 2 от НК: на подсъдимите М. и И. – по 5г. и 6м.
лишаване от свобода при първоначален строг режим, 8 000 лева глоба и 6г. лишаване
от право да заема длъжност в органите на МВР, на подс. Г. - 4г. и 6м. лишаване
от свобода при първоначален общ режим, 7 000 лева глоба и 5г. лишаване от право
да заема длъжност в органите на МВР, а на подс. К. - 4г. лишаване от свобода
при първоначален общ режим, 6 000 лева глоба и 5г. лишаване от право да заема
длъжност в органите на МВР. Държавното обвинение предлага по реда на чл. 59 от НК да се приспадне задържането на всеки от подсъдимите, а на подс. М. да се
определи общо най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК.
Прокурорът предлага
равностойността на липсващия предмет на престъплението подкуп да бъде присъдена
в тежест на подсъдимите М., И., Г. и К., а разноските по делото да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимите.
Частният обвинител М.М. и
повереникът му – адв. Г.Д. не взеха участие в съдебните прения.
Защитникът
на подс. А. – адв. Т. изразява становище за несъставомерност на деянието по чл.
199 от НК, тъй като предметът на грабежа са цигари без акцизен бандерол, които
са извън гражданския оборот, тъй като притежаването им е забранено. Оспорва се
и авторството на грабежа, както и изобщо наличието на такъв, като се лансира
тезата, че пострадалият е излъгал че е ограбен, за да получи нови цигари от
свид. Д.. Твърди се, че показанията на пострадалия М. за извършения грабеж и
неговите автори са изолирани, противоречиви и неподкрепени от други
доказателства. Оспорва се упражняването на сила и заплашване при грабежа и
отнемането на сумата от 4 000 лева,
както и на инкриминираните цигари без акцизен бандерол. Според адв. Т. деянието
по чл. 199 от НК не е конкретизирано по време. Оспорва се проведеното
разпознаване на подс. А. по снимка. Иска се
оправдаването на подс. А. по повдигнатото му обвинение. Подс. П.А. поддържа
казаното от защитника си.
Защитникът
на подс. М. – адв. Б. изразява становище за недоказаност на деянието по чл. 199
от НК, като се твърди, че отнетите цигари не са конкретизирани като марка от
пострадалия М.. Изразява се съмнение, че той изобщо не е притежавал тези
цигари, а е симулирал грабеж с цел повторното им получаване от свид. Д., от
който ги е закупил. Изразява се съмнение как подзащитният му е могъл да знае
маршрута на пострадалия, за да го ограби. Оспорва се знанието посочената в
обвинителния акт оперативна информация, с която е разполагал подс. М., тъй като
според адв. Б. той като * не е разполагал с такава. Адв. Б. изразява становище,
че обвинението по чл. 302 от НК спрямо подс. М. почива изцяло на оговор на база
на обясненията на подс. Г. и К.. Според защитата подс. М. не е взел подкупа от
10 000 евро около 11:40ч на 15.03.2017г. в близост до хотел „*“, тъй като
по това време е бил на изпит в * – Пловдив. Защитата оспорва произхода на
сумата от 10 000 евро, дадена за подкуп. Иска се оправдаването на подс. М.
и по двете повдигнати му обвинения. Подс. М. поддържа заявеното от защитника
му.
Защитникът
на подс. И. – адв. Д. изразява становище за недоказаност на деянието по 302 от
НК. Според защитника обвинението се крепи на самопризнанията на подс. Г. и К.
без да се подкрепят от други доказателства. Оспорва се участието на подс. И.
както в изнудването, така и в получаването на подкуп. Твърди се, че
пострадалият М. е нямал мотив да даде искания подкуп, тъй като е знаел, че няма
да бъде задържан. Адв. Д. твърди, че подсъдимите И., Г. и К. не са знаели къде
се намира бусът на пострадалия М. и дали в него има цигари без акцизен
бандерол, за да го изнудват, че ще изпълнят задълженията си по закон, ако не им
даде искания подкуп. Твърди се, че по делото не е установен произхода на
сумата, дадена за подкуп на полицейските служители. Според защитника подс. И.
не е участвал в изнудването за даване на подкуп, тъй като е отишъл на
оперативка на ОД на МВР в гр. Пловдив. Иска се оправдаването на този подсъдим
поради недоказаност на обвинението. Подс. И. поддържа казаното от защитника му.
Защитникът
на подс. Г. – адв. Н. посочва наличието на противоречия между показанията на
пострадалия М.М., съпругата му – свид. Р.М. и доведения му син – свид. М.М. по
отношение на конкретните действия по намирането на сумата за подкупа и нейния
размер. Оспорва се изготвената съдебно-компютърно-техническа експертиза и се
иска нейното изключване от доказателствения материал, тъй като не е изготвена
съобразно изискванията на НПК. Адв. Н. акцентира на обстоятелството, че
самопризнанията на подзащитния му са дадени без присъствието на адвокат,
въпреки, че в случая защитата не е задължителна. Адв. Н. счита, че подс. Г. е
лице с ниска степен на обществена опасност с оглед чистото му съдебно минало,
семейната и трудовата му ангажираност, направеното самопризнание и изразеното
съжаление за стореното. Защитникът предлага на подс. Г. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода ориентирано към минимума, което да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Подс. Г.
поддържа казаното от защитника му.
Защитникът
на подс. К. – адв. К. счита, че подзащитният му следва да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено условно наказание лишаване от свобода. Същият
акцентира на последователното поведение на подс. К., направил самопризнания от
самото начало на делото, вкл. и пред съдия, а впоследствие и пред съда. Адв. К.
посочва, че подс. К. в с.з. е възстановил на пострадалия сумата от 1 000
евро, която е получил от престъплението. Защитникът посочва наличието на
многобройни смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства – изрядното му
процесуално поведение, чистото му съдебно минало, самопризнанието му, добрите
характеристични данни, семейната му ангажираност и оказаното съдействие по
случая, довело до разкриване на обективната истина. Защитникът счита, че
наказание в размер около или под 3 години лишаване от свобода, отложено по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК ще изпълни целите по чл. 36 от НК. Подс.
К. поддържа казаното от защитника му.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК
всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.А.А. е роден на *** г. в гр .*, живущ ***,
българин, български гражданин, работещ, с висше образование, женен, неработещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият С.К.М. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неработещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият В.Д.Г. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Ж.К.К. е роден на *** *** обл.Пловдив,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неработещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г.И.И. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият П.А. в
инкриминирания период бил служител в ОД на МВР гр. Пловдив – ***.
Подсъдимият С.М.
също в инкриминирания период е бил служител на ОД на МВР гр. Пловдив - *** от
13.09.2010 г. Правата и задълженията му били регламентирани в разпоредбите на
ЗМВР, длъжностната характеристика за длъжността, която заема - рег.№ *г.,
утвърдена със Заповед на Директор ОД на МВР гр. Пловдив peг. №
3-2247/06.04.2012 г., с която се запознал лично и за това подписал протокол
per. № * г., както и НПК.
Във връзка със службата си на тази длъжност, подс. М.
следвало да спазва:
чл. 67 от ЗМВР Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления“;
чл. 15, ал.1. от ЗМВР – „Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК“.
Задължения според длъжностната характеристика на
длъжността, включени в в.т.Ш Основни длъжностни права и задължения: работи по
осигуряване на обществения ред, предотвратява и оказва съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужвана територия. “
„Изпълнява задачи по превенцията
и противодействието на престъпността, съобразно функционалната си компетентност;
Задълженията си по НПК: чл.194, ал.4 от НПК -
Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват
действията по чл.212, ал.2 от НПК... чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното
производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото
действие по разследването, когато се извършва оглед, включително
освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното
им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на
чл.164“;
Подсъдимият В.Г.
работил през същия период на длъжност *** при ОД на МВР гр. Пловдив от
15.07.2016 г. Правата и задълженията му били регламентирани в разпоредбите на
ЗМВР, Вътрешни правила за организация на работа в МВР по заявителски материали
за престъпления от общ характер и длъжностната характеристика за длъжността,
рег.№ * г., утвърдена със Заповед на Директор Главна дирекция „Национална
полиция“ на МВР № 3286з-21/05.01.2015 г., с която се е запознал лично и
подписал за това протокол peг. № * г., както и НПК.
Във връзка със службата си на тази длъжност подс. Г.
следвало да спазва:
Задължения регламентирани в ЗМВР, в частност — чл.6 ал.1
т.1 и т.З от ЗМВР - МВР извършва следните основни дейности: оперативно-издирвателна
и разследване на престъпления, чл.8, ал.1 от ЗМВР „Оперативно-издирвателната
дейност е дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на
престъпления ", чл.9, т.1 от ЗМВР „ Основание за извършване на оперативно
издирвателна дейност са: т.1 получени данни за лица, които вече са извършили
престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на
наказателно производство“, чл. 15, ал.1 от ЗМВР – Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК“, чл. 67 от ЗМВР – Полицейските органи
предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления ".
Задължения според длъжностната характеристика на
длъжността, включени в т.II ОСНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ - „Участва пряко в предотвратяване и разкриване на престъпления,
като извършва проверки по сигнали за престъпления и закононарушения. Оказва
непосредствена помощ на оперативния състав при изпълнение на възложените задачи
в противодействието на престъпленията по направлението на дейност. Осъществява
взаимодействие с представители на държавни органи и институции, имащи отношение
към противодействието на престъпността. Самостоятелно взема процесуални решения
в рамките на своите правомощия, като стриктно спазва разпоредбите на НПК, при
изпълнение на конкретни задачи “.
Задължения регламентирани в разпоредбите на „Вътрешни правила
за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ
характер“, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи - чл.7, ал.1 „Структурите по чл.3 /...и Районните управления/
задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено престъпени“, чл.9,
ал.1 „когато е необходимо извършване на проверка по ЗМ, съответния ръководител,
в зависимост от характера на конкретния случай определя служител за
извършването “ и ал.З „ След приключване на проверката по ал. 1, служителят
незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в
компетентната прокуратура“.
Задължения регламентирани в НПК - чл.194, ал.4 от НПК -
„Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват
действията по чл.212, ал.2 от НПК... “, чл.212, ал.2 от НПК — „Досъдебното
производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото
действие по разследването, когато се извършва оглед, включително
освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното
им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.
164“.
Подсъдимият Ж.К.
също през инкриминирания период бил служител на ОДМВР гр. Пловдив на длъжност ***
при ОД на МВР гр. Пловдив от 20.01.2017 г. Правата и задълженията му били
регламентирани в разпоредбите на ЗМВР, Вътрешни правила за организация на
работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер и
длъжностната характеристика за длъжността, peг. № *** г., утвърдена със Заповед
на Директор Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР № 3286з-21/05.01.2015
г., с която се е запознал лично и подписал за това протокол peг. № *** г.:
Във връзка със службата си на тази длъжност подс. К.
следвало да спазва:
чл. 15, ал.1 от ЗМВР - ,Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК",
чл. 67 от ЗМВР - „Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления “.
Задължения според длъжностната характеристика на
длъжността, включени в.т.II ОСНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ – „Работи за недопускане, предотвратяване, пресичане и разкриване на
престъпления и други правонарушения на обществения ред. Ръководи се от
основните принципи за законност, залегнали в Конституцията на Р. България и
разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разследване на
престъпленията, съобразно компетентността.“
Задължения регламентирани в разпоредбите на „Вътрешни
правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления
от общ характер“, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.1 0.2014 г. на Министъра
на вътрешните работи - чл.7, ал.1 „Структурите по чл.З /...и Районните
управления/ задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено
престъпление“, чл.9, ал.1 „Когато е необходимо извършване на проверка по ЗМ, съответния
ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай определя служител
за извършването“ и ал.3 „След приключване на проверката по ал.1, служителят
незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в
компетентната прокуратура.
Със Заповед № * г. на Началник РУ * относно определяне на
служители от група ОП при РУ - „*“, ОДМВР гр. Пловдив, които да подпомагат
дейността на служителите от група КП при РУ - „*“, ОДМВР гр. Пловдив, подс. К.
бил определен за такъв.
Задължения регламентирани в НПК - чл.194, ал.4 от НПК -
„Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват
действията по чл.212, ал.2 от НПК...“, чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното
производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото
действие по разследването, когато се извършва оглед, включително
освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното
им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.
164 “.
Подсъдимият Г.И.
през инкриминирания период бил *** при ОД на МВР гр. Пловдив от 07.07.2016 г. Правата
и задълженията му били регламентирани в разпоредбите на ЗМВР, Вътрешни правила
за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ
характер и длъжностната характеристика за длъжността, рег.№ * г., утвърдена със
Заповед на Директор Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР № 3286з-
278/22.01.2016 г., с която се е запознал лично и подписал за това протокол peг.
№ * г., както и НПК.
Във връзка със службата си на тази длъжност подс. И.
следвало да спазва:
Задължения регламентирани в ЗМВР, в частност чл.6 ал.1
т.1 и т.З от ЗМВР - МВР извършва следните основни дейности: оперативно-
издирвателна и разследване на престъпления, чл.8, ал.1 от ЗМВР „Оперативно-издирвателната
дейност е дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на
престъпления“; чл.9, т.1 от ЗМВР „Основание за извършване на оперативно-издирвателна
дейност са: т. 1 получени данни за лица, които вече са извършили престъпни
деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно
производство“, чл. 15, ал.1 от ЗМВР , Дейността по разследване на престъпления
се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и
по реда на НПК“ и чл. 67 от ЗМВР „Полицейските органи предотвратяват, пресичат,
разкриват и разследват престъпления“.
Задължения според длъжностната характеристика на
длъжността, включени в т.II ОСНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ - „Организира, ръководи и контролира цялостната дейност на Районното
управление, като се ръководи от действащото законодателство, заповедите,
разпорежданията и указанията на ръководството... Осигурява изпълнението на
задачите и осъществява непрекъснат контрол върху дейността на състава.
Организира и контролира събирането, движението и използването на информацията
за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и безопасността на
движението по пътищата. Непосредствено ръководи оперативно-издирвателната
дейност. Организира самостоятелно и във взаимодействие с други държавни и
обществени органи разследването и предотвратяването на престъпления и други
правонарушения на обслужваната територия. Проверява и оценява съобщения и други
материали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер, като
съблюдава стриктно разпоредбите на НПК, при изпълнение на задачи, свързани с
разкриване на престъпления, съобразно компетентността си. Осъществява контрол
върху работата на подчинените си, като следи за стриктно спазване на служебната
дисциплина и законност.
Задължения, регламентирани в разпоредбите на „Вътрешни
правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления
от общ характер“, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на Министъра
на вътрешните работи - чл.7, ал.1 „Структурите по чл.3 /...и Районните
управления/ задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено
престъпление“, чл.9, ал.1 „Когато е необходимо извършване на проверка по ЗМ,
съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай определя
служител за извършването" и ал.3 „След приключване на проверката по ал.1,
служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се
изпращат в компетентната прокуратура“.
Задължения регламентирани в НПК – чл.194, ал.4 от НПК
„Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват
действията по чл.212, ал.2 от НПК... “ и чл.212, ал.2 от НПК „Досъдебното
производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото
действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.164“
По смисъла на чл. 142, ал.1 от ЗМВР - „Служителите на МВР
са:
1. държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;“
Към м.март 2017 г. подсъдимите **** в качеството им на
служители на МВР били длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а” от НК. Всеки от тях бил и полицейски орган по чл. 57, ал.1 от ЗМВР: „Полицейски
органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна
дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция
"Гранична полиция", областните дирекции, дирекция
"Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция
"Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за
борба с тероризма и звената ”Общинска полиция ", които пряко осъществяват
някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 -3, 7и 8.“
Предвид описаните по-горе задължения за всеки един от подсъдимите,
дейността им попадала именно в описаните в чл. 6, ал.1 от ЗМВР основни дейности
на Министерството на вътрешните работи, а именно оперативно-издирвателна;
охранителна; разследване на престъпления; контролна и превантивна.
С оглед характера, съдържанието и обема на изпълняваната
длъжност, правата и задълженията предоставени на подс. И. по силата на закона -
ЗМВР и съответната на длъжността му длъжностна характеристика в т. III
ОРГАНИЗАЦИОННИ ВРЪЗКИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ: „Служителят, заемащ длъжността
ръководи, контролира и оценява служителите в районното управление на ОДМВР“ той
се явява и лице което заема отговорно служебно положение.
Подсъдимите били служители на МВР, като всеки от тях
служел в различни поделения на МВР или в едно, но на различни длъжности.
Подсъдимите М. и А. били в близки приятелски отношения
помежду си, а подс. М. от своя страна бил в такива отношения и с подс. Г.И., а
последния с подс. Г. и К..
Поради така изградените близки отношения помежду си подс.
М. и А. си споделяли информация, която им била известна във връзка с
реализиране на правомощията им по ЗМВР. До тях достигнала информация, че в
автомобил ползван от св. М.М.М., от кв. „*“, известен с името „*“ или с
предишното си име – „*“, в точно определен, но неуставен по делото ден през
месец декември 2016 г. ще се намират и превозват голямо количество кутии цигари
без български акцизен бандерол, като и че свидетелят ще управлява същия по бул.
„Санкт Петербург“ в гр. Пловдив.
Подсъдимите решили да отнемат акцизните стоки - цигарите,
от св.М., като разчитали, че тъй като същите са незаконни, същият няма да
сигнализира за извършеното деяние.
Така на неустановен ден през месец декември 2016 г. около
16.30 часа, свид. М.М.М., от кв. „*“, гр. Пловдив закупил от свид. А.Б.Д. 10
мастърбокса - 5 000 кутии цигари без акцизен бандерол, марка „BUSI-NEES
ROYALS“. Двамата се били уговорили за това предишния ден, тъй като се познавали
и били извършвали такива сделки и преди това.
Покупко-продажбата станала в гр. Пловдив в кв. „Кичук
Париж“, близо до *. Св. М. отишъл с лек автомобил „Форд Фиеста“, черен на цвят
с peг. № ****. В него двамата със св. Д. натоварили цигарите от паркиран на
улицата пикап „*“ - тип баничарка, бял на цвят, в който св. Д. съхранявал
цигари, без български акцизен бандерол. След като платил цигарите св. М.М.
тръгнал с автомобила си през надлез „Родопи“, а от там продължил по булеварда
към ж.к. „Тракия“.
Свидетелят М. пътувал сам с така натоварения автомобил по
бул. „Санкт Петербург“, в гр. Пловдив, като в кожена чанта поставена между
предните седалки, държал пари, хванати с ластик, а именно 1 500 евро, 200
турски лири и български пари - 960.74 лв., както и кожен калъф с джобчета за
документи, заедно с документи в него — лична карта, шофьорска книжка,
документите на колата. Достигнал кръстовището до парк „Лаута“, където спрял на
светофара. В този момент там пристигнали и подсъдимите С.К.М. и П.А.А., които
знаели какво превозва, приближили тичайки отзад към автомобила на М. и
започнали да тропат с ръце по автомобила му за да не потегля, като му казали -
„стой“. Той видял приближаването им на огледалото за обратно виждане и заключил
вратите на колата си. Подсъдимият А.
минал пред автомобила на свидетеля и започнал да тропа на предното му стъкло и
го приканил да отключи вратите. Той показал през стъклото полицейска значка и
извикал „Полиция, отворете вратите“. Едва тогава свид. М.М. отключил вратите и
подс. П.А. влязъл в автомобила, като седнал на седалката до водача. Казал му
със заповеднически, агресивен тон да кара в дясно на кръстовището, към парк
„Лаута“ и го заплашил, че ако не се подчинява ще влезе в затвора.
Подсъдимият С.М., след като видял, че подс. А. е изплашил
свидетеля и контролира поведението му се върнал назад, качил се в друг
автомобил и с него последвал автомобила на свид. М..
След като навлезли в парка, подс. А. разпоредил на св.М.
да спре автомобила в горичката на парка. Подсъдимият А. наредил на св. М. да се обърне и да си
даде ръцете зад гърба. Изплашен от агресивното поведение, тон и изразни
средства използвани от подсъдимите, св. М. изпълнявал стриктно разпорежданията
му. Подсъдимият А. използвал и физическа
сила като поставил белезници на ръцете на свидетеля и му казал да си наведе
главата надолу, за да не вижда какво се случва. Подс. А. заплашил свидетеля, че
ако си вдигне главата с него е свършено и го попитал откъде се отваря багажника
на колата. В това време на мястото пристигнал и подс. М., който бил облечен с
полицейска униформа. Подсъдимият М.
попитал демонстративно подс. А. дали свидетелят съдейства или смята да се
съпротивлява и да пази вещите си с думите: „Стойки ли прави? Да идвам ли и
аз?“.
Изплашен от вербалната и физическа агресия упражнена спрямо
него свидетелят обяснил от къде се отваря багажника на колата му. Подсъдимият А.
отворил багажника с бутон от купето на автомобила и същевременно наредил на св.
М. да излезе извън него и го претърсил. Попитал свидетеля дали има телефон, на
което свидетелят отговорил отрицателно, тъй като телефонът му бил паднал
встрани в колата, под седалката и не се виждал.
В този момент до автомобила на М. се приближил и спрял и
друг автомобил - „Фолксваген Пасат“, трета серия, комби, тъмнозелен на цвят, в
който подсъдимите натоварили 5 000-те кутии цигари марка „BUSI-NEES ROYALS“,
без бандерол, които взели от автомобила управляван от св. М. и до които си
осигурили достъп чрез използване на заплахи и физическа агресия. В
претоварването на цигарите им помагало и лице с неустановена по делото
самоличност. След това от кожена чанта, която била в колата, между предните
седалки, подсъдимите взели намиращите се в нея пари, хванати с ластик - 1 500
евро, 200 турски лири и български пари - 960.74 лв., както и кожения калъф с
джобчета за документи, заедно с документите на свидетеля в него - лична карта,
шофьорска книжка и документите на колата. Подсъдимият М. и неустановеното лице тръгнали с така
отнетите вещи, а подс. А. останал със св. М..
Едва след това подс. А. махнал белезниците от ръцете на
св. М.М. и му казал да тръгва, като седял до него в автомобила и го навигирал
накъде да кара. Така стигнали до заведението „Галакси“ в кв. „Тракия“, гр.
Пловдив, където св. М. спрял по указание на подс. А. и последния слязъл от
автомобила, а свидетелят продължил сам. След като проверил вещите си в кожената
чанта и установил липсата на парите и документите си, той се обадил по телефона
на св. Д., споделил му какво се е случило, като дори го попитал той ли е
изпратил след него хората, които го ограбили, но Д. отрекъл да го е сторил.
Няколко дни по-късно подсъдимите М. и А., отново
съпровождани от лице с неустановена по делото самоличност, посетили св. М. в
магазинът му находящ се в гр. Пловдив, кв. „*“. Подсъдимият М., казал на
свидетеля, че ще му върне личните документи, но поставил условие свидетелят да
му даде сумата от 1 000 лв. Заплашил го, че ако не му даде исканата сума няма
да му върне документите. Разговора бил проведен от подс. М., но до него в
автомобила били подс. А. и неустановеното лице, за да засилят заплахата и
страха у свидетеля, тъй като той разпознал подсъдимите, като лицата извършили
му грабежа и упражнили върху него сила и заплаха. Свидетелят М. се съгласил да
им даде пари, противно на волята и желанията си, но мотивиран за това от
упражнената от тях физическа и психическа агресия. Помолил обаче за отсрочка
защо в себе си нямал исканата сума. Подсъдимите решили, че той вече е
достатъчно изплашен и ще спази поетия ангажимент, поради което му дали личните
документи и след два дни отново се върнали за да получат парите. Свидетелят им
дал обаче сумата от 500 лв. Предал парите в лекия автомобил с който тримата
пристигнали на място, като фактически ги предал на подс. М. в присъствието на
останалите двама – подс. А. и неустановеното лице. Автомобила бил управляван от
подс. А. и той закарал колата с пасажерите в нея до бензиностанция „Хаджията
Груев“ в гр. Пловдив, кв. „*“, където свалили свидетеля от автомобила и му
казали,че повече няма да го притесняват. С това плащане, сторено против волята
му, св. М. претърпял имотна вреда в размер на 500 лв. /материалите касаещи тези
действия на подсъдимите са отделени в друго досъдебно производство, изпратено
по компетентност на Специализирана прокуратура - гр. С./.
Във връзка със службата си в МВР, подс. М. се сдобил с
оперативна информация, че св. М. държи в микробус акцизни стоки без български
акцизен бандерол. Вместо да изпълни служебните си задължения във връзка с тази
информация, подс.М. се сдобил и със снимка на буса, който бил пълен с цигари
без бандерол. След това споделил с подс. Г.И., с когото бил в близки приятелски
отношения, какъв е предметът на дейност на св. М. и че същия лесно би могъл да
бъде заплашен и да бъде изнуден да даде подкуп, като използват информацията,
която им била известна във връзка с дейността им като полицаи и опитът на подс.
М. от срещите със свидетеля. Двамата се договорили св. М.М. да бъде извикан в
РУ на МВР - гр. *, като свидетелят трябвало да бъде осигурен от служители на
районното управление, близки до И. и над които той имал влияние и авторитет, а
именно - подс. Г. и К. /познати и на подс. М./. Последните двама подсъдими
трябвало да покажат на св. М. снимка на буса му, натоварен с цигари без
бандерол, да му обяснят че е разработван от полицията и че те няма да изпълнят
задълженията си като полицейски органи, ако свидетелят им даде паричната сума
от 20 000 лв. Следвало да му обяснят, че ако не даде тези пари ще бъде задържан
и ще бъде разследвана незаконната му дейност. За целта подс. М. изпратил в
електронен вариант на подс. И. снимка на буса, ползван от св. М., на която се
виждало как разтоварва цигари без български акцизен бандерол.
От своя страна подс. И. следвало да организира
изпълнението на уговорения план. Така през първата половина на месец март
2017г. началникът на РУ гр. *- подс. **., извикал в кабинета си * - подс. В.Г.,
с когото били и приятели. И. споделил с Г., получената от подс. С.М. информация
и уговорения план за действие, а именно , че лице от ромски произход - свид. М.М.М.,
държи в паркиран в кв. „*“ в гр. Пловдив микробус „Фиат Дукато“, акцизни стоки
- цигари без бандерол, като микробусът бил пълен с цигари, както и, че М.М. бил
много страхлив и ако го извикат в РУ – * и му кажат, че знаят за микробуса с
цигарите и че могат да го задържат за това и да докладват в Районна прокуратура
гр. Пловдив, то той ще се съгласи да им даде пари и то толкова, колкото му
поискат. Трябвало да му поискат сумата от 20 000 лв., като му кажат, че ако не
плати тази сума ще бъде задържан, както и че това е акция от високо ниво и
работата е сериозна. С всичко това подс. Г.И. и подс. Г. запознали и подс. Ж.К.К.,
чието работно място било в стаята, която ползвал и подс. Г. - кабинет 10 на
2-ри етаж от сградата на районното управление в гр. *. Подсъдимият И. поискал от Г. и К. да призоват М.М. и
проведат разговор с него по уговорената схема /описана по-горе/, по която да
изнудват свидетеля. След като подс. Г. и К. се съгласили с предложеното им от
подс. И. и уговорено между последния и подс. М. и заявили желание да участват в
изпълнението на плана, И. изпратил от мобилния си телефон на телефона на подс.Г.,
снимка на паркирания микробус, в който били цигарите, която снимка по-рано му
била изпратена от подс.М.. По- късно подс. Г. я принтирал на хартиен носител.
Подсъдимият Г.
извършил пълно проучване на св. М.М.М. в информационните системи на МВР,
включващо роднински връзки, криминалистически регистрации, за извършени
проверки и събрана информация за лицето, собственост на МПС от лицето и
роднините му. Някои от тези проверки той възложил на свид. Ю.Р., който имал
допуск до системата за оперативен анализ на МВР, без да му споделя причината
поради която проявява интерес към лицето.
Подсъдимите решили да призоват свидетеля М. чрез колегите
си от * - Пловдив, за да реализират плана си по-бързо. За целта подс. И. се
обадил по телефона на свид. Л.Н. – полицейски служител в * на МВР гр. Пловдив и
поискал от него да призове за явяване в РУ на МВР – гр. * св. М.М. за
15.03.2017 г. от 10.00 ч.
Свидетелят Н. потърсил св. М. в магазина му, но не го
намерил и казал на жена му - свид. Р.М., М. да отиде на следващия ден в * на
МВР, за да му връчи призовка за явяване в РУ – *. Св. М. отишъл на другата
сутрин, заедно с жена си Р.М. и видял навън до управлението св. Н.. Последният
му казал, че трябва да отиде в полицейското управление в * при полицай Г..
Написал му името на листче, за да не ходи да получава призовка, като освен
името - В.Г., бил написал и датата - 15.03. и часа - 10.00ч. за явяване.
На 15.03.2017 г. св. М. и жена му отишли с автомобил в РУ
- *, като пристигнали малко по-рано от уговореното време. Св. М. влезнал вътре
и бил записан в книгата за пропускателен режим в сградата на РУ - * от свид. М.К.,
която извикала подс. Г. и той го завел до кабинета си.
Подсъдимите Г. и К., започнали реализиране на замисленото
и провели разговор със свидетеля. Първоначално го попитали с какво се занимава
и как изкарва прехраната си. След това казали на свид. М., че са го следили и
знаят, че ползва микробус „Фиат Дукато“, бял на цвят, в който държи цигари без
бандерол и че знаят, че дори в момента микробусът е пълен с цигари.
Първоначално свид. М. отричал и отговорил отрицателно на въпроса на подс. К.,
дали е наясно, че продава незаконни цигари. Едва след като подс. Г. му показал
снимката на микробуса и това видимо го притеснило казал, че цигарите
действително са негови. Подсъдимият Г.
му обяснил, че щом са го извикали в районното управление това означавало,че
„работата е сериозна и че служби от Пловдив се интересуват от тази работа“,
задал му и въпроса: “ Какво ще те правим?“.
Свидетелят М. поискал да отиде до автомобила си за да си
вземе лекарствата и подс. Г. го придружил до там. В автомобила М. казал на
съпругата си да се обади в * – Пловдив, за да попита дали могат да го задържат
в РУ - *.
Свид. Р.М. позвънила на свид. П.П. - * Пловдив и му
казала, че съпругът ѝ е задържан в РУ – * и ако може да провери защо го
задържат. Свид. П. позвънил на началника на управлението в * - подс. Г.И. и го
попитал дали има проблем с М.М., с когото работели полицаи от РУ - * и негови
роднини се интересували какво ще го правят. И. отговорил, че лицето е в РУ - *
във връзка с настъпило ПТП и след приключване на действията с него ще бъде
освободено. Свид. П. предал тази информация на св. М.. От своя страна подс. И.
уведомил за това подс. Г..
След като взел лекарствата си, св.М. заедно с подс. Г. се
върнали в кабинета и продължили да разговарят заедно с подс. К.. Тогава подс. И.
отворил вратата на кабинета. Подсъдимият Г. го представил като казал, че това е
* и от него зависи дали свидетелят ще бъде задържан или ще бъде пуснат, без да
бъдат предприемани спрямо него законови мерки. Подсъдимият И. за да уплаши още повече М., попитал подсъдимите
Г. и К. „Още ли не са го закопчали“, а към свидетеля насочил репликата -
„Хората от прокуратурата питат за тебе“. Г. отговорил, че още малко остава и ще
приключат. След това Г. казал на свидетеля, че може да се направи нещо и с
колегата му – подс. К., да не изпълнят задълженията си, но това трябвало да
бъде обсъдено с началника на районното управление, но за да сторят това,
свидетеля трябвало да даде паричната сума от 20 000 лв. Първоначално свидетелят
казал, че не разполага с толкова пари, но подс. Г. и К. го уверили, че само ако
даде исканата парична сума те няма да изпълнят служебните си задълженията по
закон. Освен това му посочили, че има скъп автомобил, а подс. Г. дори казал, че
са 4-ри човека, тези които имат информация за незаконната дейност на свидетеля
и това е минималната сума срещу получаването на която те щели да нарушат
службата си, регламентирана в разпоредбите на НПК, ЗМВР, Вътрешни правила за
организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ
характер и длъжностната им характеристика за съответната длъжност и няма да
предприемат законоустановените действия, като подсъдимите М. и К. нямало да
предприемат действия по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпление
от общ характер - такова по чл.234 ал.1 от НК, за което са имали информация и
данни, а последния и нямало да предприеме и оперативно-издирвателни дейности и
разследване на престъплението. Подсъдимият
Г. нямало да използва информацията с данни за извършено престъпление от
общ характер – такова по чл.234 ал.1 от НК и нямало да предприеме
оперативно-издирвателни дейности и разследване на престъплението, подс. И.
нямало да организира и контролира събирането, движението и използването на
информация с данни за извършено престъпление от общ характер – такова по чл.234
ал.1 от НК, което му е било докладвано и нямало да предприеме и ръководи
оперативно-издирвателни дейности и разследване на престъплението. Обяснили му,
че ако не получат исканата сума ще документират и ще докладват на компетентната
Районна прокуратура - гр. Пловдив, данните относно евентуално извършено от
свидетеля М. престъпление по чл.234 ал.1 от НК за държане на акцизни стоки –
цигари без акцизен бандерол.
Подсъдимите знаели, че само те в случая могат да разрешат
случая на свидетеля М., а именно да действат съобразно закона с информацията и
данните, с които разполагали или в нарушение на службата си да не предприемат
полагащите им се по закон действия. Знаели са, че са го поставили в затруднено
положение, каквото е била и уговорката помежду им и че той се надява да няма
последствия за него, но злоупотребявайки със служебното си положение,
реализирали искането си за конкретна парична сума – 20 000 лв., която не им се
следва. Поставили му и условие до заплащането ѝ да бъде в неизвестност с
това какво ще се случи с него и да пребивава в управлението.
Едва тогава св.М. се съгласил противно на волята си да им
даде подкуп. Подсъдимият Г. излязъл от
кабинета, за да говори отново с подс. И. и да го уведоми че свидетелят се е
съгласил да им даде поисканата от тях парична сума от 20 000 лв. и да получи
обратна информация от него къде точно трябва да стане предаването на парите.
Подсъдимият И. се свързал с подс. М. и
се уговорили предаването на парите да стане на полски път, намиращ се между
ул.„Х.Б.“*** и мотел „*“, до автомагистрала „Тракия“, с идентификатор 7.36, ЕКТ
11845 с. Воводиново, обл. Пловдив, където подс. М. щял да чака с неговия джип.
От своя страна подс. И. свел това до знанието на подс. Г..
В това време в кабинета останали св. М. и подс. К., който
подържал в разговора между двамата начертаната от подсъдимите стратегия. Когато
се върнал в кабинета, подс. Г. казал отново на св. М.М., че трябва да даде 20
000 лева иначе ще изпрати веднага полицаи да претърсят микробуса. Казал на
свидетеля да се обади на сина си – св. М.Р.М. и да му каже къде да занесе
парите. Сложил СИМ карта в телефонен апарат и дал на св. М. да говори със сина
си. В проведения телефонен разговор, той му казал да вземе 20
000 лв., които да занесе в близост до мотел „*“, където спират ТИР-ове, до с.
Войводиново, което било всъщност полски път, намиращ се между ул. „Х.Б.“*** и мотел
„*“, до автомагистрала „Тракия“, с идентификатор 7.36, ЕКТ 11845 с. Воводиново,
обл. Пловдив, без да му обясни нито къде се намира той, нито защо трябва да
занесе тези пари, макар, че синът му го попитал. Казал му също, че на мястото
щял да го намери човека, на когото да предаде парите. Обяснил, както Г. му
казал, че на място ще има паркиран черен джип с един човек в него.
След това подс. Г. се свързал с подс. И. пред св. М. и му
казал, че всичко се нарежда по план. Малко по-късно дал отново телефона на М.,
за да се обади отново на сина си да провери дали е взел парите и да му обясни
още веднъж къде да ги занесе. Вместо 20 000 лева, свид. М.М. взел сумата
от 10 000 евро от дома му, които били от сватбата на сестра му, която
работела в Германия. Свид. М. се обадил и разбрал от сина си, че е взел парите
и е на мястото, където му е казал баща му преди това, но там няма никого. В
същото време св.М.М. видял черен джип „Нисан“, паркиран напряко на пътя, със
завити с вестници регистрационни табели. От колата слязъл подс. М., който го
приближил. Седящия в колата св. М.М., отворил прозореца, а подс. М. му казал:
„Давай парите“. Свидетелят М. подал найлоновата торбичка, с поставени от него в
нея пари - 10 000 евро, а подс. М. ги взел, без да отваря торбата, а на
свидетеля казал да кара направо без да се обръща настрани или назад.
Свидетелят М. се обадил отново на сина си, по указание на
подсъдимите Г. и К. и го попитал дали е предал парите, като получил
утвърдителен отговор. От своя страна подс. М. уведомил подс. И., че вече е взел
парите, а от своя страна подс. И. потвърдил това на подс. Г. и К..
Едва тогава подсъдимите Г. и К. казали на М., че всичко е
точно. Подсъдимият Г. скъсал пред него снимката на микробуса, хвърлил я в
металното кошче в стаята и дори я запалил. Казал му, че вече няма да има
проблеми с полицията, както и да подържа версията, че е викан в управлението
във връзка с глоби за превишена скорост, след което свидетеля М. напуснал
управлението и по-късно снимал листчето с написаното от св. Н. с телефона си.
Подсъдимите Г. и К. получили от подс. И., още същата
вечер, лично на ръка пари в размер на по 1 000 евро, като това бил техния дял
от поискания и получен подкуп в размер на 10 000 евро от св. М..
Останалите пари били разпределени по неустановен по делото начин между подс. М.
и подс. И..
Тъй като св. П.П. вече бил проявил интерес относно призоваването
на св. М. във РУ на МВР гр. * и това притеснило подсъдимите, те решили подс. Г.
да изготви справка *г., която да приложи по ППО-С рег.№ * г., с която биха
могли да оправдаят идването на свидетеля в управлението, въпреки че самия той
нямал общо със съответното ГТПО и то касаело дейността на други лица.
Така по описания по-горе начин подсъдимите М., И., Г. и К.
на 15.03.2017 г. в гр. * поискали дар - паричната сума от 20 000 лв., който не
им се следва от св. М.М., а по-късно същия ден получили сумата от 10 000
евро с левова равностойност 19 558,30 лева на полски път, намиращ се между ул.
„Х.Б.“*** и мотел „*“, до автомагистрала „Тракия, с идентификатор 7.36, ЕКТ
11845 с. Войводиново, обл. Пловдив. Това сторили в качеството си на длъжностни
лица - полицейски органи, всеки от тях на съответната длъжност, описана
по-горе, а подс. И. и като лице, което заема отговорно служебно положение, за
да нарушат службата си, като не извършат действия по служба. Действията по
служба които подсъдимите обещали да не извършат и не извършили в нарушение на
вменените им служебни задължения били както следва за всеки един от тях:
Подсъдимият М. обещал
да не предприеме действия по предотвратяване, пресичане и разкриване на
престъпление от общ характер - такова по чл.234 ал.1 от НК, за което е имал
информация и данни, в нарушение на :
чл. 67 от ЗМВР - Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления“',
чл. 15, ал.1. от ЗМВР - ,,Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК“.
т. III Основни длъжностни
права и задължения: Работи по осигуряване на обществения ред, предотвратява и
оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужвана
територия. “ „Изпълнява задачи по ..., превенцията и противодействието на
престъпността, съобразно функционалната си компетентност “ от длъжностна
характеристика на длъжността.
чл.194, ал.4 от НПК - Полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212,
ал.2 от НПК...
чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.164“;
Подсъдимият В.Г.
обещал да не предприеме действия по използване на информация с данни за
извършено престъпление от общ характер - такова по чл.234 ал.1 от НК, и да не
предприеме оперативно- издирвателни дейности и разследване на престъплението, в
нарушение: чл.6 ал.1 т.1 и т.З от ЗМВР - „МВР извършва следните основни
дейности: оперативно-издирвателна и разследване на престъпления
чл.8, ал.1 от ЗМВР „оперативно-издирвателната дейност е
дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления ",
чл.9,т.1 от ЗМВР „ основание за извършване на оперативно
издирвателна дейност са: т. 1 получени данни за лица, които вече са извършили
престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на
наказателно производство ",
чл. 15, ал.1. от ЗМВР ,Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК",
чл. 67 от ЗМВР ,,Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления. “
т.II ОСНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ - „Участва пряко в предотвратяване и разкриване на престъпления,
като извършва проверки по сигнали за престъпления и закононарушения. Оказва
непосредствена помощ на оперативния състав при изпълнение на възложените задачи
в противодействието на престъпленията по направлението на дейност. Осъществява
взаимодействие с представители на държавни органи и институции, имащи отношение
към противодействието на престъпността. Самостоятелно взема процесуални решения
в рамките на своите правомощия, като стриктно спазва разпоредбите на НПК, при
изпълнение на конкретни задачи от длъжностната характеристика на длъжността.
чл.7, ал.1 „Структурите по чл.З /...и Районните
управления/ задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено
престъпление ",
чл.9, ал.1 „Когато е необходимо извършване на проверка по
ЗМ, съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай
определя служител за извършването" и ал.З „ След приключване на проверката
по ал. 1, служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите
се изпращат в компетентната прокуратура“ от „Вътрешни правила за организация на
работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер“,
утвърдени със Заповед № 8121з- 780/24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи.
чл.194, ал.4 от НПК - „Полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212,
ал.2 от НПК...";
чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.164“;
Подсъдимият Ж.К.
обещал да не предприеме действия по предотвратяване, пресичане и разкриване на
престъпление от общ характер - такова по чл.234 ал.1 от НК, за което е имал
информация и данни, и да не предприеме оперативно-издирвателни
дейности и разследване на престъплението, в нарушение на:
чл. 15, ал.1 от ЗМВР - Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК“,
чл. 67 от ЗМВР - „Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления
т.II ОСНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ- работи за недопускане, предотвратяване, пресичане и разкриване на
престъпления и други правонарушения на обществения ред. Ръководи се от
основните принципи за законност, залегнали в Конституцията на Р. България и
разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разследване на
престъпленията, съобразно компетентността“ от длъжностната характеристика на
длъжността.
чл.7, ал.1 - „Структурите по чл.З /...и Районните
управления/ задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено
престъпление
чл.9, ал.1 ,Когато е необходимо извършване на проверка по
ЗМ, съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай
определя служител за извършването“ и ал.З „След приключване на проверката по
ал. 1, служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се
изпращат в компетентната прокуратура. “ от Вътрешни правила за организация на
работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер“,
утвърдени със Заповед № 8121з- 780/24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи.
чл.194, ал.4 от НПК - „Полицейските органи в
Министерството на
вътрешните работи могат да извършват действията по
чл.212, ал.2 от НПК...
чл.212, ал.2 от НПК - „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164
Подсъдимият Г.И.
обещал да не предприеме действия по организиране и контролиране събирането,
движението и използването на информация с данни за извършено престъпление от
общ характер - такова по чл.234 ал.1 от НК, което му е било докладвано, и да не
предприеме и ръководи оперативно-издирвателни дейности и разследване на
престъплението, в нарушение на:
чл.б ал.1 т.1 и т.З от ЗМВР – „МВР извършва следните основни
дейности: оперативно-издирвателна и разследване на престъпления
чл.8, ал.1 от ЗМВР „ Оперативно издирвателната дейност е
дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления.
чл.9, т.1 от ЗМВР „ Основание за извършване на оперативно
издирвателна дейност са: т.1 получени данни за лица, които вече са извършили
престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на
наказателно производство.
чл. 15, ал.1 от ЗМВР „Дейността по разследване на
престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК. “
и чл. 67. от ЗМВР „Полицейските органи предотвратяват,
пресичат, разкриват и разследват престъпления“.
т.II ОСНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ - „ Организира, ръководи и контролира цялостната дейност на
Районното управление, като се ръководи от действащото законодателство,
заповедите, разпорежданията и указанията на ръководството... Осигурява
изпълнението на задачите и осъществява непрекъснат контрол върху дейността на
състава. Организира и контролира събирането, движението и използването на
информацията за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и
безопасността на движението по пътищата. Непосредствено ръководи оперативно-
издирвателната дейност. Организира самостоятелно и във взаимодействие с други
държавни и обществени органи разследването и предотвратяването на престъпления
и други правонарушения на обслужваната територия. Проверява и оценява съобщения
и други материали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер,
като съблюдава стриктно разпоредбите на НПК, при изпълнение на задачи, свързани
с разкриване на престъпления, съобразно компетентността си. Осъществява контрол
върху работата на подчинените си, като следи за стриктно спазване на служебната
дисциплина и законност от длъжностната характеристика на длъжността.
чл.7, ал.1 „Структурите по чл.3 /...и Районните
управления/ задължително приемат и регистрират всяко съобщение за извършено
престъпление.
чл.9, ал.1 рогато е необходимо извършване на проверка по
ЗМ, съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай
определя служител за извършването. “ и ал.3 „ След приключване на проверката по
ал.1, служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се
изпращат в компетентната прокуратура“ от „Вътрешни правила за организация на
работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер“,
утвърдени със Заповед № 8121 з- 780/24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи.
чл.194, ал.4 от НПК „Полицейските органи в Министерството
на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212, ал.2 от НПК..."
и чл.212, ал.2 от НПК „Досъдебното производство се счита
за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване,
претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.164 “.
Фактическите действия на подсъдимите по искане на
инкриминираната парична сума от 20 000 лв. били извършени от подсъдимите на
15.03.2017г. в гр. * в сградата на районното управление, а тези по получаването
на сумата от 10 000 евро на полски път, намиращ се между ул. „Х.Б.“*** и
мотел „*“, до автомагистрала „Тракия“, с идентификатор 7.36, ЕКТ 11845 с.
Войводиново, обл. Пловдив.
Подсъдимите поискали и получили от св. М.М. гореописаната
парична сума, като спазвали точно уговореното между тях разпределение на
фактическите действия, които всеки от тях следвало да извърши за да постигнат
желания и настъпил обществено опасен резултат. Това сторили чрез изнудване,
посредством злоупотреба със служебно положение - заявили, че ако не получат
исканата сума ще документират и ще докладват на компетентната Районна
прокуратура, гр. Пловдив, данните относно евентуално извършено от М.М.М.
престъпление по чл.234 ал.1 от НК за държане на акцизни стоки без бандерол.
В хода на разследването били извършени действия по
разследването в неотложен случай, а именно: претърсване и изземване в кабинет №
*, ползван от В.Д.Г., ЕГН **********, находящ се сградата на РУ на МВР гр. *.
При извършеното претърсване и изземване на 18.04.2018 г. били намерени и иззети
следните вещи:
1бр. метално кошче за боклук, намиращо се вдясно,
непосредствено до диван с кафява тапицерия. Кошчето е с обгоряло дъно.
От шкафче с три чекмеджета в десния ъгъл до прозореца се
намерили и били иззети следните вещи:
- От дъното -
най-задната част на второто чекмедже са намерени и иззети 2 бр. картонени кутии
с по 16 бр. патрони, бойни за късо оръжие - пистолет, калибър 9x18 мм., общо 32
бр. патрони. 16 от тях са с червена боя оцветени на капсите и 16 бр. от тях -
със зелена боя съответно.
- Във второто
чекмедже на същия шкаф била намерена и иззета 1 бр. сим-карта с № * на МТЕЛ и
мобилен телефонен апарат ZTE с IMEI № * със сим-карта в него на МТЕЛ с № *.
- В същия шкаф
и чекмедже се намерили в плик - найлонов 7 бр. стоп патрони калибър 9x18: 1 бр.
патрон за автомат кал. 7.62: 2 бр. газови патрони със сребриста гилза и
оцветени в зелено на заряда: 5 бр. патрони, шумови със златисти гилзи, премачкани
в горната част. Същите били иззети.
- В найлонов плик с гилзи на бюро в дясно до прозореца са
били намерени и иззети стар мобилен телефонен апарат „Nokia“, сив на цвят с
IMEI № *. следваща цифра не се чете. *. В апарата се намерила и сим карта на
..TURKCELL“ с № *.
Иззетите телефонни апарати и сим-карти са били поставени
в бял хартиен непрозрачен плик и били запечатани с бяла лепенка на ОСС, с
имената и подписите на поемните лица.
С ключ, предоставен от П.С. била отключена и отворена
метална каса до северната стена в същото помещението, където били намерени и
иззети 1 бр. пистолет „Макаров“ с № * с два пълнителя с по 8 бр. бойни патрони
кал 9x18 мм. всеки: 1 бр. пистолет „Макаров с № КО *, с два пълнителя с общо 16
бр. бойни патрони, кал. 9x18 мм. Пистолетите са служебно оръжие и са предадени
на домакина на РУ - гр. * срещу разписка.
В касата били намерени и иззети 8 бр. папки с документи,
които се поставили в найлонова, непрозрачна торба и се запечатали с бяла
лепенка с подписи на присъстващите поемни лица. В касата бил намерен и иззет
пистолет, черен на цвят с № * с празен пълнител в него. Пистолетът бил в черна
торба, заедно с кутийка с 8 бр. стоп-шок патрони 9x18 мм. калибър и 2 бр. бойни
патрони, същия калибър, зелено оцветени на капсата. Пистолетът, иззет под № 7,
заедно с всички иззети патрони били сложени в бял, непрозрачен плик и залепени
с бяла лепенка с подписи на всички присъстващи.
В касата се намерили и били иззети запечатани в плик
телефонни апарати „Huauwei“ WAS – LX1. със сим-карта
№ *на Теленор.
В шкаф зад вратата били намерении и иззети 8 бр. пакета,
полиетиленови с кафяво сухо вещество, наподобяващо тютюн с етикети Обект от 1
до 8. peг. № 329Р - 7831/17 и грамаж: 485; 450; 450; 490; 450; 450; 490, като
осмия пакет е с проби от 1 до 7.
В плик била намерена и иззета кутия с надпис „Cartel“ с 6
бр. плика с по 20 къса цигари, стек цигари „Wilson Blue“ - 10 кутии цигари без
акцизен бандерол. Цигарите и тютюна се поставили в плик и били запечатани с
лепенка с подписи на присъстващите.
С протокол за доброволно предаване от 18.04.2018 г. от П.С.
били предадени на следовател И.К. следните книжа: заверено копие на Заповед № *
г. относно служителите дежурни по управление и на разпореждане за месец март
2017г.; 6 бр. заверени копия на графици на постове и патрулки в РУ * през
м.март 2017 г.; ежедневна ведомост - оригинал, на личния състав от ППД ПК и ОДЧ
- РУ * за периода от 08.02.2017 г. до 28.03.2017 г. с № УРИ-*/07.02.2017г.; 5
бр. копия на страници от справка-извлечение от ЦАИСДО по № */21.08.2017 г.
С разписка от 18.04.2018г. следовател К. предал на
домакина на РУ гр.* – * следните вещи: 1 бр. пистолет „Макаров“ № *; 2 бр.
пълнители за пистолет „Макаров“ и 6 бр. патрони 9 х 18 мм.
С протокол за доброволно предаване от 19.04.2018г.
следовател * при ОСО при Окръжна прокуратура гр. Пловдив предал в присъствието
на поемни лица следните вещи: книга за пропускателния режим в сградата на РУ *
с рег.№ * г. - започнат на 07.03.2017 г. и завършен на 13.07.2017 г.; принтер
„Lex Mark” - Е 120, сериен № 9945TNC; преносим компютър “ACER” - ASPIRE 5349,
сериен № NXRR9EX01120525А257600; принтер “KYOCERA” - Е cosrs FS - 1300 D със
сериен № XLY9679527; компютър “DELL” - optiplex GX 620 със сериен № HZB3Q2J;
черен компютър със сива декоративна част на предната страна на компютъра с
надпис на нея “HYUNDAI” без сериен номер.
В хода на разследването е била извършена съдебно-стокова
експертиза, според заключението на която отнетите от владението на М.М.М. вещи
към м.декември 2016 г. са на стойност, както следва: 5 000 кутии цигари марка
„BUSI-NEES ROYALS“, на стойност 37 500.00 лв., кожен калъф с найлонови джобчета
за документи на стойност 2 лв. Отнетите от св.М. пари в български левове и
валута са на обща стойност 4 000 лв., от които 960.74 лева /деветстотин и
шестдесет лева и 74 ст./, 1 500.00 /хиляда и петстотин/ евро, на стойност 2
933.75 лева /две хиляди деветстотин тридесет и три лева и 75 ст./, 200.00
/двеста/ турски лири, на стойност 105.51 лева /сто и пет лева и 51 ст./.
Стойността на парите в чуждестранна валута е определена по съответния курс на
съответната валута към българския лев към инкриминирания момент. Всички отнети
вещи от владението на св.М.М.М. при извършения му грабеж през м.декември 2016
г. възлизат на обща стойност 41 502.00 /четиридесет и една хиляди, петстотин и
два/.
С оглед паричната равностойност на предмета на
престъплението на инкриминираните вещи, при извършения грабеж на св.М. в размер
на 41 502.00 лв. е налице квалифициращия признак „големи размери“. Стойността
на инкриминираните вещите надхвърля седемдесет пъти установената в страната
минимална работна заплата от 420 лв. към дата на извършване на деянието /или
надхвърля 29 400 лв./.
В хода на разследването е била назначена химическа
експертиза, от заключението на която е видно, че в представения обект /кошче за
боклук, тип канцеларско, черно на цвят, метално, с плътно дъно, с корпус от
боядисана мрежа, с форма на пресечен конус и неговото съдържимо/ има следи от
горене на хартия - наблюдават се и малки овъглени, но не и изпепелени частици,
които по морфологични признаци са обгорели частици хартия; горенето не е било
прекалено интензивно - боята на мрежата и на дъното на обекта не е прегоряла;
след този неинтензивен процес на горене обекта е бил ползван отново по
предназначение - има наличие на негорели парчета хартия и дори конец. Няма
методика, която да определи точния момент на един горивен процес протекъл в
миналото освен методите на въглеродно-изотопния анализ - метод извън
възможностите на лабораториите на сектор БНТЛ при ОДМВР – гр.Пловдив.
По делото е била извършена съдебно-дактилоскопна
експертиза, от заключението на която се установява, че по представения 1 бр.
пистолет, черен на цвят № *, 1 бр. пълнител, 34 бр. патрони кал.9х18 мм., 1 бр.
патрон кал.7,62, 2 бр. картонени кутийки от патрони - няма годни дактилоскопни
следи.
Извършена е и съдебно-балистична експертиза, според
заключението на която представения за изследване пистолет със сер.№ * е
стандартен сигнално-газов, без обозначение за марка и модел, кал.9х22 мм.
Същият е технически неизправен, но е годен да възпроизведе изстрел със
стандартни шумови и газови патрони кал.9х22 мм и съгласно чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ
пистолетът представлява неогнестрелно оръжие. Представените за изследване 34
бр. патрони кал.9х18 мм са стандартни бойни пистолетни. Същите са били изправни
и годни да произведат изстрели и съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия. Представения за изследване патрон кал.7,62 х
39 мм е стандартен боен, същият е бил технически изправен и годен да произведе
изстрел и съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ патронът представлява боеприпас за
огнестрелно оръжие.
Видно от заключението на назначената съдебна
компютърно-техническа експертиза е, че вследствие на извършеното изследване при
направения систематичен преглед на файловата архитектура на предоставените за
изследване компютърни конфигурации и четирите телефонни апарата, търсейки
снимкови файлове с разширения “jpg”, “jpeg”, “png”, “tiff’ и “bmp” сред
наличните и възстановените вследствие на настоящата експертиза файлове, не е бил
установен такъв файл, изобразяващ бял микробус „Фиат Дукато“ с рег.№ ****. При
направения анализ на проведените чат кореспонденции посредством инсталираните
на предоставените за изследване мобилни телефони чат апликации, са установени
такива, представляващи интерес по настоящото досъдебно производство, като
същите са разпечатани на хартиен и записани на оптичен носител, представляващи
приложения по същата експертиза.
Към експертизата има изготвен и приложен оптичен носител
на информация - DVD диск, със записан настоящия доклад от извършената съдебна
компютърно-техническа експертиза и приложения от 1 до 9 към експертизата.
В хода на разследването е направен оглед на веществени
доказателства - оглед на DVD предаден със заключение по назначената съдебна
компютърно- техническа експертиза, съдържащ записи на самата експертиза и
приложения от 1 до 9 към експертизата.
При огледа са били разпечатани и принтирани страници
описани в протокола, които съдържат чат-комуникация в приложението Viber между
потребителите **. и „**“, както и такава между потребители „**“ и „*“.
В хода на разследването са извършени разпознавания на
лица по снимки, при които процесуални действия св.М.М.М. е разпознал лицата В.Г.
и Г.И., като лицата, с които е разговарял в сградата на РУ на МВР гр.*, както и
е разпознал лицата С.М. и П.А., като две от лицата участвали в грабежа, който
му е бил извършен през м.декември 2016г.
Извършен бил също така и следствен експеримент на
18.04.2018 г., при който св.М.М. е посочил пътя, по който е стигнал от входа на
РУ на МВР гр. * до кабинета, където е разговарял с подсъдимите Г. и К. на
15.03.2017 г., както и е посочил самия кабинет, като е описал обстановката и е
посочил дивана, на който е седял. Посочил е също така и метален кош за
отпадъци, в който подс.Г. е изгорил в негово присъствие папка с документи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на всички разпитани в хода на съдебното производство свидетели: А.Д. /л. 94-96,
т. 1 от НОХД № 339/2019г./, вкл. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1
и 2 от НПК показания, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство /л. 130-132,
том 1 от д.п./, И.А. /л. 111, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, Г.В. /л. 111, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, И.Г. /л. 111, т. 1 от
НОХД № 339/2019г./, Р.М. /л. 112-113 и л. 163, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, П.С.
/л. 113, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, М.К. /л. 113-114, т. 1 от НОХД № 339/2019г./,
Л.Н. /л. 114, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, М.М. /л. 155-162, т. 1 от НОХД № 339/2019г./,
вкл. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания, дадени
пред съдия в хода на досъдебното производство /л. 137-139, том 1 от д.п./, М.М.
/л. 162-163, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, вкл. и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени
в протокол за разпит на свидетел в хода на досъдебното производство /л. 140,
том 1 от д.п./ Н.Х. /л. 179, т. 1 от
НОХД № 339/2019г./, П.К. /л. 179, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, А.С. /л. 179-184,
т. 1 от НОХД № 339/2019г./, вкл. и прочетените по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания, дадени в протокол за
разпит на свидетел в хода на досъдебното производство /л. 166, том 1 от д.п./, И.Т. /л. 184-185, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, В.Ш.
/л. 186-188, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, Ю.Р. /л. 188, т. 1 от НОХД № 339/2019г./,
П.П. /л. 203-204, т. 1 от НОХД № 339/2019г./, вкл. и прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания, дадени в протокол за разпит на
свидетел в хода на досъдебното производство /л. 158, том 1 от д.п./, Д.И. /л. 305-308,
т. 2 от НОХД № 339/2019г./, Б.Р. /л. 308-309, т. 2 от НОХД № 339/2019г./, И.Г.
/л. 345, т. 2 от НОХД № 339/2019г./, частично от обясненията на подсъдимите П.А.
/л. 309, 346-347, т. 2 от НОХД № 339/2019г./, С.М. /л. 309-310, 346 т. 2 от
НОХД № 339/2019г./, Г.И. /л. 309, 346, т. 2 от НОХД № 339/2019г./, включително
и прочетените на основание чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК обяснения, дадени
от него пред разследващ орган /л. 97-98, т. 1 от д.п./, В.Г. /л. 347, т. 2 от
НОХД № 339/2019г./, включително и прочетените на основание чл. 279, ал. 1, т.
4, пр. 1 от НПК обяснения, дадени от него пред съдия в хода на д. п. /л. 51-54
и 56-57, т. 1 от д.п./ и Ж.К. /л. 347-348,
т. 2 от НОХД № 339/2019г./, включително и прочетените на основание чл. 279, ал.
1, т. 4, пр. 1 от НПК обяснения, дадени от него съдия в ход на д. п. /л. 67-69,
т. 1 от д.п./, от приложените по делото писмени доказателства, както и от
веществените такива.
Съдът кредитира изготвените по
делото съдебно-стокова, химическа, дактилоскопна, балистична и компютърно-техническа експертизи. Същите са изготвени
компетентно и са отговорили на поставените въпроси.
Съдът кредитира изцяло
обясненията на подсъдимите В.Г. и Ж.К. дадени на досъдебното производство пред
съдия и приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК. От същите се
установява, че подс. Г.И. е разговарял с всеки от двамата в средата на м. март
2017г. в кабинета на *. Подс. И. им е споделил, че подс. С.М. му е предоставил
информация за лице от ромски произход, което държи в паркиран бял бус „Фиат
Дукато“ в кв. „*“ в гр. Пловдив цигари без акцизен бандерол. Подсъдимите Г. и К.
описват цялата хронология на събитията, свързана с призоваването на пострадалия
М.М. с прякор „*“, проведената оперативна беседа, изнудването, че ще бъде
задържан и наказателно преследван, ако не им даде подкуп, телефонната
комуникация със сина на М.М. – М.М., предаването на паричната сума от последния
на подс. М. и последвалата среща същата вечер между подс. Г., К. и А., на която
последният дал на първите двама по 1 000 евро. Обясненията на подсъдимите Г.
и К., съдържащи самопризнания, които уличават и съпроцесниците им не
съставляват оговор, тъй като се подкрепят от показанията на свид. М.М., който
описва по идентичен начин събитията от 15.03.2017г. Обясненията на Г. и К.,
както и показанията на свид. М. кореспондират и на показанията на свид. М.М..
Тази група гласни доказателства се подкрепя и от показанията на свид. Р.М. досежно
посещението на свид. М.М. в РУ – * на 15.03.2017г. Несъществените противоречия
в показанията им не касаят главните факти от предмета на доказване – че свид. М.
е бил извикан в РУ на МВР – * на 15.03.2017г., че подсъдимите Г. и К. са му
поискали подкуп от 20 000 лева, показвайки му снимка на буса с цигари и са
му казали, че ще бъде задържан, а бусът с цигари – иззет, ако той не им даде
исканата сума. Свид. М. е категоричен, че е предал сумата от 10 000 евро,
намиращи се в дома му след обаждането на свид. М.М.. Едва след потвърждаване от
страна на подс. М., че сумата от 10 000 евро е получена, подс. М. е бил
освободен от РУ на МВР – *. Съдът кредитира показанията на свид. М., дадени
пред съда, че сумата, която е дал като подкуп на подс. М. е 10 000 евро, а
не 20 000 лева, както е заявил на досъдебното производство. Ето защо и
съдът оправда подсъдимите М., И., К. и Г. за това да са получили като подкуп
сумата над разликата между левовата равностойност на 10 000 евро и
20 000 лева, а именно за сумата от 441,70лв. Съдът кредитира показанията
на свид. М. за това, че въпросната сума се е намирала в дома му и че това са
били пари от сватбата на сестра му, която работи в Германия. Впрочем
ирелевантно е от къде си е набавил тази сума свид. М.. Факт е, че свид. М. е
бил освободен едва след предаване на сумата, а същата вечер подс. И. е дал по
1 000 евро на подс. Г. и К.. Това косвено потвърждава, че сумата е дадена
в евро. Ако сумата не бе предадена липсва логика подс. И. да им даде тези пари,
а преди това подс. К. и Г. да освободят свид. М. без да е изпълнил исканията
им. Съдът не кредитира обясненията на подс. Г.И., в които отрича авторството на
деянието. Неговата защитна теза – че подсъдимите Г. и К. по своя инициатива и
без негово участие са изнудвали свид. М.М., за да получат подкуп не намира
опора в събраните доказателства. Подсъдимите К. и Г. се познават и са в близки
отношения с подс. И., но не и с подс. М.. Единствено подс. И. и подс. М. са в
близки приятелски отношения. Подс. И. не познава свид. М. и няма информация за
извършваната от него престъпна дейност. Такава информация има единствено подс. М.,
който е и автор на извършения преди това – през м. декември 2016г. грабеж на
цигари и пари от същия пострадал М.М.. Подс. И. е свързващо звено в
комуникацията между подсъдимите и без негово участие подсъдимите Г. и К. няма
как да получат снимката на буса с цигари без бандерол, имената и адреса на
свид. М.М., както и подробности за характера на извършваната от него престъпна
дейност, за да бъде изнудван. Ето защо именно участието на подс. И. е осигурило
предаването на получената информация от подс. М., получаването на снимката на
буса, както и организирането на призоваването и провеждането на оперативната
беседа със свид. М.. Не може да бъде споделена защитната теза на подс. И. и в
друга насока – че не е участвал в изнудването, тъй като е бил на оперативка в
ОД на МВР – гр. Пловдив. Той е отишъл на тази оперативка след пристигането на
свид. М. в РУ – * и провеждането на разговора с пострадалия в кабинета на подс.
Г. и К.. От показанията на свид. М. и от обясненията на подс. Г. и К., които си
кореспондират и се кредитират от съда, се установява, че подс. И. е влязъл в
кабинета на Г. и К. и е казал на свид. М.: „Хората от прокуратурата питат за
тебе“ и „Още ли не са го закопчали“. Той е сторил това с ясната цел да подсили
страха на пострадалия от разкриване на престъпната му дейност и за да бъде
податлив на осъщественото по заръка на И. от Г. и К. изнудване за получаване на
подкуп. Същата вечер подс. И. е разпределил и част от получения подкуп давайки
по 1 000 евро на подс. Г. и К.. Това обстоятелство се установява както от
обясненията на подс. Г. и К., така и от проведените чатове, съхранени в
мобилните им телефони и установени в хода на изготвената компютърно-техническа
експертиза и извършения оглед на ВД. Подс. К. възстанови в съдебно заседание на
повереника на пострадалия М. сумата от 1 000 евро, която е придобил като
подкуп от осъщественото изнудване. Съдът не кредитира обясненията на подс. М.,
че не е взел сумата от 10 000 евро от свид. М., тъй като по това време е
бил на изпит във * – гр. Пловдив, където е студент. От разпита на
преподавателката, провела изпита по „*“ – свид. Д.И. се установява, че
въпросният изпит е бил провеждан на две дати – 07.02.2017г. и 15.03.2017г.,
като липсва сигурност, че подс. М. се е явил именно на втората дата. Същата
посочи, че тези две дати нямат обвързваща сила за действителната дата, на която
даден студент се е явил на изпит. Тя е допускала провеждане на изпит със
студенти и на различни от определените в протокола дати, но е нанасяла оценките
като за изпит, проведен на тези определени по график две дати. Ето защо не е
установено, че подс. М. е бил на изпит именно на 15.03.2017г., а още по-малко
във времевия интервал на получаване на сумата от 10 000 евро от свид. М..
Ето защо и съдът не прие лансираната от него версия за обективна невъзможност
да приеме подкупа от 10 000 евро. От показанията на инспектор „Учебен
отдел“ – свид. Б.Р., които съдът кредитира, се установява, че приложеното по
делото уверение, че подс. М. се е явил на изпит на 15.03.2017г. е издадено по
искане на съпругата на подс. М.. Свид. Р. посочва, че не може да удостовери
дали студентът М. се е явил на 15.03.2017г. на изпита между 12.00ч и 14.00ч,
както и на коя от двете дати – 07.02.2017г. и 15.03.2017г. се е явил. Ето защо
съдът намира, че не е установено дали подс. М. се е явил на изпита на
15.03.2017г. от 12ч в сградата на *– Пловдив. Тук е мястото да се посочи, че
подкупът от 10 000 евро е бил взет преди 12.00часа /около 11.40ч/ и няма
пречка след вземането му подс. М. да се яви и на изпита, продължил до 14.00ч.,
тъй като разстоянието от мястото на вземане на подкупа – в близост до мотел „*“
/намиращ се малко след изхода на гр. Пловдив в посока автомагистрала „Тракия“/
до * – Пловдив се изминава с автомобил за няколко минути.
По отношение на обвинението за
извършен грабеж съдът кредитира с доверие показанията на свид. А.Д., които
кореспондират и на показанията на свид. М.М.. Д. посочва, че е продал цигари
без бандерол на няколко лица, едно от които е пострадалия М.М., който посочва с
прякора му „*“ от *. Налице е противоречие в периода, който той посочва –
началото на 2017г., но самият свидетел уточнява в разпита си пред съдия, че не
си спомня точно кога е станал. Съдът намира, че събитията свързани с грабежа са
се случили на неустановена дата през м. декември 2016г., така както сочи
пострадалия М., чиито показания са логични и последвателни в тази насока. Свид.
Д. описва автомобила, в който свид. М. е натоварил цигарите – „Форд Фиеста“,
както и последвалия разговор по телефона с пострадалия същата вечер, в който му
съобщил за извършения грабеж. Всичко това кореспондира и с показанията на свид.
М., който описва обстоятелствата около извършения му грабеж и също съобщава за
проведения разговор със свид. Д.. В провеждането на този разговор има и здрава
житейска логика – свид. Д. е единственият, който е знаел, че свид. М. превозва
цигари без акцизен бандерол и то с конкретен автомобил и начална и крайна точка
на придвижване, тъй като ги е закупил от него. По тази причина и логично
пострадалият е потърсил свид. Д., защото се е усъмнил, че той е дал информация
на извършителите на грабежа. Съдът не кредитира показанията на свид. Д. в
частта, в която изразява съмнение в това дали е бил извършен грабеж на свид. М.,
тъй като в тази част показанията му не отразяват обективни възприятия на факти,
а негови съждения и предположения. В с.з. този свидетел изрично посочи, че лицето
което посочва като „*“ от *е пострадалият по делото М.М. и което е видял в
съдебната зала. В показанията си свид. Д. възпроизвежда разказа на свид. М.
непосредствено след грабежа, като в тази част показанията му кореспондират с
тези на пострадалия.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г.В., Н.Х. и П.К.. Същите касаят друг грабеж на цигари, който е
извън предмета на настоящото наказателно производство. Техните показания
единствено потвърждават заявеното от свид. Д., че се е занимавал с продажба на
цигари без акцизен бандерол, а от там и че пострадалия М. е придобил цигарите,
за да бъде ограбен.
Съдът кредитира показанията на
свид. И.Г.. Същият не сочи факти, касаещи предмета на делото, а единствено
описва познанството си с част от подсъдимите, с които са били колеги.
Съдът кредитира показанията на
свид. Р.М.. Същата е очевидец на призоваването на свид. М.М. от свид. Л.Н. в РУ
– *, на посещението на полицейското управление на 15.03.2017г., както и на
идването на подс. М. в семейния магазин
в кв. *, който е търсил пострадалия М.М. и ѝ е показал неговата лична
карта. Свид. М. възпроизвежда в показанията си и разказаното ѝ от свид. М.
за извършения му грабеж, за това, че е дал пари на подс. М. срещу връщането на
личната му карта, отнета при грабежа. Тази свидетелка посочва и изказаните
съмнения от пострадалия М. на път за РУ – *, че хората, които го търсят са
най-вероятно свързани с извършителите на грабежа. Тя възпроизвежда и споделеното
от пострадалия след излизането му от РУ – * за осъщественото изнудване и
дадения подкуп. Съдът изцяло се доверява на показанията на свид. М., тъй като
те кореспондират с тези на свид. Н., свид. М., свид. М., както и на обясненията
на подс. Г. и К.. Въпреки че е съпруга на пострадалия М., съдът прецени, че
нейните показания са обективни и безпристрастни, тъй като кореспондират на
всички останали доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на
свид. П.С.. Същият не е очевидец на деянията, предмет на делото, а единствено
описва установеният пропускателен режим в РУ – *, където работи.
Съдът кредитира показанията на
свид. Л.Н.. Същият описва разговора с подс. Г.И., който е поискал да бъде
призован в РУ – * свид. М.М., последващото му призоваване и потвърждава, че
приложената на л. 160, том 1 от д. п. бележка е написана от него и предадена на
свид. М.. Показанията на св. Н. кореспондират с показанията на св. М. и М..
Съдът кредитира показанията на
свид. М.М.. В частта за извършения през м. декември 2016г. грабеж неговите
показания кореспондират с показанията на свид. Д., който потвърждава
закупуването на цигарите без бандерол от него, описва времето и мястото на
закупуването им, автомобила в който са натоварени и последвалия същата вечер
разговор, в който пострадалият е споделил за извършения му грабеж. Показанията
на св. М. кореспондират и с показанията на свид. М., която лично е видяла подс.
М. да държи личната карта на съпруга ѝ, а същата е отнета по време на
грабежа. Последвалите събития, свързани с осъщественото изнудване и даване на
подкуп, в които участва и подс. М. косвено потвърждават, че този подсъдим е
имал досег и информация за осъществяваната от свид. М. престъпна дейност,
свързана с държане на цигари без акцизен бандерол.
В частта за осъщественото
изнудване и вземане на подкуп на 15.03.2017г., съответно в РУ – * и в близост
до мотел „*“ показанията на свид. М.М. кореспондират с показанията на
свидетелите М., М., Н., на обясненията на подс. Г. и К.. Те се потвърждават и
от приложената бележка, свързана с призоваването му. Заключението на
изготвената химическа експертиза на кошчето в кабинета на Г. *** същото има
следи от горене косвено потвърждава твърдението, че снимката на неговия бус е
била изгорена в кошчето след даването на подкуп на 15.03.2017г. Коментираната
по-горе телефонна чат-комуникация между подс. И. и Г. също косвено потвърждава
хронологията на събитията, описана от пострадалия. Несъществените противоречия
в показанията на свид. М. не водят до съмнение в тяхната достоверност. Според
съда те се дължат на изминалия значителен период от време, на социокуртурните
му особености, както и на притеснението, че се занимава с незаконна дейност, а
същевременно с показанията си уличава петима полицейски служители в извършване
на престъпления. Тези противоречия не касаят главните факти от предмета на
доказване, свързани с извършения грабеж на вещи, както и с осъщественото
изнудване и даване на подкуп в размер на 10 000 евро. Пострадалият
подробно и последователно описва отнетите вещи /оценени от СОЕ/, приложената
сила /принудително спиране на автомобила и слагане на белезници от подс. А./ и
заплашване /отправени закани от подс. М. – „Стойки ли прави? Да идвам ли и
аз!“/, действията по натоварването на цигарите и отнемането на останалите вещи
от предната седалка в автомобила, отдалечаването първоначално на подс. М. и
неизвестният извършител с друг автомобил, а впоследствие отиването с неговия
автомобил заедно с подс. А. *** и слизането на последния. Ето защо са неоснователни
възраженията на защитата за симулиране на неосъществен грабеж. Всички обсъдени
по-горе доказателства взаимно се допълват и не съдържат противоречия, които да
ги правят недостоверни. Пострадалият описва грабежа и последвалите събития в
такива подробности и детайли, които не могат да бъдат измислени и напаснати.
Описаните събития са и житейски логични, като част от тях са възприети и от
други лица освен пострадалия, както се изтъкна по-горе. Житейски логично е и
поведението на пострадалия М. след деянията и в хода на започналото
разследване. Той не е подал жалба, защото се е страхувал да не бъде съден за
държането на акцизни цигари без бандерол. По отношение на изнудването и
даването на подкуп той отново не е подал жалба, тъй като извършителите са
полицейски служители и началник на полицейско управление, запознати с
престъпната му дейност. Те са разполагали с власт да го задържат, да
документират престъпната му дейност и реализират наказателно преследване по чл.
234, ал. 1 от НК, което го е мотивирало да не подава жалби, а в хода на
започналото разследване – да се колебае дали да разкаже за престъпните
посегателства спрямо него, тъй като това може да доведе до негативни
последствия и за самия него. Противоречията в сумата на дадения подкуп /15
000лв вместо 10 000 евро/ не опорочават показанията на свид. М.. Той
обясни пред съда че е занижил сумата, тъй като се е притеснявал, че ще го
попитат откъде има толкова пари, а той се занимава с престъпна дейност. Съдът
намира, че сумата, който св. М. посочи пред съда – 10 000 евро е дадената,
тъй като кореспондира и със заявеното от свид. М., който е очевидецът предал
сумата на подс. М., както и с обясненията на подс. Г. и К., които сочат че са
получени 10 000 евро и в тази валута са получили същата вечер по
1 000 евро. Противоречието между заявеното от св. М. на д.п. че грабежът е
бил през м. декември 2016г., а пред съда заяви – декември 2017г. бе преодоляно
с прочитането на показанията му пред съдия на д.п. След прочитането им свид. М.
посочи че вярната година е 2016г., а противоречието обясни с изминалото време и
липсата на спомен. Съдът изцяло кредитира показанията на свид. М., дадени пред
съдия и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК досежно наличието
на неточности и противоречия при разпита му с.з. Те според съда се дължат на
изминалото време и на притеснението от продължителния разпит, множеството
въпроси и присъствието на петимата подсъдими – бивши полицейски служители,
осъществявали физическа и психическа принуда спрямо него по време на двете
деяния.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свид. М.М., тъй като същите кореспондират с показанията на подс.
М., свид. М. и обясненията на подс. Г. и К.. Същият описва телефонните
разговори със свид. М.М., който му е наредил да отиде до мотел „*“ и да занесе
20 000 лева на непознат мъж, който дошъл с черен джип със закрити номера.
Свид. М. посочва, че му е занесъл 10 000 евро, тъй като разполагал само с
тези пари и то в евро, тъй като били от сватбата на сестра му. Констатираното
противоречие с показанията му от д. п. бе преодоляно с прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът кредитира в тази част
показанията, дадени пред съда и намира, че дадената сума е именно 10 000
евро, тъй като кореспондира с обясненията на подс. Г. и К., а и на същите са
дадени по 1 000 евро, а не левове.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите А.С., И.Т. и В.Ш.. Същите са служители във * и описват работата си
по случая и направените самопризнания от подс. Г., К. и И., като първите двама
са направили такива и пред съдия. Съдът не гради изводите на показанията на
тези полицейски служители, тъй като по същество те възпроизвеждат
извънпроцесуални самопризнания и то при липса на адвокатска защита. Същите по
същество възпроизвеждат разказаното впоследствие пред съдия от подс. Г. и К.,
като липсват противоречия между разказаното от тях първоначално пред
полицейските служители и впоследствие пред съдия. Неоснователно е възражението
на защитника на подс. Г. – адв. Н., че обясненията на подс. Г. пред съдия са
дадени в отсъствието на защитник. Към момента на даването на тези обяснения
подс. Г. не е бил задържан и не се е намирал в хипотезата на задължителна
защита. Негово право е било да даде или не даде обяснения, както и да си
упълномощи или не адвокат. Разпитът е проведен без да са накърнени правата му
при спазване на разпоредбите на НПК. Същото се отнася и за разпита на подс. К..
Съдът кредитира показанията на
свид. П.П.. Същият описва разговора си със съпругата на пострадалия – свид. Р.М.,
която го е уведомила, че той е задържан в РУ – *. По нейна молба св. П.
като началник сектор „КП“ в * – Пловдив
се е обадил на свид. Г.И. и го е попитал дали М.М. ще бъде задържан, след което
последвал отговор, че ще бъде освободен, за което той уведомил св. М..
Съдът кредитира показанията на свид. И.Г..
Същият посочва, че като служител на РУ – * многократно е превозвал началника си
– подс. Г.И. от РУ – * до ОД на МВР – гр. Пловдив, включително и последната
сряда преди задържането му.
От
приложените по делото секретни материали на л. 72-73 е видно, че на
15.03.2017г. подс. Г. е изготвил справка до началника си – подс. Г.И., в която
посочва, че е провел разузнавателна беседа с М.М.М., но не се е потвърдила
оперативната информация, че същият снабдява с цигари без акцизен бандерол
лицето **. От приложената справка на л. 4 и от разпечатките от журнал „ИИС“
справки на л. 11-22 се установява че в периода 13-15.03.2017г. подс. Г. е
извършвал множество справки за пострадалия М.М. от информационните масиви на
МВР. Всичко това кореспондира и с обясненията на подс. Г. и на колегата му –
подс. К.. Останалите писмени доказателства, намиращи се в секретния том с гриф
„Поверително“ касаят предварителна проверовъчна дейност на дирекция „Вътрешна
сигурност“ и нямат отношение към предмета на доказване в настоящото
производство.
От
протоколите за разпознаване на лица /л. 1 и л. 6, т. 2 от д.п./ се установява,
че свид. М. категорично е разпознал подс. Г. като полицая, с който е разговарял
в РУ – *. Свид. М. е разпознал подс. И. като лицето, влязло в стаята и
представено от колегите му като *. Според съда свид. М. се е объркал
разпознавайки по снимка /л. 11, т. 2 от д.п./ свид. И.Г. като лицето, с което е
разговарял в стаята на подс. Г.. Всички доказателства, анализирани по-горе
сочат, че в една стая с подс. Г. е бил подс. К. и именно той е другото лице,
участвало в изнудването за получаване на подкуп от пострадалия по заръка на
подс. И.. Свид. И.Г. няма отношение към воденото наказателно производство.
От
протокола за разпознаване на лице /л. 16, т. 2 от д.п./ се установява, че свид.
М. категорично е разпознал подс. М. като един от участниците в грабежа и като
лицето, което впоследствие му е донесло в магазина документите и е дошло още
веднъж за да получи парично възнаграждение от 500 лева за това.
От
протокола за разпознаване на лице /л. 21, т. 2 от д.п./ се установява, че свид.
М. категорично е разпознал подс.П.А. като другия участник в грабежа, който е
спрял автомобила, качил се е в него и е показал полицейска значка, впоследствие
му е поставил белезници, а впоследствие е придружавал подс. М. при връщането на
документите на пострадалия срещу възнаграждение.
При
останалите проведени разпознавания /л. 26-45, т. 2 от д.п./ разпознаващите лица
М. Мустфа и М.М. не са разпознали лица, имащи отношение към предмета на делото.
От
протокола за проведен следствен експеримент и фотоалбума към него /л. 46-58, т.
2 от д.п./ се установява, че пострадалият е възпроизвел маршрута си при
посещението на РУ – * на 15.03.2017г., като е посочил като място на изнудването
при проведената беседа именно стаята на втория етаж, ползвана от подсъдимите **..
Тези обстоятелства не биха могли да му бъдат известни ако не е посещавал
въпросната стая, така както разказва. Той е посочил и кошчето в стаята, в което
е била изгорена снимката на буса с цигари без акцизен бандерол и в което има
следи от горене.
С
протоколи обиск, за претърсване и изземване и за доброволно предаване са
приобщени множество вещи, нямащи отношение към воденото наказателно
производство. Интерес представляват приобщените мобилни апарати, ползвани от
подсъдимите И., Г. и К., които установяват комуникацията с текстови съобщения
между тях. От протокола за оглед на веществени доказателства /л. 148-153/ се
установява, че на 15.03.2017г. подс. И. и подс. Г. завоалирано си говорят за вземането
на подкуп, разпределянето му, както и че подс. И. ще мине през подс. М. „Да
обере урожая“ /л. 147, гръб, горе, т.2 от д.п./ преди да се срещне с подс. Г. и
К.. След като уведомява за срещата с подс. М., подс. И. пише на подс. Г.:
„Всичко е 6“ и „Вече сме патрони“. Тази кореспонденция напълно кореспондира със
самопризнанията на подс. Г. и К. и потвърждава достоверността на техните
обяснения за начина на вземане на подкупа и последвалата среща в ресторант
„Романтик“ в гр. Пловдив вечерта на 15.03.2017г., на която подс. И. е дал на
подс. Г. и К. по 1 000 евро.
От
приложените справки за съдимост се установява, че подсъдимите А., М., И., Г. и К.
са неосъждани. Единствено подс. И. е бил освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК и му е било наложено административно наказание 600
лева глоба. От приложените писмени доказателства се установява, че всички
подсъдими са били семейно и трудово ангажирани, с добри характеристични данни. Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите. По
безспорен начин е установено, че всеки от подсъдимите е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Подсъдимите М., И., Г. и К.
бяха частично оправдани за това да са получили сумата от 441.70 лева, тъй като
се установи, че получената сума е била 10 000 евро с левова равностойност
по курса на БНБ – 19 558.30 лева, а не както твърди държавното обвинение в
размер на 20 000 лева.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че
подс. П.А. и С.М. в съучастие помежду си като извършители и с
неизвестен извършител са осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 199, ал.1, т.1 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК. Пострадалият М.М. е владеел отнетите вещи и е бил техен
собственик. Те са били отнети от подсъдимите *. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят. За отнемането на вещите е използвана принуда в
двете ѝ форми – сила и заплашване. Предметът на престъплението е в големи
размери – над 70 минимални работни заплати по 420 лева – над 29 400 лева,
а именно 41 502 лева. Неоснователни са възраженията на защитата, че
цигарите без акцизен бандерол са извън гражданския оборот и по тази причина не
могат да бъдат обект на грабеж. Такова изискване законът не поставя. Акцизните
стоки – в случая цигари, също са вещи и според съда могат да бъдат отнети от
подсъдимите, какъвто е и настоящия казус. Те имат парична равностойност, която
е определена правилно.
Съдът намира, че подсъдимите С.М., Г.И., В.Г. и Ж.К.
в съучастие помежду си като извършители са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 302 т.1
и т.2. б. „а“ вр. чл. 301, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Всеки един
от четиримата подсъдими е имал качеството на длъжностно лице. Подс. М. е бил
полицейски орган – * при ОД на МВР – Пловдив. Подс. И. е бил полицейски орган –
* при ОД на МВР гр. Пловдив. Подс. Г. е бил полицейски орган – * ОД на МВР гр.
Пловдив. Подс. К. е бил полицейски орган – * при ОД на МВР гр. Пловдив. Четиримата
подсъдими предварително са разпределили ролите си в извършването на
престъплението. Подс. М. е добил оперативна информация за осъществяваната от
пострадалия М. престъпна дейност, свързана с търговия с цигари без акцизен
бандерол, както и снимка на ползвания от него микробус. Подс. М. е дал
информацията и снимката и двамата са съставили конкретен план за реализиране на
престъпните им намерения. По-късно подс. И. е включил с тяхно съгласие и
подчинените си – подс. Г. и К.. Той се е обадил в * РУ на МВР – Пловдив и чрез
свид. Н. е разпоредил призоваването на свид. М. сутринта на 15.03.2017г. в РУ –
*. Подс. Г. и К. са провели оперативна беседа със свид. М., като са му показали
снимка на микробуса с цигари и са поискали сумата от 20 000 лева, за да не
разкрият престъпната му дейност като полицейски служители и да не започнат
наказателно преследване и да не уведомят РП – Пловдив за наличие на данни за
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Подс. И. е влязъл при провеждането на
беседата и е отправил реплики към пострадалия, за да засили страха му и да
подпомогне поръчаното от самия него изнудване за подкуп от подс. Г. и К.. След
като свид. М. се е съгласил да даде подкуп, който ще донесе сина му – свид. М.М.,
при него е отишъл подс. М., който е взел сумата от 10 000 евро от мотел “*“
и същия ден е предал неустановена част от тази сума на подс. И.. Последният е
дал по 1 000 евро на подс. Г. и К.. Престъплението е довършено, а всеки от
четиримата подсъдими го е извършил с пряк умисъл. Всеки от тях е поискал и
получил неследващ му се дар и не е изпълнил описаните по-горе свои служебни
задължения по предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер,
каквото безспорно е и престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Спрямо свид. М.
не били предприети действия по реда на НПК за разкриване на престъпната му
дейност, нито бил подведен под наказателна отговорност именно в резултат на
бездействието на подсъдимите М., И., Г. и К.. А това бездействие се намира в
пряка връзка с получения дар от свид. М.. Този дар не е бил даден доброволно от
подс. М., а едва след като е бил изнуден да стори това. Изнудването е извършено
именно чрез злоупотреба със служебното положение. Подсъдимите са използвали
властта си като полицаи и са призовали свид. М. в служебно помещение на РУ – *,
представили са се като полицаи, използвали са оперативна информация за
дейността на М.. Отправените заплахи са били свързани с това, че те ще изпълнят
задълженията си по служба и ще задържат пострадалия, ще изземат буса с цигарите
му и спрямо него ще започне наказателно преследване. Ето защо с действията си
подс. М., И., Г. и К. са осъществили всички обективни и субективни признаци от
състава на престъплението по чл. 302 т.1 и т.2. б. „а“ вр. чл. 301, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието по чл. 199, ал.1, т.1 вр.
чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е извършено от всеки от двамата
подсъдими П.А. и С.М. умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимите А. и М. като извършители са отнели чрез
употреба на сила и заплашване 5000 кутии цигари марка „ВUSI-NEES ROYALS“, кожен
калъф с найлонови джобчета за документи, 1 500.00 евро, 200.00 турски лири и
960.74 лева. Те са отнели тези вещи от владението на пострадалия М.М. с ясното
съзнание, че тези вещи са чужди и липсва правно основание те да установят
владение върху тях. Престъплението е довършено с придобиване на фактическа
власт върху инкриминираните вещи. Намерението тези вещи да бъдат противозаконно
присвоени се извежда от действията на подсъдимите М. и А. – те са натоварили отнетите
вещи в друг автомобил и са напуснали местопроизшествието. Инкриминираните вещи
не са установени в хода на наказателното производство.
От субективна страна деянието по чл. 302, т.1 и т.2. б.
„а“ вр. чл. 301, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК е извършено от всеки от четиримата подсъдими С.М., Г.И., В.Г. и Ж.К.
умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Всеки от четиримата подсъдими като полицейски служител, заемащ съответната
длъжност е знаел, че като длъжностно лице в системата на МВР има задължение да
предотвратява и разкрива извършването на престъпления, включително и такива,
свързани с държането на цигари – акцизни стоки без бандерол /чл. 234, ал. 1 от НК/, както и да разкрива извършителите на тези престъпления. Вместо да изпълнят
служебните си задължения /описани подробно по-горе/ и на 15.03.2017г. да
започнат наказателно производство за престъпление по чл. 234, а. 1 от НК спрямо
М.М.М. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, да уведомят Районна прокуратура – гр.
Пловдив за това и да предприемат претърсване и изземване в микробуса на М.М.,
четиримата подсъдими решили да поискат подкуп в размер на 20 000 лева и се
съгласили да получат 10 000 евро от последния, за да не предприемат
гореописаните действия. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че нарушава
служебните си задължения като не документира престъпната дейност на подс. М.,
свързана с държане на акцизни стоки – цигари без акцизен бандерол. Подс. М. е
съзнавал, че споделяйки информация за местонахождението на микробуса с цигари
на подс. М. на подс. Г.И. и давайки му снимка на същия с предложение да го
изнудват, по същество мотивира подс. И. като * на РУ на МВР – * да създаде
необходимата организация лично и чрез подчинените си полицейски служители –
подс. Г. и К. да изнудват лице, занимаващо се с престъпна дейност да им даде
неследваща се парична облага. Подс. М. е съзнавал, че паричната сума в размер на
10 000 евро, която е взел на 15.03.2017г. в близост до мотел „*“ от сина
на пострадалия съставлява подкуп в резултат на осъщественото изнудване. Подс. И.,
приемайки предложението и плана на подс. М. и споделяйки го с подчинените си –
подс. Г. и К. е съзнавал, че мотивира последните двама да изнудят пострадалия М.
да им даде 10 000 евро, за да не изпълнят служебните си задължения. Подс. И.
сутринта на 15.03.2017г. е влязъл в кабинета на подс. Г. и К. в РУ на МВР – гр.
* по време на оперативната беседа с М.М. и е отправил към него репликите:
„Хората от прокуратурата питат за тебе“ и „Още ли не са го закопчали“. Подс. И.
е отправил тези реплики с ясната цел да заплаши М., че може да бъде задържан за
извършената от него престъпна дейност и да започне наказателно преследване, ако
не изпълни искането да даде подкуп в размер на 10 000 евро. Подс. И. е бил
представен като * на РУ * на свид. М., за да бъде респектиран последния, че
именно това е човекът, от който зависи неговия случай. Вечерта на 15.03.2017г.
подс. И. вземайки от подс. М. част от сумата и давайки по 1 000 евро на
подс. Г. и К. е съзнавал, че тези пари са от дадения подкуп от свид. М. и че
разпределя между подсъдимите неследващ се дар.
ОТНОСНО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:
За
извършеното от подс. П.А. и С.М. престъпление по чл. 199, ал.1, т.1 вр. чл. 198,
ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и
конфискация до ½ от имуществото на виновния.
Определяйки
наказанията, съдът се съобрази с императивните
критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на
деянията и дейците и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на
смекчаващи отговорността на подс. А. и подс. М. обстоятелства, като чистото съдебно минало, семейната и трудовата ангажираност на всеки от двамата. Настоящият състав отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство това, че грабежът е извършен
от М. и А. като полицейски служители. Същите са били призовани да спазват
закона, а вместо това те са използвали от длъжността си и са били улеснени от
обстоятелството, че са полицейски служители при извършването на грабежа. Така
отчетените по отношение на отговорността
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимите М. и А., следва на всеки от
тях да
се определи наказание при значителен
превес на смекчаващите обстоятелства, в размер, близък до
минималния, предвиден
в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от по ШЕСТ ГОДИНИ. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода, наложено на подс. М. и А.. Съдът намира, че в конкретния случай не
следва да бъде налагана кумулативно предвидената санкция „конфискация“ предвид
чистото съдебно минало на подс. А. и М..
По отношение на престъплението по чл. 302 т. 1 и т. 2 б. „а“ вр. чл. 301 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо
подсъдимите М., А., Г. и К. чистото им съдебно минало, семейната и трудовата
ангажираност на всеки от тях. Спрямо подс. К. отчете като такива и критичното
отношение към стореното, възстановяването на сумата, придобита от престъплението
на пострадалия М.М., искреното съжаление за стореното, оказаното съдействие в
хода на разследването и най-малката му роля при извършването на престъплението.
Спрямо подс. Г. съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и
оказаното съдействие в хода на разследването, допринесло за разкриване на
обективната истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете:
спрямо подс. М. – водещата му роля при извършване на престъплението; спрямо
подс. И. – обстоятелството, че същият е използвал властта си като *, за да
мотивира подсъдимите Г. и К. да извършат престъплението. Съдът отчете като
негативни характеристични данни за подс. И. предходното му освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за умишлено
престъпление, макар и в отдалечен времеви период. Индивидуализирайки
наказанията на четиримата подсъдими за това престъпление, съдът отчете, че
инициатор на престъпния замисъл е подс. М., престъплението е осъществено със
значителната деятелност на подс. И., а при непосредственото изнудване на
пострадалия М. за получаване на подкуп от подс. Г. и К., водеща роля е имал
подс. Г.. При разпределянето на получения подкуп по-голяма облага са си
набавили подс. М. и И. спрямо съучастниците си. За горното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, глоба до 20 000
лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК. Така отчетените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства мотивираха съда да определи
на подсъдимите следните наказания: на подс. М. – 5 години и 6 месеца лишаване
от свобода, глоба в размер на 6 000 лева и 6 години лишаване от право да
заема длъжност в органите на МВР; на подс. И. – 5 години лишаване от свобода,
глоба в размер на 5 000 лева и 6 години лишаване от право да заема длъжност в
органите на МВР; на подс. Г. – 4 години лишаване от свобода, глоба в размер на
4 000 лева и 5 години лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР; на
подс. К. – 3 години лишаване от свобода, глоба в размер на 5 000 лева и 4
години лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР.
На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът определи на подс. С.М.
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, към
което на основание чл.23 ал.2 и ал.3 от НК присъедини наказанията глоба в
размер на 6 000 лева и лишаване от право да заема длъжност в органите на
Министерство на вътрешните работи за срок от 6 години. Съдът не увеличи
наложеното общо най-тежко наказание в размер на 6 години лишаване от свобода по
реда на чл. 24 от НК, тъй като с оглед чистото съдебно минало на дееца е на
становище, че това наказание ще изпълни целите на чл. 36 от НК в достатъчна
степен.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на подс. М.
общо най-тежко наказание в размер на 6 години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяване на така наложените на подсъдимите И. и Г.
наказания съответно в размер на 5 години и 4 години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи така
наложеното на подс. К. наказание от 3 години лишаване от свобода с изпитателен
срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на становище,
че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл. 66, ал.1 от НК, ще се
съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия К.
и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Подс. К. е неосъждан до
момента, с добри характеристични данни, семейно и трудово ангажиран.
Процесуалното поведение на този подсъдим, обективирано в направените пълни самопризнания
от първия му разпит до приключване на делото, допринесли за разкриване на
обективната истина, изразената критичност към стореното, възстановяването на
пълната сума от придобитото чрез престъплението сочат на самокритичност, която
води до извода, че корекционният процес при подс. К. е започнал.
На основание чл.307а от НК съдът постанови подсъдимите С.М., В.Г., Ж.К. и Г.И. да заплатят в полза
на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението по чл.302
т.1 и т.2. б. „а“ вр. чл.301. ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на 10 000 евро,
с левова равностойност 19 558.30 лв., или всеки от тях да заплати сумата
от 4889.57 лв.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът
приспадна от така наложеното на подсъдимия Г.И. наказание 5 години лишаване от свобода времето, през което е бил
задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и времето, през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение "Задържане под
стража", считано от 19.04.2018 г. до 31.12.2018 г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПО ДОВОДИТЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ:
Неоснователни са възраженията на защитата на подс. А., че
цигарите без акцизен бандерол не могат да бъдат предмет на грабеж, които са
извън гражданския оборот, тъй като притежаването им е забранено. Според съда
цигарите са вещи, те имат стойност, били са във владението на пострадалия М. и
са били отнети от подс. А. и М. чрез употреба на сила и заплашване. Факт е, че
притежаването на тези вещи е забранено, но това не води до несъставомерност на
деянието. Застъпването на подобна теза би довело до ненаказуемост на престъпни
посегателства спрямо наркотични вещества, оръжие, боеприпаси и цигари без
бандерол – нещо, което най-малкото звучи абсурдно. Неоснователни са
възраженията за недоказаност на извършения грабеж и за авторството на подс. А..
Показанията на свид. М. не са изолирани, а се подкрепят от показанията на свид.
Д.. Проведеното разпознаване по снимка на подс. А. е извършено при спазване на
изискванията на НПК и неговото оспорване не може да бъде възприето. При анализа
на доказателствата съдът подробно отговори на възраженията за недоказаност на
извършения грабеж. Неоснователно е и възражението, че грабежът не е
конкретизиран по време. В показанията си на д.п., приобщени по делото, свид. М.
категорично посочва, че грабежът е извършен
на неустановена дата през месец декември 2016г. Съдът кредитира
показанията на пострадалия, включително и в тази част, тъй като неговият разказ
е подробен, житейски логичен, без съществени противоречия и кореспондира на
останалите събрани доказателства. Деянието по чл. 199 от НК е конкретизирано по
място, време и начин на извършване.
Защитникът на подс. М. алтернативно изразява съмнение, че
пострадалият М. не е притежавал инкриминираните цигари или пък е симулирал
грабежа им с цел повторното им получаване от свид. Д.. От показанията на свид. Д.
и от тези останалите му клиенти, освен свид. М., се установява че Д. трайно се
е занимавал с продажба на цигари без акцизен бандерол, т.е. той е притежавал
такива, за да ги продаде на клиентите си. Тези цигари са индивидуализирани и
като марка и количество. Липсва логика свид. М. да симулира грабежа на
цигарите, тъй като ако не е ограбен от Д. липсва основание да иска точно от
него повторното им получаване. Впрочем той и не е получил повторно такива от Д.
сред грабежа. Неоснователно е и възражението, че подс. М. не е имал оперативна
информация за подс. М. и не е знаел маршрута на пострадалия, за да го ограби
заедно с подс. А.. И двамата полицейски служители М. и А. са дългогодишни
полицейски служители с опит и достъп но информационните масиви на МВР. Не е
нужно всеки от двамата подсъдими да получи тази информация. Факт е познанството
на свид. Д. с подс. М., както и че се водят няколко досъдебни производства за
ограбени клиенти на Д., непосредствено след закупуване на цигари от него. По
едно от тези досъдебни производства са задържани именно подсъдимите М. и А..
Според съда е без значение дали подсъдимите А. и М. са проследили пострадалия М.
след закупуването на цигарите от Д. или последният е дал тази информация за
маршрута му на подс. М.. Факт е, че те са били на точното място в точното време
и са използвали полицейската значка на М., за да спрат пострадалия, да го
отклонят от маршрута му и да го ограбят. Самото поведение на свид. М. не говори
за симулиран грабеж – той дори не е искал да подава жалба за същия, а е бил
потърсен от органите на „Вътрешна сигурност“ и дори тогава дълго се е колебал
дали да сподели за извършения му грабеж.
Неоснователно е възражението на адв. Б., че обвинението
по чл. 302 от НК спрямо подс. М. почива изцяло на оговор на база на обясненията
на подс. Г. и К.. При анализа на доказателствата бе даден аргументиран отговор
на това възражение. Същото се отнася и за възражението, че подс. М. не е взел подкупа от 10 000 евро
около 11:40ч на 15.03.2017г. в близост до хотел „*“, тъй като по това време е
бил на изпит в * – Пловдив.
Защитата на подс. М. оспорва произхода на сумата от 10
000 евро, дадена за подкуп. Съдът кредитира показанията на свид. М.М., че сумата
от 10 000 евро е взета от дома му и това са спестявания от сватбата на
сестра му. Но дори и да бяха с всякакъв друг произход, тези пари са дадени от
свид. М. на 15.03.2017г. на подс. М.. Ако тези пари не бяха дадени, пострадалия
М. нямаше да бъде освободен от РУ – * от подс. Г. и К., те нямаше да получат по
1 000 евро същата вечер от подс. И., а в неговия телефон нямаше да бъде
установен чат с подс. Г., в който споделя, че отива да „обере урожая“ от подс. М..
Неоснователно е възражението на адв. Д., че пострадалият М.
е нямал мотив да даде подкуп, тъй като е знаел, че няма да бъде задържан. Свид.
М. е бил в стаята на подс. Г. и К., а свид. М. пред РУ – * и между тях не е
имало контакт, за да му предаде тя получената информация от свид. П.П., че ще
бъде освободен. Неоснователно е и възражението, че подсъдимите не са знаели
къде се намира бусът на пострадалия и дали в него има цигари, за да бъде
изнудван. Това твърдение е голословно. Подс. М. е бил запознат в детайли с
престъпната дейност на свид. М., с местоживеенето и магазина му и дори е имал
снимка на буса с цигари, която е предал на свид. И.. Представите, които подс. Г.,
К. и И. са формирали у пострадалия е че са наясно с незаконната му дейност и
именно това е мотивирало свид. М. да им даде подкуп. Неоснователно е
възражението на защитата, че подс. И. не е участвал в изнудването за подкуп,
тъй като е отишъл на оперативка в ОД на МВР – Пловдив. Той е напуснал РУ –*
едва след проведения разговор на И. с пострадалия и подс. Г. и К. в техния
кабинет. Подс. И. е разпознат и подробно описан от свид. М. като лицето, което
е представено за * на районното управление и му е отправило заплашителни
реплики.
Неоснователни са възраженията
на защитника на подс. Г. – адв. Н.. Твърдяните противоречия
между показанията на пострадалия М.М., съпругата му – свид. Р.М. и доведения му
син – свид. М.М. по отношение на конкретните действия по намирането на сумата
за подкупа и нейния размер са
несъществени и при анализа на доказателствата съдът изложи конкретни доводи в
тази насока. Съдът кредитира заявеното от свид. М., че сумата от
10 000 евро е от спестявания на сестра му от сватбата, а не от залагане на
автомобил „БМВ“. В случая същественото е че тази сума е била налична и е била
дадена от свид. М. на подс. М. като подкуп. Съдът кредитира показанията на този свидетел и в частта,
в която посочва че поисканата от баща му сума е била 20 000 лева, но той е
дал 10 000 евро. Ето защо и това възражение на защитата е неоснователно. Оспорва
се изготвената съдебно-компютърно-техническа експертиза и се иска нейното
изключване от доказателствения материал, тъй като не е изготвена съобразно
изискванията на НПК. Според съда
тази експертиза е изготвена компетентно, съобразно изискванията на НПК и е
отговорила изчерпателно на поставените въпроси. Впоследствие е бил изготвен и
протокол за оглед на веществени доказателства, който също е изготвен по
надлежния ред и съдът не намира основания за изключването им от доказателствата
по делото. Адв. Н. изрази становище, че на подзащитния му следва да бъде
наложено наказание ориентирано към минимума, което частично бе възприето от
съда предвид наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Наред
с това съдът отчете и значителното участие на подс. Г. при осъществяването на
изнудването за подкуп, поради което му наложи наказания малко над предвидения
специален минимум от 3 години, а именно – 4 години. Предвид размера на
наказанието, същото не би могло да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
съобразно искането на защитата.
Защитникът на подс. К. – адв. К.
не направи възражения по доказателствата, като заяви, че обвинението е
доказано. Искането му за налагане на наказание около минималния, предвиден за
това престъпление размер от 3 години лишаване от свобода с приложение на чл. 66
от НК бе удовлетворено, за което бяха изложени съображения при индивидуализация
на наказанието.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Съдът прие, че ще се
произнесе по веществените доказателства с отделно определение по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите С.М.,
П.А., В.Г., Ж.К. и Г.И. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Пловдив направените в хода на досъдебното производство
разноски в общ размер на 1004.88 лв. или всеки от тях да заплати сумата от
200.98 лв, както и направените в хода на съдебното следствие разноски в общ
размер на 300 лв. или всеки от тях да заплати сумата от 60.00 лв. по сметка на
съда.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите С.М., П.А., В.Г., Ж.К. и Г.И. разноските
за повереник на частния обвинител М.М. в размер на 5000 лв., или всеки от тях
да заплати по 1000 лв.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :