Р Е Ш Е Н И Е
№ 272 / 20.05.2021г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и първи април 2021г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 628 / 2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на л.св. Ж.Ф.А.,***, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени
вреди за периода юни 2019г. до завеждане на исковата молба – 27.07.2020г.,
произтичащи от действия и бездействия на
администрацията на Затвора - Плевен да му осигури необходимата медицинска
помощ, в резултат на което здравословното му състояние се влошило, причинена му
е трайна неработоспособност и по този начин е бил лишен от възможността да
намали срока на наказанието си чрез работа с една година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
до окончателното й изплащане.
Ищецът, чрез назначения служебен защитник адв. П. ***
поддържа предявения иск като твърди, че при постъпването си в Затвора Плевен на
05.08.2018г. е страдал от ***, след което започнали проблеми със здравето му
като твърди, че оплакванията му са били неглижирани, което довело до остър ***на
01.05.2019г., когато по спешност бил откаран в болница и опериран, а скоро след
това отново откаран в болница и опериран. Тогава било диагностицирано и друго
сериозно заболяване - ***. Твърди, че не са му предоставяни предписаните
медикаменти за заболяванията му и не е осигурена подходяща диета. В резултат на
това му била причинена трайна неработоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК, не
бил в състояние вече да работи и така бил лишен от възможността да намали
наказанието си чрез работа с една година. Освен това в резултат на тези
действия и бездействия на затворническата администрация се чувствал малоценен,
изпитвал страх, че няма да бъде защитен при медицинска нужда.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт П.
изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на
исковата молба. Възразява, че затворническата администрация, респективно ГДИН
не носи отговорност за действията и бездействията на медицинските специалисти,
които не са служители на затвора, при диагностициране и провеждане на лечението
на ищеца и относно качеството на предоставената медицинска помощ, тъй като тя
не представлява административна дейност и не може да бъде търсена отговорност
по ЗОДОВ. Дължимата административна дейност в обхвата на чл. 128 ал.1 ЗИНЗС се
свежда до създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве
на лишените от свобода като счита, че не са налице бездействия или действия,
нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и
диагностициране, което се потвърждава от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. При оплакване ищецът винаги е бил преглеждан от медицинско лице,
извършвани са медицински интервенции, изследвания, диагностика, преглед от
специалист и назначено лечение, което е било осигурявано своевременно. Предоставена
е и съответната на заболяванията му диета. Прави възражение, че ищецът с
поведението си сам е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние и
всички произтичащи от това неблагоприятни последици, тъй като при проверка след
завеждане на исковата молба е установено, че съхранява голямо количество от
отпуснатите и закупени медикаменти, което означава, че не е приемал
предписаното лечение. Моли, да се отхвърли исковата молба като неоснователна и
недоказана, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер – 100 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на иска, поради липса на законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на държавата за вреди и предлага да се отхвърли.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 от ЗИНЗС.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София, произтича от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника,
изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване и
предоставяне на съответна на заболяванията диета – нарушение на забраната за
подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3
ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът претърпял твърдяните неимуществени вреди
– болки и страдания и невъзможност да намали срока на наказанието си чрез
работа.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития
към тях, които са териториални звена на ГДИН.
Затова исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според приложените
справки от затвора ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ с начало 05.08.2018г. Постъпил е в Затвора -
Плевен на 13.07.2018г. на 67г. След
получаване на окончателна присъда и след периода на адаптация на 21.12.2018г. е
преместен от корпуса на затвора и е настанен в затворническо общежитие от
открит тип към Затвора -Плевен. Към
24.08.2020г. е изтърпял фактически – 2г. 3м. 17д., от работа – 1м. 18д. или
всичко е изтърпял 2г.5м.05д., остатък от наказанието – 1г.6м.25д. Първоначално за
кратко е полагал доброволен труд без заплащане на осн. чл. 80 ЗИНЗС като „метач“
по поддържане района на общежитието, който се признава за намаляване срока на
наказанието, но впоследствие заради възрастта и влошеното здравословно
състояние се наложило преустановяване на трудовата дейност.
По делото е
приложено медицинското досие на ищеца. С помощта на назначената
съдебно-медицинска експертиза и наличните в досието медицински документи при
съпоставка със свидетелските показания може да се направят следните изводи:
Видно от
медицинските справки, амбулаторни листове от прегледи, епикризи от болнично
лечение и резултати от проведените изследвания, ЕР на ТЕЛК, рецептурна книжка,
справка за трансфери за закупуване на лекарства, амбулаторен журнал и цялата
приложена медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
ищецът е постъпил в Затвора Плевен с диагноза „*** с преобладаващ алергичен
компонент“ с давност по данни на пациента повече от 15 г. Страдал е и от
хипетронична болест на сърцето без застойна сърдечна недостатъчност от 2005г.,
исхемична болест на сърцето, за които заболявания регулярно е наблюдаван,
изписвано и предоставяно е медикаментозно лечение, на постоянна поддържаща
терапия.
На 16.05.2018г. е
посетил Медицинския център с оплакване от затруднено дишане. При прегледа от
д-р Д.се установило, че състоянието не е спешно и не отговаря на оплакванията.
Продължена е поддържащата медикаментозна терапия за заболяванията. На
25.05.2018г. съобщил за главоболие, световъртеж, тежест в гърдите, затруднено
дишане, прегледан в Бърза помощ – Плевен и изследван – ЕКГ *** – негативен,
изписана терапия, която получил от Медицинския център – антибиотик и
хипертензивна.
На 01.05.2019г. по
повод оплаквания от гръдна болка в състояние на покой с продължителност повече
от 30 мин. с ирадиация към двете ръце, задух и изпотяване е откаран с Спешна
помощ – Плевен. Диагностициран е с остър ***антеросептален и насочен в СБАЛ по
кардиология - Плевен за хоспитализация и СКАГ по спешност за лечение от
01.05.2019г. до 05.05.2019г. вкл. Имплантирани 4 медикамент излъчващи стента.
Поради персистираща сигнификантна стеноза на RCA е хоспитализиран отново на 11.06.2019г. – 16.06.2019г.
- имплантирани нови два стента. Назначена е медикаментозна терапия. По време на
хоспитализацията е установен *** тип 2 – неинсулинозависим.
Прегледан е от
специалист ендокринолог, предписано е медикаментозно лечение, както и петкратна диета за заболяването „***“.
Според приложените
амбулаторни листове от прегледи, рецептурна книжка, ищецът регулярно е
преглеждан като ежемесечно са отпускани медикаменти за поддържащо лечение на
заболяванията му, частично финансирани от НЗОК. За частта, доплащана от
пациента, може да се съди от трансферите по партидата на ищеца, от които е
видно, че е доплащал средства за лекарства и регулярно е получавал предписаното
му медикаментозно лечение.
Според признанието
на ищеца, след м. май 2019г. е получавал допълнително добавка към основното хранене
– черен хляб, сирене и кашкавал.
Според показанията
на свидетеля В., който е пребивавал на един етаж с ищеца в ЗООТ- Плевен през
част от исковия период, след инцидента, при който е припаднал и откаран в
болница ищецът е получавал диетично хранене – за *** с добавка. Свидетелят
изброява храните, които са му давани – ябълки, сухи храни – салам, краставици,
домати, сирене, кашкавал. Не знае какви заболявания и здравословни оплаквания е
имал ищеца и какви лекарства е пиел, кой лекар е посещавал.
Свидетелят М.,
който е пребивавал с ищеца в едно помещение в ЗООТ – Плевен през част от
исковия период, потвърждава, че ищецът редовно е ходил на лекар в медицинския
център на затвора, пиел е лекарства, имал е проблеми със сърцето, поради което
получил припадък през лятото на 2019г., когато по спешност бил откаран в
болница. Оттогава е спрял да полага доброволен труд по преценка на ИСДВР заради
заболяванията. След инцидента е получавал диета за ***ик на петкратно хранене,
дават му като добавка - черен хляб, ябълки, плодове, повече сирене. Получавал е
лекарствата си по здравна каса, които е доплащал.
Видно от
приложените утвърдени от Началника на Затвора ежемесечни списъци на лицата ***ици
на диета № 9 и петкратно хранене и седмични менюта за периода, на ищеца е било
осигурено от затвора предписаното диетично хранене с Диета № 9 – за ***ици на
петкратно хранене / с две добавки/, типов хляб и подсладител вместо бяла захар,
която диета според експертното заключение, не противоречи на изискванията на
Диета № 10, която се приготвя с ограничение на солта, течностите и мазнини от
животински произход и се дава при заболявания на сърдечно-съдовата система.
За процесния
период са документирани три регулярни прегледа при ендокринолог, при които е
изследвана кръвна захар и гликиран хемоглобин и е допълвана медикаментозната
терапия. На 10.01.2020г. – 15.01.2020г. е приет за лечение в клиниката по
ендокринология на УМБАЛ – Плевен с оплаквания от обща отпадналост, епизоди на
пригладняване, изпотяване, сърцебиене, лесна умора, сухота в устата, често
нощно уриниране, прием на повече течности, парене, тръпнене и схващане на долни
крайници при покой, болки в долните крайници при ходене, обективно – леко
увредено общо състояне. Постъпил е в отделението по повод лош гликемичен контрол – епизоди на
хипер- и хипо- гликемия на фона на предписаното лечение. Поставена е
окончателна диагноза – неинсулинозависим *** с неврологични усложнения - / ***на
невропатия/.
С ЕР на ТЕЛК №
2412 от 09.08.2019г. е освидетелстван и е определена 80 % трайно намалена
работоспособност за срок от 1 година до 01.08.2020г. за установените
заболявания – исхемична болест на сърцето, прекаран остър ***и *** тип 2, астма,
дата на инвалидизацията – 26.06.2019г.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза на ищеца е било осигурено
съответното диетично хранене за неговите заболявания. Най-важното изискване за
прекаралите инфаркт на миокарда е да не се извършва тежък физически труд.
Според в.л. за появата
на *** тип 2 при ищеца водеща роля имат наследствените фактори и напредналата
възраст, късно усложнение от ***а е и констатираната през януари 2020г. ***на
невропатия. *** тип 2 е често срещано хронично прогресиращо заболяване.
Понякога човек може да страда дълги години без да знае това, тъй като
първоначалните симптоми са замъглени и неясни, значение има начинът на хранене
/ сол, мазни храни, концентрирани възглехидрати/, ниската двигателна активност
и заседнал начин на живот.
Острият ***/сърдечен
удар/ представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност,
характеризираща се с вариращи болки в гърдите, слабост, потене, гадене и
повръщане. Най-често се дължи на запушване на коронарните артерии в резултат на
формирани атеросклеротични плаки, които могат да се отделят и да причинят
запушване на по-малък съд. Състоянието изисква спешно лечение. Причините за
появата му са комплексни – наследствена обремененост, повишен холестерол и
липиди, ***, артериална хипертония, тютюнопушене, напредналата възраст,
затлъстяване, употреба на наркотични вещества, лекарствени средства и др. В
случая на ищеца - напредналата възраст и придружаващите заболявания –
хипертонична сърдечна болест и исхемична болест на сърцето, датиращи от 2005г.,
получаваното постоянно медикаментозно лечение за хроничните заболявания, в т.ч.
и бронхиалната астма, се явяват като основна предпоставка за появата на
сърдечния инцидент на 01.05.2019г. Действително в предходен период година
по-рано - през май 2018г. има регистрирано подобно оплакване, при което е
откаран в Спешна помощ, но направените медицински изследвания са отхвърлили
подобна диагноза, продължено е поддържащото лечение и назначена терапия.
Ето защо съдът
счита, че през май 2019г. при появата на първите симптоми затворническата
администрация е реагирала бързо, своевременно и адекватно като ищеца е бил
откаран в спешна помощ, приет за лечение в болница и извършени необходимите и
животоспасяващи интервенции в специализирана кардиологична болница. Тогава при
престоя в болницата е открито и другото сериозно заболяване при клиничните
изследвания на кръвни показатели – ***, назначени са консултации със специалист
и медикаментозна терапия, която е осигурена от затвора, чрез финансиране от
НЗОК и доплащане от ищеца. Предоставено е и предписаното след изписването от
лечебното заведение диетично хранене за заболяванията на ищеца.
Според в.л. на база
изложените теоретични постановки относно причините за появата на двете
заболявания – остър ***и *** тип 2 и конкретните рискови фактори при ищеца
липсва пряка причинно-следствена връзка между престоя на ищеца в затвора и
появата и развитието на заболяванията му.
Отделно от това при
извършена проверка на 20.08.2020г., видно от рапорт на м.ф. М., у ищеца е
открито голямо количество от изписаните медикаменти, което доказва, че
съзнателно не ги е приемал през продължителен период от време и така системно е
увреждал здравето си. В писмено обяснение от 25.08.2020г. ищецът сам признава,
че е отказал да пие хапчето за ***а, под предлог, че получил силен сърбеж и
обриви.
Според в.л. влошаването
на състоянието при ищеца се дължи на това, че не е приемал регулярно
предписаните медикаменти, в т.ч. и за ***а и така продължително време
съзнателно не е спазвал медицинските предписания, с което е причинил увреждане
на здравето си.
На неприемането на
осигуреното медикаментозно лечение се дължи и влошаването на състоянието му,
лошият контрол на кръвната захар, който е довел до хоспитализация в клиника по
ендокринология през януари 2020г.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че при постъпването си в затвора ищецът е
получавал необходимата медицинска помощ и предписано лечение според
заболяванията, от които е страдал – хипетронична болест на сърцето без застойна
сърдечна недостатъчност от 2005г., исхемична болест на сърцето, ***, за които
заболявания регулярно е наблюдаван, осигурявана е предписаната медикаментозна
терапия. Адекватно и своевременно е осигурена необходимата спешна медицинска
помощ при получаването на остър миокарден инфаркт, осигурено е животоспасяващо
лечение в специализирана кардиологична болница, като при клиничните изследвания
по време на болничното лечение е открито и второто хронично заболяване – ***.
След изписването от болницата е предоставена както предписаната терапия и
наблюдение, така и е осигурена подходяща диета. Причините за появата на острия ***са
комплексни възрастово обусловени и свързани с другите му сърдечни заболявания,
за които е била осигурена поддържаща терапия. Появата на *** тип 2 също е
възрастово обусловен. И в двата случая наследствените фактори имат голямо
значение за появата на заболяванията. Влошаването на здравословното състояние
на ищеца свързано с лош контрол на ***а въпреки назначената и осигурена терапия
и диетичен режим може да се свърже с неприемането на предписаните медикаменти
от ищеца, открити в голямо количество при последваща проверка. От което може да
се направи извод, че в известна степен той сам е причинил увреждане на здравето
си, като не е спазвал предписаното и осигурено лечение.
Ето защо влошаването
на здравословното му състояние през исковия период, поради което е престанал да
полага доброволен труд и така не е могъл да намали срока на наказанието си, не
е свързано с неосигуряването на необходимата своевременна и компетентна
медицинска помощ от затворническата администрация и диетичен режим, както се
твърди в исковата молба.
Съгласно чл. 128
от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Според
чл. 135 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от
свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение. Изпращането за
лечение извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на
началника на затвора по предложение на директора на медицинския център, при
спешни случаи – с устно нареждане на началника на затвора. Чл. 136 ЗИНЗС
допуска за подпомагане на медицинското обслужване да се привличат и консултанти
от други лечебни заведения.
В случая
не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, липсва и причинно
следствена връзка между влошаването на състоянието на ищеца и твърдяните от
него претърпени неимуществени вреди.
В голяма степен влошаването на здравословното
състояние на ищеца се дължи и на
собственото му поведение и отношение към здравето му, а не на действия или
бездействия на затворническата администрация.
Затова съдът счита, че за процесния исков
период не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.
3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на
изтърпяване на наказанието с неосигуряване на необходимото медицинско
обслужване и диета според заболяванията му, което изисква положението му на
осъден и режима на изтърпяване на наказанието му.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или
бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 286 ал.2 ЗИНЗС, когато искът се отхвърли
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
В случая обаче, на ищеца е предоставена правна помощ
за процесуално представителство и разноските по производството за в.л. са поети
от бюджета на съда, поради признатата от съда липса на средства за заплащането
им от ищеца. Само в хипотезата на чл. 78
ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
и разноски по производството, при осъдително решение разноските се заплащат от
ответника и се присъждат в полза на съда. В другия случай – при отхвърляне на
иска, по аргумент за обратното, те остават за сметка на съда, респективно не
следва да се възлагат и разноски за адвокатско или юрисконсултско
възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не разполага със средства да
ги заплати. Поради това направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л.св. Ж.Ф.А.,***, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени
вреди за периода юни 2019г. до завеждане на исковата молба – 27.07.2020г.,
произтичащи от действия и бездействия на
администрацията на Затвора - Плевен да му осигури необходимата медицинска
помощ, в резултат на което здравословното му състояние се влошило, причинена му
е трайна неработоспособност и по този начин е бил лишен от възможността да
намали срока на наказанието си чрез работа с една година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ГДИН – София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я :