Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 2449 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството е образувано
е по подадена от В.К.Х. жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати
производството по изп.д. № 20128380401593 по описа на ЧСИ рег. № 838 на
Камарата на ЧСИ.
Жалбоподателят твърди,
че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
образуваното срещу нея изпълнително производство, тъй като в продължение на
повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия по изп.д. № 20128380401593.
Взискателят „ОТП Ф.“
ЕАД счита жалбата за неоснователна. От наложените през 2012 г. до 2016 г.
регулярно постъпвали суми за погасяване на дълга, а от 26.09.2016 г. от
работодателя на В.Х. – „В.***“ ЕООД имало ежемесечни постъпления от налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до 05.02.2019 г.
Присъединеният
взискател В.В.Ч.също изразява становище за неоснователност на жалбата.
В депозираните по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното производство. Последното
постъпление на сума по делото на 05.02.2019 г. било от наложен запор върху
вземане на В.Х. за трудово възнаграждение.
Софийски градски
съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в
изпълнителното производство, в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се
прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изп.д. №
20128380401593 е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, към която е приложен
изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по гр.д. № 25965/2011 г. по описа на СРС за солидарно
осъждане на В.К.Х., В.В.Ч.и В.А.В.за заплащане на сумите от 10 900.86 лева
главница, ведно със законната лихва от 16.06.2011 г. до окончателното
изплащане, 1 810.44 лева лихва за периода 02.12.2010 г. до 15.06.2011 г. и
разноски в размер на 254.23 лева държавна такса и 504 лева юрисконсултско
възнаграждение.
От образуване на
изпълнителното производство през 2012 г. по изп.д. № 20128380401593 от длъжника
В.К.Х. на 21.06.2012 г. е постъпило плащане на стойност 698.44 лева.
На 02.12.2013 г. „ОТП Ф.“ ЕАД е подал молба до
частния съдебен изпълнител за конституирането му като взискател на мястото на „Банка
ДСК“ ЕАД и за налагане на запор върху вземането на длъжника В.В.Ч.за
получаваното от него възнаграждение.
Видно от писмо до „Д.
М.“ ЕООД, работодател на длъжника в производството В.В.Ч., на 17.04.2012 г. е
било изпратено запорно съобщение. С това действие, извършено преди изтичане на
две години от последното изпълнително действие, е прекъсната погасителната
давност, на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Наложеният запор върху трудовото
възнаграждение на В.Ч.и постъпилите впоследствие суми представляват плащания от
трети задължени лица. В.Ч.и В.Х. са солидарно задължени за сумите по изпълнителния
лист от 28.11.2011 г. и погасяването на дълга от единия от тях препятства
възможността плащане на същия дълг да се търси от другия длъжник. По смисъла на
указанията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, включително направени от трети
задължени лица плащания. Периодите между плащанията са в срокове, по-кратки от
две години. Отделно от това, по искане на взискателя „ОТП Ф. България“ ЕАД съдебният
изпълнител е вписал и възбрана върху собствен на В.Ч.недвижим имот.
През 2014 г. са започнали постъпления по изпълнителното дело от
работодателя на В.Х. – „О.“ ООД, представляващи дължими на този длъжник трудови
възнаграждения.
Поради плащане на 6 500 лева от длъжника В.В.Ч.и въз основа на
негова молба от 18.06.2015 г. съдебният изпълнител е конституиралЧ.като
взискател.
Ежемесечно в периода от 2015 г. до август 2016 г. работодателят на В.Х. -
„О.“ ООД е превеждал част от вземанията й за труд по сметка на съдебния
изпълнител, а от ноември 2016 г. до февруари 2019 г. плащания са постъпвали от
„В.***“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят
не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В
случая не се установява да е изтекъл непрекъснат
двугодишен срок, през който взискателите да не са поискали извършване на
изпълнителни действия, за да се счете, че перемпция е настъпила по право.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 64379/13.11.2019 г. на В.К.Х. срещу отказ от 06.11.2019 г. на ЧСИ,
рег. № 838 да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20128380401593.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.