РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
С присъда № ""/07.12.2023 г., постановена по НОХД № ""2023 г. по
описа на П. окръжен съд подсъдимият Д. К. Т. е бил признат за виновен в това,
че на 07.10.2020 г. на път "", километър "" в землището на с. Ч., обл. П. при
управление на МПС - лек автомобил марка „Т.А.“ с рег. № ******* е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.“, като по непредпазливост е причинил смъртта на А.Ш.Б., ЕГН
********** и средна телесна повреда на С. Ш. П., ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на лява раменна кост, довела до трайно затрудняване
на движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 343,
ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2, и б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на две
години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. К. Т. наказание от две
години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от
1
влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК подсъдимият Д. К. Т. е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години. Окръжният съд се е произнесъл и по
въпросите какво да стане с веществените доказателства по делото.
Направените съдебни разноски (от държавата и от частните обвинители К. А.
М., Ш. П. Б. и С. Ш. П.) са били възложени в тежест на подсъдимия Д. К. Т..
Срещу присъдата е постъпила жалба от подс. Д. К. Т., чрез неговия
защитник адв. Д. Д., в която се релевира, че съдебният акт на инстанцията е
необоснован и незаконосъобразен, постановен в нарушение на закона, а
наложеното наказание е явно несправедливо.
Постъпила е въззивна жалба и от адв. А. Б. – повереник на частните
обвинители К. А. М., Ш. П. Б. и С. Ш. П.. В жалбата се сочи, че като се имат
предвид събрани по делото доказателства и допуснатите груби нарушение по
ЗДвП, настъпилите тежки общественоопасни последици, на подсъдимия
следва да се наложи по-голямо наказание. Тъй като повереникът намира, че
наказанието в присъдата е несправедливо занижено, с оглед постигане на
целите в чл. 36 НК, моли въззивният съд да наложени на подсъдимия
наказание в размер около средния, предвиден в закона, като по отношение на
наказание по чл. 343г НК счита, че неговата продължителност също трябва да
бъде увеличена.
В съдебно заседание жалбата на частните обвинители, изготвена от
техния повереник, се поддържа по изложените в нея съображения от
присъстващия в съдебно заседание частен обвинител Ш. П. Б.. В хода на
съдебните прения частният обвинител Ш. П. Б. изразява мнението си, че по
време на инцидента подсъдимият е бил с отклонено внимание. В противен
случай няма обяснение за липсата на каквато и да е било реакция от негова
страна. Излага съображения за несъстоятелност на тезата на подсъдимия и
неговата защита, че чантите на пострадалите са били светли, както и за
претенцията на защитата и на подсъдимия, че са заобикаляли храсти.
В допълнение към доводите, изложени в жалбата, в хода на съдебните
прения защитникът на подсъдимия - адв. Д. обръща внимание на показанията
на пострадалата пред инстанцията във връзка с които е била назначена
допълнителна експертиза. От последната се установява, че при ъгъл по-голям
от 15 до 17 градуса поведението на водача не е в причинна връзка с
настъпилото ПТП, а произтича от поведението на пострадалите, които са
излезли на платното. Не е било съобразено наличието на храсти и дървета,
което е било установено от показанията на полицейските служители, както и
това, че е било отправено писмено искане за премахване на нежеланата
растителност, която е пречела на видимостта. Защитата релевира, че в
показанията на пострадалата С. П. не се съдържат твърдения, че двете сестри
са вървели по асфалта. Напротив, според адв. Д., същата посочила, че са
„влизали“ и „излизали“ на платното. Що се отнася до наличието на знак за
участък с концентрация на пътни инциденти, защитата обръща внимание, че
такъв не се установява нито от огледния протокол, нито от разпитите на
полицейските служители. При условията на алтернативност, релевира
2
необходимост от оправдаване на подсъдимия по обвинението или явна
несправедливост на наложеното наказание. Обръща внимание и на това, че
обвинението е по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е честа житейска хипотеза, поради
което може да се случи на всеки водач.
В хода на съдебните прения, подс. Д. К. Т. счита, че в кориците на делото
са налице достатъчно доказателства за обилна растителност по банкета,
включително стърчаща на пътното платно за движение, което намира за
установено от разпитите на полицейските служители и С. П. за това че със
сестра й са заобикаляли храсти, тръни и дървета. Това до голяма степен е
определило и защо подсъдимият не е могъл да ги види предварително. Според
Т., пострадалите не са се движели по права линия, а са „влизали“ и „излизали“
от банкета на пътното платно. Именно това е по-вероятната хипотеза, защото
в разпита си от 06.06.2023 г. С. П. е споделила, че непосредствено преди удара
са заобикаляли растителност. Във връзка с възприетото в мотивите на първата
инстанция наличие на две цветни чанти, подс. Т. има резерва спрямо
показанията на П.Б., че пострадалите действително са притежавали такива,
доколкото за първи път подобна информация е била изнесена при повторното
разглеждане на делото от състав на първата инстанция. Същевременно
изразява и съмнение за наличието на пътен знак А 40 към момента на
инцидента. С оглед на изложеното, моли съда да приеме, че липсва
категоричност в събраните доказателства за траекторията на движение на
пешеходците, поради което тяхното внезапното навлизане на платното, е
напълно вероятно. Счита, че ако има дори един храст, шофьорът не би могъл
да забележи самите пешеходки от лъча на фара, а ако те са навлезли на
пътното платно непосредствено преди удара, това обяснява и липсата на
реакция от страна на водача. Подс. Т. пледира за оправдателна присъда.
В последната си дума, той моли да бъде признат за невинен по
обвинението.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява
становище за неоснователност и на двете жалби, а присъдата, като правилна и
законосъобразна, във всичките й части, моли да бъде потвърдена. Релевира, че
липсват доказателства за внезапно навлизане на пешеходките на платното за
движение под някакъв ъгъл. Представителят на държавното обвинение счита,
че скоростта от 56 км/ч е била съобразената с пътната ситуация при нощни
условия, зададена при конкретните атмосферни параметри при отчитане
облеклото на пострадалите. Същевременно моли да се има предвид, че
доказателствата по делото сочат, че С. П. е имала по-светло облекло, като и
двете със сестра й са носели светли чанти, което е увеличавало възможността
за реакция на водача. Независимо от това, хипотезата на виновно поведение
правилно е била приета при движение на пешеходци, облечени с тъмни дрехи.
С това прокурорът намира, че подсъдимият би следвало да има по-големи
възможности да възприеме пострадалите. По отношение на наказанието
пледира, че е справедливо определено в хипотезата на чл. 55 НК. Било е
напълно съобразено съпричиняването от страна на пешеходките, което не
оневинява подсъдимия, но не е било подминато от първия съд.
3
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания,
становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, в пределите и предмета на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено
следното:
Депозираните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани
страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими, като разгледани по същество тази на подсъдимия и
защитата е частично основателна, но не по изложените от тях съображения.
Доколкото са налице основания за преквалифициране на деянието по по-леко
наказуемия привилегирован състав на престъпление по транспорта, възникват
и основания наказанието на подсъдимия да бъде определено в по-
благоприятната санкционна рамка, при което следва да бъде отмерено отново
в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и намалено като краен резултат. В тази
връзка искането на частните обвинители по делото за необходимост от
увеличаване на кумулативната санкцията на водача, се явява неоснователно и
въззивната им жалба не може да бъде уважена в рамките на намалената
отговорност на водача.
Първоначално производството по делото е протекло по глава XXVII от
НПК, в алтернативата по т. 2 на чл. 371 НПК – направеното от подсъдимия
самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Само
по себе си това обстоятелство, според съда в настоящия си съдебен състав,
има значение и за настоящото производство единствено като необходимост да
се отчете като още едно смекчаващо обстоятелство при определяне на
подходящата санкция на водача. Що се отнася до предложението на прокурора
да се вземе предвид, че при разглеждане на делото по диференцираната
процедура подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, изнесени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, това не може да бъде сторено,
доколкото подобно заявление е загубило процесуалната си стойност. След
отмяната на постановената от първата инстанция присъда при първоначалното
разглеждане на делото, съдебното производство при повторното му
разглеждане от състав на първостепенния съд е протекло по общия ред,
каквито са били и указанията на първия състав на въззивния съд, като
настоящата инстанция намира, че вече са били изложени и споделими
съображения за това дали двете пострадали пешеходки са представлявали
предвидимо препятствие на пътя.
За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд при повторното
първоинстанционно разглеждане на делото по общия ред, правилно е приел за
установена следната фактическата обстановка, която в принципен план се
възприема и от настоящата втора въззивна инстанция на съда. Единствено ще
се прецизира вида на връхното облекло на пострадалата С. П., доколкото се
установява, че нейното яке е било прибрано в чантата й, поради което се е
движела облечена в тениска и риза, а не яке, което обаче не е толкова
съществeно, доколкото връхното облекло е именно в цветовете, посочени и от
4
първия съд:
Подсъдимият Д. К. Т. бил правоспособен водач за категории АМ, В и В1,
за което се легитимирал със свидетелство за управление на моторно превозно
средство № "", издадено на 19.08.2013 година от МВР - С.. Притежавал и лек
автомобил „Т. А.“ с рег. № *********. Покойната А. Ш. Б. и сестра й –
пострадалата С. Ш. П. живели в село Б., област П., заедно с родителите си. На
07.10.2020 г. двете посетили последователно А. и П. Към 15:15 часа се качили
на влака П - Д., за да слязат в П.. По време на пътуването разбрали, че влакът
не спира в П. и слезли в Ч.. След като минали няколко влака, с които също не
можели да стигнат до П., двете сестри тръгнали да се прибират пеш. Около
20:00 ч. стигали разклона на пътя Ч. с Главен път ""0 (П.–П.) и завили надясно
по главния път към П.. В посочената отсечка вървели от запад на изток, една
до друга, в дясната (южна) лента на платното за движение на пътя П. – П.. С.
П. се движела по затревената част на банкета, а А. Б. – по асфалтираната част
на платното, от ляво на сестра си, като се държали за ръце. Когато
заобикаляли храсти на банкета, двете сестри се движели по асфалта плътно
вдясно на пътната лентата. А. Б. била облечена с черен панталон, черна блуза
с дълъг ръкав и черни боти, а С. П.- с черен панталон, розова тениска и
лилаво-розова риза. Всяка от тях носела през ръка платнена чанта - едната
яркожълта, а другата - шарена. Същата вечер между 19:30 и 20:00 ч.
подсъдимият Д. К. Т. и съпругата му В. Т. Т. (която била на предната дясна
седалка до водача) пътували от П. към Д. (село в Община Д.) с управлявания
от Т. автомобил „Т. А.“ с рег. № **********. След като напуснали очертанията
на П., подс. Д. Т. управлявал автомобила по Главен път ""0 в дясната (южна)
лента от запад на изток към П.. Вече било тъмно. Времето било облачно, но
без валежи. Асфалтовата покривка била суха и без неравности. Платното за
движение се състояло от две срещуположни пътни ленти. При преминаване
през разклона за село Ч., подсъдимият поддържал скорост от около 84 км/ч,
движейки се на къси светлини, поради насрещно движещите се превозни
средства. Към инкриминираната дата (07.10.2020 г.) в зоната на
местопроизшествието – километър "" на Главен път ""0 в землището на Ч.,
участъкът бил прав, без завои, а платното за движение - разделено с единична
прекъсната линия. Общата му широчина била около 8 метра с ширина на
всяка лента по 4 метра. От двете страни на платното за движение имало
затревен банкет, на места с храсти и дървета. При приближаване на километър
246 на пътя, въпреки облачното време и намалената видимост, произтичаща
от комбинацията на атмосферните условия с управлението на моторното
превозно средство на къси светлини в тъмната част на денонощието, при
липса на алтернативно осветление на път, свързващ няколко близки населени
места (град С., село Ч. и село П.), подсъдимият продължил да поддържа
описаната скорост на движение, като не намалил, за да е в състояние да спре
при наличие на препятствие или опасност на пътя и така достигал до
пострадалите. В същото време пред лекия автомобил „Т. А.“, в лента за
движение на процесния автомобил, с гръб към водача и в същата посока
вървели хванати под ръка пешеходките А. Б. (по асфалта) и С. П. до нея (в
непосредствена близост до затревената площ на банкета). Когато
5
управляваният от Д. Т. на къси светлини и със скорост 84 км/ч автомобил,
достигнал пострадалите, водачът възприел пешеходките А. Б. само като
силует, след което последвал удар между нея и предната дясна част на лекия
автомобил „Т.“. Тогава водачът на автомобила задействал спирачната система,
но поради характера на поддържаната от него скорост, вече не съществувала
техническа възможност да предотврати сблъсъка с пострадалата Б.. От удара
тялото на А. Б. паднало назад върху предните части на автомобила, след което
било отхвърлено напред и надясно извън платното за движение (на мястото и
в положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбумите на
местопроизшествието). В следствие на преминаващия в непосредствена
близост до С. П. автомобил и настъпилия между него и сестра й А. Б. удар, С.
П. загубила равновесие и паднала на пътната настилка зад моторното
превозно средство, което подминало мястото на удара и спряло плътно вдясно
на платното за движение с предна дясна гума на банкета. След
преустановяване движението на управлявания автомобил, подсъдимият Д. Т.
слязъл и отишъл назад, за да види какво се е случило, като чул истеричен
женски глас. В този момент спрелият в неговата лента за движение лек
автомобил (неустановен по делото) осветил с фаровете си С. П.. Като видял
пострадалата, подсъдимият веднага се обадил на спешен телефон 112 и
повикал екип на спешна медицинска помощ, за да й помогне. Започнал да я
обгрижва заедно със съпругата си и други присъстващи лица (л. 30 гръб от
досъд. пр. – показания на С. П. приобщени чрез прочитането им). Интересувал
се какво я боли, но тя питала единствено къде е сестра й. Тогава подсъдимият
и съпругата му В. Т. осветили с телефоните си наоколо. Оглеждайки банкета,
забелязали в тревата на няколко метра от мястото на сблъсъка, в посока
обратна от мястото на спиране на автомобила, А. Б., която не давала признаци
на живот. Не след дълго местопроизшествието било посетено от екип на
спешна медицинска помощ, който установил смъртта на А. Б. и оказал първа
помощ на С. П.. Последната била откарана в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - Пловдив,
където било установено счупване на тялото на раменната й кост.
Местопроизшествието било посетено и от полицейски служители, които
тествали подсъдимия Д. Т. с техническо средство за употреба на алкохол, но
пробата му била отрицателна. След това подсъдимият бил отведен в А.,
където му били взети и биологични проби за изследване за употребата на
алкохол и наркотични вещества, каквито не били открити. Междувременно на
мястото на инцидента дошли и близки на пострадалите, които били насочени
от органите на реда към болничното заведение, в което била откарана С. П..
Съгласно писмо изх. № УРИ 239000-15617/08.10.2020 г. (л. 117 от НОХД №
""2023 г., т. е. делото на ОС) на следващия ден след пътното транспортно
произшествие, Началникът на РУ на МВР - А. уведомил Директора на
Областно пътно управление - П. за необходимостта от предприемане на
действия по оформяне на банкет с линия (шумяща пътна маркировка) с цел
ограничаване на пътнотранспортния травматизъм, осигуряване безопасно
движение по участъка и недопускане застрашаване на живота и здравето на
гражданите.
Съгласно писмо изх. № 11-00-364/04.07.2023 г. (същото е приложено на
6
л. 125 от делото на ОС, а именно НОХД № ""2023 г.) по описа на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „П.
и.“, О. пътно управление-П., предвид влошаващото се експлоатационно
състояние на Главен път "" „С. - П. град - Х. област“ от км "" до км "", през
2021 г. той бил включен в работната програма на Агенция „П.
инфраструктура“ и през 2022 година на пътя бил извършен превантивен
ремонт, включващ подмяна на асфалтобетоновите пластове на настилката,
направа на банкети и канавки, изсичане на храсти и млада гора с цел
просветляване на пътя, полагане на хоризонтална маркировка, като до
стартиране дейностите по изпълнение на превантивния ремонт, било
извършвано текущо поддържане на пътя – изкърпване на компрометирана
настилка, косене, ландшафтно оформление, профилиране на банкети.
Видно от заключението на изготвената на подготвителната фаза
съдебно-медицинска експертиза на труп № 202/08.10.2020 г. (л. 83 - л. 87 от
ДП) при подекспертната А. Ш. Б. е било установено: пълно разчленяване на
първи шиен прешлен и тилната кост с нарушаване на структурата на мозъчния
ствол; контузия на мозъка; мозъчен оток; многофрагменто счупване на
черепния покрив; счупване на черепната основа; счупвания на костите на
дясната предмишница, дясната подбедрица, лявото бедро и лявата
подбедрица; счупвания на поясни прешлени; разчленяване на двете
сакроилиачни стави; разкъсно-контузни рани по главата; драскотини по
гръдния кош и гърба; охлузвания по двете длани; разкъсно-контузни рани по
дясното бедро и охлузване по лявото бедро; смъртта се дължи на конкуретни
причини: 1) тежка черепно-мозъчна травма, включваща счупвания на черепни
кости, мозъчна контузия и мозъчен оток, 2) шийно-гръбначно мозъчна травма,
изразяваща се в пълно разчленяване на първи шиен прешлен и тилната кост, с
контузия на мозъчния ствол. Установените увреждания са били причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и от
действието на по-голяма сила, като е било възможно да се получат при
възникналото ПТП. Същите са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия инцидент; състоянието на трупа, преценено по послесмъртните
изменения, отговарят на смърт от около 12-24 часа.
Видно от устните разяснения на вещото лице д-р П. Т. пред
контролирания съд, в хода на проведеното съдебно следствие при повторното
разглеждане на делото от състав на първостепенния съд (л. 104 гръб от делото
на ОС) смъртта може да настъпи, както от причина на тежката черепно-
мозъчна травма, така и заради шийно-гръбначно мозъчната. Самостоятелно
всяка една от тях води до летален изход, без да е нужно да са в съвкупност.
Определена за починалата е т. нар. „бампер фрактура“ при сила действаща
отзад напред, т. е. автомобилът е бил отзад на лицето, което според вещото
лице, не може да се обори по никакъв начин, а при отваряне на ставата на
същия десен крак е установено разкъсване на външен минискус, разкъсване на
предна кръстцова връзка и счупване на външния кондил на големия пищял,
което означава, че този крак е бил опорен и най-вероятно жената е била в
крачка с десен крак, стъпила на земята (л. 104 гръб от делото на
първоинстанционния съд).
7
Видно от устните разяснения на вещото лице С. Я. пред първия съд (л.
108 гръб от делото на ОС – НОХД № ""2023 г.) към момента на удара
пострадалата А. Б. е била с гръб към автомобила, като травматичните
увреждания, констатирани при нея, ако е била разположена под ъгъл спрямо
автомобила, не биха могли да се получат. По отношение на травмата дали е
нанесена директно на пострадалата С. П., според експерта, това няма особено
значение, тъй като травмата е свързана с произшествието. Дори може да е
била ударена от огледалото на автомобила, но това не променя заключението
на вещите лица (л. 108 гръб от делото на ОС).
Видно от устните разяснения на вещото лице С. М. пред първия съд във
връзка с изслушването на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза (л. 108 гръб от делото), за да има реакция на
водача, е необходимо да има видимост. За да вижда, трябва да има необходими
и достатъчни условия, като се приема, че два лукса са достатъчни. Това, че
фарът свети на 70-80 метра означава, че като „тръгне светлината от лампата“
на 80-тия метър, тъй като има наклон на фара около 1 процент и фарът е на 60-
70 сантиметра от земята, лъчът на 80-тия метър е на нула долу на земята. Няма
как да се разчита на тази светлина, тъй като обектът е над земята. Реално
обектите са осветяват по-скоро от отразената в настилката светлина.
Светлината от фаровете се отразява дифузно, разпръснато и част от нея
попада върху човека и се вижда. Асфалтът е черен и голяма част от
светлината се поглъща. Имаме осветеност и в рамките на тази осветеност има
видимост и тя е по-малка. Пътните знаци, тъй като имат специално фолио, се
виждат от по-голямо разстояние, т. е. за това тъмните дрехи, тъй като
поглъщат по-голяма част от светлината, не се виждат. При пътен знак и жълти
жилетки, видимостта може да е по-голяма от осветеността. Имаме връзка
между осветеност и видимост, но зависи от обекта - тъмни, светли дрехи,
замърсеност и т. н. При осветеност на къси светлини на 70-80 метра,
видимостта при тъмни дрехи е по-малка. При светли дрехи видимостта би
била по-голяма, няма да стигне до 80 метра, но ще е по-голяма (л. 108 гръб –
л. 109 от делото на ОС).
Съгласно заключението на изготвената на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза № 421/2020 г. на С. Ш. П. по писмени данни
(л. 93 – л. 95 от ДП): на подекспретната е било причинено счупване на тялото
на лявата раменна кост в долната й част и контузия на главата; установените
травматични увреждания са били причинени от най-общото действие на
твърди тъпи предмети и е възможно по начин и време да са били причинени
така, както се съобщава в гласните доказателства по досъдебното
производство, а именно при станалото на 07.10.2020 г. пътно-транспортно
произшествие, в което пострадалата е участвала като пешеходец; счупването
на лявата раменна кост е довело до трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник; контузията на главата е довела до болка или страдание,
без разстройство на здравето.
Видно от устните разяснения на вещото лице д-р И. И. Ц. при
изслушването му от състава на първостепенния съд при повторното
разглеждане на делото пред окръжния съд (л. 104 от делото на ОС) под
8
„трайно“, при затрудняване движенията на левия горен крайник, се има
предвид повече от 30 дни, като оздравителният период е от 2 до 4 месеца.
За подсъдимия Д. К. Т. са били изготвени протокол № 612/08.10.2020 г.
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта (л.
61 от ДП) и съдебна химико-токсикологична (токсико-химична) експертиза от
29.11.2020 година (л. 100 - л. 101 от ДП), съгласно чиито заключения във
взетите кръвни проби от лицето не се е доказало наличие на етилов алкохол,
нито в предоставените биологични проби от кръв и урина от подсъдимия са
били установени наркотични вещества.
В съответствие с материалите по делото контролираният съд е посочил,
че за изясняването на механизма и причините за настъпилото пътно-
транспортно произшествие на предварителното разследване са били
назначени и изготвени тройна автотехническа експертиза (л. 126 - л. 166 от
ДП) и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л. 199 -
л. 246 от ДП), по която изводите на автоекспертите са били идентични с тези
по първоначалната тройна експертиза, поради което не е необходимо
възпроизвеждането им в мотивите. Съгласно заключението на комплексната
експертиза, в частта й за изясняване на обстоятелствата със специални знания
из областта на автотехниката: 1) ударът между лек автомобил „Т. А.“ и
пешеходките А. Ш. Б. настъпва на платното за движение на място, което се
намира по дължина на 142-144 м западно от ориентира, приет в протокола за
оглед (западния край на разширение на юг от южната лента за движение), и по
широчина – на около 1 м северно от южната граница на платното за движение
за А. Ш. Б. и на около 0,6 м северно от южната граница на платното за
движение за С. Ш. П.; 2) скоростта на движение на лекия автомобил в момента
на удара е била около 84 км/ч; 3) дължината на опасната зона (пълния
спирачен път) при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична
обстановка със скорост 84 км/ч е била 86,31 метра; 4) относно задействането
на спирачната система – автомобилът настига пешеходките, настъпва удар и
тогава водачът на „Т.“ реагира със задействане на спирачната система, след
което вече моторното превозно средство се установява на мястото, отразено в
протокола за оглед; 5) в конкретните пътно-климатични условия, движение
нощем на изкуствена светлина от автомобилни фарове на къси светлини и при
липса на друго осветление, средната стойност на дължината на видимост за
пешеходец с тъмни дрехи е 49 метра; 6) в случая технически съобразената
скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини е била 56 км/ч, при
която скорост дължината на опасната зона (пълния спирачен път) на лекия
автомобил „Т. А.“ би бил 49 метра; 7) скоростта на движение на автомобила с
84 км/ч е била технически несъобразена в конкретните пътно-климатична
обстановка и условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при
движение на къси светлини; 8) в анализираната пътна ситуация при движение
на лекия автомобил „Т. А.“ с 84 км/ч водачът му и при своевременна реакция
за задействане на спирачната система с максимална интензивност е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране; 9) в случая
9
технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните
условия на осветеност при движение на къси светлини е била 76 км/ч, ако се
приеме, че водачът не е следвало да съобразява пешеходец с тъмни дрехи, но и
в такъв случай при своевременна реакция и задействане на спирачната
система с максимална интензивност, с тази скорост водачът на „Т.“ пак не е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като и в
този момент мястото на удара би било вътре в опасната зона на автомобила;
10) при движение на лекия автомобил „Т. А.“ с технически съобразената
скорост с конкретните условия на видимост към пешеходец стъмни дрехи при
движение на къси светлини - 56 км/ч, водачът на превозното средство при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност би имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било извън опасната зона
на автомобила; 11) най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на
анализираното пътно-транспортно произшествие според експертизата е:
водачът Д. К. Т. управлявал лекия си автомобил по дясната (южна) лента на
платното за движение на пътя град П. – село П. в посока от запад на изток.
През това време пешеходките А. Ш. Б. и С. Ш. П. се движели по дясната част
на платното за движение пред автомобила, също в посока от запад на изток.
Автомобилът настигнал пешеходките и така настъпил удар с тях в предната
дясна част на „Т. А.“. След удара, водачът на автомобила реагирал, като
задействал спирачната система и така колата се е установила на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбума. От удара А. Б. била
отхвърлена напред и на дясно и паднала извън платното за движение на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие и видни от фотоалбума. След удара С. П. паднала на пътя
зад автомобила; 12) основните причини за настъпилото пътно транспортно
произшествие от техническа гледна точка били следните: пешеходките А. Ш.
Б . и С. Ш. П. са се движели по платното за движение на място (междуградски
път), по начин (в дясната част на платното, вместо в лявата) и в момент (през
нощта, без осветление), когато това не било безопасно; при приемане, че
пешеходките, намиращи се от дясно на платното за движение на извън градски
път, представляват предвидимо препятствие, тогава причина за
произшествието е било и движението на лекия автомобил „Т. А.“ с водач Д. К.
Т. със скорост над 56 км/ч, която в случая е технически съобразената скорост с
атмосферните и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни
дрехи при движение на къси светлини. Съгласно комплексната експертиза от
досъдебното производство за изясняване на механизма на удара по отношение
на пешеходките, участвали в пътния инцидент, заключението в
съдебномедицинската му част е отчела следното: 1) От извършената
съдебномедицинска експертиза на труп на А. Ш. Б. са установени следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма с многофрагментно
счупване на черепния покрив, напречно счупване на черепната основа,
контузия на мозъка върхово (теменно), кръвонасядане на меките черепни
10
покривки теменно и тилно, две разкъсно-контузни рани в тилната област;
шийна травма с атланто-окципитална дислокация (разединяване на 1-ви шиен
прешлен от базата на черепа), притискане и прекъсване на мозъчния ствол;
гръдна травма със счупване на 1-во, 2-ро ,3-то ребра двустранно по линия в
близост до гръбначния стълб, контузия на белите дробове по задни
повърхности, охлузвания по предна и задна повърхност на гръдния кош;
травма в поясно-тазовата област: счупване на всички бодлести израстъци на
поясните прешлени с дълбоко кръвонасядане на тъканите, разединяване на
сакроилиачните стави на таза, разкъсно-контузна рана в дясна хълбочна
област по задна повърхност; травми по крайниците, изразяващи се в: счупване
на дясна раменна кост в средна трета, счупване на дясна голямо-пищялна кост
с образуване на бъмпер фрактура с връх сочещ напред, травма на дясно
коляно със счупване на външния голямо-пищялен кондил, разкъсване на
предна кръстна връзка и външен мениск, две разкъсно-контузни рани на дясно
бедро, травма на ляво коляно със счупване на вътрешния кондил на лява
голямо-пищялна кост, счупване на вътрешен епикондил на лява бедрена кост,
охлузване по задно-външната повърхност на коляното, множество охлузвания
по гръбните повърхности на двете длани. 2) Сред травматичните увреждания,
установени по трупа на А. Б., характерно за блъскане на пешеходец от лек
автомобил, се явява наличното счупване на дясната голямо-пищялна кост с
характерна форма на триъгълен фрагмент. Този тип счупване на дългите коси
на долните крайници при ПТП е известно като „бъмпер“ фрактура.
Характерното за този тип счупване е, че върхът на фрагмента сочи посоката на
движение на автомобила в момента на удара, а основата му е обърната към
самия автомобил. В конкретния случай върхът на триъгълния фрагмент е
насочен в посока напред, а основата – назад, което сочи, че в момента на удара
А. Б. е била с гръб към автомобила. Мястото на удара (първичен контакт) с
предните части на автомобила за А. Б., съответно е бил в областта на долните
крайници, по-точно средна трета на подбедриците. Ударът е станал в момент
на пристъпване на пешеходката (в крачка), като, имайки предвид
разпределението на травмите и уврежданията по дрехите и обувките, то
десният крак е бил разположен назад, а левият – напред. Установените
травматичните увреждания в областта на двете коленни стави също са
причинени от директен удар в областта на подбедриците. В следствие на
настъпилия удар тялото на пешеходката се е извило дъговидно напред с
отмятане на главата назад (камшичен удар). Понесеният камшичен удар е
довел до травмата в шийната област с разединяване на първи шиен прешлен
от основата на черепа – характерна за пешеходци травма при удар отзад от лек
автомобил. В следващата фаза от произшествието, тялото на пешеходката е
паднало назад върху предните части на автомобила (вторичен контакт). В тази
фаза са получени счупването на черепа, контузията и кръвонасядането на
меките черепни покривки в теменната област на главата (високо върхово на
главата), разединяването на кръстно-хълбочните стави на таза, счупването на
бодлестите израстъци на поясните прешлени, счупването на ребра по линия в
близост до гръбначния стълб, контузията на белите дробове по задните
повърхности и счупване на дясна раменна кост. В последната фаза на
11
произшествието, тялото на А. Б. е било отхвърлено от автомобила с падане на
и удар върху пътната настилка. В следствие на падането върху пътната
настилка, най-вероятно са получени останалите нехарактерни по своята
морфология и разположение травматични увреждания. 3) От предоставената
медицинска документация на името на С. Ш. П., данните от която
документация са оскъдни, се установява, че при процесното пътно-
транспортно произшествие й е причинено счупване на лява раменна кост в
долната й трета и контузия на главата. Счупването на лява раменна кост е
възможно да бъде получено, както при удар със странични части на
автомобила директно в областта на ляв лакът, така и при падането й на
настилката, след като е загубила равновесие от преминаващия в
непосредствена близост автомобил. Липсват описани специфични или
характерни травматични увреждания по С. П., които да потвърдят едната или
другата теза, което от съдебномедицинска гледна точка ги прави еднакво
възможни. Контузията на главата най-вероятно е получена при падане и удар
върху пътната настилка. При разглеждане на делото втората първа инстанция
е назначила и изслушала и допълнителна комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза (л. 137 - л. 199 от делото) и допълнение към нея
(л. 246 - л. 253 от делото), в които не се сочат различни изводи от изложените
по изготвената на досъдебното производство. Комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза относно мястото на удара, скоростта
на движение на лекия автомобил и опасната му зона при тази скорост,
дължината на видимост при конкретните пътно-климатични условия и
технически съобразената скорост с атмосферните условия и условията на
видимост, както и механизма на удара по отношение на пешеходките,
участвали в пътния инцидент. Посочените експертизи – назначени в съдебната
фаза при повторното разглеждане на делото от състав на окръжния съд, са
разграничили хипотезите при движение на пешеходките по платното за
движение и извън платното за движение, ако пешеходките са били с тъмни или
със светли дрехи, както и ако водачът е бил на къси или на дълги светлини.
Във връзка с установените по делото факти за начина на придвижване на
пешеходките преди пътния инцидент, в преобладаващата си част изследваните
от вещите лица разнообразни хипотези, не могат да бъдат отнесени към
конкретния случай, доколкото се установява, че пострадалите не са навлизали
на платното за движение рязко и изведнъж, а са извършвали равномерно
праволинейно движение пред автомобила на подсъдимия в коридора му на
движение. Съгласно заключението по Допълнителната комплексна съдебно-
медицинска и авто-техническа експертиза: І. В хипотезата на движение на
пешеходките по платното за движение: 1. При движение на лекия автомобил
„Т. А.“ със скорост 84 км/ч водачът му при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимална интензивност няма
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. 2. При движение на
лекия автомобил „Т. А.“ с технически съобразената скорост с конкретните
условия на осветеност от късите светлини на фаровете (76 км/ч), водачът му
при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
12
интензивност няма техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било вътре опасната зона
на автомобила. 3. При движение на лекия автомобил „Т. А.“ с технически
съобразената скорост с конкретните условия на видимост към пешеходец с
тъмни дрехи при движение на къси светлини (56 км/ч), водачът му при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, има техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било извън опасната зона
на автомобила. Правилно първият съд е посочил, че във връзка останалите
пунктове от заключението обсъжданите хипотези, свързани с движение на
пешеходките извън платното за движение и навлизането им в него под
различен ъгъл, са неотносими към установените по делото факти, поради
което не са от значение за изясняване на предмета на доказване по делото. От
значение са единствено изводите по т. 3, доколкото могат да бъдат отнесени от
възприетите от първия съд факти, но тези изводи не се различават от
предходните заключения на автоекспертите. В посочения по визирания пункт
смисъл, ако се приеме, че пешеходките, намиращи се отдясно на платното за
движение на извън градски път, представляват предвидимо препятствие,
тогава причина за произшествието е и движението на лекия автомобил „Т. А.“
с водач Д. К. Т. със скорост над 56 км/ч, която в случая е била технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини.
Съгласно заключението по допълнението към Допълнителната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза: І. В конкретните пътно-
климатични условия, движение нощем, на изкуствена светлина от
автомобилни фарове на къси светлини и при липса на друго осветление,
средната стойност на дължината на видимост за пешеходец с тъмни дрехи е
около 49 метра, а при същите условия средната стойност на дължината на
видимост за пешеходец със светли дрехи е около 90 метра. ІІ. Скоростта на
движение на лек автомобил „Т. А.“ от 84 км/ч е била технически несъобразена
в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в условията на
намалена видимост от тъмнината и осветеност, която се постига само от
собствените фарове на автомобила на къси светлини и същата скорост на
движение е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение на дълги светлини в условията на намалена
видимост от тъмнината и осветеност, която се постига само от собствените
фарове на автомобила. ІІІ. В хипотезата на движение на пешеходките по
платното за движение в анализираната пътна ситуация при движение на лекия
автомобил „Т. А.“ със скорост 84 км/ч водачът на моторното превозно
средство, при своевременна реакция със задействане на спирачната система с
максимална интензивност в първия момент, в който би имал техническа
възможност да забележи пешеходките, е съответно: 1. При движение на къси
светлини и при тъмни дрехи на пешеходките е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
13
чрез безопасно екстрено спиране. 2. При светли дрехи на пешеходките е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. 3. При движение на
дълги светлини е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. V. Основните причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка са: 1. Пешеходките А. Ш. Б. и С. Ш. П. са се движели по платното
за движение на място (междуградски път), по начин (в дясната част на
платното, вместо в лявата) и в момент (през нощта без осветление), когато
това не е било безопасно. 3. Ако се приеме, че пешеходците намиращи се от
дясно на платното за движение на извън градски път представляват
предвидимо препятствие, то тогава причина за произшествието е също: 3.1.
При движение на къси светлини: при тъмни дрехи на пешеходките -
движението на лекия автомобил „Т. А.“ със скорост над 56 км/ч, която в
случая би била технически съобразената скорост с конкретните условия на
видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини; при
светли дрехи на пешеходките - закъснялата реакция на водача на лекия
автомобил „Т. А.“, тъй като при своевременна реакция със задействане на
спирачната система, той е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. 3.2. При движение на дълги светлини –
закъснялата реакция на водача на лекия автомобил „Т. А.“, тъй като при
своевременно реакция със задействане на спирачната система, той е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Всъщност
вариантите, които са разработили вещите лица, свързани с движение на
процесния автомобил на дълги светлини и светли дрехи на пешеходките са
само хипотези, които не се установяват по делото, но от друга страна -
илюстрират добре, че водачът е можел да извършва движението си с
установената скорост по начин, който би бил безопасен за движението и би му
позволил да предотврати пътен инцидент с хора, животни, превозни средства
и т. н., намиращи се на платното за движение, само при управление на
автомобила не на къси, а на дълги светлини.
Тази фактическа обстановка, правилно е била приета за установена от
окръжния съд въз основа на обясненията на подсъдимия и неговата съпруга,
както и въз основа на посочените от първия съд доказателства, изведени от
доказателствени източници, приобщени по делото по надлежния процесуален
ред, поради което в принципен план се споделя от настоящия въззивен състав,
но при направената по-горе резерва за връхната дреха на пострадалата С. П.,
както и при уговорката, че липсва основание да не се кредитира заявеното,
както в обясненията на подсъдимия, така и на неговата съпруга, че не са
забелязали пешеходките своевременно. Това е така, доколкото според
настоящия съд, очертаването на силуета или силуетите на пострадалите в
последния момент преди сблъсъка, така както съобщават водача и неговата
съпруга, не буди недоумение, доколкото при установената несъобразена
скорост и тъмните дрехи на пешеходците, последните са били трудно
14
забележими, поради ниската контрастност и сливане с общия фон, но в случая
подс. Т. сам се е поставил в невъзможност да възприеме опасността на пътя,
установявайки скорост по-голяма от технически съобразената, която би му
гарантирала възможност за своевременно аварийно спиране, при конкретната
пътна обстановка. За това ще стане въпрос и допълнително, но доколкото по
останалите му сегменти, анализът на доказателствената маса, осъществен от
първия съд се споделя, не е необходимо да се преповтаря.
При осъществения, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивен контрол, не се констатират допуснати от органите на разследването и
съда съществени процесуални нарушения, които по смисъла на чл. 335 ал. 1 т.
1 и ал. 2 НПК, да предпоставят отмяна на присъдата на процесуално
основание. Проведеното от окръжния съд съдебно следствие, е било
реализирано при спазване на очертаните в процесуалния закон императивни
предписания, като събраните и проверени от първостепенния съд материали
удовлетворяват напълно изискванията на чл. 116 НПК. Изложените от първия
съд мотиви са аналитични, всеобхватни, покриват изискванията на чл. 305 ал.
3 от НПК, като при все направените за прецизност уговорки от настоящата
инстанция, позволяват страните да реализират правото си на защита в пълен
обем, а на апелативния съд - да осъществи въззивната проверка.
Проверявайки процеса по формиране на вътрешното убеждение на
контролирания съд, настоящата инстанция намира, че окръжният съд
правилно е приел, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин,
тъй като установените на базата на годни процесуални доказателствени
източници релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства
налагат извод, че подсъдимият като водач на процесното превозно средство е
осъществил престъпление по транспорта. В допълнение към това, настоящата
инстанция прие, че в конкретния случай са налице основания за прилагане
спрямо водача на намалената отговорност, поради оказана помощ.
Не са спорни по делото фактите за настъпилия противоправен резултат -
смъртта на пострадалата А. Ш. и телесното увреждане на С. П., причинените
увреждания на пострадалите и причинно- следствената връзка между този
резултат и настъпилото транспортно произшествие. Тези факти намират
своята подкрепа в представените по делото писмени доказателства - акт за
смърт, удостоверение за наследници, както и в заключенията на изготвените
автотехнически, медицински и комплексни експертизи, ведно с устните
разяснения на експертите пред първия съд в посочения вече по-горе смисъл. В
същите - компетентни, обосновани и мотивирани, са отразени констатираните
по тялото на пострадалите телесни увреждания, направен е и категоричен от
медицинска гледна точка извод, че тези увреждания са довели до смъртта на
пострадалата А. Ш. и до телесното увреждане на С. П., а те от своя страна са
резултат от настъпилото ПТП, участник в което е подсъдимият. Що се отнася
до доводите на защита, ангажирани пред настоящата инстанция във връзка с
показанията на очевидеца С. П., изцяло се споделя отбелязаното от първия
съд. В допълнение, във връзка с наведените пред въззивната инстанция
аргументи, следва да се каже, че показанията на С. Ш. П. на досъдебното
производство (л. 30 от подготвителната фаза) са били приобщени чрез
15
прочитането им от контролирания съд. В тях на 08.10.2020 г. С. П. е заявила,
че двете със сестра й са вървели „една до друга по пътя в дясната част на
пътя, като колите са идвали зад тях и повечето шофьори са натискали
клаксоните…“ (л. 30 гръб от досъд. пр.). След като пострадалата С. П.
последно погледнала часовника на телефона си около 20.10 ч., двете са
продължавали да вървят в дясната част на пътя по посока П., като са вървели
една до друга, а С. П. е била в дясната страна на сестра си А. и е вървяла „по
тръните и храстите“, а А. - по платното (л. 30 гръб от досъд. пр.). В един
момент нещо ги връхлетяло и А. изчезнала, като свид. С. П. не може да каже
каква кола е била, но тя самата е паднала и си е ударила главата на асфалта. В
един момент си спомня, че е приближил млад мъж, който се грижил за нея и
не е давал другите коли „да я удрят“. След това са стояли през цялото време до
нея, докато я вкарат в линейката. Разпитът на С. П. от 19.11.2021 г. на
досъдебното производство, също е бил надлежно приобщен чрез прочитането
му от досъдебната фаза, като е бил фокусиран основно върху интензивността
на движението и спомените й за инцидента (л. 41 – л. 41 гръб от досъд. пр.).
Всъщност, тъй като първият съд е визирал като основание за включване на
показанията на свидетеля С. П. чрез прочитане и противоречие в заявените
обстоятелства относно интензивността на трафика, следва да се каже, че
подобно противоречие в действителност няма, като се касае по-скоро за липса
на спомен, което е обяснимо с нормалния процес на забравяне с напредване на
времето. Действително пред първия съд С. П. е споделила, че преди да ги
„удари колата“ в насрещното движение са минавали коли, но не си спомня
дали точно преди да ги „ударят“ е имало кола срещу тях (л. 95 от делото на
първия съд). Що се отнася до интензивността на трафика, също в
приобщените чрез прочитане нейни показания от подготвителната фаза
(прочетени от л. 41 от досъд. пр.), С. П. е отбелязала, че движението на
автомобили е имало, но слабо, като мисли че в посоката, в която са вървели, са
минали 2 коли, а в насрещната лента (в посока към П.) - само 1 кола, която се е
върнала към П.. Шофьорите от колите, които са идвали зад тях, са натискали
клаксоните, „карали са им се и са ги обиждали“ и са им „говорели глупости“,
но въпреки това те със сестра й са продължавали да вървят (л. 41 от досъд.
пр.). Действително, пред контролираната инстанция в съдебно заседание, С. П.
е заявила, че преди да настъпи удара са минавали коли в насрещната лента, но
непосредствено преди да ги ударят не може да каже дали е имало кола срещу
тях (л. 95 от делото на ОС). Казаното от нея, по коментирания пункт пред
съда, не е било с категоричност, а колебливостта й е обяснима най-вече с това,
че самата П. се е придвижвала като пешеходец, а не като водач на превозно
средство. При движението си в продължение на няколко километра след
разклона за Ч., тя не е имала за цел да отброява точно преминаващите в едната
или в другата посока автомобили, за да се търси по-голяма детайлност в
заявеното. Отделно от това, С. П. споделя, че е било вече много тъмно, а при
тези нейни възприятия, би следвало да се приеме, че ако е имало движение в
насрещната посока, това би й направило впечатление, заради светлината на
фаровете на преминаващите моторни превозни средства, а тя сочи, че
видимостта е била намалена поради недостатъчната осветеност в нощни
16
условия. Заявеното от П. за липсата на насрещно движещи се автомобили в
момента на инцидента не влиза в противоречие с обясненията на самия
подсъдим и неговата съпруга, че при все да са се разминавали с насрещно
движещи се превозни средства, преди да настъпи процесния инцидент, не е
имало движение на други автомобили, което да се явява от значение да случая.
Настоящият съд приема, че във връзка с обсъждания сегмент от фактическата
обстановка, подс. Т. е заявил, че е имало насрещно движение, средно
интензивен трафик (л. 91 гръб от делото на ОС), което се потвърждава и от
неговата съпруга (л. 93 гръб от делото на ОС). Това е налагало
превключването от дълги на къси светлини, като към момента на инцидента,
автомобилът е бил управляван на къси светлини, така както се твърди и в
контекста на това, че по принцип е имало разминавания с насрещно движещи
се автомобили. Въпреки че не се установява насрещно движещ се автомобил
непосредствено преди настъпване на инцидента, отчитането на средна
интензивност на движението, за която съобщават подсъдимият и неговата
съпруга, без съмнение е поставяло водача в очакване на разминаване, поради
което е логично да се приеме, че движението действително се е извършвало на
къси светлини, така както твърдят Т. и неговата съпруга. В посочената насока
следва да се възприеме именно заявеното от подсъдимия и неговата съпруга,
доколкото и двамата са правоспособни водачи, които са следели пътната
обстановка, но само доколкото видимостта при управление на къси светлини
нощно време им е позволявала да сторят това. Непосредствено преди удара в
насрещното движение не се установява да е имало разминаващ се с процесния
автомобил, който например би могъл да активира задължението на водача да
намали скоростта си и да спре при евентуално заслепяване по смисъла на чл.
77 ЗДвП. Последното също е правило за безопасността на движението,
обвързано с режима на скоростта, но не са били установени данни в този
смисъл, поради което и не е било вменено на водача. А и в крайна сметка е без
особено значение поради каква конкретна причина и съобразно каква
преценка на водача, движението се е осъществявало на къси светлини. В
подкрепа на твърденията на подсъдимия и неговата съпруга за движение на
къси светлини, се явява и сегмента от заключението на актоекспертите, в
цитирания вече по-горе смисъл, че ако при приетата скорост на управлявания
от подсъдимия автомобил, движението се е осъществявало на дълги светлини,
не е имало пречка същият да забележи пред автомобила си пешеходци в тъмни
или светли дрехи, движещи се праволинейно в коридора на движение на
автомобила му. Този експертен извод, съпоставен със заявеното от
подсъдимия и неговата съпруга, че са се взирали напред в пространството
пред автомобила, където не са забелязвали промяна в пътната обстановка,
също така, по един опосреден начин, подкрепя заявеното от тях, че
движението се е осъществявало на къси светлини, но със скорост, която се е
оказала несъобразена с конкретната пътна обстановка.
Настоящият съд намира, че за начина на движение на пешеходките
следва да се възприемат изцяло показанията на пострадалата С. П. от
подготвителната фаза, като заявеното от нея пред първия съд не го
опровергава. В споделеното пред инстанцията, същата не твърди, че са
17
вървели по банкета, а разказаното от нея, че двете със сестра й „са се хващали
за ръка“ и А. е била „ту наляво, ту надясно“, като преди да ги ударят са
вървели хванати под ръка (л. 95 от делото на ОС), не изключва заявеното в
предходните разпити на пострадалата. Заявеното не елиминира казаното от П.
на досъдебното производство, че сестра й А. през цялото време се е движела
по асфалта, като евентуалното заобикаляне на храсти и растителност, за което
се сочи в цитирания разпит пред първия съд, е ставало по асфалта, доколкото
самата П. (отново пред първия съд, л. 95 от делото) сочи, че е била стъпила на
асфалта в момента на удара, като съобщава за храсталаци, но по-напред, а не в
района, където са се придвижвали преди да ги ударят. В подкрепа на
обстоятелството, че А. и С. са се намирали в лентата за движение на
процесния автомобил се явява и информацията за мястото на удара по ширина.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза на подготвителната фаза (л. 231 от досъд. пр.)
графичното мащабно построение на пътната ситуация показва, че ударът
между лек автомобил „Т. А.“ и пешеходката С. Ш. П. е настъпил на платното
за движение на място, което се намира по широчина на около 0,6 метра
северно от южната граница на платното за движение, като ударът между
същия автомобил и пешеходката А. Ш. Б. е настъпил на платното да движение
на място, което се намира на около 1 метър северно от южната граница на
платното за движение. В този смисъл пояснението на пострадалата С. П. пред
първия съд, че е била стъпила на асфалта, така както й сестра й, преди да
настъпи инцидента, се подкрепя от установеното по експертен път място на
удара, доколкото от цитираните разстояния е видно, че ударът в процесния лек
автомобил е настъпил на платното за движение, където са се движели и
пешеходките. Въззивната инстанция намира, че показанията на С. П. от
досъдебното производство са обективни, конкретни, логични и устойчиви,
като намират опора в данните по делото. След прочитането им им същите са
били изцяло потвърдени от пострадалата пред окръжния съд. Видно от
включения чрез прочитане разпит на С. П. от подготвителната фаза (л. 42 от
досъд. пр.), докато са вървели по пътя от Ч. към П. със сестра й А. Ш. Б., двете
са се движели в една линия една до друга, като тя е била от дясно на сестра си,
по-близо до тревата на банкета, а сестра й се е движела по асфалта от ляво
на нея. Двете са били в непосредствена близост една до друга и са се държали
за ръце, като тя е била хванала нейната дясна ръка с нейната лява ръка. След
удара, сестра й А. изчезнала от погледа й и тя паднала на асфалта, като
краката й са били на тревата върху банкета, а тялото й - на пътя на асфалта.
С. П. е била облечена с розова тениска и лилаво-розова риза и черен клин …
Не може да опише точно как е паднала, но след като ги е връхлетяла колата в
гръб и сестра й А. е изчезнала от погледа й, се е усетила на земята паднала на
лявата си страна и на лявото рамо, като лeвият й крак е бил сгънат в коляното
и под тялото, а десният й крак – изпънат напред и прав - върху тревата, а
останалата част от тялото й е било върху асфалта. Свидетелката продължава
с това, че не може да каже на какво разстояние се е движела сестра й от
банкета, но мисли че е била на 60-70 сантиметра от банкета навътре по
асфалта, защото това разстояние й е било нужно да се движи до нея по
18
асфалта, където е имало разстояние да мине една кола (л. 42 гръб от досъд.
пр. - показания на С. П.). В подкрепа на заявеното от пострадалата П. в този
смисъл на подготвителната фаза, се явява и протокола за оглед на
местопроизшествие, както и установеното по експертен път място на удара
върху лентата за движение на процесния автомобил, както и медико-
биологичните особености на установените при всяка една от пострадалите
наранявания, механизма на тяхното получаване и в частност на типа счупване
на дългите кости на долните крайници при А. Б., известно като „бъмпер“
фрактура, което сочи, че в момента на удара А. Б. е била с гръб към
автомобила, като се касае за първичен контакт с предните части на автомобила
в средната трета на подбедриците, като ударът е станал в момент на
пристъпване, а при съобразяване разпределението на травмите и
уврежданията по дрехите и обувките, то десният крак е бил разположен назад,
а левият – напред. Всъщност що се отнася до показанията на С. П. на
досъдебното производство, които са били прочетени в цялост от всички нейни
разпити, може да се каже, че същата е била разпитвана няколкократно,
съобразно нуждите на разследването, като видно от самите изложения, които
настоящата инстанция си позволи да припомни по-детайлно, няма
противоречие в заявените от пострадалата обстоятелства, като разнообразното
съдържание на споделеното, е обяснимо с различния фокус на въпросите,
които са й били поставяни и които разследващият е имал да цел да уясни. От
посочените разпити не се установява например да са били задавани въпроси,
свързани с чантите на пострадалите, докато видно от протокола за разпит на
С. П. пред първия съд, такъв въпрос е получил конкретен отговор, който не
влиза в противоречие със заявеното от нея на подготвителната фаза. Видно от
цитирания протокол за разпит на С. П. (л. 42 гръб от досъд. пр.) там тя
подробно е описала собственото си облекло в процесната вечер, като е
посочила, че е била облечена с розова тениска и лилаво-розова риза, черно
долнище, докато сестра й е била изцяло в черно облекло. В разпита си пред
първия съд (л. 95 от делото) изрично е заявила, че връхните им дрехи са били
носени в чанти, като едната е била в ярко жълта чанта от плат, а другата - в
шарена чанта, които са били преметнати през ръцете им. В подкрепа на
казаното от пострадалата са и показанията на нейния баща – Ш. Б. (л. 102 гръб
от делото на първия съд), който е заявил, че при потеглянето на дъщерите му
към града в деня на инкриминираните събития, А. е била в тъмни дрехи,
докато другата му дъщеря – С. е била облечена с по-светли дрехи, нещо
розово, лилаво. Що се отнася до показанията на П. Б. пред ОС ( 223 гръб – л.
224 от делото на ОС), настоящият съд намира, че няма пречка същите да бъдат
възприети, доколкото и в тях се съобщава, че двете й пострадали сестри са
тръгнали към П. и докато А. били в тъмни дрехи и с тъмна чанта, сестра й С.
била облечена със светли дрехи и светла чанта, но не е сигурна за последното.
Действително, в посочения от защитата смисъл, П. Б. е била разпитвана за
облеклото и чантите на близките си не непосредствено след събитията, а
години след настъпването на инцидента, като прави впечатление, че е
добросъвестна и не твърди да има детайлен спомен за тези подробности. Това
е обяснимо, както с изминалото време, така и поради обстоятелството, че
19
става въпрос за лични вещи на нейните близки, а не за такива, които са й
принадлежали или е ползвала самата тя, поради което е напълно възможно да
не може да навлезе в такива подробности без колебание. От друга страна,
самата С. П. следва да има по-точен спомен, доколкото става въпрос за нейни
вещи, а що се отнася до личния й аксесоар - дамска чанта, няма основание
съдът да не й се довери. Но в крайна сметка, визираното обстоятелство
относно цвета на чантите на пострадалите, няма съществено значение в
случая, доколкото не става въпрос за раници или обемни аксесоари, които да
се носят на гърба и по този начин да са били експонирани, така че да бъдат
осветени и забелязвани отдалече. Напротив, както е посочила С. П., и двете
пострадали са носели чантите си „през ръце“, с което се предполага, че са се
намирали плътно до телата им или пред тях, което доколкото чантите са били
от плат, не предполага разгръщане на изделието на голяма площ, която да
контрастира с общия фон. Още повече, че носенето на чантите през ръце е
предполагало, същите да висят, закачени на сгънатата в лакътя напред ръка, с
което намалява и възможността платнените чанти на пострадалите, макар и
светли на цвят, да са се виждали зад гърба им по начин, контрастиращ с
преимуществено тъмното им облекло. От цитираните по-горе показания на С.
П., е видно, че същата неизменно и трайно във времето говори за движението
им по асфалта, което не влиза в противоречие с констатираното наличие на
храсти и тръни, за което споделят лицата, посетили местопроизшествието, за
което в крайна сметка е бил подаден и сигнал до администрацията,
поддържаща пътното съоръжение. Именно при неблагоприятните условия за
движение по банкета, пешеходките са се придвижвали по платното за
движение. Пострадалата С. П., на досъдебното производство, трайно и
неизменно сочи, че заедно със сестра си са се движели по асфалта, което
намира опора в цялостната хронология на събитията, както и с оглед
обстоятелството, че местопроизшествието е настъпило именно в пътната
лентата на автомобила на подсъдимия, а и с оглед мястото на което е паднала
самата П. след като е загубила равновесие при пътния инцидент, а именно –
отново преимуществено върху асфалта на платното за движение в пътната
лента на процесния автомобил.
Съвкупната преценка на всички данни по делото, не налага изключване
на показанията на съпругата на подсъдимия, както и обясненията на самия
подсъдим в сегмента им, в който са заявили, че при все да са се взирали напред
и да следили пътната обстановка, не са възприели пострадалите
своевременно. В. Т., която е съпругата, пътувала заедно с подсъдимия (л. 93 от
делото на ОС), също така сочи, че се е взирала в пътното платно, като не е
виждала в обстановката да има нещо движещо се, като изведнъж
непосредствено преди сблъсъка, видяла силуети пред себе си. Посоченото от
подсъдимия и неговата съпруга звучи правдоподобно и логично, доколкото
установената от водача скорост на движение на лекия автомобил е била висока
и несъобразена с осветеността и видимостта на къси светлини. Видно от
устните разяснения на вещото лице М. във връзка с изслушването на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 108 гръб от
делото на ОС), за да има реакция на водача, е необходимо да има видимост. За
20
да вижда, трябва да има необходими и достатъчни условия, като се приема, че
два лукса са достатъчни. Това, че фарът свети на 70-80 метра означава, че като
„тръгне светлината от лампата“ на 80-тия метър, тъй като има наклон на фара
около 1 процент и фарът е на 60-70 сантиметра от земята, лъчът на 80-тия
метър е на нула долу на земята. Няма как да се разчита на тази светлина, тъй
като обектът е над земята. Реално обектите са осветяват по-скоро от
отразената в настилката светлина. Светлината от фаровете се отразява
дифузно, разпръснато и част от нея попада върху човека и се вижда. Асфалтът
е черен и голяма част от светлината се поглъща. Имаме осветеност и в
рамките на тази осветеност има видимост и тя е по-малка. Във връзка с
посочените разяснения, споделеното от очевидците в лицето на подсъдимия и
неговата съпруга, не буди недоумение, тъй като при установената скорост при
движение на къси светлини, макар и вниманието на пътуващите в процесния
автомобил да е било насочено към изменящата се пътна обстановка пред
автомобила, е нямало как да се разчита на видимостта за своевременна
реакция, доколкото при избраната скорост на движение водачът сам е
установил опасна зона на спиране на автомобила, надхвърляща видимостта.
Както сочи комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
назначена от първия съд (л. 195 от делото на ОС, респективно л. 59 от
номерацията на заключението) в конкретните пътно-климатични условия,
движение нощем, на изкуствена светлина от автомобилни фарове на къси
светли и при липса на друго осветление, средната стойност на дължината на
видимост за пешеходец с тъмни дрехи е около 49 метра. При конкретната
скорост на движение на автомобила на подсъдимия от 84 км/ч (или 23,33 м/с),
разстоянието се изминава на около 2 секунди, с което според настоящия съд,
заявеното от самия подсъдим и неговата съпруга, че преди да настъпи
сблъсъка с пешеходките са възприели само силуети, не може да бъде
окачествено като защитна теза, която се поддържа пред съда, доколкото
споделеното от Т. и Т.а е напълно правдоподобно. Така, че казаното от тях, че
не е имало време за никаква реакция, защото силуетите са изникнали
непосредствено пред автомобила, както и че водачът не е имал време да види,
да реагира и да натисне спирачката, звучат достоверно и съответстват на
хронологията на събитията. За да не предизвика рязко движение на
автомобила си настрани, подсъдимият обяснява, че е натиснал плавно
спирачките след настъпването на удара. Предвид особеностите при
осветеността при движение на фарове на къси светлини и при възприемане на
обектите, в посочения вече по-горе смисъл, следва да се възприеме и сегмента
от обясненията на подсъдимия и неговата спътница, че поради тъмнината след
инцидента не са имали веднага видимост, но са чули гласа на пострадалата С.
П. и са разбрали, че са ударили човек (л. 90 гръб от делото на ОС, обяснения
на подсъдимия, както и л. 93 гръб от делото на ОС - разпит на свид. В. Т.).
Показателно е, обаче, това че движещият се зад тях автомобил, е успял да
забележи легналата на платното за движение жена и да спре, като именно на
светлината на фаровете му, подсъдимият видял пострадалата С. П., след което
моментално позвънил на спешна помощ, за да повика линейка, а след това се
насочил към пострадалата жена върху пътното платно, за да провери как се
21
чувства и с какво може да й помогне (обяснения на Т. пред първата
инстанция, л. 90 гръб от делото на ОС). Посоченият сегмент от обясненията на
подсъдимия също следва да бъде изцяло възприет, доколкото съответства на
хронологията на събитията и заявеното от самата С. П., както и от свид. В.Т..
Видно от показанията на свид. Г. Д. през първия съд (л. 97 гръб от
делото на ОС) като цяло е имало голяма растителност, обрасло с треви и
храсталаци от края на пътното платно към канавката грубо на около 1,5 метра,
като на самия банкет не е имало трева, по-скоро е било чакълесто (л. 98 от
делото на ОС). Заявеното от последния не влиза в противоречие с протокола
на оглед, както и със споделеното от свид. Д. К. пред първия съд (л. 100 гръб
от делото на ОС), където е посочил, че в района, в който е лежало починалото
лице, е имало тревна площ, не много висока, а след нея - храсти, но не са били
много гъсти, виждало се е. Действително към настоящия момент, поради
извършения ремонт на пътя, липсва възможност да се установи с точност
наличната крайпътна растителност и доколко банкетът е бил обрасъл с
растителност – храсти и висока трева, дървета и клони. Както сочи вещото
лице М. в устните си разяснения във връзка с приемането на заключението по
допълнителната комплексна експертиза, назначена от съда (л. 261 гръб от
делото на ОС), на снимковия материал действително се вижда, че е имало
някаква растителност, но не е била заснемана ситуацията около 100 метра
назад, за да може да се каже, дали евентуално препятствие, представляващо
храст, би представлявало пречка за водача да възприеме пешеходки на
банкета. Следва да се припомни, че настоящият съд напълно сподели изводите
на първата инстанция, че в случая пешеходките са извършвали равномерно
праволинейно движение по асфалта преди на настъпи пътния инцидент,
поради което обсъждането на ситуация с евентуално надвиснали над платното
за движение храсти, няма отношение към казуса, доколкото пострадалите не
са се движили по банкета, поради което няма основание да се приеме, че са
били прикрити от някакви храстите, треви и дървета, от който да са навлезли
на платното под някакъв ъгъл, доколкото и само по себе си навлизането им в
крайпътна растителност - тръни и храсти не е логично, защото би затруднило
придвижването им.
Що се отнася до обстоятелството дали подсъдимият е извикал спешна
помощ, същото се потвърждава и от приложения по делото като веществено
доказателство – компакт диск със запис от приведения на тел. 112 разговор,
както и от оформените по повод на инцидента картони за спешни повиквания,
записани върху същия диск. От тях се установява, че именно така както е
заявил самият подсъдим по делото, лично той е осъществил първото
обаждане, за да повика помощ. Действително пред първия съд В. Т. е заявила,
че веднага е позвънила на телефон 112 (л. 93 гръб от делото на ОС), но от
друга страна (в същия разпит) съобщава и това, че съпругът й отправя молба
към нея да й подаде телефона, което реално подкрепя твърдението на самия
подсъдим за посоченото обстоятелство. При тези данни, настоящият съд
намира, че заявеното от свид. В. Т. пред първия съд в частта му, че лично тя е
телефонирала на 112, не следва да бъде възприето, тъй като е изолирано от
22
останалата доказателствена маса - обясненията на самия подсъдим в подкрепа,
на които се явява и приобщения диск от национален център 112 – К,
регистрация на обаждането с иницииращо лице подсъдимия, както и
хронологията на събитията. При тези данни, е логично именно той да позвъни
на телефон 112, а не неговата съпруга. Това се извежда освен от цитираните
източници, преценени през хронологията на събитията и от информацията в
приложения по делото компакт диск от спешен център 112, които са
еднопосочни. Подсъдимият и неговата съпруга изрично са отбелязали, че след
инцидента веднага са слезли и тръгнали към пострадалото момиче, за да му
окажат помощ и тук не се съзират никакви противоречия в заявеното от тях,
което се преценя за обективно и непротиворечиво.
Настоящият съд намира, че следва да бъде възприето с кредит на
довериe заявеното от свид. Г. Д. на досъдебното производство във връзка с
обстоятелството дали са светели всички светлини на автомобила, който е
участвал в ПТП, доколкото пред окръжния съд е заявил, че на досъдебното
производство е имал спомен, че на процесния автомобил е светела само
предната лява светлина, докато дясната е била счупена, докато към момента
на провеждане на разпита пред съда няма такъв спомен. Що се отнася до
посоченото от Д. първоначално пред съда, че е възприел подсъдимия и
неговата съпруга в автомобила им, същото е било изяснено в смисъл, че е
напълно възможно така, както твърди самият подсъдим в допълнителните си
обяснения пред съда (л. 98 гръб от делото на ОС), че поради изминалия
период от време свидетелят Д. не си спомня точно в кой автомобил –
процесния или патрулния е възприел двете лица, за които говори. Това в
крайна сметка няма особено значение за изясняване на фактите по делото, но
се отбелязва за пълнота на изложението. Въззивният съд приема, че следва да
бъдат изрично изключени извън процесуалните изявления на подсъдимия на
мястото на инцидента, каквито се твърди, че са били възприети от някои от
свидетелите - полицейски служители, като за посочения сегмент от
засвидетелстваното, показанията на тези свидетели не се вземат предвид по
делото. Така например Д. К. е съобщил, че водачът споделил, че не е забелязал
пострадалите, но по време на пътуването чул удар, след което спрял и видял,
че са хора (л. 100 от делото на ОС). Отделно от това, свидетелят има спомен за
това, че предният десен фар на участвалия в инцидента автомобил не е светел
(л. 100 гръб от делото на ОС), което представлява негово лично възприятие за
ситуацията на местопроизшествието, за което няма пречка да се кредитира
заявеното от свидетеля. Свид. Х. П. също така споделя за наличие на извън
процесуални изявления на водача на МПС (л. 258 от делото на ОС), като сочи
за разговор с него, при който последният упоменал, че е бил заслепен от
идващ автомобил и не е видял движещите се лица. По посочените пунктове
(за извънсъдебни признания на подсъдимия) настоящата инстанция намира, че
показанията на двамата полицейски служители не могат да бъдат ползвани за
нуждите на производството, доколкото водачът на МПС е направил
коментираните съобщения във връзка с реализирания инцидент и
отработването му от съответните контролни органи, като в същото време не са
му били разяснени правата да не се самоизобличава, да мълчи и да ползва
23
адвокатска защита. Още повече, че за визираните обстоятелства
информацията на полицейските служители е разнопосочна и резултатите от
евентуалното й използване не биха били еднозначни. Същевременно, по
отношение на разпита на П., прави впечатление, че същият често говори под
условие, ползвайки изразите „мисля“ и „доколкото помня“, което е обяснимо
предвид работата му като младши автоконтрольор в „Пътна полиция“. Това
без съмнение е свързано с множество посещения на пътни инциденти. Той
има спомен за параметрите на посетеното местопроизшествие в най-общи
линии като брой пострадали лица и необходимост от медицинска помощ,
както и за обстоятелството, че инцидентът е бил реализиран в тъмната част на
денонощието. Тези обстоятелства, обаче, сами по себе не са спорни, като се
установяват и от събраните по делото доказателства. Що се отнася до фактите
и обстоятелствата, свързани с личните възприятия на свидетелите-полицейски
служители, които са посетили инцидента, за обстановката на мястото на
инцидента, няма пречка същите са се ползват за нуждите на производството,
доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. В този
смисъл П. посочва, че е възприел разпилени чанти и якета, но не може да даде
повече подробности, тъй като не става въпрос за „нещо специфично“. Това в
крайна сметка кореспондира и със заявеното от пострадалата С. П., че двете
със сестра й са носели чанти, в които са били прибрани якетата им.
Показанията на свидетеля П., обаче, в частта им, в която сочи, че асфалтът бил
мокър, не могат да бъдат споделени доколкото остават изолирани от
останалата доказателствена съвкупност, включително и приложеното в
досъдебното производство писмо на Национален институт по метеорология и
хидрология – филиал Пловдив (л. 108 от досъд. пр.), от което се установява и
посоченото от лицата, посетили ПТП служебно, че в диапазона 20.00-20.30 ч.
в района на инцидента в землището на с. Ч. температурата е била 19,6 градуса,
влажността на въздуха 70 процента, а цялото небе е било покрито с облаци,
като времето е било тихо без вятър, без валежи и без особени явления. В този
смисъл споделеното от свидетелите-полицейски служители, които са посетили
мястото на инцидента може да бъде ползвано за нуждите на процеса само по
отношение на личните им възприятия за местопроизшествието и
присъстващите лица, но дотолкова, доколкото намира опора и в оставалите
данни по делото.
Тъй като се установява, че шофьорът на линейката е изритал веществени
доказателства, разпилени на платното за движение, преди да потегли с
превозното средство, от значение се явяват показанията на Д. К. от
подготвителната фаза, които са били включени в доказателствената маса чрез
прочитането им от подготвителната фаза (от л. 31 от досъд. пр.) за тези
обстоятелства и следва да се възприемат с кредит на доверие като обективни,
детайлни и по-близо до събитията. Същите са били и потвърдени от свидетеля
в СЗ. От тях става ясно, че всъщност при все ритането на разпилени по терена
предмети от водача на линейката, е ставало въпрос за черна пластмаса,
наподобяваща калник, батерия от мобилен телефон и тъмен капак от
обикновен мобилен телефон. Посочените три веществени доказателства,
преди да ги ритне шофьорът, са били на средата на лентата за движение, по
24
която се е движел процесния автомобил, като свидетелят Д. К. лично ги е
върнал точно, където ги е видял първоначално, като възможното разместване е
било само с няколко сантиметра. Настоящият съд намира, че следва да
кредитира заявеното от свидетеля К. на подготвителната фаза, тъй като тогава
спомените му са били по-пресни, като казаното на по-ранен етап е било
потвърдено и в хода на съдебно следствие пред първия съд.
Показанията на свид. З. Б. – брат на пострадалата и тези на К. М. – майка
на пострадалите не са на свидетели-очевидци на събитията, като не спомагат
да изясняването на обстоятелствата по делото. Същото следва да се каже и за
заявеното от С.Д., който е посетил произшествието, но няма спомен за
ситуацията, поради което не допринася за изясняване на предмета на
доказване по делото. Показанията на З. Б. и Н.Б. - близки на пострадалите,
които са били включени от подготвителната фаза чрез прочитането им
(респективно от л. 35 и л. 36 от досъд. пр.) няма пречка да не бъдат
кредитирани, като изясняват семейните взаимоотношения, но доколкото
лицата не са очевидци на инцидента, а са били уведомени само за неговите
последици спрямо техни близки, показанията им не способстват за изясняване
на значимите за делото факти.
Следва да бъдат споделени доводите на подсъдимия и на защитата, че
липсват категорични доказателства в района на местопроизшествието да е бил
налице пътен знак А40 „Внимание! Участък с концентрация на ПТП.“ Видно
от отговора на Областно пътно управление – П. при Агенция „Пътна
инфраструктура“ в района на цитирания пътен участък 246 +564 от
републикански път "" (л. 109 от досъд. пр.) е бил предвиден такъв. Отделен
въпрос е обаче това, че наличието на подобен знак не е било отразено в
протокола за оглед на местопроизшествие, поради което значението му за
пътния инцидент в района не може да се приеме за установено.
Обоснован, мотивиран и правилен е изводът на окръжния съд, че
поведението на подсъдимия, с което е допуснал инкриминираното нарушение
на правилата за движение по пътищата, с които е запълнен бланкетния състав
на чл. 343 НК, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен
резултат.
Правилно и законосъобразно е становището на окръжния съд, че
подсъдимият е нарушил чл. 20 ал. 2 изр. 1 ЗДвП. Посочената разпоредба
задължава водачите на МПС да се движат със скорост, съобразена с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера
и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и
други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори и колкото повече и по-неблагоприятни са те в
пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението
в сравнение с максимално предвидената такава. Съобразявайки обективните
находки на местопроизшествието, отразени в протокола за оглед и останалите
извършени процесуално-следствени действия, подложени на подробно
експертно изследване и резултатите от него, намерили отражение в
25
изготвените съдебномедицински, автотехнически и комплексни експертизи на
подготвителната фаза, ведно с относимите към случая пунктове на
назначените в рамките на съдебното производство допълнителни комплексни
експертизи, като окръжният съд е направил обоснован и мотивиран извод, че
скоростта, с която управляваният от подсъдимия автомобил се е движил - 84
км./ч., макар и непревишена, е била несъобразена. С основание окръжният съд
се е доверил на изводите на изготвените експертизи, по пунктовете от
значение за предмета на делото, съобразно установените факти, тъй като са
изготвени от лица с необходимите знания и опит в изследваните области,
същите са обосновани, мотивирани и почиващи на обективните находки,
отразени в протокола за оглед на местопроизшествието. Налице са били
неблагоприятни атмосферни условия – видимостта е била намалена (по
смисъла и на параграф 1, т. 20 от ПЗР на ППЗДвП), поради движение през
нощта. Тези неблагоприятни фактори, са задължавали подсъдимия като водач
на МПС да се движи със скорост, която да му позволи да намали и да спре
пред всяко предвидимо препятствие на пътя.
Подс. Д. К. Т. не е съобразил посочените отрицателни фактори и е взел
решение да се движи със скорост, която не му е позволила при възникналата
опасност, да намали скоростта и да спре, за да предотврати настъпването на
съставомерните последици (Решение № 28 от 24.03.2009 г. на ВКС по н. д. №
651/2008 г., II н. о., НК). Подс. Т. сам се е поставил в невъзможност да
предотврати неправомерния резултат. Според цитираните вече по-горе
експертизи в автотехническата им част, неизменно се приема, че при
движение с избраната скорост дължината на опасната зона за движение –
спиране на лекия автомобил при движение с 84 км./ч. (т. е. при скорост 23,33
м/с) е била 86,31 метра. Според европейската асиметрична система на късите
светлини, средната дължина на осветената зона през автомобила е около 70-80
метра (л. 156 от заключението от досъд. пр., както и л. 232-233 от досъд. пр., л.
л. 179 от делото на ОС). Технически съобразената скорост с далечината на
видимост е тази скорост, която осигурява техническа възможност водачът да
спре автомобила преди да измине път, равен на далечината на видимост. По
отношение на видимостта към пешеходци в условията на намалена видимост
от тъмнината и видимост, която се подпомага само от собствените фарове на
автомобила, съобразно научните изследвания, като средна стойност на
дължината на видимост за пешеходци с тъмни дрехи на къси светлини, вещите
лица са посочили, че тя е около 49 метра (л. 160 от досъд. пр., както и л. 236-
237 от досъд. пр., също така и л. 182-184 от делото на ОС, както и л. 257 от
делото на ОС). Скоростта на движение на лекия автомобил, при която не би
настъпило ПТП, съобразно конкретните условия на видимост към пешеходец с
тъмни дрехи е била изчислена на 15,62 м/с (или 56 км/ч.), което е видно от
заключенията на автоекспертите (л. 161 от досъд. пр., както и л. 238 от досъд.
пр., а също така и л. 186 от делото на ОС). Следователно при конкретната
пътна обстановка разстоянието на което се е намирал лекият автомобил преди
мястото на удара, в момента, в който водачът е имал техническа възможност
да възприеме пешеходците на осветеността на фаровете, е по-малко от
минималното разстояние, необходимо да преустановяване на движението на
26
лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да
възприеме пешеходеца, облечен в тъмни дрехи, на пътното платно пред себе
си на разстояние средно от около 49 метра, като опасната му зона на спиране
при избраната скорост на движение е била 86,31 метра. Съпоставени тези две
разстояния – опасната зона на движение/спиране и видимостта към пешеходци
с тъмни дрехи при осветеността пред лекия автомобил при движение на къси
светлини, е видно, че лекият автомобил се е движел с по-голяма скорост от
тази, с която е било необходимо да се движи на къси светлини. Този извод
следва при съпоставка на опасната зона на движение (спиране) на лек
автомобил „Т.“ при движение със скорост равна на 84 км/ч (или 23,33 м/с),
при която опасната зона е равна на 86,31 метра (л. 232 от досъд. пр.). тази
опасна зона е по-голяма, както от осветеността на пред лекия автомобил,
която е средно 75 метра при движение на къси светлини, така и от видимостта
по отношение на тъмни обекти, която е средно 49 метра. Както са посочили
автоекспертите в заключенията си, пълният спирачен път в съдебната
автоекспертна практика се нарича опасна зона на спиране на транспортното
средство. Същата реално е минимално необходимата зона (разстояние или
път, изминат от автомобила) от момента на възприемане на опасността
(сигнала) до окончателното спиране на автомобила. Според настоящия съд в
случая от значение е именно параметъра видимост, а не осветеност,
съобразно, за което освен маркираното вече и по-горе, ще бъдат посочени и
допълнителни съображения.
Налице е виновно допуснато от подсъдимия нарушение на правилото по
чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, което се е изразило в избора на скорост,
несъобразена с обективно съществуващите условия на видимост, в частност с
отрицателното действие на намалената видимост напред при движение в
тъмната част на денонощието – скоростта от 84 км/ч не му е позволявала
спиране в границите на видимостта в осветеното пространство пред
автомобила от късите светлини на фаровете, за да е в състояние при
необходимост да предотврати пътнотранспортно произшествие. Разпоредбата
на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразят
скоростта на движение с всички конкретни отрицателни фактори на пътната
обстановка. При движение нощно време или при намалена видимост
скоростта на водача трябва да е такава, че да му позволи да спре в зоната,
осветена от късите светлини. В случая, подсъдимият е следвало в изпълнение
на цитираното правило за движение да съобрази скоростта си с
обстоятелството, че управлява нощно време на къси светлини. Той е
управлявал автомобила със скорост от 84 км/ч, която не е била съобразената
със зоната на конкретна видимост от 49 метра към пешеходци в тъмни дрехи.
При все в случая, извън конкретните условия на видимост през нощта на къси
светлини, да не са съществували други негативни фактори, налагащи
движение със скорост, по-ниска от разрешената, доколкото в пътния участък
не са били налице предупредителни знаци и не е имало неблагоприятни
атмосферни условия или особености на пътната настилка. Но
обстоятелството, че движението на автомобила е осъществявано нощно време
на къси светлини, е било достатъчно да предпостави необходимост от
27
съобразяване на скоростта именно с това отрицателно обстоятелство, защото
когато водачът управлява със скорост, при която е установил опасна зона,
която е по-голяма от видимостта в рамките на осветеното пространство, е
налице несъответствие на видимостта и възможността за спиране при появата
на препятствие в лентата за движение на автомобила. В случая пострадалите
са представлявали предвидимо препятствие и приложимо е било именно
правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Пострадалите като
участници в движението са представлявали опасност на пътя, макар да се е
движели в нарушение на правилата за движение (с тъмни дрехи, без
светлоотразителни знаци, при движение в нарушение на правилото по чл. 108
ЗДвП). Те, обаче, не са се появили внезапно и непредвидено в опасната зона,
доколкото в частност починалата пешеходка се е намирала постоянно в
коридора на движение на лекия автомобил и не е променяла посоката си на
движение, а преди сблъсъка и двете пострадали са извършвали праволинейно
движение по платното за движение в лентата за движение на автомобила на
подсъдимия една до друга, хванати за ръце, като А.Б. е била застигната и
блъсната от превозното средство. Поради управлението с несъобразена
скорост подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да възприеме
неправомерно движещите се пострадали и да избегне ПТП. Пострадалите, в
случая, не са представлявали внезапно препятствие в опасната зона, защото тя
е била обусловена от несъобразената с конкретните условия на видимост
скорост. Налице е пряка причинна връзка между нарушаването на правилата
за избор на скоростта от страна на подс. Д. К. Т. и смъртта на А.Ш.Б., както и
причинената средна телесна повреда на С. Ш. П.. Поради тези съображения
правилно от страна на окръжния съд е била приета съставомерност на
поведението на подсъдимия за извършено престъпление по транспорта.
При установената фактология, извършеното не представлява случайно
деяние. За да се изключи виновното поведение на водача е необходимо същият
да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която
осъществява при управлението на МПС и да са налице условия, при които той
да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици. В тази връзка, водачът на
МПС, в случая, не би могъл да се позовава на случайно деяние, след като е
допуснал нарушение на правилата за движение, намиращо се в пряка
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на което
нарушение сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
обществено опасните последици. Въпреки установеното обстоятелство, че
пострадалите са попадали в опасната зона за спиране на лекия автомобил, в
момента, в който е могло да бъдат забелязани и са били забелязани от
подсъдимия, това не е основание за оневиняването му, доколкото със
собственото си неправомерно поведение сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на обществено опасния резултат, поради което и не
е налице хипотезата на чл. 15 от НК. Разглежданият казус е типична пътна
ситуация, при която поради неизпълнение на задължението за движение с
безопасна скорост, деецът не е могъл да отреагира ефективно, чрез
своевременно намаляване или спиране пред появилото се препятствие в
28
лентата му за движение. Когато водач на МПС управлява със скорост, при
която опасната зона за спиране е по-голяма от реалната далечина на видимост
за конкретните пътни условия при управление на автомобила на фарове, е
налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради
което е изключено приложението на института на случайното деяние. Когато
водачът се движи на къси светлини, величината на скоростта е несъобразена с
конкретните пътни условия, щом като не може да възприеме едно пътно
препятствие и да преустанови движението в осветеното пространство напред.
В случая съществуващите затруднения в пътната обстановка са отрицателните
фактори, влияещи на величината на скоростта, Водачът на превозното
средство е бил наясно с наличието на тези неблагоприятни за движението
фактори и е следвало да се съобразява с тях, за да бъде движението му по пътя
безопасно. В конкретния случай подсъдимият не е съобразил възникналата
пътна ситуация и сам се е поставил в положение да не може да направи нищо
при пътно препятствие, защото то във всички случаи същото се явява в
неговата опасна зона за спиране.
Във връзка с доводите на защитата пред настоящата инстанция следва
да се посочи, че в случая водачът на МПС е следвало да съобрази
задължението си при движение на къси светлини да намали скоростта, като
съобрази че ако в края на пътя, в края на осветената му част се окаже
препятствие за движението, което може да бъде и тъмно на цвят, водачът не би
могъл да спре превозното средство, поради по-голяма дължина от пътя при
тази скорост на опасната зона на спиране. Тук следва да се имат предвид и
цвета на облеклото на пешеходките, което се прима за тъмно, поради липсата
на данни за нюансите на лилаво-розово, с което е била облечена пострадалата
С. П. (в посочения смисъл е и устното разяснение на вещото лице М. пред
първия съд, че липсват данни за нюансите на визираните цветове, за да се
дефинират като светли). В крайна сметка и настоящият съд прие, че именно
посочения подход е сигурен, доколкото за обектите, за които се претендира по-
светла тоналност, няма сигурни данни, поради което като се вземе предвид, че
не става въпрос за цялостно облекло, а само за горната му, част следва да се
отчете движение на пешеходци в тъмни дрехи. Водачът е следвало да съобрази
и възможното наличие на обекти в тъмни цветове, доколкото целта на
секторната регулация в сферата на транспорта е да се създават правила, които
водят до положителен ефект, а основната цел и на ЗДвП е се опази живота и
здравето на гражданите. Според чл. 20 ЗДвП скоростта следва да бъде
съобразена с редица компоненти на пътната обстановка, като основната идея
на текста е в изискването скоростта да бъде в такава величина, че да даде
възможност на водача на пътното превозно средство при възникване на
препятствие да спре и за избегне пътно произшествие. Липсата на видимост в
рамките на опасната зона за спиране във всички случаи представлява опасност
за движението, независимо дали светлините са дълги или къси. Щом като пред
водача има неосветен участък от пътя, през който предстои да премине и който
поради избраната скорост на движение попада в опасна зона на спиране,
следва да се приеме, че това е препятствие на пътя, през което предстои да
премине и което, поради скоростта на движение попада в опасната зона на
29
спиране, поради което това е препятствие на пътя, криещо опасност за
движението и това налага скоростта да бъде намалена до такава степен, че
водачът да е в състояние, ако се окаже на пътя пешеходец, превозно средство,
животно и др., да може да спре, преди да се докосне до него. За това, като се е
движел със скорост, която не му е позволявала да спре до края на осветения от
късите светлини участък от пътя, подсъдимият е допуснал нарушение по чл.
20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и понеже това нарушение е в причинна връзка с
настъпилите вредни последици, то правилно окръжният съд е приел, че е
налице визираното по-горе престъпление по транспорта. Скоростта на
моторните превозни средства се намира в строга зависимост от възможността
на осветеното пространство напред. Ако разстоянието на видимост, както в
случая, не гарантира възприемане и избягване на опасността, която възникне
по време на движението, ако не гарантира възможността за възприемане и
заобикаляне или спиране на препятствие на пътя, скоростта не е съобразена с
конкретните пътни условия. В случая, развитата от водача скорост се е оказала
по-голяма от възможността за възприемане и избягване на опасност за
движението. Избраната от подсъдимия скорост не му е гарантирала спиране
при появата на препятствие в зоната на видимостта, като не е позволявала
спиране в осветеното пространство. Починалата пешеходка и нейната сестра
са се движели праволинейно в коридора на движение на автомобила на
подсъдимия по лентата му за движение, а не са навлизали на платното за
движение, защото са се движили по него попътно на лекия автомобил,
успоредно на надлъжната ос на платното за движение, на разстояние от около
0,60 – 1,00 метра северно от южната граница на платното за движение, поради
което, ако скоростта на движение на автомобила е била съобразена с
видимостта, то в такъв случай подсъдимият нямаше да се постави в положение
да не може да направи нещо за спасяването на движещите се неправилно по
платното за движение пешеходци. Това е така, защото когато един водач
извършва движение на къси светлини, величината на скоростта следва да се
приеме като несъобразена с конкретните пътни условия, щом като не може да
възприеме едно пътно препятствие и да преустанови движението в осветеното
пространство напред. В случая, окръжният съд правилно е посочил, че
скоростта е била несъобразена с конкретните пътни условия, защото
подсъдимият е управлявал автомобила при намалена видимост, като е
установил една опасна зона, по-голяма от разстоянието на видимостта.
Очевидно е, че при това положение, той ще се окаже в положение на
безпомощност, когато възприеме пътното препятствие, защото то във всички
случаи ще се яви в опасната му зона на спиране. В случая, скоростта на
движение на подсъдимия е била по-голяма от възможността за спиране в
осветеното пространство, поради което опасната зона неправомерно е била
удължена и това е създало условия да не може да бъде възприето пътното
препятствие своевременно, когато се е намирало в неосветената част на пътя и
не се е появило внезапно в неговите граници.
Независимо от изложеното по-горе, въззивният съд намира, че първата
инстанция не е съобразила, че телефонирането на съответните органи за
изпращане на медицинска помощ, в случая, представлява помощ по смисъла
30
на материалния закон, която следва да се окачестви като достатъчна
подсъдимият да се ползва от намалената наказателна отговорност по чл. 343а
НК. Цитираната норма е по-леко наказуем състав с поощрителен характер.
Същата е предназначена да стимулира оказването на помощ, която да е годна
да спаси живот. Това съответства и на съдебната практика, която е установила,
че всяко действие и инициатива за спасяване на живота на пострадалия се
обхваща от съдържанието на понятието „необходима помощ“, щом като чрез
извършването му обективно се подпомага оцелелия (например решение №
151/04.10.2017 г. по н. д. № 372/17 г. на ВКС на РБ). Същевременно следва да
се съобрази, че при процесния пътен инцидент помощ е можело да бъде
оказана само на едната от пострадалитe, но това е достатъчно за приложение
на състава на намалената отговорност. Становището на ППВС № 6/69 г., че
при повече пострадали, за приложението на намалената отговорност по чл.
343а от НК, деецът е следвало да окаже помощ на всички лица, е било
ревизирано с ППВС № 1/83 г. От тогава съдебната практика неизменно
приема, че изискването помощта да е била необходима, е изпълнено винаги,
когато между пострадалите има жив човек. В случая подс. Т. не е могъл да
окаже помощ на пострадалата А.Б., тъй като тя е починала на място, но при
установените факти, е оказал помощ на пострадалата, която е била жива. Във
връзка със състоянието на С. П. и своевременното обаждане на телефона за
спешни повиквания, както и проявеното хуманно отношение на водача към
пострадалата С. П., без да е необходимо той да е единственото лице, което
оказва помощта, следва да намери приложение привилегированият състав,
като престъпната дейност на подс. Т. се преквалифицира по по-леко
наказуемия състав на чл. 343а НК. Според приетите за установени фактически
констатации, след инцидента подс. Т. слязъл от управлявания от него
автомобил, приближил се до пострадалата С. Б.а и след като възприел
състоянието й, веднага се обадил за изпращане на спешна медицинска помощ,
грижел се за нея. В случая, оказването на възможната помощ - сигнализиране
по спешния телефон на съответните служби, обгрижването на пострадалата и
охраняването й от последващи инциденти, предвид мястото, на което се е
намирала, както и насочването на медицинския екип към пострадалите лица, е
установено въз основа на посоченото вече по-горе. При така установените
фактически положения, във връзка с правилното приложение на материалния
закон, деянието следва да се преквалифицира. Налице са всички съставомерни
признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл. 343а,
ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2 и
б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. престъплението
по чл. 343 от НК се осъществява по непредпазливост – несъзнавана или
съзнавана, а умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за
движение, не се отразява върху формата на вината, а върху степента на същата
и размера на наказанието. Деянието е осъществено от субективна страна, по
непредпазливост, в приетата от прокурора и окръжния съд по-лека форма на
вината - небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
резултата, не го е искал и целял, но е могъл да го предвиди, тъй като не са
31
били налице обективни пречки за своевременно възприемане на пешеходците
и за движение със съобразена с пътната обстановка скорост, която да му
позволи да предотврати настъпването на удара. Подсъдимият, управлявайки
процесния лек автомобил, в конкретния пътен участък е бил длъжен и е могъл
да управлява автомобила си с по-ниска скорост, позволяваща му да спре в
зоната на видимостта пред него при управление на фарове. Подсъдимият е бил
длъжен, и е могъл да предположи, че при управление на автомобила си с
несъобразена скорост може да се стигне до удряне на движещите се в лентата
му за движение ППС, хора или животни, включително и до смърт на хора,
което е чест житейски резултат по пътищата между населени места, намиращи
се на близко разстояние, които не са ограничени за движение на пешеходци,
както и около разклоните за тях (процесният инцидент е реализиран няколко
километра след разклона за село Ч. по посока на село П.), и от какъвто удар е
и процесното увреждане. Скоростта на движение на автомобила на
подсъдимия, макар да е била в рамките на разрешената, не е била и съобразена
с атмосферните условия, с конкретната пътно-климатична обстановка, с
конкретните условия на осветеност и видимост при движение на къси
светлини, поради което не му е позволявала предприемане на мерки за
безопасност, при все действието на посочения фактор да е утежнило пътната
обстановка и да е налагало предприемане на съответни мерки на по-ранен
етап. Същият е нарушил посоченото правило за движение и така се е
отклонил от дължимото поведение, като не е проявил дължимата грижа, в
резултат на което за него възниква задължение да предвиди и предотврати
общественоопасните последици от своето деяние. При небрежността не се
изискват конкретни представи за престъпния резултат, а деецът да има
някакви най–общи представи за това, което върши, за обстановката и за
възможните опасности. В случая са съществували всички обективни условия,
за да се предвиди и предотврати настъпването на престъпния резултат.
Подсъдимият е могъл да предвиди, че нарушавайки цитираното правило за
движение, е възможно настъпването на ПТП и причиняването на
общественоопасни последици. Възможността за предвиждане на резултата
зависи конкретните обективни условия при осъществяване на деянието и от
индивидуалните особености на личността на дееца. Подсъдимият е могъл да
предвиди, че нарушавайки цитираното правило да движение, е възможно
настъпването на пътно-транспортно произшествие и причиняването на
общественоопасни последици, тъй като е притежавал свидетелство за
правоуправление от дълго време и е управлявал автомобил по пътната мрежа
на страната ни, включително е пътувал и в процесния пътен отрязък, като е
възприемал обективните критерии, които пътната обстановка съдържа, имал е
обща представа за действията си и възможните опасности. В случая не се
касае за самонадеяност, тъй като при последната деецът следва да е формирал
субективна увереност, която е обективно необоснована, вземайки известни
мерки, за предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на
случайността. В конкретния случай, съобразно приетата за установена по
делото фактология, подсъдимият е нарушил посоченото по-горе правило,
гарантиращо безопасността на движението, но няма данни да е осъзнал
32
пътната ситуация като такава, при която настъпването на ПТП е било
неизбежно, като липсват доказателства, от които да се направи извод дали при
тази ситуация подсъдимият е могъл да има увереност, че разполага с реални
възможности за избягване на престъпния резултат. С оглед изложените
съображения, първият съдът с основание е споделил виждането на
представителя на обвинението относно формата на вина, при която е
извършено престъпното деяние, залегнала в обвинителния акт. Поради това, в
случая, е доказано, че подсъдимият е извършил именно престъпление,
посочено по-горе.
Установеното по несъмнен начин, че подс. Д. К. Т. е осъществил
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр.
с ал. 1, б. „б“, предл. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е основание на същия
да се наложи наказание, в предвидените в НК рамки на намалената
отговорност. Първият съд е съобразил в рамките на по-тежко наказуемия
състав, че е налице по-благоприятен на подсъдимия закон по смисъла на чл. 2,
ал. 2 НК, доколкото с ДВ бр. 67/2023 г. за същото престъпление, което е приел,
че е налице, е била предвидена по-тежка санкционна рамка – от пет до
петнадесет години лишаване от свобода вместо от три до петнадесет години
лишаване от свобода, като същевременно е била предвидена и възможност за
конфискация на превозното средство. В случая наказанието на водача от
страна на първия съд е било налагано в санкционната рамка от три до
петнадесет години лишаване от свобода при условия на чл. 2, ал. 2 НК,
доколкото с ЗИД на НК ДВ бр. 67/2023 г. законоустановеният специален
минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода е бил увеличен на
пет години, като е била приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В
случая, обаче, са налице основания за санкциониране на водача в рамките на
намалената отговорност от две до десет години лишаване от свобода.
Във връзка с доводите на частното обвинение и на защитата пред
въззвния съд, е налице и спор за това дали наложените от окръжния съд
наказания на подс. Т. и определеният начин на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода са справедливи, съответни на деянието и на дееца и дали
с определянето им ще се постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Въззивната инстанция намира основания да коригира атакувания
съдебен акт в санкционната му част във връзка с преквалификацията на
деянието по привилегирования състав, предвиждащ намалена отговорност на
дееца, като наказанието му следва да се определи при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК под законоустановения минимум две години лишаване от свобода в
конкретен размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Правилно, в полза на Т. са били отчетени като смекчаващи отговорността му
обстоятелства - чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни
в контекста на това, че е трудово ангажиран, глава на семейство с двама
малолетни низходящи и без криминални прояви. Правилно на плоскостта на
смекчаващите обстоятелства е бил отчетен и елемента на съпричиняване на
престъпния резултат от страна на пострадалите. Според настоящия съд на
същата плоскост следва са се отчете и изразеното при първоначалното
разглеждане на делото от състав на окръжния съд съгласие на подсъдимия
33
производството по делото да протече по диференцираната процедура,
предвидена в т. 2 на чл. 371 НПК – съкратено съдебно следствие с признание
на всички факти и обстоятелства, изнесени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Действително този съдебен акт е бил отменен и делото е
било разгледано повторно от състав на първостепенния съд, по което
постановената присъда е предмет на контрол пред настоящата инстанция, но
отмяната е станала по указания на съда и изразеното от подсъдимия
първоначално съгласие за съкратена процедура по т. 2 на чл. 371 НПК, следва
да се отчете в полза на дееца. Наред с това следва да се отчете – отново на
плоскостта на смекчаващите обстоятелства продължителността на
разглеждане на делото, която според въззивния съд, също така оказва
превъзпитаващ ефект върху водача. Правилно е било отчетено и поведението
на пешеходците и техния принос за настъпилото ПТП, изразяващ се в
нарушения и от тяхна страна на ЗДвП – движение по платното в неосветен
участък пред нощта, създавайки опасност за движението. Съгласно
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Те могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар
или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани (ал. 2 на чл. 108 от
ЗДвП). Съобразно приетите по-горе факти, пострадалите сестри са се движели
и в нарушение на разпоредбата на чл. 108 ЗДвП и тъй като не са носели
светлоотразителни елементи. Това нарушение е в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици, поради което правилно е отчетено
като „съпричиняване” на вредоносния резултат ( в този смисъл, например
решение № 110/2014 г. по н. д. № 279/2014 г. по описа на ВКС, 2 н. о.).
Така отчетените в полза на подсъдимия обстоятелства са многобройни
по смисъла на чл. 55 от НК, при наличието които и най – ниското, предвидено
в закона наказание за извършеното престъпление – в случая две години
лишаване от свобода, да се окаже несъразмерно тежко с извършеното.
При така очертаните обстоятелства, определените от окръжния съд
наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, следва да бъдат приведени в
съответствие с приложението на състава на намалената отговорност, като в
случая приложима е санкционната рамка от две до десет години лишаване от
свобода, при съобразяване на обстоятелството, че се отчетоха още две
смекчаващи обстоятелства. Конкретизирането на размера на наказанието и
начина на изтърпяването му не може да е резултат само на механичен
математически сбор на смекчаващите обстоятелства. На същите се дължи
цялостна оценка, очакван резултат от която е налагане на санкция, която с
оглед на тежестта на извършеното и личността на дееца, най-добре ще
допринесе за реализиране на целите по чл. 36 от НК.
В тази връзка не са обективни (което е житейски обяснимо) и
възраженията на частните обвинители, че окръжният съд не е съобразил при
индивидуализация на санкцията всички относими обстоятелства. В този
смисъл, при прецизирането на молбата на частното обвинение, че се отправя
претенция санкцията на бъде наложена при баланс и в тази връзка ефективно
34
изтърпяно, подобно искане не може да бъде уважено, доколкото не се
установяват отегчаващи обстоятелства. В жалбата на частните обвинители се
набляга на „обществената опасност“ на деянието и на резултата, като се
претендира нарушението на правилата по ЗДвП в причинна връзка с
резултата, да се отчете на плоскостта на отегчаващите обстоятелства ведно с
механизма на престъплението. Следва да се отбележи обаче, че обществената
опасност е съобразена от законодателя при определяне на санкционните рамки
за всяко извършено престъпление, в частност за това по чл. 343 НК, а смъртта
на едната от пострадалите и средната телесна повреда на другата, са елемент
от състава на престъплението, поради което важи забраната на чл. 56 от НПК
този резултат да се отчита допълнително като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство. Такива са и визираните в жалбите като
завишаващи степента на обществена опасност на деянието особености на
поведението на подсъдимия след деянието и характеристиката му като водач
на МПС. Същите са били съобразени от окръжния съд и то с необходимата им
тежест, поради което неоснователно се набляга в жалбата на частното
обвинение на тези обстоятелства. Съобразно приложената справка за
нарушения на правилата за движение по пътищата Т. е реализирал три
административни нарушения на една и съща дата 02.08.2013 г., като същите
не следва да се имат предвид, доколкото са отдалечени назад във времето.
Санкционирането на водача с фиш за превишение на разрешената скорост от
110 км/ч с 16 км/ч, за което му е била наложена санкция от 50 лева, е за
нарушение, извършено на 05.09.2020 г., съобразно удостоверение №
135484/06.01.2025 г. на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, доколкото е
изолиран случай и превишението не е драстично, също не следва да се взема
под внимание. Не може да бъде уважено и искането в допълнението към
въззивната жалба, да се прецени през призмата на обществената опасност на
деянието и обстоятелството, че са били допуснати няколко тежки нарушения
на правилата да движение, доколкото заявлението е декларативно, а
множество на нарушенията по ЗДвП нито е било вменено, нито е било
установено по делото. В случая не е налице негативна отлика от обичайните
случаи на престъпление по транспорта (още повече че в причинна връзка с
резултата е едно нарушение по ЗДвП) и не намира такова отражение върху
конкретната степен на обществена опасност на деянието, каквато се
претендира да му бъде придадена. Отделно от горното, в съдебната практика
многократно е било посочвано, че смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства не се преценяват като механичен сбор, доколкото при
съпоставянето на установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства се взема предвид тяхното действително
значение.
Няма спор, че причинения престъпен резултат е тежък, свързан със
загуба на човешки живот, поради което житейски разбираемо е становището
на частните обвинители за налагане на по-високо наказание. Извън
емоционалния заряд на казуса, обаче, следва отново да се припомни, че
тежкият престъпен резултат е елемент от състава на инкриминираното деяние
и са преценени от законодателя при определяне на съответната на този
35
резултат санкция. В контекста на изложеното, субективните очаквания на
пострадалите и желанието им да се репарират причинените им болки и
страдания, чрез налагане на максимално възможното наказание на дееца, не
бива да имат решаващо значение в процеса на индивидуализация на
наказанието, тъй като те са фактор извън тези, които законодателят е
предвидил в чл. 54 НК и л. 55 НК. Не би могло да се очаква, че наказание,
чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на подсъдимия ще
въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване
наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателно-
правната репресия. Действително ръста на пътно-транспортните
произшествия изисква адекватна наказателна политика, но тя не би трябвало
да се отъждествява единствено и само с налагането на несъразмерно тежки
наказания на лицата, причинили съставомерения резултат, като не следва да
се дава приоритет на генералната пред индивидуалната превенция на
наказанието, доколкото двете цели на наказанието са равнопоставени.
Всичко изложеното до тук мотивира въззивната инстанция да приеме,
че на подс. Д. К. Т. следва да се наложи наказание лишаване от свобода при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в посочения вече по-горе конкретен размер
от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и лишаване от
правоуправление в размер на една година и шест месеца. Наказанието
лишаване от правоуправление се явява съобразено с изискването на чл. 49 ал.
2 НК, с данните за предишни санкционирани нарушения по ЗДвП, с тежестта
на допуснатото нарушение на правилата. Наказанията се явяват справедливи,
съответни на деянието и на дееца и са достатъчни за реализиране на
предупредително и възпиращо въздействие върху него, а и върху останалите
членове на обществото, с оглед на изискванията на чл. 36 от НК. В случая
определеният от окръжния съд начин на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, с приложението на чл. 66 ал. 1 НК, при наличието на
материално-правните предпоставки за това, е правилна. Законосъобразна е
преценката на първия съд да отложи изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода на подсъдимия с изпитателен срок, но предвид преквалификацията
на деянието, настоящата инстанция намира, че това следва да бъде
минималният изпитателен срок от 3 години, след влизане на присъдата в
законна сила. В случая целите на наказанието са постижими и при условно
осъждане на дееца, като за поправянето му не е наложително да изтърпи
наказанието си. Настоящият съд намира, че само по себе си и условното
осъждане има достатъчен поправително-корекционен, възпитателно-възпиращ
и предупредителен ефект, с оглед потенциалната възможност в рамките на
определения изпитателен срок, условно наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде активирано в случай, че възникнат законоустановените
предпоставки за това, поради което не уважи исканията на частното
обвинение за постановяване на ефективно изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Още повече, че с оглед обстоятелството, че
подс. Т. има добра реализация в социума и в професионалната сфера, както и е
глава на семейство с малолетни низходящи, не се налага изолирането му от
36
обществото в пенитенциарно заведение за постигане на целите на наказанието
и преди всичко за поправянето му.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 301 ал. 1 т. 12 НПК
окръжният съд е възложил за заплащане в тежест на подсъдимия и разноските
в производството в съответствие с изискванията на чл. 189 ал. 3 НПК, като
изложеното в тази насока не следва да се преповтаря.
Поради изложеното и на основание чл. 334 т. 3 и т. 6 вр. с чл. 337, ал. 1, т.
1 и т. 2 и чл.338 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № ""/07.12.2023 г., постановена по НОХД № ""2023
г. по описа на Окръжен съд – П., наказателно отделение, като:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние като престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1 вр. ал. 1, б. „б“,
предл. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
- НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание лишаване от свобода от
две години на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода;
- НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство от две години на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА;
- НАМАЛЯВА изпитателният срок от четири години на ТРИ ГОДИНИ,
след влизане на присъдата в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 15 –
дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено и обявено,
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
37