Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………., гр. София, 16.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV "в” състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Кристиян Трендафилов
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Зл. Чолева гр. дело № 5488 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 48-ми състав от 26.07.2018 г.,
постановено по гр.дело № 42230/2016 г., в частта, с която по иск с правно
основание чл.109 от ЗС, предявен от З.П.Ф.-Р. срещу А.Н.Т., последният е осъден да предприеме
необходимите действия по преустановяване на теч в имота на ищцата - ап. 5,
находящ се в гр. София, район „Витоша”, ул. „********, с площ от 93,88 кв. м. и
идентификатор № 68134.1895.879.1.5, а именно: хидроизолиране на зоните на пода на голямата
покривна тераса и по-малкия балкон над спалнята на апартамента на ищцата, в
собствения му недвижим имот, съставляващ апартамент № 8, в сграда на етажна
собственост - жилищен блок в гр. София, район „Витоша”, ул. „********с
идентификатор № 68134.1895.879.1.8, както и в частта, с която А.Н.Т. е
осъден да заплати на З.П.Ф.-Р., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - сумата от 541,92
лв., представляваща разходи за ремонт на вредите, причинени в апартамент № 5,
находящ се в гр. София, район „Витоша”, ул. „********, с площ от 93,88 кв. м и
идентификатор № 68134.1895.879.1.5, в резултат на теч от гореописания имот на ответника.
Решението се обжалва и в частта, с която А.Н.Т. е осъден да заплати на З.П.Ф.-Р.
– разноски по делото в размер на 1 782,80лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът А. Н.Т. поддържа
доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Възразява, че процесната голяма тераса е обща част по смисъла
на чл. 38 ЗС, а не негова индивидуална собственост, поради което разходите за
ремонт на терасата следва да бъдат поети съвместно от етажните собственици в
сградата. Счита, че неправилно първоинстанционният
съд е приел за доказан размера на разходите, направени от ищцата за възстановяване
на щетите в имоти й , с приетото по делото заключения на СТЕ. Поддържа, че след
като самата ищца твърди, че ремонтът вече е бил реализиран от нея, то разходите
за този ремонт следва да се установяват с представяне на документите за
извършването им, а не със заключение на вещо лице. Поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция не е назначена повторна експертиза за установяване
вредите в имота на ищцата, предвид изрично заявеното от него възражение срещу
експертното заключение в съдебното заседание, в което е прието. Ето защо, намира за недоказана
причинно-следствената връзка между твърдяното лошо поддържане на процесните
тераси и течовете в имота на ищцата. С
изложените доводи въззивникът – ответник мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заявява евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззиваемата -ищца.
Въззиваемата
страна З.П.Ф.- Р.
оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно
развити в депозирания по делото писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Моли настоящата инстанция да съобрази, че от ответника не е заявено
оспорване на факта, че именно той е собственик на процесната голяма тераса.
Твърди, че правилен е изводът на първата инстанция ,с който е прието, че тази тераса е собственост на ответника, а фактът, че изпълнява и функцията
на покрив на част от апартамента на ищцата не я прави обща част по смисъла на
чл.38 от ЗС. Поддържа, че правилно с обжалваното решение е прието, че исковите
претенции са доказани със събраните по делото доказателства, а размерът на предявения иск по чл.45 от ЗЗД е установен със заключението
на СТЕ. Твърди, че не е допуснато
соченото от въззивника-ответник процесуално нарушение, основано на недопусната
от първата инстанция повторна СТЕ, тъй като искане за такава не е заявено от
ответника. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски
съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и като такава е
допустима.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение искът по чл.109 от ЗС е уважен,
а този по чл.45 от ЗЗД – до доказания със заключението на СТЕ размер от
541,92лв.
При извършената
проверка по реда на чл. 269, предл. 1 ГПК настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно. В обжалваната част решението е допустимо.
Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл. 269, предл. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства се установява основателността на предявените искове и
размера на претенцията по чл.45 от ЗЗД за сумата от 541,92лв. В тази връзка,
настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които
е мотивирана основателността на предявените искове , изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във
връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, приема следното:
По иска с правно основание чл.109 от ЗС
Между страните по делото няма спор, а и от
представените по делото писмени доказателства /нотариални актове под
№191/2004г., № 196/2014г. , № 198/2014г.
и № 15/2015г./ се установява, че ищцата е собственик на 9/14 ид.ч. и титуляр на
ограниченото вещно право на ползване върху останалите 5/14 ид.ч. от ап. № 5, находящ се в гр.София ,
район Витоша, ул.“******“ № ********, разположен на кота + 5,60. Няма спор, че ответникът
е собственик на ап. № 8, находящ се в
същата сграда и разположен над апартамента на ищцата. Ответникът не оспорва
факта, че т.нар.“малък балкон“, разположен над жилищното помещение на ищцата , /ползвано
като спалня/ , е част от собствения му имот. С отговора на исковата молба
ответникът не оспорва и факта, че т.нар.“голям балкон“, разположен над
жилищното помещение в апартамента на ищцата, ползвано като хол /всекидневна/ ,
също е част от собствения му жилищен имот.
С отговора на исковата молба от ответника е заявено единствено възражение
за липса на доказателства, че вредите в помещенията в жилището на ищцата са
последица от течове в неговите /на ответника/ тераси, като последното съдържа
имплицитното признание на ответника на факта, че и двете процесни тераси – малка
и голяма, са част от собствения му имот.
С отговора на исковата молба от ответника не е заявено каквото и да било
оспорване , че т.нар.“голяма тераса“ не е част от собствения му жилищен имот и
не е противопоставено възражение, че тази тераса представлява обща част на
сградата – покрив по смисъла на чл.38 от ЗС. Това възражение е заявено от
ответника за пръв път с писмената защита по делото в рамките на
първоинстанционното производство, ето защо се явява преклудирано, на основание
чл.133 от ГПК. Неблагоприятната правна последица на преклузията е свързана с
незачитането и необсъждането на това възражение от съда. Нещо повече, дори да се приеме, че в рамките
на общо заявеното от ответника с отговора на исковата молба оспорване на
исковете се включва и това по оспорване на собствеността върху т.нар.“голяма
тераса“, то както правилно е приел и първоинстанционният съд, от заключението
на СТЕ /стр.5/ , се установява, че по
архитектурен проект, одобрен на 13.02.1986г. , тя е част именно от собственото
на ответника жилището. Фактът, че терасата, като част от жилището на ответника, е оформена /изпълнена/
директно върху таванската плоча на жилищно помещение /всекидневна/хол/ от
жилището на ищцата, не и придава твърдяното от ответника качество на обща част
на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, тъй като тя не е такава както по
естеството си, така и по предназначение.
На следващо място, от
съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.К. / и заключението на СТЕ
безспорно се установява, че в резултат на бездействието на ответника, произтичащо от неотстраняване на установените
от вещото лице при огледа на място : пукнатини в компроментираните участъци на
двете процесни тераси в имота на ответника, липсваща замазка и изолация , обрушени участъци в мазилката на масивния
парапет на т.нар.“малък балкон“ в югозападния ъгъл, както и пукнатини в
настилката околовръст масивните парапети и цветарниците на т.нар.“голяма
тераса“ в жилището на ответника, на имота на ищцата се причиняват вреди в
резултат на течове през посочените пукнатини и повредена мазилка на терасите на
ответника. Вредите в жилището на ищцата са под формата на влага, мухъл, напукване на мазилката и подкужушване на
мазилката, частично падане на мазилката. Тези вреди са установени от вещото лице при извършения
оглед на място, като от експертното заключение се установява категорично и
безспорно , че те са в причинно – следствена връзка с течовете при снеготопене
и дъжд през пукнатините и компроментирани участъци и повредена мазилка на
терасите на ответника. Наличието на
горепосочените вреди се потвърждава и от показанията на св.К.. Съдът не
кредитира като недостоверни показанията на св. Я., относно установения с тях
факт, че процесните тераси в имота на ответника са в добро състояние , тъй като
относно това обстоятелство те се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства- констатациите на вещото
лице при извършения оглед на място и показанията на св.К.. Бездействието на ответника и причинените на
жилищния имот на ищцата гореописани вреди /течове, влага, мухъл, паднала
мазилка/ в резултат
на това бездействието, пречат на ищцата пълноценно да ползва имота и й създават
неудобства, т.е.- накърняват правото й на собственик и вещен ползувател. При така доказаното наличието на елементите
от фактическия състав на чл.109 от ЗС, негаторният иск следва да бъде уважен като
основателен, като ответникът бъде осъден да предприеме необходимите действия по
преустановяване на течовете в имота на ищцата, чрез хидроизолация на пода
на собствените му две процесни тераси.
По иска с правно основание
чл.45 от ЗЗД
Исковата претенция е
основателна. От заключението на СТЕ и
показанията на св.К. се установява, че вредите, причинени в жилището, чийто
собственик на идеална част и вещен ползувател на останалата идеална част е
ищцата, са пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие на ответника и
неизпълнение на задължението му да подържа собствения си имот в състояние,
което да не вреди на имота на ищцата. Ответникът дължи обезщетение, с което да
репарира вредите, причинени на имота на ищцата – не само наличните, но и тези,
за които ищцата вече е предприела действия сама по отстраняването им.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за недоказан размер на дължимото на ищцата обезщетение. При
безспорно доказаната основателност на предявения иск, както е в настоящия
случай, дори и при липсата на достатъчно данни за неговия размер, съдът може да
определи същия с помощта на вещо лице , съгласно нормата на чл.162 от ГПК. При
настоящия казус първоинстанционният съд законосъобразно е определил размера на дължимото
на ищцата обезщетение по чл.45 от ЗЗД по реда на чл.162 от ГПК – въз основа на
приетото по делото заключение на СТЕ. Със заключението е установен размерът на разходите,
които са както във връзка с отстранените
от самата ищца вреди по жилището и които ответникът дължи да репарира, така тези, необходими за бъдещото премахване
на останалите налични вреди. Неоснователен се явява заявеният от
въззивника-ответник довод с жалбата – за допуснато процесуално нарушение от
първата инстанция, произтичащо от недопусната от съда повторна СТЕ, предвид
заявеното от ответника възражение срещу приетото по делото експертно
заключение. В съдебното заседание на
11.07.2018г., в което е прието
заключението на СТЕ, от ответника е заявено възражение срещу експертното заключение.
Във връзка, обаче, с така направеното оспорване, от ответника не са направени
доказателствени искания, включително и искане за допускане на повторна
СТЕ. При тази хипотеза, доколкото
въпросите, по които е дало заключение СТЕ,
не са свързани с приложението на императивни правни норми, за съда няма
задължение за служебно допускане на повторна СТЕ , след като приетата по делото
е дала ясни и категорични отговори на поставените въпроси. От друга страна, процесуалният пропуск на ответника да заяви в същото
съдебно заседание искане за повторна СТЕ
, с оглед направеното от него оспорване на приетото експертно
заключение, води до прилагане на неблагоприятната последица на преклузията по
чл.266,ал.1 от ГПК, свързана с отказа на въззивния съд да допусне повторна СТЕ
във въззивното производство.
Поради съвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на първата- атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като
неоснователна.
При този изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
разноски по делото във въззивното производство в размер на 800,00лв.-
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното от въззивника
– ответник възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемата – ищца, като отчита , че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и във въззивното производство не са събирани
доказателства. Ето защо, намира, че по двата предявени иска адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от по 300,00лв.-или
общо по двата иска – до размера на сумата от 600,00лв.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 48 състав под №
459119 от 26.07.2018 г., постановено по гр.дело № 42230/2016г.
ОСЪЖДА А.Н.Т. да заплати на З.П.Ф.-Р. сумата
от 600,00 (осемстотин) лева – разноски по делото за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните само в частта на произнасянето по иска по
чл.109 от ЗС, при наличието на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК. В останалата част – решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.