Р Е Ш
Е Н И Е
№………/…………2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV тричленен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Нина Атанасова и в присъствието на прокурора от ВОП Мирослав Георгиев, като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело №2687 по описа на съда за
2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от Е.Д.Д., ЕГН **********,***, подадена
чрез адв. Р.Р., срещу решение № 260776/02.11.2021 г., постановено по анд.№
539/2021 г., по описа на Районен съд – Варна.
Релевира се допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Според подателя на
жалбата Районен съд – Варна е достигнал до неправилни фактически констатации ,
обосноваващи погрешни правни изводи, поради частичното обсъждане на
доказателствени източници, при липса на цялостен анализ на събраните гласни доказателствени
средства. Фактическите изводи на
предходната съдебна инстанция се градят единствено на свидетелските
показания на другия участник в ПТП-то и на неговия спътник . Няма обсъждане в
мотивите на постановеното решение на показанията на актосъставителя и на преките
свидетели на произшествието, още повече че съществува противоречие между
дадените показания от служителя на „Спешен център“, пътувал в линейката и тези на
актосъставителя.
Според касационния жалбоподател фактът, че другия участник в
произшествието е управлявал автомобил
със специален режим на движение, не го освобождава от задължението по чл. 92, ал.2 ЗДвП .
Предвид изложеното се отправя искане до касационната инстанция за отмяна
на решението на Районен съд – Варна и се иска постановяване на друго , с което
да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът, не се явява, представлява се от адв. Р.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответникът по касация – областна Дирекция на МВР – Варна, редовно
призовани, не се представлява в съдебно заседание . Депозирани са писмени
бележки от представител по пълномощие с позиция за неоснователност на
подадената жалба. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, понеже решението на ВРС е правилно.
Настоящият касационен състав на Административен съд - Варна намира касационната
жалба за процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК,
от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество
същата е основателна поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред ВРС е било наказателно постановление /НП/ №
20-0819-001563/15.05.2020г. на началник група към ОД на МВР-Варна, с което за
нарушение на чл. 104, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Е.Д.Д.
е наложена „глоба“ в размер на 200 лева., на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.
179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
От фактическа страна ВРС е приел, че на 02.02.2020 г. около 16:35 ч. свид.
Ц. е управлявал линейка - „Фиат Дукато” с рег.№ В **** ВВ по бул.
“Сливница“ в гр. Варна в посока изхода
на града. В автомобила, собственост на „Център за спешна медицинска
помощ-Варна“, са пътували свид. Д. Д. и мед. сестра. В района на „Дом
Младост“ в гр. Варна, автомобилът със специален режим на движение достигнал
друг движещ се пред него в лявата лента на пътното платно -л.а. „Мерцедес ГЛ
320“ с peг. № В ****МА, управляван от жалбоподателя Е.Д., собственост на К.Е.,
като Д. се престроил в дясната лента, за да пропусне специалния автомобил.
Около 16:37ч. автомобилите се намирали в близост до кръстовището между
бул. „Сливница“ и ул. „Атанас Стоев“, като специализираният автомобил намалил
скоростта си, преминал от лявата лента на пътното платно частично в дясната
лента, но касаторът Д. възприел това престрояване като подготовка за маневра
завой надясно, тъй като имало пресечка, подал сигнал и се престроил с
управлявания от него лек автомобил в лявата лента за движение.
В този момент, шофьорът на
линейката е предприел извършване на маневра „ляв завой“ от дясната лента, като Д.
се е опитал да отклони управлявания от него автомобил в насрещна пътна лента,
но въпреки това настъпило ПТП между двата автомобила. Имало е материални щети в
предната лява част на линейката и в предната дясна част на л.а. „Мерцедес“.
На 09.04.2020г. е съставен АУАН в отсъствие на нарушителя и му е бил
връчен на 16.04.2020г. На 15.05.2020 г. е било издадено и НП.
За да потвърди цитираното наказателно постановление, ВРС е приел, че
същото изхожда от компетентен орган и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
мотивите на обжалваното съдебно решение
има обективирана позиция на ВРС, че дава вяра на показанията на свидетеля Д.,
както и на св. Ц., като приема, че при движение на специалния автомобил същият
е бил с включен светлинен и звуков сигнал, както и при предприемане на маневра
„обратен завой“ шофьорът е подал знак
чрез включване на мигач.
Според предходната съдебна инстанция касаторът е нарушил разпоредбата на
чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, тъй като макар да е знаел и да е възприел наличието на
автомобил със специален режим на движение, с включен звуков и светлинен сигнал,
с подадена сигнализация за маневра, не е осигурил възможност за същия да стори
това и е продължил движението си, което е довело до сблъсък между двата
автомобила.
Районният съд приема за ирелевантно събраното сведение по допусната от същия съд съдебна
автотехническа експертиза дали линейката е била разположена изцяло в лявото, в
дясното платно за движение или е била ориентирана в дясно, с цел
едноманевреното извършване на обратния завой .
Касационната инстанция счита атакувания съдебен акт за валиден, допустим,
но неправилен, тъй като е постановен в нарушение на съдопроизводствените
правила .
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН разглеждането на жалби срещу
издадени наказателни постановения от районния съд се осъществява по правилата
на НПК.
Новелата на чл. 14 от НПК въвежда императивно изискване за съдебния орган
да изгради своето вътрешно убеждения върху обективно, пълно и всестранно
изследване на всички доказателства по делото.
Варненският районен съд не е
изпълнил това процесуално задължение. Липсва съвкупен и задълбочен анализ на
всички събрани доказателствени средства
– писмени, гласни и заключението на допуснатата съдебна експертиза. Няма обсъждане на противореченията в дадените показания на разпитаните
свидетели . Районният съд не е изложил обосновка защо не кредитира показанията
на св. Е. и св. К., които са присъствали на произшествието. Въпреки констатираното
противоречие в гласните доказателства относно факта дали звуковият сигнал на
линейката е бил включен, ВРС се е задоволил да посочи единствено, че за
изясняване на този въпрос дава вяра на показанията на св. Цвятков и в частност
на показанията на св. Д.. По отношение на констатираното противоречие в гласните
доказателствени средства дали шофьорът на специализирания автомобил преди
предприемане на обратен завой е включил светлинен пътепоказател , съдът отново е
кредитирал показанията на св. Д., без да изложи съображенията си за това.
Именно поради събраните различни сведения по казуса Варненският районен съд е
следвало да разгледа и анализира задълбочено всички доказателства и да даде
аргументиран отговор относно
обосноваността и законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление.
В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира
основание за отмяна на атакувания съдебен акт на Варненския районен съд и
връщане на делото за ново разглеждане на жалбата на Е.Д.Д. срещу наказателно
постановление № 20-0819-001563/15.05.2020г.
При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да
се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно
разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 260776/02.11.2021 год., постановено по а.н.д. № 539 по
описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: