РЕШЕНИЕ
№ 1686
гр.
Пловдив, 17.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Пловдив, ХХVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Румяна Агаларева, като разгледа административно дело № 910 по описа на съда за 2021
год., докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.186, ал.1, т.1,
б.А, вр. с чл. 188 от ЗДДС.
Образувано е по жалбата на Амбулатория за индивидуална
практика за първична медицинска помощ ВИТА- д-р Я.П.“ ЕООД / съкр. „АИППМП –
ВИТА - д-р. Я.П.“/, ЕИК *********, представлявано от управителя Я.Н.П.-Г.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-96-0082070/16.03.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и
чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискалните устройства на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – лекарски кабинет №6, находящ се в гр.Пловдив,
пл.“Понеделник пазар“ №5, в сградата на ДКЦ I, ет.3, и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не
се явява и не се представлява и не ангажира допълнително становище в подкрепа на
жалбата.
Ответникът –
началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител юрк.П. и в писмено становище, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна със становищата на страните, на
база приобщените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.03.2021г., в 15,20 часа органи по приходите
извършили проверка на търговски обект – лекарски кабинет №66, находящ се в
гр.Пловдив, пл.“Понеделник пазар“ №5, в сградата на ДКЦ I, ет.3, стопанисван от
„АИППМП – ВИТА - д-р. Я.П.“. За времето от 15,15 часа до 16,30 часа пред
лекарския кабинет е извършено скрито наблюдение, което е установило, че
кабинета се посещава от пациенти. След легитимация от страна на проверяващите
от наличното и въведено в експлоатация
фискално устройство /ФУ/, модел „DAISY expert SX-01“ с ИН на ФУ DY457938, с ИН на ФП
36615974 изведен дневен финансов отчет с № 000982/09.03.2021г., 16,33 часа, с
регистриран общ оборот от 00.00 лева и разчетна касова наличност 0.00 лева.
Общо налични лева – 0.00 лв.. От управителя на дружеството д-р. Я.П. е изготвен
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,
неразделна част от ПИП сер.АА №0082070/09.03.2021г. Установената фактическа
наличност на парични средства в касата на ФУ е сумата в размер на 36.00 лева и
обща сума на плащанията 36.00 лева. За така установената положителна касова
разлика, управителят д-р. Я.П. е дал
обяснение, че същата са дължи на изготвено медицинско за работа на стойност 25
лева, които не са маркирани и 10 лева заплатена потребителска такса. От
проверяващият екип е установено е, че предвид липсата на доказателства за
произхода на наличните парични средства, положителната касова разлика се дължи
на извършвани медицински услуги, заплащани в брой, за които не е издаден касов
бон от фискалното устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. Констатациите
от проверката били отразени в протокол сер. АА № 0082070/09.03.2021г. Въз
основа на горните фактически данни ответникът – началник отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал
процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в
мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискалните устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ –
запечатване на обект – лекарски кабинет №6 и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни. Заповедта била връчена лично
на 18.03.2021г.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се
налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа
за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи
основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във
всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се
ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна проверка
за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема,
че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186, ал.3 от ЗДДС
–началник на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителен директор
на НАП (л.9 и л.10). Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана
– съдържа фактически и правни основания за нейното издаване – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт,
обуславящи прогласяване на негова нищожност.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното:
Според чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба
условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и
минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на
министъра на финансите. В разпоредбата на чл.25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават
фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с
първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по
банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането. Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС указва,
че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Анализът на посочените правни
норми налага извод, че при извършена контролната покупка и извършена съпоставка
между разчетената касова наличност към момента на проверката от фискалното
устройство, фактическата наличност на парични средства, съгласно приложен опис,
сума на паричните средства в началото на работния ден, въведени пари в касата и
изведени пари от касата, при която е установена положителна касова разлика в
размер на 4,35 лв., която според проверяващите се дължи на неотчитане на
извършените в обекта продажби. В случай на неиздаване на съответния документ за
продажба, компетентният орган прилага принудителната административна мярка
„запечатване на обект“ за срок до 30 дни. Следва да се поясни, че
административно-наказателната отговорност се реализира независимо от налагането
на принудителната административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на
санкция за извършено нарушение, а другия съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1
от ЗАНН цели да се предотвратят и преустановят административните нарушения,
както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията.
Следователно общото между двете процедури е факта на нарушението, но като
производства те протичат независимо едно от друго. Отделно от изложеното
органът по приходите правилно се е позовал на нарушението на цитираната
разпоредба и е упражнил правомощието си по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на
обвързана компетентност е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните
органи нямат право на преценка дали да наложат принудителна административна
мярка. Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като
стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния
орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези
случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на срока за
налагане на принудителната административна мярка. Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за
срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на
мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то
административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от
него. Административният орган е изложил мотиви по отношение на
продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с оглед
установените по делото факти и приобщени доказателства. Наред с това съдебният
състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. При наличието в търговския обект на констатирана касова разлика,
неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен оборот, със затварянето на
обекта за четеринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални
загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на оспорващата страна,
ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл определената продължителност
на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й, която в
случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените оплаквания и
въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената
заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на
основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
Съобразно изхода на спора съдът дължи произнасяне и по
претендираните разноски от ответника, поради което на ТД на НАП – Пловдив се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК,
а възнаграждението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ
бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По изложените мотиви, на осн. чл. 172 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ „ВИТА- д-р Я.П.“ ЕООД, с ЕИК
…543537, седалище гр.Пловдив, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-96-0082070/16.03.2021г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1
и ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискалните устройства на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – лекарски кабинет №6, находящ се в гр.Пловдив,
пл.“Понеделник пазар“ №5, в сградата на ДКЦ-I, ет.3, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална
практика за първична медицинска помощ ВИТА-д-р. Я.П.“***543537, да заплати на
ТД на НАП - гр. Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България в 14 - дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: