Р Е Ш Е Н И Е
София, 27.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3-ТИ състав, в открито заседание на девети май. през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. д. № 10937/2019 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Б.С.Б.“ АД, ЕИК ******, с
която е предявен срещу С.И.Й., ЕГН ********** и Р.Н.Л., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 135 ЗЗД за
обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на договор за дарение на
идеални части от недвижим имот, по силата на който С.И.Й. прехвърля на дъщеря
си Р.Н.Л. 2/3 ид.ч. от правото на
собственост на апартамент № 36, находящ се в гр. София, комплекс „Гео Милев“,
ул. „******, в жилищна сграда – бл. № 254, вх. Б, ет. VII, със застроена площ от 109,51 кв.м., заедно
с избено помещение № 9, без посочена площ по документ за собственост, а
съгласно декларирани данни с площ от 5.50 кв.м. и заедно с 1,253% ид.ч. от общите части на сградата, и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
оформен в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 75, том
IV, рег. № 27188 дело № 599/2017г. на нотариус Р.Д., с рег. № 274 на НК,
вписан в Служба по вписвания към АВ, вх. рег. № 48961 от 27.07.2017 г., Акт №
116, то. CXI, дело № 35252/2017, поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 131, том I, рег. № 5624, дело № 94/2019 г. по описа
на нотариус В.М.с рег. № 074 на НК, вписан в Служба вписвания към АВ, вх. №
40439 от 26.06.2019 г., Акт № 57, том C, дело № 30838/2019 г.
Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник – С.И.Й., като вземането му
произтича от следните факти:
С Решение от 08.08.2014 г. по гр. д. 10120/2013 по описа на СГС, ГО, 5
състав, влязло в законна сила на 17.09.2014 г., С.И.Й. с ЕГН ********** е
осъдена да заплати в условията на разделност с П.Н.К.с
ЕГН ********** и Р.Н.Л. с ЕГН ********** общо сумата от 40 000 лв., ведно със
законната лихва, представляваща задатък по развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с „Б.С.Б.“ АД. На 09.10.2014 е
издаден изпълнителен лист, на основание на който е образувано изпълнително дело
760/2016, по описа на Частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 на КЧСИ. Задължението
по изпълнителното дело до датата на предявяване на иска било погасено, а за да
бъде осуетено принудителното такова първият ответник, при знание за своето
задължение спрямо ищцовото дружество, на 27.07.2017г.
е извършила безвъзмездна разпоредителна сделка – дарила е на дъщеря си Р.Н.Л. –
втория ответник, 2/3 ид.ч. от гореописания имот,
която сделка е предмет на предявения иск. Чрез извършената разпоредителна
сделка С.И.Й. е намалила имуществото си и по този начин непосредствено е
увеличила неплатежоспособността си, с което е засегнала правата на кредитора
си. Ето защо, моли съдa да обяви сделката за относително недействителна спрямо него до
размера на 2/3 ид. части от правото на собственост
върху имота. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват предявения
иск изцяло както по основание, така и по размер. Твърдят, че иска е недопустим.
Твърдят, че за ищеца липсва правен интерес, тъй като процесния имот е несеквестируем, спрямо който е налице гаранция по чл. 444
от ГПК. Твърдят, че не са налице всички комулативни
предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Считат за неоснователно
твърдението на ищеца, че и към 27.07.2017 г., така и отделно към датата на
завеждане на исковата молба същият е бил техен кредитор. Вземането не било
изискуемо и ликвидно към първата дата, а твърдят, че понастоящем всички
задължения към въпросното дружество са погасени, т.е. с атакуваната сделка
ответницата не е увредила и не уврежда кредитора. Твърдят, че ответницата
разполага със средства, с които може да се удовлетвори задължението към
кредитора, поради което не следва да се уважи иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие от фактическа страна следното:
По делото е представено решение от 08.08.2014 г. по гр. дело № 10120/2013
г., ГО I отд. – 5 състав на Софийски градски съд, от
което е видно, че С.И.Й., П.Н.К.и Р.Н.Л. са осъдени да заплатят по иск с правно
основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД сумата от 40 000 лева, като част от сумата от 80
000 лева, ведно със законна лихва от 22.07.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, на „Б.С.Б.“
АД. На него е отбелязано, че същото е влязло в сила на 17.09.2014 г. и е
издаден изпълнителен лист за 40 000 лева, ведно със законна лихва, в полза на „Б.С.Б.“
АД.
В хода на процеса е прието Удостоверение с изх. № 23991/09.05.2022 г.,
издадено от ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, от което е видно, че в кантората на
частния съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело № 20168510400760, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 09.10.2014 г. от СГС на основание
съдебно решение по гр. дело № 10120 от 2013 г., с взискател
„Б.С.Б.“ АД срещу длъжниците С.И.Й., П.Н.К.и Р.Н.Л..
Също така, е посочено, че изп. дело 760/2016 е
приключило по отношение на длъжниците П.К.и Р.Л.,
като към 09.05.2022 г., изпълнително дело № 201685110400760 е висящо по
отношение на длъжника С.И.Й. за задължение в общ размер 31 847,14 лв. Сочи се,
че срещу С.И.Й. са предприемани изпълнителни действия, чрез които вземанията на
взискателя не са удовлетворени.
По делото също така е приет нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № 75, том IV, рег. № 27188 дело № 599/2017г. на нотариус Р.Д., с
рег. № 274 на НК, вписан в Служба по вписвания към АВ, вх. рег. № 48961 от
27.07.2017 г., Акт № 116, то. CXI, дело № 35252/2017, поправен с Нотариален акт
за поправка на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №
131, том I, рег. № 5624, дело № 94/2019 г. по описа на нотариус В.М.с рег. №
074 на НК, вписан в Служба вписвания към АВп, вх. №
40439 от 26.06.2019 г., Акт № 57, том C, дело № 30838/2019 г. От него е видно,
че ответницата С.И.Й. е дарила на дъщерите си – Р.Н.Л. – втората ответница,
собствените си 2/3 идеални части от правото на собственост на апартамент № 36,
находящ се в гр. София, комплекс „Гео Милев“, ул. „******, в жилищна сграда –
бл. № 254, вх. Б, ет. VII, със застроена площ от 109,51 кв.м., заедно с избено
помещение № 9, без посочена площ по документ за собственост, а съгласно
декларирани данни с площ от 5.50 кв.м. и заедно с 1,253% ид.ч.
от общите части на сградата, и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата. Дарението е извършено на
27.07.2017 г., т.е. след като решение от 08.08.2014
г. по гр. дело № 10120/2013 г., ГО I отд. – 5 състав
на Софийски градски съд е влязло в сила.
С отговора на исковата молба ответницата Л. е представила Възражение от С.Й.,
приложено към изп. дело № 20168510400760 от
23.02.2016 г., с което тя заявява, че е получила покана за доброволно
изпълнение по същото изпълнително дело на 20.02.2016 г. Дарението е извършено
на 27.07.2017 г., т.е. след като длъжницата е имала знание за висящ
изпълнителен процес по отношение на нея.
Също така към отговора е представено Удостоверение от ЧСИ М.П. с изх. №
68101/22.12.2020 г., от което е видно, че сумите постъпили по изп. дело 760/2016 г. са за погасяване задължението на Р.Л..
По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно -счетоводна
експертиза, която посочва, че по изп. дело № 760/2016
г. по описа на ЧСИ М.П. са изплатени суми в размер 47 502.21 лева, но името на С.И.Й.
не е отразено в банковите и счетоводни документи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е
необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки: 1/ ищецът да е
кредитор на ответника; 2/ сключената сделка - предмет на исковата молба да
уврежда кредитора, т. е. длъжникът да е намалил имуществото си или да е
затруднил удовлетворяването на кредитора; 3/ длъжникът да е знаел при
извършване на сделката, че с нея уврежда ищеца. Предвид безвъзмездния характер
на сделката, не се изисква контрахентите на длъжника
да са знаели, че увреждат кредитора.
От представените по делото доказателства /решение от 08.08.2014 г. по гр.
дело № 10120/2013 г., ГО I отд. – 5 състав на
Софийски градски съд и Удостоверение с
изх. № 23991/09.05.2022 г., издадено от ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ/ се
установява, че „Б.С.Б.“ АД има качеството кредитор на С.И.Й.. В производството
по чл.135 ЗЗД съдът не проверява съществува ли вземането, легитимиращо ищеца
като кредитор, освен ако то не е отречено със сила на пресъдено
нещо, т.е. с влязло в сила съдебно решение. Това е така, защото с Павловия иск
не се засяга действителността и обвързващата сила на увреждащата сделка в
отношенията между сключилите я страни, които продължават да са валидно
обвързани от нея. Увреждащата сделка се счита за несъществуваща само по
отношение на увредения кредитор и докогато той има това качество.
Съществуването на вземането не е предмет на иска по чл.135 ЗЗД и не подлежи на
пълно и главно доказване от ищеца. Съдът може да приеме, че вземането на
кредитора не съществува, само ако е отречено със сила на пресъдено
нещо /Решение № 639 от 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г., Г.К., ІV Г.О. на
ВКС, Решение № 328 от 23.04.2010г. по гр.д. № 879/2010г., Г.К., ІІІ Г.О. на
ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011г. по гр. д. №1028/2010г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС
/. Видно от удосотверението на ЧСИ М.П. и
заключението на СЧЕ ответницата С.Й. не е погасила задължението си към ищеца.
Страните не спорят, че длъжникът се е разпоредил със свое имущество чрез
дарение. С разпореждането кредиторът е увреден, тъй като длъжникът е намалил
имуществото си. Сключването на безвъзмездна сделка, каквато е дарението, при всички случаи
води до намаляване възможностите на кредитора за удовлетворяване от имуществото
на длъжника, следователно е винаги увреждащо. Освен това, видно от представеното
по делото удостоверение с изх. № 23991/09.05.2022 г. на ЧСИ М.П., срещу С.И.Й.
са предприемани изпълнителни действия, чрез които вземанията на взискателя НЕ
са удовлетворени. По делото няма доказателства, от които да е видно, че
ответницата разполага със средства и имущество за погасяване на задължението. Поради
това настоящият състав приема, че и втората предпоставка за уважаване на иска -
увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, е налице.
Не може да бъде споделено възражението на ответниците, че имуществото,
предмет на дарението, било несеквестируемо, поради
което липсвало увреждане. Логиката на института на
несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице
антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено
задължение и когато по искане на негов кредитор, се пристъпи към принудително
изпълнение. Институтът коригира в интерес на подложената на принуда личност
общия принцип на чл. 133 ЗЗД, според който цялото имущество на длъжника служи
за обезпечение на неговите кредитори. Целта е да се гарантира на длъжника, че
принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават
съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато
обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният
закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че
това право не е сред необходимите за оцеляването му, следователно сам се е
лишил от преимуществата не несеквестируемостта. Ето защо няма основания да се
счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл. 135 от ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на
длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да
насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може
успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост. Така приема и
задължителната за настоящата инстанция практика на ВКС (Решение № 357 от
11.05.2010 г. по гр. д. № 100/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 782 от
17.03.2011 г. по гр. д. № 1236/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Субективната предпоставка за уважаване на иска – знание за увреждането от страна на длъжника, също е безспорно
доказана. Ответниците С.И.Й. и Р.Л. са знаели за
наличието на решение, с което са признати за длъжници по отношение на „Б.С.Б.“
АД. Ответницата Й. е била уведомена за наличието на изпълнително дело №
760/2016г. на 20.02.2016 г. Тя е извършила разпореждането с имуществото си на 27.07.2017
г. , т.е. след като е получила решение от 08.08.2014 г. по гр. дело №
10120/2013 г., ГО I отд. – 5 състав на Софийски
градски съд, влязло в законна сила на 17.09.2014 г. и покана за доброволно
изпълнение от 20.02.2016 го по изп. дело 760/2016 г.
по описа на ЧСИ М.П.. Предвид безвъзмездния характер на сделката, не се изисква
контрахентите на длъжника да са знаели, че увреждат кредитора.
Пред вид изложеното, съдът приема, че по делото са доказани предпоставките
на фактическият състав на Павловия иск, при което същият е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на „Б.С.Б.“ АД сумата от 4 518,64 лв., съгласно
списък по чл. 80 ГПК, представен от ищеца, за направени по делото разноски,
включително и възнаграждение за един адвокат, което съдът, с оглед
своевременното възражение за прекомерност, намалява на сумата от 3600 лева,
вместо претендираните 5000 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД по отношение на „Б.С.Б.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, договор за дарение на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент
№ 36, находящ се в гр. София, комплекс „Гео Милев“, ул. „******, в жилищна
сграда – бл. № 254, вх. Б, ет. VII, със застроена площ от 109,51 кв.м., заедно
с избено помещение № 9, без посочена площ по документ за собственост, а
съгласно декларирани данни с площ от 5.50 кв.м. и заедно с 1,253% ид.ч. от общите части на сградата, и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
оформен на 27.07.2017 г. в нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 75, том IV, рег. № 27188
дело № 599/2017г. на нотариус Р.Д., с рег. № 274 на НК, вписан в Служба по
вписвания към АВ, вх. рег. № 48961 от 27.07.2017 г., Акт № 116, то. CXI, дело №
35252/2017, поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение
на идеални части от недвижим имот № 131, том I, рег. № 5624, дело № 94/2019 г.
по описа на нотариус В.М.с рег. № 074 на НК, вписан в Служба вписвания към АВ, вх.
№ 40439 от 26.06.2019 г., Акт № 57, том C, дело № 30838/2019 г., между С.И.Й. с
ЕГН ********** от една страна и Р.Н.Л. с ЕГН **********, от друга.
ОСЪЖДА С.И.Й. и Р.Н.Л. да
заплатят на „Б.С.Б.“ АД, сумата 4 518,64 лв., представляваща сторени по делото
разноски, включително и възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
СЪДИЯ: