РЕШЕНИЕ
№ 2687
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М.ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110205820 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р. АЛ. Ц. от гр.София чрез адв.К. е обжалвала наказателно постановление /НП/
№Р-10-41/17.03.2022г. на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с искане за
отмяната му като незаконосъобразно. Намира, че определеното наказание е
прекомерно, без да е съблюдаван принципа на чл.27 от ЗАНН, при положение, че са
налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално,
а задължението за внасяне на гаранция е изпълнено в срок, с което е изпълнена и целта
на закона. Освен това нарушението било извършено за първи път и не са произтекли
вредни последици. Счита, също така, че не е установен субективния елемент на
деянието - вината на жалбоподателя, както и при съставяне на АУАН не е спазена
процедурата на чл.40 от ЗАНН - акта да е съставен в присъствието на нарушителя, а
при описание на нарушението, не са посочени коректно обстоятелства за конкретния
случай, с оглед на това, че Ц. била вписана като член на Съвета на директорите на
24.06.2021г., от когато изборът й има действие. Сочи на нарушение на изискванията за
съдържание на АУАН и НП, съответно по чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.К. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по подробно изложени в същата съображения, които акцентира и по
време на устните пледоарии.
1
Наказващият орган, чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които
намира, че категорично от събраните по делото доказателства се установило, че
жалбоподателят е извършила нарушението, за което е наказана. При съставяне на
АУАН и издаване на НП били спазени законовите изисквания за форма и съдържание,
както и компетентност на издателите. Възразява срещу прилагането на чл.28 от ЗАНН,
тъй като забавянето не било малко с оглед на сроковете поставени от закона за
уведомяване на КФН, а и с оглед на препятстването на надзорния орган да осъществи
правомощията си. Допълва, че гаранцията не била внесена в срок до 21.06.2021г., а на
25.06.2021г., като вписването в ТР имало конститутивно действие спрямо трети лица, а
относно внасяне на гаранцията и уведомяване на надзорния орган, срокът тече от
тяхното избиране. Не намира противоречие в съдържанието на АУАН, тъй като при
неговото съставяне е присъствал пълномощник на жалбоподателя, видно от
посочената датата на връчване, съвпадаща с датата на съставяне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Р. АЛ. Ц. е наложена глоба, в размер на 1000лв., за това,
че в качеството си на член на СД на „Ч. в. л.“ АД не е изпълнила задължението си по
чл.116в, ал.5 от ЗППЦК да представи в КФН документ, издаден от банката,
удостоверяващ внасяне на гаранцията и блокирането й в полза на дружеството, в срок
от 7 дни или до 02.07.2021г. след внасяне на определената от ОС на акционерите
гаранция за управлението й като член на управителен орган на публично дружество,
считано от 25.06.2021г., когато е внесена и блокирана банковата гаранция, като
документа е представен на 15.07.2021г. - нарушение на чл.116в, ал.5 от ЗППЦК.
НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-835/27.09.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната приписка по издаване на
обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитан по делото е свид. В. ПЛ. СТ. - актосъставител, според която при
извършена проверка документална проверка е установено, че жалбоподателят е била
избрана за член на СД на публично дружество, която е внесла банкова гаранция за
управление, блокирана в полза на дружеството, но в 7-дневен срок от тази дата, не е
уведомила КФН за внасяне на гаранцията, като не е представила доказателства за това.
Такива са депозирани по-късно, за което нарушение на чл.116ва л.5 от ЗППЦК е
съставен АУАН в присъствието на служители на КФН и пълномощник на
жалбоподателя, на когото бил предявен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
2
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи, че
е с предписано задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.3, т.4 и
т.5 от ЗАНН - посочена е датата и мястото на извършване на нарушението; направено е
подробно, точно и разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено; посочена е коректната законова разпоредба, която е нарушена.
Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, в присъствието
на пълномощник на жалбоподателя, на когато е предявен при условията на чл.43, ал.1
от ЗАНН в деня на съставяне. Не се откри противоречие или несъответствие между
лицата, посочени като свидетели, присъствали при съставяне на АУАН и тези, които са
присъствали на неговото връчване. Актът е съставен от оправомощено със Заповед
№З-181/12.07.2021г. на Зам.председател на КФН длъжностно лице.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително на т.5 и т.6, без да е
необходимо да повтаря вече казани горе съображения в тази насока, тъй като
съдържанието на НП е идентично с това на АУАН. НП е издадено от компетентен
орган.
Категорично от разпита на свидетеля и писмените доказателства, които са
приложени към АНП, се установиха констатациите в акта и НП. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като последователни и логични, както потвърдени от
писмените доказателства и незаинтересовани. Жалбоподателят оспорва тези
констатации, възразя срещу това, от кога тече срока за внасяне на гаранцията и
уведомяване на КФН с представяне на доказателства.
Действително, според справка от ТР, Р.Ц. е вписана като член на СД на
публичното дружество „Ч. в. л.“ АД на 24.06.2021г. Според чл.116в, ал.2 от ЦППЗЦ
лицата по ал. 1, избрани за членове на управителни органи на публични дружества са
длъжни в 7-дневен срок от избирането им, да внесат гаранция за управлението си.
Според протокола от общото събрание на акционерите на дружеството от 14.06.2021г.,
на тази дата жалбоподателят е избрана за член на СД на „Чайкафарма
висококачествените лекарства“ АД. По правилата на цитираната разпоредба, тя е била
длъжна в срок от 7 дни след датата на избора да внесе банкова гаранция за управление,
т.е. до 21.06.2021г. за блокиране в полза на публичното дружество, а в 7-дневен срок от
внасянето на гаранцията за управлението си, на осн. чл.116в, ал.5 от ЗППЦК е била
длъжна да представи в КФН документ, издаден от банката, удостоверяващ, че
блокирането на гаранциите е извършено.
Видно от съдържащата се кореспонденция между КФН, жалбоподателя,
3
публичното дружество и „У. Б.“ АД, Р.Ц. е внесла гаранция на 25.06.2021г., която е
блокирана същия ден в полза на „Ч. в. л.“ АД и след поискване от КФН е представила
документ от банката на 15.07.2021г. за това.
При това положение категорично се доказа, че жалбоподателят е нарушила
разпоредбата на чл.116в, ал.5 от ЗППЦК като не е депозирала в 7-дневен срок от датата
на внасянето на гаранцията за управление, т.е. до 02.07.2021г. в КФН документ,
издаден от банката, че внесена от нея банкова гаранция е блокирана в полза на
публичното дружество, а е сторила това на 15.07.2021г., т.е. със закъснение.
Нарушението при бездействие, като изпълнението следва да се докаже от
жалбоподателя, която не стори това. Така категорично се доказа, че Ц. е извършила на
нарушението на чл.116в, ал.5 от ЗППЦК.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.221,
ал.1, т.2 от ЗППЦК и наложил минималния размер на глобата от 1000 лева, при
съобразяване на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен, тъй като
следва да се държи сметка за обществените отношения, които се засягат от
административното нарушение. В случая, обект на нарушението са обществените
отношения във финансовата сфера, характеризиращи се с динамика и висока степен на
риск, като изпълнение на задължението по чл.116в, ал.5 от ЗППЦК е гаранция за
защита на инвеститорите, това е гаранция за управление на публичното дружество, за
което говорят и кратките срокове за уведомяване за конкретните обстоятелства.
Закъснението е около два пъти над установения в закона срок, а задължението е
изпълнено след като е започнала проверката от КФН, в това число банковата гаранция
е внесена със закъснение, а това означава, че е блокирана в полза на публичното
дружество също със закъснение. Освен това е препятствана и възможността на
надзорния орган да осъществи срочно правомощията си. При всички тези
обстоятелства не може да се квалифицира случая за маловажен, съгласно дефиницията
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като извършеното нарушение от физическото лице е със
значителни вредни последици, при това са налице и други отегчаващи вината
обстоятелства, изложени вечене, поради което не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. Наличието на смекчаващи вината обстоятелства - нарушението е първо и
документ от банката е представен макар със закъснение са отчетени от наказващия
орган, за да определи глобата в минимален размер.
При горните аргументи, обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН - КФН, следва да се присъди юрисконсултско
4
възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН,
тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. С оглед на това, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и
извършените от юрк.Герчева действия, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-41/17.03.2022г. на
Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
Управление „Надзор на инвестиционната дейност” като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. АЛ. Ц. с ЕГН ********** да заплати в полза на
КФН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5