№ 709
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500275 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба вх.
№5808/17.02.2022г. подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. "България" № 49, бл. 53Е,
вх. В, чрез юрисконсулт Радина Илиева против Разпореждане по ч. гр. д. №530/22 по описа
на РС – Бургас, с което заповедният съд частично е отхвърлил заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р.
Н. С. с адрес: гр.*** жк.*** бл.** вх.* ет.* ап.* за следните суми: договорно възнаграждение
от 14,56 лв., за възнаграждение за допълнителна услуга “Фаст“ от 60 лв., за възнаграждение
за допълнителна услуга “Флекси“ от 72 лв., за мораторна лихва от 36 лв., както такси за
извънсъдебно събиране от 30 лв., тъй като е в противоречие със закона, основано е на
договор за потребителски кредит, който е изначално недействителен съгл. чл.10а, чл.11,
ал.1,т.10 вр. чл.19,ал.104, чл.21, чл.22 и чл.23 ЗПК.
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК –препис от
разпореждането е връчен на дружеството-заявител на 09.02.2022г., а жалбата е депозирана
на 17.02.2022г., същата е подадена от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Излага доводи, че на този етап
от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права, цитира относима съдебна
практика. Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на
договора поради нарушение на закона или добрите нрави и в конкретния случай,
превишавайки своите правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във връзка с
правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Намира, че заповедният съд не е извършил
задълбочен анализ на кумулативните критерии за наличие на неравноправна клауза.
1
Относно претенцията за договорно възнаграждение се сочи, че на длъжника е бил
предоставен Стандартен европейски формуляр- с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит, както и с преди сключването на самия договор за кредит. Заявителят
предоставил преддоговорна информация във форма съгласно ДПК и във формуляра били
посочени същите параметри, както в ДПК. Длъжникът декларирал, че е получил екземпляр
от договора, изписал имената си и се подписал. Изготвен бил и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, който бил връчен на ответника, ведно с договора. Процесният договор отговарял на
всички императивни изисквания на закона. В случая длъжникът не бил обективирал
желание да се откаже от договора. Заявява, че според него уговореният годишен лихвен
процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Посочва
също така, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формиране на ГПР- в
случая страните са договорили глобален фиксиран размер на годишен лихвен процент, като
са го определили, че е 40,50%. В договора ясно били посочени процентите на ГЛП и ГПР,
както и точния размер на дължимата сума. Подробно се спира на понятието „добри нрави“ и
неговата регламентация, като подчертава, че ответникът следва да посочи кои добри нрави
конкретно са нарушени.
По тези съображения намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Моли
разпореждането да бъде отменено за отхвърлената част като вместо него се постанови
издаването на заповед за изпълнение за всички заявени суми в посочения в заявлението
размер. за отхвърлената част от заявлението. Претендират се деловодни разноски за
настоящото производство- държавна такса от 15 лв. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 530 по описа за 2022г. на Районен съд- Бургас е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Профи
кредит България" ЕООД, чрез юрисконсулт Радина Иванова Илиева против длъжника Р. Н.
С. с ЕГН ********** за следните суми:200 лв.- главница по договор за потребителски
кредит, 14.56 лв.-неплатено договорно възнаграждение за периода 20.03.2021г. до
20.06.2021г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст“ в размер на
60 лв. дължимо до 20.06.2021г., неплатено възнаграждение за закупена услуга “Флекси“ в
размер на 72 лв., дължимо до 20.06.2021г., неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени към 04.04.201г., лихва за забава в
размер на 14,88 лв., дължима от 21.03.2021г., дата на изпадане на длъжника в забава,
законна лихва в размер на 21.12 лв, дължима от 20.06.2021г.-датата та изтичане на
2
погасителни план до 26.01.2022г., както и разноски по делото, като е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит № 40003264730 от 24.02.2021г. В
заявлението изрично е посочено, че обезщетението за забава не е начислено за периода
13.03.-13.07.2020г. на осн. чл.6 ЗМДВИПОРНСПП.
Районният съд е издал Заповед № 329 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 530/2022 г. на БРС за сумата от 200 лв.-неплатена главница по договор за
потребителски кредит, законната лихва начислена върху главницата от подаване на
заявлението-27.01.2022г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер
на 36,36 лв. в т.ч. д. такса 12,12лв. и 24.24 лв. юрк вънаграждение.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, относно
следните суми: : 14,56 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.03.2021г.
до 20.06.2021г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст“ в размер
на 60 лв. дължимо до 20.06.2021г., неплатено възнаграждение за закупена услуга “Флекси“
в размер на 72 лв., дължимо до 20.06.2021г., мораторна лихва в размер на 36 лв., неплатена
такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. с мотиви
противоречи със закона, тъй като е основано на договор за потребителски кредит, който е
изначално недействителен съгл. чл.10а, чл.11, ал.1,т.10 вр. чл.19,ал.104, чл.21, чл.22 и чл.23
ЗПК, цената на закупените „допълнителни услуги“ според съда не е за допълнителните
услуги по смисъла на чл.10а,ал.1 ЗПК, а е част от възнаграждението за предоставения
кредит, обособен като отделно вземане , привидно условно, с цел заобикаляне ограниченото
на чл.19,ал.4 ЗПК, установяващ лимит на ГПР. Към заявлението са приложени заверени
преписи от договор за потребителски кредит "Стандарт" с №40003264730, общи условия,
погасителен план.
Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на длъжника сумата от
200 лв., която следва да бъде върната на 4 месечни вноски, всяка от по 53,64 лв., при ГПР –
45,50 % и ГЛП – 40,50, 00 %, лихвен процент на ден – 0, 11 % и общо дължима сума по
кредита 21456 лв. В договора е уговорено и възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“
в размер на 60 лв. и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 72 лв.,
като вноската по тези допълнителни услуги е в размер на 33,00 лв. и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска, като така общото задължение по договора възлиза на 346.56
лв. с общ размер на вноската 86.64 лв.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е частично основателна. Съображения:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с
правомощия да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т.3 от същата разпоредба
/нова, приета ДВ бр.100 от 20.12.2019г./ предвижда такава и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
3
сключен при действието на Закон за потребителския кредит, поради което съдът е задължен
служебно да следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е
изпълнил тези свои задължения районният съд не е превишил правомощията си и не е
нарушил съдопроизводствените правила, като неправилно счита жалбоподателя.
Жалбата е основателна единствено в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение досежно договорната лихва /възнаградителна лихва/. Понастоящем
има императивна норма, която регламентира размера на възнаградителната лихва - това е 5-
кратния размер на законната лихва, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Тъй като процесната лихва
не надвишава посочения размер, тоест е договорена в рамките на закона, основателно е
оплакването в жалбата, че същата не може да противоречи на добрите нрави. Презумпцията
е, че след като една уговорка не противоречи на закона, то тя не може да противоречи на
правилата на добрите нрави. Освен това, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат да бъдат
проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основния
предмет на договора /в случая- тези за главницата и възнаградителната лихва, които са ясни
и разбираеми/, тъй като в противен случай договорът не би бил сключен.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 14,56 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.03.2021г. до 20.06.2021г.
Същото следва да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за тази сума.
По отношение на останалите отхвърлени суми в жалбата не са наведени оплаквания.
Въпреки това съдът е длъжен служебно да провери всички правно релевантни факти. По
отношение на претендираните възнаграждения за допълнителни услуги и такси за
извънсъдебно събиране въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и
препраща към тях на основание чл.272 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи,
че видно от общите условия /чл.15/ клиентът може да избере да не закупи допълнителни
услуги или да избере да закупи една или повече към договора за потребителски кредит. В
случая по делото не е представеното искането за предоставяне на потребителски кредит,
поради което не може да се провери дали са поискани. Налага се извод, че в ДПК е
уговорено предварително заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не е
предоставена на заявителя, като същото е разсрочено и включено в погасителните вноски
като част от общия размер на дълга.
Същевременно в жалбата е извършено позоваване на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че
съдът не разполага с възможност за проверка за неравноправност на клаузите, свързани с
допълнителните услуги и тяхното заплащане, понеже касаели основния предмет на
договора, което по съществото си представлява признание, че допълнителните услуги,
посочени в споразумението за закупуване на пакет допълнителни услуги, касаят именно
задължението на кредитора по договора за кредит- да предостави срещу възнаграждение
заемната сума на кредитополучателя. Т.е. възнаграждението за тези „допълнителни услуги“
4
следва да бъде включено в ГПР на основание чл.19, ал.1 от ЗПК, което в случая очевидно не
е сторено, тъй като общия размер на възнаграждението за допълнителни услуги възлиза на
132лв., което е близко по размер до отпуснатата в заем сума / 200 лв./, а размера на ГПР в
процесния ДПК е 45,50% .
Така са заобиколени забраните на чл.10а, ал.2 ЗПК и на чл.19, ал.4 ЗПК, което води до
нищожност на клаузите за уговореното възнаграждение по споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги.
Ето защо, процесните суми, претендирани като възнаграждение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги са недължими от ответника. Заявлението за заплащането им
противоречи на императивните разпоредби на закона /ЗПК/, поради което районният съд
правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед за изпълнение за това
възнаграждение.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция по отношение на претенцията за
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране на
вземането съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в тази му част обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на делото искането за разноски е частично основателно. Съразмерно на
уважената част от жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №1447 от 28.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№530 по описа за
2022г. на Районен съд- Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК против длъжника Р. Н. С. за сумата от 14,56 лв., представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.03.2021г. до 20.06.2021г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, против длъжника Р. Н.
С. с ЕГН:********** от гр.*** жк *** бл.** вх.* ет.* ап.* и за сумата от 14,56 лв.
/четиринадесет лева и 0,56 ст./, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 20.03.2021г. до 20.06.2021г по договор за потребителски кредит № 40003264730
от 24.02.2021г, както и за сумата от 4,49 лв. (четири лв. и 0,49 стотинки), представляваща
деловодни разноски по ч.гр.д.№275/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№5808/17.02.2022г. по описа на Районен съд
5
Бургас, подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, против разпореждане №1447
от 28.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№530 по описа за 2022г. на Районен съд- Бургас В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК против Р. Н. С. за възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ от 60 лв.,
за възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ от 72 лв., за мораторна лихва от 36 лв.,
както такси за извънсъдебно събиране от 30 лв.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски пред
въззивната инстанция, както и за даване на указания на заявителя да предяви осъдителен иск
за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6