Решение по дело №820/2019 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 820

 

                                  гр. Габрово 12.11.2019 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря Виолина Тодорова като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 820 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е  с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2015 г. Л.М.И. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от ищцовото дружество. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството, а именно - www.credissimo.bg .

В зададените полета в Заявлението, ответникът е попълнил личните си данни, а именно — три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др. При подаване на Заявлението лицето е посочило желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата.

На така подаденото заявление е даден индивидуален идентификационен № 581165. След подаване на заявлението, на посочения в него електронен адрес на ответника, а именно **************@****.*** са изпратени автоматично Договор за кредит № 581165/22.12.2015 г., ведно с Приложение 1 към него, приложимите Общи условия за предоставяне на кредити („ОУ") и Стандартен европейски формуляр („СЕФ"). Освен това, на Сайта на Дружеството гореизброените документи са били налични и преди сключване на договора между ответника и „Кредисимо” ЕАД като са съдържали цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На ответника е бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от него суми — заявеният размер на главницата и размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Л.М.И. е въвел самостоятелно на указаното за това място в Сайта на Дружеството команда ,Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора". С това свое действие ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ.

Съгласно раздел III „Процедура по кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ с извършване на гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит — приети и подписани от същия.

В резултат на гореизложеното, на 22.12.2015 г., между „Кредисимо” ЕАД - в качеството на кредитор, от една страна и Л.М.И. - в качеството му на кредитополучател, от друга, е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 581165 за сума в размер на 877,55 лв. - главница, с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума, ведно с уговорената лихва — 20.01.2017 г. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от него представлява Приложение № 1 „Условия на кредита", съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ.

Сключването на Договора във формата на електорнен документ е обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /с наименование по това време Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за потребителския кредит и всички други относими норми на действащото законодателство. В този смисъл, върху приложения Договор няма подпис на ответника, което обстоятелство обаче не води до неговата недействителност, доколкото чл. 10 от Закона за потребителския кредит позволява сключването на договори за кредит, както в писмена форма, на хартиен носител, така и върху друг траен носител, който да позволява неговото възпроизвеждане.

Л.М.И. сам е избрал при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо” ЕАД да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и Кредисимо Договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от Кредисимо юридическо лице /имал е възможност да избере и необезпечен кредит/, съгласно раздел II, т.20 от ОУ. Поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията на ответника при цена на услугата 32,34 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Клиентът може да заплаща задълженията си към поръчителя по начините, използвани за плащане на задълженията си към Кредисимо, но въпреки че Кредисимо може да администрира плащанията от клиента към поръчителя, плащанията за услугите и рискът на поръчителя не се извършват в полза на „Кредисимо” ЕАД.

Ищецът твърди, че не представя договор за предоставяне на поръчителство и приложенията към него, тъй като не разполага с тези документи. Договорът за предоставяне на поръчителство е договор, който се сключва между поръчителя и съответен клиент на „Кредисимо” ЕАД, който е избрал да осигури обезпечение /поръчителство/ на задълженията си по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо” ЕАД. Последното дружество се намира в договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителски кредит и в договорни отношения с поръчителя, но Кредисимо не участва в отношенията между клиента и поръчителя, уреждани от двустранен договор между поръчителя и съответния клиент, съответно Кредисимо не разполага с екземпляр от документите, разменяни и съставяни помежду им.

Въз основа на сключения Договор, „Кредисимо” ЕАД изпълнило своето задължение и предостави на Л.М.И. заем в размер на 877,55 лв. /осемстотин седемдесет и седем лева петдесет и пет стотинки/ /главница/ при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. С предоставената заемна сума кредитополучателят е погасил задълженията си чрез рефинансиране по предходен договор за кредит № 429994/26.02.2015 г., сключен от него с „Кредисимо” ЕАД, за което е приложено към доказателствата удостоверение за рефинансиране, издадено от „Кредисимо” ЕАД. След извършване на рефинансирането, ответникът не е получавал сума в брой, доколкото отпуснатия кредит изцяло е рефинансирал предходно негово задължение към Кредисимо.

От своя страна ответникът Л.М.И. се задължил да върне предоставената му заемна сума по процесния Договор чрез 13 /тринадесет/ месечни вноски, описани в уговорения между страните погасителен план.

За погасяване на процесното задължение няма постъпило нито едно плащане.

Във връзка с това неизпълнението ответникът е търсен многократно с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно изплащане на задълженията му и избягване на предприемане на съдебно производство, което да увеличи дълга му със сторените съдебни разноски.

В този смисъл, Дружеството направило административни разноски в размер на 32,65 лева, които са удостоверени с Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания от ответника. Съгласно т. 2.7 от раздел VIII „Права и задължения на страните" от ОУ, представляващи неразделна част от процесния Договор, сторените по този ред разноски от Кредисимо във връзка с извънсъдебното събиране на вземането са изцяло за сметка на длъжника.

Предвид липсата на пълно и точно изпълнение от страна на ответника ищцовото дружество  било принудено да предприеме действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Въз основа на същото било образувано ч.гр.д. № 1881/2018 г., по описа на Районен съд- гр. Габрово. Последният уважил частично депозираното заявление, в резултат на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5511 от 24.10.2018 г., с която бе разпоредено длъжникът Л.М.И. да заплати на Кредисимо следните суми: 877,55 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Присъдени са и 79,29 лева разноски, от които 29,29 лева — държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждени. С процесната заповед районният съд отхвърлил заявлението в частта относно присъждане на 225,24 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2015 г. до 20.01.2017 г., 328,70 лева -наказателна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 14.09.2018 г. и 32,65 лева -административни разноски.

Заповед № 5511/24.10.2018 г. е връчена на Л.М.И. на 15.01.2019 г., срещу нея не е депозирано възражение и същата е влязла в сила. Липсата на възражение от страна на длъжника, само по себе си представлява признание относно съществуването на валидно сключения Договор за кредит.

Срещу постановения от съда отказ е подадена частна жалба от стана на „Кредисимо” ЕАД с вх. № 9638/19.11.2018 г. В резултат на последната, е образувано въззивно гражданско дело № 42/2019 г. по описа на Окръжен съд — Габрово. Последният се е произнесъл с Определение № 144/11.02.2019 г., с което отменя разпореждането на Районен съд — Габрово относно отхвърлената част от заявлението по чл. 410 ГПК с указания да се издаде нова заповед в полза на Кредисимо за претендираните суми за договорна лихва, наказателна лихва и административни разноски. Въз основа на определението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 939 от 13.02.2019 г. по , с която било разпоредено длъжникът Л.М.И. да заплати на Кредисимо следните суми: 225,24 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2015 г. до 20.01.2017 г., 328,70 лева — наказателна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 14.09.2018 г. и 32,65 лева — административни разноски.

Постъпилото по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 1881/2018 г., по описа на Районен съд- гр. Габрово заповед за изпълнение № 939/13.02.2019 г. обуславя правния интерес на Дружеството да предяви настоящия установителен иск срещу Л.М.И. в законоустановения едномесечен срок.

По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че по отношение на Л.М.И. с ЕГН ********** съществуването на вземания в полза на „Кредисимо” ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 939/13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1881/2018 г., по описа на Районен съд- гр. Габрово, за следните суми: 225,24 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2015 г. до 20.01.2017 г., 328,70 лева - наказателна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 14.09.2018 г. и 32,65 лева - административни разноски.

Прави се искане за присъждане на направените разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.20016 г., издадена на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, приложима на основание чл.78, ал. 8 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който заявява, че оспорва предявеният иск по основание и размер.

Счита, че спрямо него не съществуват вземанията на ищеца в претендираните размери, предмет на издадената заповед за изпълнение в заповедното производство.

Оспорва да дължи на ищеца посочените в исковата молба суми по Договор за кредит №581165/22.12.2015г. - договорна лихва 225.24 лева, наказателна лихва 328.70 лева, административни разноски 32.65 лева.

Оспорва твърдението в исковата молба, че на 22.12.2015г. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит. Отрича да е подавал по електронен път приложеното заявление от 22.12.2015г. за втори кредит, чрез който да рефинансира първия. Оспорва, че главницата по процесния договор изцяло е погасила негово предходно задължение и, че със заемната сума е рефинансирал задължението си към ищеца по предходния договор за кредит 429994/26.02.2015г., което да е в размер на 877.55 лева. Договор за кредит № 581165/22.12.2015г. е вид договор за заем, за сключването на който заемната сума следва да бъде предадена от заемодателя на заемателя. В случая такова предаване няма и ответникът отрича да е получил главницата по кредита. Оспорва да е усвоил пълния размер на кредитната сума чрез рефинансиране. Такъв начин на усвояване не е посочен в Договор за кредит №581165/22.12.2015г. и не е предвиден в текста на р-л V  от общите условия.

Релевира възражение за нищожност на Договор за кредит №581165/22.12.2015г., като сключен в нарушение на добрите нрави и противоречие със закона.

Клаузите на процесния договор, определящи размер на лихвен процент 41.23% и ГПР 50%, нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, поради наличие на явна нееквивалентност на насрещните престации, което води до тяхната нищожност. Размерът на договорната лихва надвишава трикратния размер, а този на ГПР е почти петкратния размер на законната лихва за страната, което също съставлява основание за недействителност на тези клаузи поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е и съдебната практика в страната, включително задължителната такава на ВКС.

Валидността и последиците на договора не са съобразени и не отговарят на императивните изисквания на специалния закон - ЗПК.

Процесиият договор за потребителски кредит противоречи и на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма пълното изискуемо по закон съдържание, касаещо погасителния план, информация за правата на потребителя, лихвен процент при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие. Не са спазени и всички изисквания за форма и съдържание по чл.10, ал.1 от ЗПК.

Оспорва да дължи наказателна лихва за претендирания период в размер на 328.70 лева. Не е ясно на какво основание и как е формирана тази претенция. Оспорва и дължимостта на претенцията за административн разходи, кавито от друга страна не са доказани да са извършвани. При установяване недействителността на договорът за потребителски кредит, потребителя не дължи каквито и да е начислени и претендирани лихви и други разходи, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен.

Изложените обстоятелства в исковата молба относно обезпечение на изпълнението чрез поръчителство, са неотносими в случая, ответникът отрича да е попълвал заявлението за кредит и такова обезпечение не е заявявано.

Претендира  за присъждане на съдебни разноски с оглед изхода на спора.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното :

            По делото е приложено ч.гр.д. № 1881/2018г. на ГРС, по което въз основа на заявление с вх. № 8202/02.10.2018г. в полза на „Кредисимо" ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5511/24.10.2018г. против длъжника Л.М.И. за заплащане на 877.55 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит от 22.12.2015г., ведно със законната лихва считано от 02.10.2018г., до окончателното заплащане на главницата и 79.29 лева разноски по делото. Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението на „Кредисимо" ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение за следните суми : 225,24 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2015 г. до 20.01.2017 г., 328,70 лева - наказателна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 14.09.2018 г. и 32,65 лева - административни разноски.

                Заповедта е връчена на длъжника лично и той не е възразил срещу нея, с което е признал наличието на облигационно отношение с ищеца. Тъй като срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 5511/24.10.2018г. не е подадено възражение от длъжника, същата е влязла в сила и „Кредисимо" ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист за присъдените суми.

В отхвърлителната му част разпореждането на съда по ч.гр.д. № 1881/2018г. на ГРС е обжалвано от заявителя и с определение № 144/11.02.2019г. по в. ч. гр. д. № 42/2019г. е отменено, в резултат на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 939/13.02.2019г. против длъжника Л.М.И. за заплащане на 225,24 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2015 г. до 20.01.2017 г., 328,70 лева - наказателна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 14.09.2018 г. и 32,65 лева - административни разноски. Срещу тази заповед длъжникът И. е депозирал възражение, което е станало причина за предявяване на настоящия иск.

                От приложения по делото Договор за потребителски кредит № 581165/22.12.2015 г., в който е инкорпориран и погасителен план се установява, че месечната вноска, която ответникът се е задължил да заплаща е в размер  на 84.83 лева и се формира от договорна/възнаградителна лихва и главница. При така постигнатата договорка между страните  срещу отпуснатия кредит от 877.55 лева при изтичане на срока на договора ответникът следва да върне сума в общ размер на 1 102.79 лева.

                Видно от представения по делото стандартен европейски формуляр, при предоставяне на преддоговорната информация на кредитоискателя никъде не е посочено задължението му да заплаща такса „гарант”, както и нейния размер. Такъв не е посочен и в договора  за кредит, въпреки че както в стандартния европейски формуляр така и в договора е посочено изискване за предоставяне на обезпечение чрез договор за предоставяне на поръчителство подписан от кредитоискателя или банкова гаранция.

По признание на самия ищец, той се намира в договорни отношения с поръчителя, но не участва  в отношенията между него и кредитополучателя, въпреки че администрира плащанията на длъжника към поръчителя. Както е посочено в исковата молба месечният размер на това плащане е 32.34 лева, като то дори е включено в заявката на кредитополучателя за отпускане на кредит, където е предвидена месечна вноска от 117.17 лева, отговаряща  на сбора  от лихва и главница, съобразно погасителния план, плюс вноска гарант.

Съдът намира, че с не посочването на това плащане на „ такса гарант”  като разход по кредита в стандарнтия европейски формуляр, се заобикаля чл. 19 от ЗПК. Това е така понеже съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК. Видно е от договора за кредит, че в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Вярно е, че Договорът инкорпорира в себе си „погасителен план“, но общата сума, дължима от потребителя, следва да бъде изрично посочена. „Пропускането“ на „такса гарант“ се отразява на размера и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.

При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в договора за кредит на 50% ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва и това прави договора нищожен.

Нищожна е и клаузата на сключения договор, по силата на която кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 41.23 %. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.).

Към датата на сключване на договор за паричен заем № 2134394 от 26.08.2014 г., ОЛП определен от БНБ е в размер на 0.01% и намалява в следващите месеци. Съгласно Постановление № 100 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута / действащо към датата на сключване на Договора/ законната лихва за просрочени задължения за задължения в левове се определя от основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година, плюс 10 процента, т.е. размерът на законната лихва към датата на сключване на Договора е 10,01. Видно е, че договорната лихва по сключения договор надхвърля трикратния й размер, с оглед на което, клаузите, с които последната е уговорена са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

С оглед на горното и поради нищожността на съществени клаузи на договора, същият следва да се счита за нищожен, като на осн. чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, за която кредитодателят се е снабдил с изпълнителен лист  в заповедното производство по чл. 410 от ГПК.

За пълнота следва да се отбележи също, че по делото не се установи извършването и на услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания от Л.М.И.. В тази насока е приложен като доказателства само един изходящ от  ищеца Протокол с № 438/14.09.2018г., който е частен свидетелстващ документ и удостоверява изгодни за автора му фактически твърдения и затова не се ползва с материална доказателствена сила.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК  е изцяло неоснователен и недоказан.

Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер ан350.00 лв.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от “КРЕДИСИМО” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1463, район Триадица, бул. “Витоша” № 146, Бизнес център „България”, сграда А, представлявано от Изпълнителните директори Георги Карпузов и Сокол Янков със съдебен адрес ***, Бизнес център „България”, сграда А, ет.4 против Л.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат И.Ж., за установяване на дължимостта на сумата от 225,24 лева / двеста двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 22.12.2015 г. до 20.01.2017 г., на сумата от 328,70 лева /триста двадесет и осем лева и седемдесет стотинки/ - наказателна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 14.09.2018 г. и на сумата 32,65 лева/ тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ - административни разноски, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 939/13.02.2019г. по ч. гр. д. №1881/2018г. на Габровски РС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “КРЕДИСИМО” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1463, район Триадица, бул. “Витоша” № 146, Бизнес център „България”, сграда А, представлявано от Изпълнителните директори Георги Карпузов и Сокол Янков със съдебен адрес ***, Бизнес център „България”, сграда А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на  Л.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат И.Ж., направените по делото разноски в размер на 350.00 лева / триста и петдесет лева/.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :