Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ивайловград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в
открито съдебно заседание на девети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря КРАСИМИРА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, с правно
основание чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, във връзка с подадена
искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. София,
ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Н.М.В. ***.
Цената на иска е в
р-р на 279.71 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги.
Налице са два кумулативно
обективно съединени иска.
В молбата
си ищецът твърди, че на основание договор за мобилни услуги от дата 27.02.2017 г., сключен с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът бил абонат на дружеството - доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер 0895/980054 по избрания абонамент „Стандарт 9.99“. По
силата на Допълнително споразумение от дата 07.09.2018 г. абонатът избрал нова
абонаментна програма- „Тотал 36,99“ със срок на действие 24 месеца до
07.09.2020 г. При възползване от преференциални условия на Оператора, на
абоната било предоставено мобилно устройство ALCATEL 1 Dual
Blue срещу
заплащане на цена в размер на 1.99 лв., съгласно уговореното в Договора, като
било видно от точка 1, раздел 7 от Договора е, че стандартната цена на
устройството без абонамент е 149.99 лв., а тази с избрания абонамент е 259.90
лв. Отстъпката, която абонатът бил
получил възлизала на сума в р-р на 257.91 лева.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
За
отчетния период на потребление 20.09.2018 г. - 19.11.2018 г. абонатът не бил
изпълнил задължението си да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ р-р на 170.43 лв.
Неизпълнението
от страна на абоната - ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на ст-ст 170.43 лв. било ангажирало договорната отговорност на
абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 19б, буква „в“ от Общите условия на мобилния оператор, същият е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е
издал крайна фактура № **********/20.01.2019 г. с начислена неустойка в размер
на 472.52 лв., от които 279.71 лв. били предмет на установителния
иск.
За
посочените месечни отчетни периоди ответникът не бил изпълнил задължението си
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на
неплатени месечни задължения на абоната, операторът го уведомявал по реда на
чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във
всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата
сума, последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и
входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно изпращал „смс“ - напомняне за налична незаплатена
месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянията от страна на оператора, ползваният телефонен
номер бил двустранно спрян, за което абонатът е бил уведомен с поредно
„смс“-известяване, с което му бил предоставен
пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
След
като страните били уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в
определен срок, то сумата ставала изискуема след изтичането на този срок.
Когато денят за изпълнение на задължението бил
определен, длъжникът изпадал в
забава след изтичането му /арг. от чл. 84, изр. първо ЗЗД/.
Съгласно
чл. 49 от Общите условия, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите
условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.
19б буква „в“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът, нито договорените
между страните условия, вменявали задължение на кредитора да кани
закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния
оператор било възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора
за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред
абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез
„смс“ -известяване до този момент.
Датата
на деактивация на процесния абонамент била 15.01.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така,
абонатът бил изпаднал в неизпълнение на
договорите си, като не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както
следва: Тотал 36,99 за мобилен номер 0895/980054 до 07.09.2020 г., съгласно Договора от дата 07.09.2018 г.
Неизпълнението
на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ и
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ относно начина на формиране на неустойките,
претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер на 279.71 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в
в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Претендираната
неустойка в размер на 279.71 лв. се формирала, както следва:
По план „Тотал 36,99“ за мобилен номер 0895/980054 се дължала неустойка в размер на 92.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 30.82 лв. х
3 = 92.46 лв. Към абонаментния план
била начислена и неустойка за ползване на устройство ALCATEL
1 Dual
Blue в
размер на 187.25 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия
срок на договора.
Ответникът
следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните
задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на
сключените договори.
В исковата
молба се моли, след като съдът се убеди в
основателността на претенцията, да постанови Решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Н.М.В. с ЕГН **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер 279.71 лв. (Двеста седемдесет и девет
лева и 71 ст.) неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 07.09.2018 г. за мобилен номер 0895/980054.
Моли се,
съдът да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските,
положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
Като
доказателствено искане се моли, да бъде приложено образуваното по реда на чл.
410 ГПК ч. гр. д. № 103/2020 г., по описа на PC Ивайловград срещу
длъжника-ответник, като доказателство по делото, с оглед установяване
спазването на срока по чл. 415 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че към
него са приложени всички доказателства - договор за мобилни услуги, фактури и
общи условия.
С
Определение от 26.05.2021 г., съдът е разпоредил на ищеца да внесе по сметка на
РС – Ивайловград сумата от 200 лв. – разноски за назначаване на особен
представител на ответника. Сумата е внесена по сметката на съда на 04.06.2021
г. С Определение № 260069/15.06.2021 г., РС – Ивайловград е назначил адв. В.К. ***
за особен представител по гр. дело № 15/2021 г. по описа на РС – Ивайловград,
като й е изпратил препис от исковата молба и с Разпореждане № 21/24.02.2020 г.
е указал възможността да даде писмен отговор в едномесечен срок, съгласно
разпоредбите на чл. 131 и сл. от ГПК. Съобщението е получено от особения
представител на 23.06.2021 г. В определеният законов срок по чл. 131, ал.1 от ГПК е получен отговор от назначения особен представител, вх. №
261173/21.07.2021 г.
В
отговора на искова молба особеният представител дава становище, както следва:
По
допустимостта на исковете, счита, че искът по чл. 415 във вр. чл. 422 ГПК е допустим, а искът с пр. основание
чл. 79 ЗЗД , вр. чл. 92 ЗЗД счита за недопустим, тъй като исковете били
предявени като кумулативно обективно съединени за незаплатени далекосъобщителни
услуги и за неустойка, а Заповедта за изпълнение била издадена само относно
вземане от неизплатени услуги. Цитирайки съдебна практика, счита за недопустимо изменение на иска в настоящото
производство. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, можело
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията за евентуалност. Осъдителен
иск би могъл да се предяви само над размера от предявеният в заповедното
производство до пълния размер на вземането. Това означавало, че предметът на
установителния иск е идентичен с предмета на заповедта за изпълнение - подлежи
на доказване същото вземане - на соченото основание и в претендирания размер,
което е заявено по реда на заповедното производство. С оглед това, че искът е
регламентиран като положителен установителен иск, в тежест на ищеца било
възложено да докаже наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
предявения иск.
По основателността на исковете,
оспорва същите и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани по следните съображения: Оспорва изцяло дължимостта на
неустойката в размер на 279.71 лв. Тъй като нямало отправена писмена покана за
прекратяване на договора, ответникът не е бил уведомен, че договора ще бъде
прекратен, съответно нямало прекратяване на договора. Уведомлението за
прекратяване на договора следвало да бъде писмено. Тъй като нямало приложени такива доказателства, моли съда да приеме, че
ответникът не е уведомен за прекратяването на договора и следователно не дължи
начислената неустойка.
Алтернативно моли, ако съдът не
приеме горното становище да намали
предвидената в договора неустойка, тъй като тя многократно надвишавала самото задължение. Счита, че клаузата в
договора определяща неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
прекомерна.
Тъй като Договорът бил сключен при предварително определени
условия от едната страна - ищецът кредитор клаузи на договора и представеният
от ищецът бланков договор не е бил предмет на предварително договаряне между
двете страни. Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му. Начинът на сключване на договора
поставял в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца,
което противоречало на добросъвестността. Счита, че неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, представлява
нарушение по чл. 68 г,ал.1 от ЗЗП и
нелоялна търговска практика.
Ако се приемело, че самото
подаване на исковата молба представлява и писмено предупреждение за разваляне
на договора, съобразно разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД, то изявлението на
ищцовото дружество, с което ответника е уведомен чрез особения си представител,
че има неизпълнени задължения по договора за мобилни услуги, даден му е срок за
изпълнение на същите и е предупреден, че при неизпълнение договора ще бъде
прекратен, а той ще дължи и неустойка, е получено едва на 23.06.2021 г., когато
са получени преписа от исковата молба и
доказателствата от особения представител на ответника.
През определения от страните
първоначален срок на договора ищцовото дружество не било прекратило същия,
позовавайки се на виновно неизпълнение на потребителя. Поради това и доколкото
договора бил прекратен едва считано от 23.06.2021 г., т.е. след изтичане на
първоначалния му срок, ищецът нямал основание да претендира плащане на
неустойка от страна на ответника. Предвид изложеното счита, че предявеният
срещу ответника осъдителен иск за неустойка в размер на 279,71 лева по договора
за мобилни услуги, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Оспорва представените с исковата
молба фактури, че ответникът дължи
посочените във фактурите суми за предишни периоди и за неустойка, както и
предсрочното прекратяване на договора за услуги.
Не възразява да се приемат
представените от ищеца доказателства и заявява, че ще се ползва от тях.
В съдебно заседание ищецът не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба - становище от прецесуалния
представител на ищцовата страна – адв. В.
Г., в която същата не
възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа изцяло
изложеното в исковата молба срещу ответника.
По отговора на исковата молба
заявява, че е запозната с отговора на
исковата молба депозиран в срока по чл.
131 от ГПК. По отношение на възражението
за недопустимост на предявения иск, счита, че същото се явява неоснователно. Дава становище и по същество. Моли съдът
да уважи исковата претенция с претендирания в исковата молба на ищеца
размер, като присъди и сторените разноски по двете производства на основание чл. 80 от ГПК, като посочва суми,
които да бъдат приети като лист за направените по заповедното производство разноски- държавна такса в размер на 25.00лв., адвокатски хонорар в
размер на 180.00лв. и по настоящото дело
– държавна такса в размер на 25.00лв., адвокатски хонорар в размер на 180.00лв.
и платен депозит за особен представител
на ответника в размер на 300.00 лв.
Назначеният особен представител
на ответника Н.М.В., в съдебно заседание оспорва представените
с исковата молба фактури. Счита, че
липсват доказателства за получаване на поканата за доброволно плащане от длъжника преди подаване на исковата молба.
Няма доказателства по какъв начин страната, която упражнява правото си да
прекрати договора е уведомила другата страна. Процесните договори са
сключени предварително при определени
условия, от една страна ищецът –
кредитор, представени от ищеца бланкетни договори не е бил предмет на предварително договаряне между
двете страни. Неустойката в размер на оставащите месечни абонатни такси до края
на срока на договора, договаряна от доставчиците на услугите се приемала за
нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЗП и от КЗП и за нелоялна търговска практика. Съгласно
клаузата за неустойка, такава можела да се претендира от ищцовото
дружество единствено при прекратяване на
договора по вина на потребителя през първоначалния му срок. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. След приключване на делото
моли да му бъде изплатен внесения хонорар за особен представител.
Приобщени
доказателства:
Договор
за правна защита и съдействие от 12.01.2021г.; заверено копие от Пълномощно №
19460 от 04.10.2018г. на нотариус с рег. № 302 на Нотариалната камера В.
Благоева между Джейсън Кристос Кинг и Марик Слачик законно представляващи „Теленор България“ ЕАД и Йоанна Валерева
Илчовска ; заверено копие от Пълномощно от Йоанна Валериева Илчовска с което преупълномощава Адвокатско дружество „Г. и П.“ и адв.В.П.
Г. да представляват „Теленор
България“ ЕАД; Уведомително писмо ГПК от Адвокатска колегия – Хасково изх. № 1242/2021г. от 11.06.2021г. за определяне
на особен представител и Отговор на исковата молба с вх. № 261173/ 20.07.2021
г. Материалите по приетото и приложено като доказателство по делото ч.гр.д. № 103/ 2020 г. по описа на Районен
съд – Ивайловград – Договор за мобилни
услуги от 27.02.2017 г. с Декларация
съгласие и и приложения, Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359*********, с
декларация за съгласие и приложения към
него; Фактури - дубликат с №№**********/20.10.2018 г., **********/20.11.2018 г.
и **********/20.01.2019 г.; Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
Установена
фактическа обстановка:
От
представените по делото доказателства се установява, че между ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника Н.М.В. в качеството на потребител е сключен Договор
за мобилни услуги от 27.02.2017 г. От приложение към Договора за мобилни услуги
е видно, че за номер 359********* е предоставен
абонаментен план: „Нонстоп 30.99“ с неограничени национални минути.
Първоначалният срок на договора е за 24 месеца, като същият влиза в сила на
27.02.2017 г. и изтича на 27.02.2019 г. На 07.09.2018 г. е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359*********, съгласно
който месечният абонамент за този мобилен номер е променен на „Тотал 36.99“ с
допълнителни 5000 МВ. Със същото допълнително споразумение на потребителя е
предоставено устройство ALCATEL 1 Dual Blue. Като в Договора
е посочено, че цената на устройството в брой или обща лизингова цена с
абонаментния план 1.99 лв. Стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент) е 259.90 лв. Отстъпката от стандартната цена е 257.91 лв. В
допълнителното споразумение е посочено, че срокът за ползване на услугите,
предоставяни от опертора на потребителя се продължава до дата 07.09.2020 г.
Правни изводи
От материалите по делото безспорно се установява, че между ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника Н.М.В. в качеството на потребител е сключен Договор
за мобилни услуги от 27.02.2017 г., със сключено допълнително споразумение от
07.09.2018 г. със срок до 07.09.2020 г.
Представени
са и фактури от ищцовата страна, със твърдения, че отчетния период на потребление 20.09.2018 г. - 19.11.2018 г. абонатът не бил изпълнил задължението си да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ р-р на 170.43 лв.
Претенциите на ищцовата страна,
обаче, изложени в настоящото производство не касаят размера на дължимите
месечни абонаменти, а начислените неустойки вследствие на предсрочното
прекратяване на Договора за мобилни услуги в р-р на 279.71 лв.
Искът е допустим. Съдът констатира, че е налице издадена
заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането,
предмет на настоящата искова молба, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
след което е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда
на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, респ. следва
да се приеме, че е спазен срока за предявяване на установителния иск. Ето
защо исковата претенция се възприема за допустима.
По отношение
претендираната неустойка, съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има
акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно
задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал.
1 от ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на клауза за неустойка, както
и неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в
определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това
задължение.
С Определение № 260076 от 28.07.2021 г., съдът е указал на ищцовата страна,
че е в негова тежест да докаже, че ответникът е неизправна сдтрана по договора
и дължи неустойката за предсрочното му прекратяване. При така разпределената
доказателствена тежест ищецът е представил фактури – дубликат, описани по
-горе, но не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че процесните
договори са били прекратени, респ., че бил осъществен състава на клаузите за
неустойка, както по отношение на неустойката в р-р на три стандартни месечни
абонамента, а именно 92.46 лв., така и по отношение на неустойката, свързана
със заплащане на частта от разликата между стандартната цена на предоставеното
му устройство ALCATEL 1 Dual
Blue, съгласно ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му – в р-р на 187.25 лв.
Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от правилото, че
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл.
87, ал.1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал.1, т.
5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на
писмени съглашения с гласни доказателства. В конкретният случай не се
установява операторът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предостави подходящ срок за изпълнение. По изложените
съображения съдът намира, че ищецът - кредитор не успя да докаже със средствата
на ГПК, че е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, поради което
в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина
на потребителя. Няма данни и, че договорите са били прекратени по инициатива на
последния, заради което исковете с правно основание чл. 92, вр. чл. 79 от ЗЗД
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се отбележи, че в исковата молба е неясно как е
формирана неустойката, свързана със заплащане на частта от разликата между
стандартната цена на предоставеното му устройство ALCATEL 1 Dual Blue, тъй като в искавата молба се сочи, че
стандартната цена на устройството без абонамент е 149.99 лв., а тази с избрания
абонамент е 259.90 лв. Отстъпката, която абонатът бил получил възлизала на сума в р-р на 257.91
лева. В Допълнителното споразумение е посочено, че цената в брой или обща
лизингова цена с абонаментния план възлиза на
1.99 лв. Същевременно се претендира заплащане на частта от разликата
между стандартната цена на предоставеното му устройство ALCATEL 1 Dual Blue, съгласно ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му – в р-р на 187.25 лв.
По отношение на разноските, при този изход на
спора направените от ищеца/заявител разноски и в двете производства – исково и
заповедно, в т.ч. и разноските по назначаване на особен представител на
ответника, следва да останат за негова сметка.
Ответникът
не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не му
се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. София,
ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 иск, с правно основание чл. 92, вр. чл. 79 ЗЗД, против Н.М.В. ***, за признаване за установено между страните съществуването на парично
вземане в размер на 92.46 (деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки)
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
27.02.2016 г. с подписано към него Допълнително споразумение от 07.09.2018 г.,
за абонаментен план „Тотал 36, 99“, за мобилен номер 0895/980054, за което
вземане, по образувано по реда на чл. 410 ГПК,
заповедно производство, е издадена Заповед № 51/14.09.2020 г., по ч.г.д. №
103/2020 г., по описа на РС - Ивайловград, за изпълнение на парично задължение,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. София,
ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 иск, с правно основание чл. 92, вр. чл. 79 ЗЗД, против Н.М.В. ***, за признаване за установено между страните съществуването на парично
вземане в размер на 187.25 (сто осемдесет и седем лв. и двадесет и шест
стотинки) лева - неустойка във връзка с предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 27.02.2016 г. с подписано към него Допълнително споразумение от
07.09.2018 г., за абонаментен план „Тотал 36, 99“, за ползване на устройство,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от ответника при представянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок
на договора, за което вземане, по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство, е издадена Заповед № 51/14.09.2020
г., по ч.г.д. № 103/2020 г., по описа на РС - Ивайловград, за изпълнение на
парично задължение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: