Р Е
Ш Е Н И Е
№ /17.03.
2021 година
град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.02. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 1301 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по молба от “Ф.” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., п.к.***,
представлявано от В.Н.Б. - изпълнителен директор за откриване на производство
по несъстоятелност спрямо “Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от управителя К.С.К..
В молбата ищецът – кредитор твърди, че длъжникът
му по търговска сделка „Ф.“ ЕООД е неплатежоспособен, съгласно чл.608 от ТЗ,
съответно свръхзадлъжнял, съгласно чл.742 от ТЗ, поради което счита, че са
налице предпоставките по чл.607а, ал.1 и ал.2 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.
Сочи, че задълженията на „Ф.“ ЕООД към „Ф.“ АД възлизат
на 100 000лв. (сто хиляди лева) главница, ведно със законна лихва за забава и
1450лв. общо направени съдебни разноски пред Старозагорски районен съд и
разноски по заповедно ч.гр.д. № 848/ 2018г.по описа на РС.
Посочва, че „Ф.“ ЕООД е закупило през 2017г. от „Ф.“
АД 829 034кг. (осемстотин двадесет и девет хиляди тридесет и четири килограма)
пшеница на обща стойност 265 290,88лв. (двеста шестдесет и пет хиляди двеста и
деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки). По сделката е издадена фактура
№**********/27.02.2017г. В изпълнение на договора за покупко-продажба, от името
на длъжника трето лице - „Б.“ ЕООД е изплатило на „Ф.“ АД част от дължимата
сума. На 24.03.2017г. са изплатени 75 290,88лв. (седемдесет и пет хиляди двеста
и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки), а на 28.03.2017г. са заплатени
още 90 000лв. (деветдесет хиляди лева), съгласно платежни нареждания с
№ID412831906/24.03.2017г. и №ID413235098/28.03.2017г. Изплатената сума е в общ
размер на 165290,88лв (сто шестдесет и пет хиляди двеста и деветдесет лева и
осемдесет и осем стотинки), а неплатеният остатък по фактурата е в размер на
100 000лв. (сто хиляди лева), който не е погасен до датата на подаване на
настоящата молба.
Ищецът – кредитор посочва, че е предприел
действия за събиране на част от неплатената сума. Дружеството е поканило
длъжника си да заплати дължимите суми с Нотариална покана от 16.11.2017г.,
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. След като задължението не е изпълнено, по
искане, съгласно чл.410 от ГПК, Старозагорският районен съд е издал заповед за
изпълнение №518/16.02.2018г. по ч.гр.д.№848/2018г. В законоустановения
двуседмичен срок длъжникът не извършил плащане и възразил по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК. „Ф.“ АД е завел иск за установяване дължимостта на гореописаното задължение на „Ф.“
ЕООД. С Решение №1093 от 22.07.2019г. Старозагорският районен съд признал за
установено, че длъжникът „Ф.“ ЕООД дължи сумата от 20000лв. (двадесет хиляди
лева), като главница за съдебно предявената част от неплатения остатък от
цената на доставена пшеница по фактура №**********/27.02.2017г., законната
лихва върху тази главница от 15.02.2018г. до изплащането й, както и разноски в
общ размер на 1450лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева). Решението влязло в
законна сила на 18.10.2019г. Така, с влязло в законна сила решение било
установено, че „Ф.“ АД е кредитор по търговска сделка на „Ф.“ ЕООД.
Сочи, че въпреки направеното от „Ф.“ ЕООД изрично
признание за дължимост на сумата от 100 000лв. (сто хиляди лева) по
гореописаната търговска сделка, чрез писмо с изх.№003/08.08.2017г., въпреки
направеното частично погасяване на дължимото задължение, както и въпреки
влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено спрямо него,
че дължи сумата от 20 000лв., частично предявена от 100 000лв., ведно със
законна лихва и разноски, длъжникът „Ф.“ ЕООД не е изпълнило задълженията си в
продължение на повече от три години. От това следва, че длъжникът на „Ф.“ АД е
спрял плащанията, поради което съобразно чл.608, ал.З от ТЗ по отношение на
длъжника е налице законова презумпция за неплатежоспособност.
В молбата се твърди, че длъжникът не е в
състояние да изпълни задълженията си по сключената търговска сделка. При
направена проверка за вписани на името на „Ф.“ ЕООД особени залози в Централния
регистър на особените залози се установило чрез Удостоверение
№1381303/13.10.2020г., че върху имуществото на длъжника са наложени два запора
по чл.4 от ЗОЗ от страна на ТД на Н.П., Офис гр.С.З., гр.С.З., ул.***.
Наложените запори от страна на приходната агенция са върху цялото известно
имущество на длъжника - банковите му сметки в „О.“ АД и в „У.“ АД, върху
земеделска и горска техника и движими вещи - машини и съоръжения. Наложените
запори върху банковите сметки на длъжника от страна на Н.П. са в размер на 66
875,69лв. (шестдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет
и девет стотинки). Към момента на получаване на справката - 13.10.2020г. не е
вписано изпълнение по отношение на запорираното имущество от страна на Н.П..
Сочи се, че от справка №295824/12.10.2020г. в
имотния регистър се установява, че дружеството не притежава никакво недвижимо
имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.
В допълнение на горното, счита, че са налице данни,
че дружеството не осъществява търговска дейност към настоящия момент. В хода на
изпълнително производство №446/2020г., съдебният изпълнител не е успял да
осъществи контакт с длъжника, поради което е преминал към покана за доброволно
изпълнение чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. Също така, не е
публикуван годишен финансов отчет от страна на дружеството за отминалата 2019г.
в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
(ТРРЮЛНЦ), въпреки че срокът за това е изтекъл съгласно §33 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците.
Посочва се, че лошото финансово състояние на
длъжника е видно от последния публикуван в ТРРЮЛНЦ годишен финансов отчет за
2018г. От пасива на Счетоводния баланс към 31.12.2018г. е видно, че дружеството
има общи задължения в размер на 240 хиляди лева, а от Отчета за приходите и
разходите за 2018г. е видно, че приходите от оперативна дейност са спаднали от
355 хиляди лева през 2017г. на само 9 хиляди лева за 2018г., т.е. нивото на
приходите за 2018г. е било крайно недостатъчно за обслужване на задълженията,
натрупани до тогава, а липсата на обявен ГФО за 2019г. и невъзможността ЧСИ да
се свърже с длъжника предполага, че финансовото състояние на дружеството не се
е подобрило през предходната 2019г.
С оглед изложеното, ищецът - кредитор счита, че „Ф.“
ЕООД е неплатежоспособно дружество, съгласно чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Видно от
продължителния период от време, в който „Ф.“ ЕООД не заплаща задълженията си
към „Ф.“ АД затруднението му не е временно, съгласно чл.631, ал.1, предл.1 от ТЗ. Също така, длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите си според последния
обявен ГФО за 2018г. Съгласно трайната съдебна практика, при преценка на това
обстоятелство, дълготрайните материални активи (ДМА) следва да бъдат изключени
от имуществото, с което могат да се погасяват задълженията на дружеството, за
да не се създадат затруднения на кредиторите. При приспадане на ДМА на „Ф.“ ЕООД,
размерът на осчетоводените задължения надхвърля размера на краткотрайните му
активи, поради което чл.631, ал.1, предл.2 от ТЗ също не може да намери
приложение.
В условията на евентуалност, в случай че се
установи платежоспособност по отношение на „Ф.“ ЕООД, то счита, че дружеството
е свръхзадлъжняло.
Сочи, че в обявения ГФО за 2018г. общата сума на
задълженията на „Ф.“ ЕООД е в размер на 240 000лв., а общата сума на активите
на длъжника е в размер на 268 000лв. Счита, че задълженията към „Ф.“ АД по
договора за продажба на пшеница не фигурира в изготвения финансов отчет за
2018г., тъй като както декларираните задължения към доставчици, така и
декларираните други задължения са на по-ниска стойност от вземането по договора
за покупко-продажба на пшеница. Поради това намира, че реалната стойност на
задълженията на дружеството е по-висока от обявената в ГФО за 2018г. и
имуществото на длъжника не е в състояние да покрие паричните му задължения.
Така, фактическият състав на чл.742 ТЗ е изпълнен и за „Ф.“ ЕООД е налице
свръхзадлъжнялост.
За начална дата на неплатежоспособността счита,
че следва да бъде определена датата 28.03.2017г., тъй като тогава за последно е
извършено плащане по сключения договор за продажба на пшеница от 27.02.2017г.
Моли съда да постанови решение за обявяване на
неплатежоспособността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.З., п.к.*** ***, представлявано от управителя К.С.К. и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Моли съда да
определи начална дата на неплатежоспособността на 28.03.2017г. Претендира
пълния размер на направените в настоящото производство разноски.
Към молбата си кредиторът прилага писмени
доказателства.
Ответникът –длъжник „Ф.“ ЕООД, редовно призован за
делото при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не изпраща представител и не взема
становище по иска.
Съдът обсъди изложените от ищеца-кредитор
доводи, както и представените по делото доказателства, при което намери за
установено следното:
Видно от приложената по делото фактура
№**********/27.02.2017г., през 2017г. „Ф.“ ЕООД е закупило 829 034кг. пшеница
на обща стойност 265 290.88лв от кредитора „Ф.“ АД. От представените две платежни нареждания -
№ID412831906/24.03.2017г. и №ID413235098/28.03.2017г. се установява, че
длъжникът е погасил частично задълженията си към ищеца-кредитор, като изплатената
сума е в общ размер на 165 290.88лв, а остатъкът по търговската сделка е в
размер на 100 000лв. Според твърденията на кредитора, тази сума е дължима към
датата на предявяване на иска и не е заплатена до приключване на съдебното
дирене.
Видно от данните по делото – заповед
№518/16.02.2018г., издадена по
ч.гр.д.№848/18 по описа на СтРС, решение №1093/22.07.2019г., постановено по
гр.д.№3070/2018г. по описа на СтРС, за сумата 20 000лв. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, а впоследствие с посоченото решение е признато за
установено по отношение на „Ф.“ ЕООД, че дължи на „Ф.“ АД сумата от 20 000лв. за главница от
съдебно предявената част от неплатен остатък от цената на доставена пшеница по
ф-ра№316/27.02.2017г. и законна лихва върху тази главница от 15.02.2018г. до
изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед №518/16.02.2018г.,
издадена по ч.гр.д.№848/18 по описа на
СтРС.
С писмо изх.№003/08.08.2017г. длъжникът
е направил признание за дължимостта на неплатения остатък.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по
делото и съдът го възприема.
От приетата по делото експертиза се
установява, че според последния
публикуван годишен финансов отчет на „Ф.”ЕООД за периода от
01.01.2018-31.12.2018г, дружеството има задължения за 240 хил.лв., като
задълженията са разделени на: задължения към финансови институции - 32 хил.лв.,
задължения по аванси - 110хил.лв., задължения към доставчици - 47 хил.лв., данъчни
задължения - 40 хил.лв. и други задължения - 11 хил.лв. Общо задълженията от
публикуваният отчет възлизат на 240 хил.лв.
Експертизата не е посочила кои са
фирмите кредитори и какъв е размерът и падежът на задълженията, тъй като по
делото липсват данни за тези обстоятелства.
Експертът е установил от доказателствата
по делото, че „Ф.” ЕООД има следните задължения: Наложен запор от ТД на Н.П. в
размер на 66 875,69 лв. за задължението към НАП в размер на 73 017.20 лв.
Също така експертът посочва и задължението на длъжника към „Ф.” АД в размер на 100 000 лв.
Задължението се формира от издадена фактура №**********/27.02.2017г. на
стойност - 265 290,88 лв. Според експертизата, фактурата е частично заплатена с
платежно №ГО412831906 от 24.03.2017г. на стойност - 75 290,88 лв. и с платежно
№Ш413235098 от 28.03.2017г. на стойност - 90 000,00 лв. Общо заплатените по
Фактура №**********/27.02.2017г. суми от длъжника са 165 290,88 лв., като е
останало задължение от 100 000 лв. по тази фактура.
Видно от експертизата, общо
задълженията на „Ф.”ЕООД възлизат на 174 467,20 лв.
Според експертизата, задължението към
„Ф.” АД произтича от търговска сделка за покупка на зърно с Фактура
№**********/27.02.2017г. Задълженията
към Държавата възлизат на 73017,20 лв., от които главница в размер на 36 105,63
лв. и лихва за забава в размер на 36 911,57 лв.
Задължението по главницата е формирано
от неплатен данък/ДЦС,ДОД,30,УФ,ПФ / и ревизионни актове. Сумите са следните: неплатено
ДДС- 25 367,94 лв., неплатени ДОД,30,УФ,ПФ - 8 771,76 лв., ревизионни актове -
38 877,50 лв.
Експертът е посочил, че предвид всички предоставени доказателства по
делото и невъзможността да се свърже с „Ф.”ЕООД, приема, че последното плащане
на длъжника е направено към „Ф.” АД на 28.03.2017г.
Видно от експертизата, според
публикувания в Търговския регистър Годишен финансов отчет на „Ф.”ЕООД, за
периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. активите на фирмата възлизат на 268 000 лв.,
от които краткосрочни активи - 201 000 лв., включващи: материални запаси -
11000 лв., вземания от клиенти - 75 000 лв., други вземания - 102 000 лв.,
касова наличност - 13 000 лв. и дългосрочни активи - 67 000 лв., включващи: машини,
производствено оборудване и апаратура - 26 000 лв., съоръжения и други - 41 000
лв.
Експертът е посочил, че предвид
невъзможността да осъществи контакт с длъжника, както и липсата на достъп до
инвентарната книга и актуалните финансови отчети на дружеството, същият не може
да даде информация, дали наличното имущество и паричните средства на длъжника
са налице.
За определяне на общото финансово
състояние на длъжника, експертът е използвал последния Годишен финансов отчет
на дружеството, публикуван в Търговския регистър за периода от 01.01.2018г.-
31.12.2018г.
От същия се установява, че дружеството има общи задължения в размер на 240
000 лв., а от отчета за приходи и разходи се вижда, че реализираните приходи за
годината са 9 000 лв.,което не е достатъчно за покриване на задълженията. В баланса
на дружеството има и непокрита загуба от 67 000 лв. Това, според експертизата,
говори за лош финансов мениджмънт и недалновидно управление на дейността.
Налице са данъчни задължения в размер на 40 000 лв. и осигурителни задължения в
размер на 6 000 лв.
Финансовите данни показват, че „Ф.”ЕООД
не може да си покрива задълженията и изпитва остра нужда от ликвидни средства.
Не е публикуван и ГФО за 2019г. което говори, според експертизата, че
финансовото състояние на дружеството се е влошило допълнително и през 2019г. не
е осъществявало дейност и съответно не е генерирало приходи.
Коефициентите за ликвидност на
дружеството изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за
бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при
изчислението на които се съпоставят активи и задължения. Базовата величина,
ползвана за намиране на отделните коефициенти, е различна- краткосрочни
задължения и текущи задължения. Показателите за ликвидност отразяват
възможността на предприятието да покрие задълженията си в даден момент,
обикновено балансова дата.
Видно от заключението, коефициентът на обща ликвидност = краткотрайни
активи/ краткосрочни задължения. В случая този коефициент е 201 000 лв./240 000 лв.= 0.8375. Според
заключението, този коефициент разкрива възможността на предприятието да погаси
най- изискуемите си задължения с активите, които имат сравнително висока
ликвидност. Тъй като материалните запаси заемат голям дял в краткотрайните
активи, анализът изисква да се направи преглед на състоянието на запасите и
тяхната ликвидност. Приемливи стойности на показателя са 1.3-2.0 Или в случая
коефициентът на обща ликвидност /0.8375/ е под приемливите стойности на показателя.
Видно от заключението, коефициентът на бърза ликвидност =
краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства /
краткосрочни задължения. В случая този коефициент е 201 000 лв./268 000 лв.=
0.75. Според експерта, за приемливи стойности се приемат тези между 1.2 и 1.8. Или
в случая, коефициентът на бърза ликвидност /0.75/ е под приемливите стойности
на показателя.
Видно от заключението, коефициентът на незабавна ликвидност=
краткосрочни инвестиции + парични средства / текущи задължения. В случая, този
коефициент е 190 000 лв./240 000 лв =0.79. Коефициентът характеризира
способността на фирмата да покрие задълженията си със сравнително най-лесно
ликвидните си активи. За приемливи стойности се приемат параметрите между 0.7 и
0.9. Или в случая коефициентът на незабавна ликвидност е в границите на приемливите
стойности на показателя.
Според експертизата, коефициентът на абсолютна ликвидност = парични
средства /текущи задължения. В случая този коефициент е =
13 000 лв./240 000 лв =0.05. Коефициентът показва, каква част от
задълженията може да се изплати незабавно с паричните наличности (касови
наличности, банкови депозити и други сметки). За приемливи стойности се приемат
тези между 1.4 и 1.9. Или в случая коефициентът на абсолютна ликвидност е доста под приемливите стойности на показателя.
Според експертизата, с помощта на коефициентите за финансова
автономност се анализира финансовата структура на фирмата и нейното влияние
върху финансовия резултат и финансовото равновесие. Анализът на финансовата
автономност установява независимостта на фирмата от кредитори и способността да
посрещне дългосрочните си задължения.
Видно от заключението, коефициентът на
финансова автономност = собствен капитал/ пасиви КФА=28 000 лв./268 000
лв.=0.10. Съотношението е основен индикатор за качеството на финансиране на
фирмата и показва с колко единици собствен капитал е покрита единица привлечен
капитал. Според експертизата, препоръчителна
стойност е 2, като в случая коефициентът на финансова автономност е доста под приемливите стойности на показателя.
Видно от заключението, коефициентът на
задлъжнялост = пасиви / собствен капитал.
В случая този коефициент за длъжника е 268 000 лв./28000 лв =9.57. Коефициентът
дава представа за участието на дълга при финансиране на фирмата. Препоръчителни
са стойности, по-малки от единица, като в случая коефициентът на
задлъжнялост е доста над приемливите стойности на показателя.
Видно от заключението, финансовите
коефициенти показват, че дружеството-длъжник е във влошено финансово състояние.
Съдът възприема констатациите на
експертизата, същата е компетентно и добросъвестно изготвена.
От представената по делото справка
№295824/12.10.2020г. от Имотния регистър се установява, че дружеството не
притежава недвижимо имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на
кредиторите му.
По искане на ищеца-кредитор съдът с
определение от 19.11.2020г. е допуснал предварителни обезпечителни мерки по
отношение на ответното дружество, като е назначил предварителен временен синдик
с правомощията по чл.635, ал.1 ТЗ, който не е успял да влезе в контакт с
управителя на ответното дружество.
Съдът приема за установено от данните
по делото, че дружеството-длъжник е спряло осъществяването на търговската си
дейност. Служебният синдик на дружеството-ответник адв.Е.Н.П., както и
експертът по делото С.Т.Д., въпреки многократните си опити, не са успели да се
свържат с представител на дружеството-длъжник, като ответникът е призован по
делото на осн.чл.50, ал.2 ГПК.
Видно от данните по делото,
ответникът-длъжник не е представил ГФО за 2019 г. в ТРРЮЛНЦ, въпреки
задълженията си в тази връзка.
При тези данни по делото, съдът приема
за установено, че „Ф.“ ЕООД е в
състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1,т.1 от ТЗ.
Разпоредбата на Търговския закон указва, че неплатежоспособен е търговец, които
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, каквато е тази, сключена с ищеца. Задължението
на дружеството-длъжник към „Ф.“ АД не е изпълнено, като ответникът дължи сумата
100 000лв.
Продължителният период от време, през който
„Ф.“ ЕООД не е заплатил задълженията си към „Ф.“ АД и липсата на търговска
дейност водят до извода, че финансовите затруднения на ответника имат траен
характер. Също така, длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване
на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите му, според
последния обявен ГФО за 2018г.
От данните по делото се установява, че
дружеството-длъжник не е в състояние да изпълни и публичноправни задължения към
държавата, свързани с търговската му дейност. Видно от изготвената по делото
експертиза, задълженията на „Ф.“ ЕООД към Държавата през 2018 г. според
публикувания ГФО в ТРРЮЛНЦ са били в размер на 46 000 лв. , а според справка
изх. № 1387/26.01.2021 г. издадена от НАП-П., офис -С.З., задължената на
дружеството към Държавата са нараствали на 73 017,20 лв. Следователно, дружеството
не е в състояние да обслужва задълженията си към Държавата, които са се
увеличили значително за периода от 31.12.2018г. до настоящия момент.
При тези данни съдът приема, че с
оглед установеното финансово състояние, дружеството –длъжник е декапитализирано,
не упражнява дейност и затрудненията му са с траен и необратим характер, т. е.
не е икономически обосновано да продължава да функционира.
Задълженията на длъжника произтичат от
неплащане на задължения към доставчици /какъвто е ищецът по делото/, както и данъчни
и осигурителни вноски към НАП, т.е. същите представляват задължения, породени
от търговски сделки, както и публични държавни вземания.
От направените в експертното
заключение анализи може да се направи извод, че финансовите затруднения на длъжника
имат траен и необратим характер. С оглед на констатираните данъчни и
осигурителни задължения и дължимите лихви, както и невъзможността за тяхното погасяване, съдът
приема, че дружеството е изпаднало в
трайна неплатежоспособност.
Съдът намира, че от анализа на
финансово-икономическото състояние на дружеството и представените писмени
доказателства, се налага изводът, че са налице основанията за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството-длъжник. Ответникът
е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ. От данните по
делото се установява, че ответникът е в невъзможност да обслужва задълженията
си и затрудненията са придобили траен и необратим характер.
С оглед на всички изложени по-горе
съображения, съдът счита, че следва да постанови решение по чл.630, ал.1 и ал.2 ТЗ, като обяви неплатежоспособността на ответното дружество и определи
началната й дата, открие производство по несъстоятелност, допусне обезпечение
чрез налагане запор и възбрана върху имуществото на длъжника и насрочи и първо
събрание на кредиторите.
Като начална дата на
неплатежоспособността следва да се определи 29.03.2017г. Това е денят след последното извършено плащане от
страна на длъжника към ищцовото дружество.
Съдът приема, с оглед данните по
делото, че продължаването на дейността на ответника би увредило масата на
несъстоятелността, поради което счита, че следва да обяви длъжника в
несъстоятелност и да прекрати дейността му, едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност.
С оглед изхода на делото, длъжникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 4 750лв., съобразно представен списък на разноските.
Водим от изложеното и на основание чл.
630, ал.1 и ал.2 ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА „Ф.” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от
управителя К.С.К. в неплатежоспособност с начална дата 29.03.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност спрямо “Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от управителя К.С.К..
НАЛАГА запор върху цялото движимо имущество и вземанията на
длъжника “Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от управителя К.С.К.,
както и обща възбрана върху недвижимите му имоти.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на
длъжника “Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от управителя К.С.К..
ОБЯВЯВА “Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от управителя К.С.К. в
несъстоятелност.
НАСРОЧВА първо
събрание на кредиторите на “Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., п.к.***,
представлявано от управителя К.С.К. за 27.04.2021г. от 15.00ч. в сградата
на Съдебната палата-Ст.Загора, при следния дневен ред:
1. Изслушване на доклада на временния
синдик по чл. 668, т. 2;
2. Избор на постоянен синдик и определяне
на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА“Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от управителя К.С.К.
да заплати на “Ф.”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., п.к.***,
представлявано от В.Н.Б. сумата 4
750лв. /четири хиляди седемстотин и петдесет лв./, направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно за вписване в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му
в Търговския регистър пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: