Р
Е Ш Е Н И Е № 1238
гр. Пловдив, 03.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти
н.с. в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД
№2989/2020 год. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ №36 – 0000244 от 28.04.2020г. на Директор на РД „АА“, гр. Пловдив, с което
на „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Йоаким Груево, област Пловдив, ул.“10-та“ №32, представлявано от П. И. П., на
осн. чл.104з, ал.5, пр. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за административно нарушение на чл.9, ал.2, изр.1 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Жалбоподателят, по съображения, изложени
в жалбата, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от
адв. Е.И., с която прилага пълномощно и договор за правна защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител. В изпратеното по делото становище излага съображения за
законосъобразност и правилност на наказателното постановление и моли същото да
бъде потвърдено.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
В РД „Автомобилна администрация“ – гр.
Пловдив постъпила информация, ведно с документи от „Автомобилна администрация“ – гр. София,
за извършван от жалбоподателя „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД превоз с влекач, който не
бил включен в лиценза на дружеството. В тази връзка свид. Х.Ч., на длъжност „инспектор“
в териториалната дирекция, извършил проверка, в хода на която установил, че „ПЕПИ
ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Йоаким Груево, област Пловдив, ул.“10-та“ №32, е дружество–превозвач, с
предмет на дейност международен превоз на товари срещу заплащане, притежаващ лиценз на
Общността №19902. Установено било още, видно от представената в писмото
международна товарителница /CMR/ без номер
с фирма изпращач TMINOX SRL и посрещач OLIMP LTD,
че на 27.02.2020г. около 11:52 часа в
гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ №176, жалбоподателят, в качеството на
превозвач, извършил превоз на товари с моторно превозно средство марка „Ивеко“,
модел „Стралис“ с peг. №***, собственост на „Еврогаз“ ЕООД, с прикачено към
него полуремарке марка „Шмитц СЦС 24“ с peг. №***, собственост на „Амиго
Лизинг“ ЕАД клон Пловдив, като моторното превозно средство не било включено в
лиценз №19902. Извършената служебна справка от 05.03.2020г. потвърдила установеното.
Постъпилата информация дала всъщност пояснение, че жалбоподателят „ПЕПИ ТРАНС
БГ“ ЕООД е подал заявление за вписване на моторно превозно средство в лиценз, входирано с вх. № 32-01-00- 616/05.03.2020г.
по описа на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София. Извършена била и проверка към 10.03.2020г. в
„Лизенци“ към ИА „Автомобилна админстрация“, с която се потвърдило, че МПС-то
не било включено в процесния лиценз.
За констатираното нарушение бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А – 2019 268987 от
10.03.2020г. Актосъставителят - свид. Ч., квалифицирал нарушението по чл.9,
ал.2, изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. АУАН бил предявен на упълномощено
от жалбоподателя лице- П. на същата дата, като последният се запознал със
съдържанието му, получил препис от акта
и го подписал с възражение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
и атакуваното НП, с което на „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, на осн.
чл.104з, ал.5, предложение 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение на чл.9, ал.2, изр.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Ч.,
които съдът намира за обективни, логични и вътрешно непротиворечиви и
дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се
установява, че дружеството-жалбоподател
„ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на превозвач с предмет на
дейност международен превоз на товари
срещу заплащане, притежаващ лиценз на Общността № 19902, на посочените в АУАН и НП време и място, извършил обществен превоз на
товари с моторно превозно средство марка
„Ивеко“, модел „Стралис“ с peг. № ***,
собственост на „Еврогаз“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц
СЦС 24“ с peг. № ***, собственост на „Амиго Лизинг“ ЕАД клон Пловдив, като
моторното превозно средство не било включено в горепосочения лиценз. Тези обстоятелства
безспорно се потвърждават от показанията на актосъставителя Ч., както и въз
основа представената международна товарителница от процесната дата /CMR/ без
номер с фирма изпращач TMINOX SRL и посрещач OLIMP LTD, в която не фигурирало
процесното МПС, и извършената служебна справка на контролния орган към
10.03.2020г. в „Лизенци“ към ИА „Автомобилна админстрация“.
Всъщност
самият жалбоподател е подал заявление за вписване на моторно превозно средство
към регистъра в лиценз, входирано с вх. №32-01-00-
616/05.03.2020г. по описа на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София, което на практика е
индиция за признаване на фактите от 27.02.2020г. във връзка с осъществения
превоз на МПС и задълженията, които произтичат от това.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че превозът е извършен с друго МПС, вписано в процесния регистър
за лиценза, доколкото коментираното нарушение бе безспорно установено от
приложения и събран по делото доказателствен материал, а и е видно, че
ангажираните от жалбоподателя снимки касаят друга дата.
Въпреки гореизложеното в резултат на
проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция
констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при
издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното. При съставяне
на АУАН и НП не са изпълнени изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, касаещи посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. В
съставения акт, а впоследствие и в наказателното постановление по отношение на
вмененото административно нарушение е посочена за нарушена разпоредбата на
чл.9, ал.2, изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТ, която сочи, че моторните
превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на
превозвача), се вписват в регистъра по чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози. От анализа на цитираната норма става ясно, че същата определя регистрационен
режим на конкретните МПС, но не съдържа правило за поведение с адресат
превозвача. Така посочената като нарушенаразпоредба не предвижда задължение за
превозвача, поради което и описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти и обстоятелства не съставляват нарушение на същите. В този смисъл
вменената норма не предвижда поведение на субект на административнонаказателна
отговорност, водещо до съставомерен резултат съгласно чл.6 от ЗАНН. Т.е.
законът не предвижда конкретно деяние - действие или бездействие на лице, което
да е извършено виновно и да нарушава обществените отношения и реда на държавно
управление.
За по-голяма прецизност, е необходимо да се отбележи,
че в случая на дружеството-жалбоподател е било наложено наказание по реда на
чл.104з, ал.5, предложение 2 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда, че превозвач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на
лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. От
текста на тази норма е видно, че тя съдържа както диспозиция, така и санкция,
отнасяща се и до настоящия случай. Подвеждане, обаче, на нарушението под друга
материална норма, както се отбеляза
по-горе, непредвиждаща виновно поведение, води до липса на нарушено правило за
поведение, чието нарушаване е основание да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на съответния нарушител.
С некоректното квалифициране на деянието се е стигнало
до липса на реквизит по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, който
е задължителен и непосочването му нарушава съществено правото на защита на
жалбоподателя. Това нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да
разбере въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало задължението,
което той не е спазил, за да организира правилно защитата си. Обстоятелствата,
при които е осъществено едно административно нарушение, трябва да са съответни
на изписването на самото административно нарушение в атакувания акт и на
посочените законови разпоредби, които са нарушени, тъй като именно те определят
рамката на администртаивното обвинение.
Само за пълнота се констатира, че нормата по чл.104з,
ал.5, предложение 2 от ЗАвПр, както и самият регистър по чл.6, ал.1 от ЗАвПр
засягат именно „обществен“ превоз на пътници и товари и е следвало това
обстоятелство да има отражение върху описанието на нарушението в обстоятелствената
част на АУАН и НП, за да бъде то издържано и коректно.
Коментираните пороци на съставения АУАН
и на издаденото НП
не могат да се санират от настоящата съдебна инстанция, поради което
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора право на разноски съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят.
В тази връзка жалбоподателят представя договор за правна помощ с отбелязано адвокатско
договорено възнаграждение за сумата в размер от 300 лв. По делото, обаче, не е
направено изрично искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
следва да се произнася в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №36 – 0000244 от
28.04.2020г. на Директор на РД „АА“, гр. Пловдив, с което на „ПЕПИ ТРАНС БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Йоаким Груево,
област Пловдив, ул.“10-та“ №32, представлявано от П. И. П., на осн. чл.104з,
ал.5, пр. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за административно нарушение на чл.9, ал.2, изр.1 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението
пред Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.