РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №135 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №********* в
Търговския съд в гр. Париж, представлявано от ***, действащо чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София,
бл.14, представлявано от *** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр.
София се е вляло, считано от 01.02.2018 г.) срещу О.Д.С. с ЕГН ********** ***
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит
и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът има следните неплатени парични задължения към
него: 1) 2549.53 лева (две хиляди петстотин четиридесет и девет лева и петдесет
и три стотинки), представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит
PLUS -10218056 от 17.06.2013 г., заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
(26.09.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 25.14 лева (двадесет и пет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща неплатен остатък от законната лихва за
забава за периода от 20.05.2015 г. до 11.09.2019 г., както и за заплащането на
направените в заповедното и настоящото производство съдебно – деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение. В исковата си молба ищецът е посочил,
че на 17.06.2013 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит PLUS – 10218056 за сумата от 4000 лева; погасяването на кредита
е следвало да стане на 36 месечни вноски в размер от по 215.09 лева; ответникът
е преустановил плащанията на 20.04.2015 г., като погасените вноски са 21 броя;
с оглед на допуснатото просрочие на две вноски вземането е станало изискуемо в
пълен размер; на 10.12.2019 г. след завеждането на заповедното производство
длъжникът е направил плащане в размер на 100 лева, като към датата на завеждането
на исковата молба неплатеният остатък е в размер на 2549.53 лева главница и
25.14 лева законна лихва за забава; настоява за уважаването на предявените
искове.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът не е
изпратил писмен отговор. В началото на първото съдебно заседание същият е
посочил, че не оспорва задълженията и ще започне да ги изплаща към ищцовото
дружество; желае да не бъде допускана експертиза, защото
същата ще го натовари с допълнителни разноски.
В писмената си молба от 15.10.2020 г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е заявил, че след подаването на исковата
молба са направени 4 плащания в общ размер на 350 лева, които са отнесени за
погасяване на задължението, а същото към 15.10.2020 г. е в общ размер на
2823.23 лева, от които 2433.92 лева главница, 37.33 лева законна лихва за
периода от 21.08.2020 г. (датата на последното извършено плащане) до 15.10.2020
г. и 351.98 лева деловодни разноски. С молбата - уточнение от 04.11.2020 г. е
представена точна справка за извършените плащания по процесния договор за потребителски
кредит след образуването на заповедното производство. В писмената си молба от
19.11.2020 г. ищцовото дружество сочи, че поддържа исковата молба и моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани с
присъждане на сторените разноски, включително тези по заповедното производство.
В последното
съдебно заседание О.Д.С. е заявил, че признава предявените искове; други направени плащания няма, освен
посочените от ищцовото дружество; явно сумите, които е внесъл на 08.10.2020 г.
и 09.11.2020 г., са отнесени към другия договор; ще извършва плащания на
задълженията по настоящото дело след влизането на решението в сила, т.е. от
месец януари 2021 година.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично
основателни (неоснователни са в частите, за които е постъпило плащане от ответника
в хода на процеса).
Между
страните не се спори, че на 17.06.2013 г. ищцовото дружество е сключило с О.Д.С. договор за потребителски кредит PLUS – 10218056 за сумата от 4000 лева; погасяването на кредита
е следвало да стане на 36 месечни вноски в размер на по 215.09 лева; ответникът
е преустановил плащанията на 20.04.2015 г., като погасените вноски са 21 броя;
с оглед на допуснатото просрочие на две вноски вземането е станало изискуемо в
пълен размер. Според страните задължението на ответника към датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (26.09.2019 г.) е било в размер на 2549.53
лева главница по договора и 125.14 лева законна лихва по кредита за периода от
20.05.2015 г. до 11.09.2019 г. Съгласно представената от ищеца справка
ответникът е извършил последващи плащания на 10.12.2019 г. в размер на 100 лева
(с тази сума е погасена частично законната лихва в размер на 125.14 лева), на
24.04.2020 г. в размер на 100 лева (с нея е погасен остатъка от законната лихва
за периода от 20.05.2015 г. до 11.09.2019 г. в размер на 25.14 лева и частично
законната лихва върху главницата след 26.09.2019 г.), на 27.05.2020 г. в размер
на 100 лева (с нея е погасен остатъка от законната лихва върху главницата от
26.09.2019 г. до 27.05.2020 г. в размер на 75.17 лева и част от главницата в
размер на 24.83 лева), на 23.06.2020 г. в размер на 100 лева (с нея е погасена
законната лихва върху главницата от 27.05.2020 г. до 23.06.2020 г. в размер на
19.01 лева и част от главницата в размер на 80.99 лева) и на 21.08.2020 г. в
размер на 50 лева (с нея е погасена законната лихва върху главницата от 23.06.2020
г. до 21.08.2020 г. в размер на 40.21 лева и част от главницата в размер на
9.79 лева). Следователно към настоящия момент остатъкът от задължението е в
размер на 2433.92 лева главница, заедно със законната лихва върху нея от датата
на последното плащане (21.08.2020 г.) до окончателното плащане; след
завеждането на заявлението са платени 115.61 лева главница, 125.14 лева законна
лихва за периода от 20.05.2015 г. до 11.09.2019 г. и 209.25 лева законна лихва
върху главницата за периода от 26.09.2019 г. до 21.08.2020 г.; в съдебното
заседание О.Д.С.
е признал остатъците от задължението си и
е пожелал да не бъде допускана съдебно – счетоводна
експертиза, защото същата ще го натовари с допълнителни разноски. Следователно
предявеният иск за установяването на дължимостта на сумата от 2433.92 лева главница, заедно със законната лихва
върху нея от датата на последното плащане (21.08.2020 г.) до окончателното
плащане, е основателен и трябва да бъде уважен, като в
останалата част първоначалните искове са неоснователни поради извършеното от
ответника плащане в хода на процеса. В последното съдебно заседание О.Д.С. е
представил платежни нареждания от 08.10.2020 г. и от 09.11.2020 г., според
които е превел на ответното дружество сумите от по 300 лева. Доколкото в тях
като основание е посочено плащане по два договора за кредит и на първо място по
различен от процесния договор, то плащанията са отнесени от ищцовото дружество
по другия договор. За да бъде избегнато това, при бъдещите плащания О.Д.С. следва
да извършва отделни преводи по всеки от договорите или в краен случай – в
самото основание за извършването на превода да посочва каква сума превежда по
единия договор и каква сума превежда по другия договор.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде
осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №3361/2019 г. по описа
на ДРС в размер на 103.49 лева (в това число 53.49 лева заплатена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство в общ размер
на 198.49 лева (от които 98.49 лева заплатена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение; за разликата от 98.49 лева до 148.49 лева заплатената
в исковото производство държавна такса е недължимо внесена и нейното връщане
може да бъде поискано с писмена молба до ДРС).
Водим
от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона
за потребителския кредит и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че О.Д.С. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.“ с рег. №********* в Търговския съд в гр. Париж, представлявано от ***,
действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”,
ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от *** (в което
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се е вляло, считано от 01.02.2018
г.) (за което е издадена Заповед за изпълнение №1752/30.09.2019 г. по частно
гр. дело №3361/2019 г. по описа на ДРС) – за сумата от 2433.92 лева (две хиляди
четиристотин тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща
дължима сума по договор за потребителски кредит PLUS – 10218056 от 17.06.2013 г., заедно със законната лихва
върху нея от 21.08.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от 2433.92
лева до първоначално предявения размер от 2549.53 лева ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНОТО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с
рег. №********* в Търговския съд в гр. Париж, представлявано от ***, действащо
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”,
Бизнес парк София, бл.14, представлявано от *** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се е вляло, считано от 01.02.2018 г.), срещу О.Д.С. с
ЕГН ********** *** иск за установяването на дължимостта на сумата (за която е
издадена Заповед за изпълнение №1752/30.09.2019 г. по частно гр. дело
№3361/2019 г. по описа на ДРС) от 25.14 лева (двадесет и пет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща неплатен остатък от законната лихва за
забава по договор за потребителски кредит PLUS – 10218056 от 17.06.2013 г. за периода от 20.05.2015 г.
до 11.09.2019 г., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНОТО
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА
О.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №********* в Търговския съд в гр.
Париж, представлявано от ***, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“
– клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от
*** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се е вляло, считано
от 01.02.2018 г.), сумата от 198.49 лева (сто деветдесет и осем лева и четиридесет
и девет стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело №135/2020 г.
по описа на ДРС, както и сумата от 103.49 лева (сто и три лева и четиридесет и
девет стотинки), представляваща направените разноски по частно гр. дело №3361/2019
г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: