Решение по дело №2383/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

10.09.2019  г., гр. П.

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Наталия Димитрова                                  

разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 2383 по описа на съда за 2019 година.

Производството е образувано по иск на Е.Б. В.-Ц. ***, срещу „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД – гр. П., за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 7590,84 лв., представляващи трудово възнаграждение за периода от февруари до май 2019 г., 118,39 лв. лихва за забава върху него за периода до предявяването на иска, 514 лв., представляващи обезщетение за неползването на 20 дни платен годишен отпуск за 2019 г., както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер 924,80 лв., заедно със законната лихва върху сумите за времето от предявяването на иска и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника от 17.02.2011 г. до 22.05.2019 г., когато едностранно прекратила трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Неплатени и дължими останали сумите, предмет на исковата молба.

Производството се движи по общия ред.

Ответникът не е представил отговор.

Исковете са с правна квалификация по чл. 128, т. 2  от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

По делото се установява от писмените доказателства и заключението на вещото лице, а и не е спорно, че в процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение в дружеството ответник.

Нетните размери на дължимите ѝ суми, начислени в счетоводните книги на ответника, според вещото лице са в общ размер 7 237,58 лв. Макар да са налице несъответствия между посочените от вещото лице и посочените от ищцата размери на възнагражденията за всеки месец поотделно, става дума за един иск, обхващащ целия посочен период от началото на февруари до 22 май 2019 г., а не за отделни искове с предмет отделните месечни възнаграждения – в този смисъл е например определение 149 от 25.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 785/2019 г., IV г. о. („при предявяване на иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за определен период, предявеният иск е един“). По тази причина следва да се вземе предвид само доказаният общ размер, т.е. без значение е, че за някои месеци вещото лице сочи сума, по-висока от посочената от ищцата, а за други – по-ниска.

Според вещото лице се дължат също 541,80 лв. чиста (нетна) сума на обезщетение за неползван отпуск от 43 дни, както и 252 лв. обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, начислено от работодателя. Ищцата е претендирала да ѝ се заплати обезщетение само за 20 дни неползван отпуск, и то – за 2019 г., а от данните по делото е ясно, че за месеците от януари до май на 2019 г. тя има право на 8 дни отпуск за тази година (пропорционално на отработената част от 2019 г.). На тези 8 дни съответства сумата 100,80 лв. (8/43 от 541,80 лв.), като няма пречка разликата за предходните години да се търси в отделен процес.

На ищцата е оказал безплатна адвокатска услуга неин близък и е претендирано адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА, което следва да се присъди на адвоката, а на болницата да се възложи и държавната такса.

 

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД – гр. П., ЕИК ..., да заплати на Е.Б. В.-Ц., ЕГН **********,***, сумата 7 237,58 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за времето от 01.02.2019 г. до 22.05.2019 г. заедно с лихва за забава върху нея за времето от 10.03.2019 г. до 04.06.2019 г. в размер 108,37 лв., и законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска – 05.06.2019 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за главницата за разликата над 7 237,58 лв. до 7 590,84 лв. и за лихвата за забава за разликата над 108,37 лв. до 118,39 лв.

ОСЪЖДА „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД – гр. П., ЕИК ..., да заплати на Е.Б. В.-Ц., ЕГН **********,***, сумата 100,80 лв., представляваща нетен размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2019 г., както и сумата 252 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва върху двете главници за времето от предявяването на иска – 05.06.2019 г. до изплащането им, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неползван годишен отпуск за разликата над 100,80 лв. до 514 лв., съответно за разликата над 8 до 20 дни за 2019 г.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и лихвата за забава върху тях.

Осъжда „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД да заплати на А.Б.В.,***, сумата 662,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Осъжда „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД да заплати по сметка­та на Пазарджишкия районен съд сумата от 307,95 лв. държавна такса, както и 120 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседми­чен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: