Решение по дело №3473/2019 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Анна Димитрова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 3473/2019г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“ против Решение № 133/24.10.2019г. на Районен съд - Девня, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 81/2019г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 347/19.02.2019г. на директора на ТД Северна морска в АМ, с което на „Кандекс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от А М Д, на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2139,29лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно тълкуване на разпоредбите на приложимия Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че съдът неправилно е приел, че предвид незадоволителния отговор на компетентните индийски власти, българските митнически органи е следвало на основание чл.110, пар.5 от Регламент 2015/2447 да отправят второ искане. Отговорът е бил ясен, а също така индийските власти са извършили последваща проверка за да получат съдействие за дълъг период от време - от изпращането на искане за съдействие - 19.12.2017г. до получаване на отговор - 15.10.2018г. - 10 месеца, т.е. много повече от шестмесечния срок по чл.110, пар.3 от Регламента. По изложените съображения твърди, че по делото е доказано по безспорен начин, че представеният при декларирането сертификат не доказва преференциален произход. Липсата на съдействие от страна на износителя води до еднозначното заключение, че произходът на стоката не е доказан, поради което същата не подлежи на преференциално /нулево/ обмитяване. Това води до съмнение за действителния произход на стоката, което е проверено по съответния ред, който в случая е спазен. При така получения отговор от индийските власти, митническите органи не са били длъжни да изпращат второ съобщение и правилно са ангажирали отговорността на дружеството.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Л С , която поддържа касационната жалба. Моли съдът да приеме, че процедурата по чл.110 от Регламент 2015/2447 е спазена и правилно е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна - „Кандекс“ ЕООД, чрез адв.М.Р., оспорва касационната жалба. Сочи, че Регламентът е императивен и изисква повторна информация, което в случая не е спазено. Отделно сочи, че българските митнически власти е следвало да посочат от какво произтичат техните съмнения в истинността на сертификата за произход и да проведат собствено разследване. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за всички инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото не са събрани годни доказателства, достатъчни да установят безспорно извършено нарушение. Решението на РС-Девня е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че със Заповед № ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017г. началникът на Митница - Варна /сега ТД Северна морска/ възложил извършването на проверка в рамките на последващия контрол на основание чл.84а, ал.1 от ЗМ на „Кандекс“ ЕООД, обхващаща периода 08.10.2014г. - 08.10.2017г. В хода на проверката проверяващият екип идентифицирал риск от неправилно прилагане на разпоредбите за преференциален произход от Камбоджа, Виетнам и Индия за стоки „ръчни палетни колички“ /РПК/ с тарифен код ***, за които се дължи антидъмпингово мито за стоки с произход от Китайската народна република в размер на 4%. Събраната в хода на проверката информация  довела до съмнение относно декларирания от дружеството произход на стоките по 16бр. митнически декларации, сред които MRN 17В0002002Н0060737/23.05.2017г. с приложен Сертификат за произход - Формуляр А № Е148870095/27.05.2017г., регистрирана за режим допускане за свободно обращение на стока - РПК, 180бр., с деклариран преференциален произход от Индия, посочено условие на доставка - FOB Мумбай и ползвана тарифна преференция, за която дължимото мито е 0%. Проверката на печатите, положени в кл.11 на сертификатите, установила съответствие с образеца на печата за заверка на доказателствата за произход формуляр А за Индия, публикувани в Системата за управление на спесимените. След преглед на наличните документи в архива на „Кандекс“ ЕООД и откритата информация в интернет, не възникнали съмнения относно достоверността и автентичността на приложените към декларациите сертификати. Въпреки това, на основание чл.110 от Регламент (ЕС) 2015/2447, вр.чл.64, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, проверяващият екип предприел проверка на сертификата по линия на международното сътрудничество. С писмо рег. № 32-358622/19.12.2017г. до дирекция „Тарифна политика“ към ЦМУ проверяващият екип поискал да бъде извършена проверка относно достоверността и автентичността на представените документи за преференциален произход от Индия по процесната митническа декларация. Полученият отговор № 32-297942/15.10.2018г. от Агенция за инспекция на износа - Мумбай, Министерство на търговията и индустрията, Правителство на Индия, потвърдило автентичността на сертификата за произход. Посочено било, че сертификатът е издаден на базата на декларация на износителя, но в процеса на последващата проверка дружеството-износител не оказало съдействие и произходът на стоките не може да бъде потвърден. Въз основа на така получения отговор българските митнически власти приели, че сертификат за произход Формуляр № ЕI48870095/27.03.2017г. не може да бъде приет за целите на преференциалното третиране на стоките, поради което регистрираните за режим допускане за свободно обращение стоки с описание в кл.31 „Ръчни палетни колички“ по MRN 17В0002002Н0060737/23.05.2017г., съгласно декларирания код по ТАРИК **********, подлежат на обмитяване с мито по отношение на трети страни в размер на 4%. Избегнатите държавни вземания по декларацията били изчислени в размер на 2139,29лв., от които мито 1782,74лв. и ДДС 356,55лв. Въз основа на установените в хода на проверката обстоятелства било прието, че дружеството е извършило нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, за което му бил съставен АУАН № 370/12.12.2018г., а въз основа на него е издадено НП № 347/2018/2019 от 19.02.2019г., с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на „Кандекс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2139,29лв.

От правна страна ДРС е приел, че в административнонаказателното производство са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН, но вмененото нарушение не е доказано. За да обоснове този извод ДРС е съобразил и тълкувал приложимия ред за извършване на последваща проверка на сертификатите за произход, разписан в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и конкретно на разпоредбата на чл.110 от него. Прието е, че не са доказани основанията да се откаже предоставянето на тарифните преференции за процесната стока, съответно, че не е доказано извършването на митническа измама, т.к. въпреки незадоволителния отговор на индийските власти, в нарушение на чл.110, пар.5 от Регламента второ съобщение не е изпращано. По делото не е доказано, че сертификатът представен при декларирането на стоките е с невярно съдържание. Липсата на съдействие от страна на износителя не води до еднозначно заключение, че произходът на стоката не е доказан. Това би могло да доведе само до съмнение за действителния произход на стоката, което следва да бъде проверено по съответния правнорегламентиран ред, който в случая не е спазен. При така получения от индийските власти отговор, митническите власти са разполагали с възможността и са били длъжни да изпратят второ съобщение, като изискат допълнителна проверка, но не и да ангажират отговорността на дружеството.

Така постановеното решение е правилно.

Районен съд - Девня е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, в т.ч. на приложимото Общностно право, е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно чл.56, пар.1 от МК, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа, която съгласно пар.2, букви г) и д) от същата разпоредба, включва и: преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии; преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии.

Съгласно чл.64, пар.1 от МК, за да се ползват от мерките по член 56, параграф 2, буква г) или д) или от нетарифни преференциални мерки, стоките отговарят на правилата за преференциалния произход по параграфи 2 - 5 от настоящия член. Според пар.3 на същата разпоредба за стоки, които се ползват от преференциални мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или по отношение на групи такива държави или територии, различни от посочените в параграф 5, Комисията приема мерки, установяващи правилата за преференциалния произход.

За да се приложат мерките, внесените на територията на Европейския съюз стоки, трябва да отговарят на критериите за произход, определени в Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2446 от 28 юли 2015г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Специфичните преференциални правила за произход са установени в Приложение 22-03 от Делегирания регламент. По отношение на РПК преференциалното правило за произход, което се прилага по отношение на глава КН 8427 от 1 януари 2011г. е „производство, при което стойността на всички използвани материали не надвишава 70 % от цената на продукта франко завода“.

За целите на определяне на евентуално задължение за заплащане на антидъмпингови мита следва вносителят да декларира произход на продуктите в съответствие с непреференциалните правила за произход. Такива са установени в Приложение 22-01 от Делегирания регламент във връзка с обработка или преработка, предоставяща произход. Ръчните колички за палети, класирани в позиция 8427 не са включени в това приложение, поради което основанието за определяне на непреференциалния им произход е чл.60, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., според който за стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.

За да се осигури правилното прилагане на схемата ОСП и в контекста на съображения 24 и 25, и чл.70-74 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, по заявление на износителя или негов представител, компетентните органи в държавите бенефициери издават сертификати за произход, формуляр А, доказващи, че изнасяните продукти отговарят на изискванията [за произход].

В разпоредбата на чл.110 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е разписан реда за извършване на последваща проверка на сертификатите за произход, формуляр А, и декларациите върху фактура, в контекста на механизма на сътрудничество по чл.71, пар.2, буква б) от Регламента.

Не се спори, че при допускане за свободно обращение на процесната стока от „Кандекс“ ЕООД е поискано преференциално тарифно класиране - нулева ставка при внос, като на митническите органи е представен сертификат за индийски произход, Формуляр А
№ ЕI48870095/27.03.2017г. Не се спори и че процесната митническа декларация не е била обект на разследване от страна на OLAF, поради което окончателният доклад за резултатите от разследването в Камбоджа и дадените в тази връзка препоръки са неотносими към спора.

За да обосноват извод, че не е доказан произхода на стоката от Индия, съответно, че е извършена митническа измама, митническите органи са се позовали на отговора на индийските митнически власти, получен в рамките на последващата проверка на сертификата Формуляр А по реда на чл.110, пар.1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Видно от приетото по делото искане за проверка реф.№ 32-10343/11.01.2018г., българските митнически власти са изразили съмнение относно произхода на продуктите по процесната декларация и автентичността, и редовността на сертификат формуляр А № EI 48870095/27.03.2017г., поради което са поискали индийските власти да посочат в отговора си: 1/ дали издаването на неправилни сертификати е резултат от неправилно отчитане на фактите, предоставени от износителя; 2/ дали на органите, които са компетентни да проверяват сертификатите, е предоставен достъп от износителя до документите и информацията, необходими за проверката на статута на произход на продуктите след проверка. Според отговора „…са проведени разследвания на гореспоменатите ОСП и отпечатъкът на печатите на службата и подписът на сертифициращият орган са истински. Сертификатите са издадени въз основа на декларацията, дадена от износителя в момента на издаването, но по време на последващата проверка, критериите за произход не могат да бъдат проверени поради несъдействие от страна на износителя“.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че така полученият отговор е ясен и българските митнически власти не са били длъжни да изпращат второ искане.

Разпоредбата на чл.110, пар.5 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е императивна и изисква ако в случай на основателно съмнение не се получи отговор в рамките на шестмесечния срок, определен в параграф 3, или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за определяне на автентичността на въпросния документ или на действителния произход на продуктите, до компетентните органи да се изпрати второ съобщение. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не бъдат съобщени на поискалите проверката органи в срок от четири месеца от датата на изпращане на второто съобщение или ако тези резултати не позволяват да се определят автентичността на въпросния документ или действителният произход на продуктите, поискалите проверката органи отказват предоставянето на тарифните преференции, освен при изключителни обстоятелства.

Дали предоставената по първото искане информация е достатъчна за определяне на автентентичността на продуктите се преценява в контекста на правилото по чл.110, пар.3 от Регламента за изпълнение, а именно резултатите „…да позволяват да се установи дали въпросното доказателство за произход се отнася за действително изнесените продукти и дали тези продукти могат да се считат за продукти с произход от държавата бенефициер“.

В случая индийските власти са отговорили, че критериите за произход не могат да бъдат проверени, т.к. износителят не е оказал съдействие. В същото време обаче е установено, че печатът и подписите на сертификата са истински. Така предоставената информация в отговора не позволява да се направи еднозначен извод относно действителния произход на продуктите, поради което правилно ДРС е приел, че митническите органи е следвало да изпратят второ искане. Едва ако след второто съобщение получените резултати не позволяват да се определи автентичността на сертификата за произход или действителния произход на продуктите, поискалите проверката органи могат да откажат прилагането на тарифните преференции.

След като не е спазена процедурата по чл.110, пар.5 от Регламента за изпълнение, изводът на митническите органи, че не са налице основания за прилагане на преференциалните правила за произход е необоснован и недоказан.

При това положение правилно Районен съд - Девня е приел, че не е доказано нарушението по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и наказателното постановление подлежи на отмяна.

Независимо от изхода на спора разноски на ответната страна не следва да се присъждат, т.к. не са представени доказателства за извършени такива пред касационната инстанция. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС е неоснователно, т.к. разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета с измененията на ЗАНН, обнародвани в ДВ, бр. 94 от 2019г., т.е. след приключване на производството пред ДРС и няма обратно действие.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/24.10.2019г. на Районен съд - Девня, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 81/2019г.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                               

 

2.