Определение по дело №323/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 649/26.07.2019 г.    

гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник ІII-ти състав

В публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                          Председател: Милена Даскалова

                                                 Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 323 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивна жалба от Й.Н.И. против Решение № 236 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 6898 по описа на РС П. за 2018 г., с което, предявените искове с пр. осн. чл. 439 ГПК от Й.И. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П. са отхвърлени като неоснователни. Настоящият въззивен състав констатира, че с оглед съдържанието, мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт, последният има характер на определение. С оглед на това произнасянето на настоящия въззивен състав трябва да се ограничи и да се извърши по реда на чл. 274 – 278 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение материалния закон, като иска отмяната му. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът по жалбата е подал такъв, като оспорва жалбата и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в указания от съда 2-седмичен срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й.Н.И. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П., основана на твърдения за издаден изпълнителен лист по гр. д. № 9115/2012 г. в полза на ответника срещу ищеца за сумата 132.45 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода 09.04.2011 г. до 24.09.2012 г., сумата 9.08 лв. – законна лихва за забава за периода 12.06.2011 г. до 07.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25 лв. направени по делото разноски. Ищецът излага съображения и се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като в образуваното за събиране на това вземане изпълнително производство № 680/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. кредиторът е бездействал в продължение на повече от 3 години, която давност е изтекла считано от прекратяването по силата на закона на образуваното изпълнително производство и до предявяването на настоящата искова молба. Поради това отправя искане да се установи в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В молба становище подадена на 31.01.2019 г. (преди първото с.з.проведено на 01.02.2019 г.) ответникът е изложил, че счита, че не е налице правен интерес у ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ поради перемция. От приложеното изп. дело № 680/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. е видно, че на гърба на изп. лист, издаден по гр. дело № 9115/2012 г. на ПРС е поставен печат от 02.10.2018 г. за прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отразено, че последното изп. действие е от 29.05.2013 г.

С обжалваното решение (с характер на определение) за да приеме, че липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, съдът е приел, че след изтичане на погасителната давност ответникът не е предприемал никакви действия по принудително или доброволно събиране на вземането, а в становището от 31.01.2019 г. всъщност признава, че вземането е погасено по давност, като е оспорил необходимостта да се инициира настоящото дело, след като вземането отдавна не съществува и не се претендира, като погасено по давност. Съдът е посочил, че материалното право – на дължимост на сумите – е налице, но по силата на закона изпълнителните действия са преустановени поради причини – несъбираемост на задължението – и поради това при настъпване на законовите предпоставки – в случая чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – ЧСИ е прекратил изп. дело, а оттам – воденето на отрицателен установителен иск – за недължимост на същото това вземане – се явява без правен интерес. Решаващият извод на съда е че, поради липса на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, така предявените искове се явява неоснователни  и като такива следва да бъдат отхвърлени.

За да прецени правилността на обжалваното решение (с характер на определение), настоящият въззивен състав съобрази практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

Аргумент за горните изводи е и че ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието – така Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.

Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Това обстоятелство (отписването на вземането) има значение за отговорността за разноски, но не и за интереса от иска. Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск – така Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК и др.

Въз основа на тези съображения и при положение, че в исковата молба ищецът изрично се е позовал на изтекла след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона давност, то така предявеният иск по чл. 439 ГПК е допустим, тъй като ищецът-длъжник има интерес да установи погасяването на вземането по давност, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента или след предявяването на иска, след като кредиторът разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание) и затова може да осъществи принудително изпълнение. Обратното е прието с обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за разглеждане на спора.

Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.

По арг. за противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт, с който се уважава жалба срещу определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване пред ВКС.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение (имащото характер на определение) № 236 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 6898 по описа на РС П. за 2018 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд П., за продължаване на съдо производствените действия, съгласно указанията в настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.