Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр. Елин Пелин, 07.10.2020 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 38 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0262-000585/ 09.10.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. б ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира разноски. Твърди, че има разминаване в описанието на нарушението в АУАН и наказателното постановление, като в последното са посочени допълнителни факти. В АУАН квалификацията е по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. в ЗДвП, а в наказателното постановление – по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. б ЗДвП.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата, а в придружителното писмо се твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.09.2019 г. около 19,00 ч. свидетелката Н.Н.М. управлявала автомобила си в гр. Елин Пелин, като влязла в кръгово движение, образувано от ул. „К. ***, когато в задната част на автомобила се ударил друг такъв, управляван от Н.В.П.. Двамата водачи слезли и започнали да разговарят. Н.В.П. признал вината си и дал на свидетелката Н.Н.М. 50 лева, като й обещал да й даде още 50 лева, за което да го изчака. По късно Н.В.П. се върнал заедно с майка си. Последната се скарала с свидетелката Н.Н.М., след което Н.В.П. и майка му си тръгнали. Н.Н.М. сигнализирал на телефон 112, а на място дошли полицейските служители К.В.Н. и Н.Р.К..

 Свидетелката Н.Н.М. сочи, че на другия ден (03.09.2019 г.) Н.В.П. отишъл при нея и й предложил още 50 лева.

На 17.09.2019 г. К.В.Н. съставил протокол за ПТП № 1748877, станало на 02.09.2019 г., който бил връчен на участник 1 Н.В.П. и участник 2 Н.Н.М..

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА бланков № 318141 / 17.09.2019 г. от К.В.Н., младши автоконтрольор при РУ Елин Пелин, за това, че на 02.09.2019 г. около 19,00 часа в гр. Елин Пелин на кръстовище с кръгово движение, образувано от ул. „К. *** не съобразява поведението с пътен знак Б1, като реализира ПТП с материални щети, като напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, с което е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. в ЗДвП. Актът е подписан на 17.09.2019 г. от актосъставителя К.В.Н. и свидетелите Н.Р.К. и Н.Н.М., като е бил връчен на жалбоподателя, а последният не е вписал за възражения в него. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 19-0262-000585/ 09.10.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. б ЗДвП за това, че на 17.09.2019 г. около 19,00 часа в гр. Елин Пелин на кръстовище с кръгово движение, образувано от ул. „К. ***, като водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег. СО6970СС не съобразява поведението с пътен знак Б1, като реализира ПТП с материални щети с лек автомобил Тойота Селика с рег. СВ5135НН и напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, а АУАН е съставен след проверка по преписка с рег. 262р-10688/19 на РУ Елин Пелин, като е извършил: 1. Не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.   

Представена е заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите К.В.Н., Н.Р.К. и Н.Н.М., възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23.01.2020 г. и е обжалвано на 24.01.2020 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

При издаване на наказателното постановление са нарушени регламентираните в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисквания за точно: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено.  В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение.

В случая са налице различни описания на твърдяното нарушение в АУАН и наказателното постановление, като следва да се отбележи, че в АУАН изобщо не е посочено жалбоподателят да е управлявал МПС. В наказателното постановление се сочи дата на нарушение 17.09.2019 г., а според АУАН датата е била 02.09.2019 г. Погрешното посочване на датата на извършване на нарушението, дори да се дължи на грешка, всякога е неотстранимо и съществено процесуално нарушение, като е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Според чл. 123, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 53 от 2014 г.) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;  е) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи;  3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:  а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Нарушителят има право още при започване на административнонаказателното производство със съставянето на акт за установяване на нарушение да научи в пълнота какво нарушение се твърди, че е извършил и кои законни разпоредби е нарушил. В този смисъл са и императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които посочват задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Не е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да бъдат посочени точно законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Правната квалификация, посочена в АУАН е по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. в ЗДвП, а в наказателното постановление – по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. б ЗДвП. В случая няма данни при произшествието да има пострадали хора, поради което и двете квалификации по т. 2 са неадекватни и неправилни.

Нарушаването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а тяхното неспазване е издигнато от закона като абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Наличието на противоречие в описанията на извършеното нарушение отнема възможността на жалбоподателя да узнае в цялост параметрите на претендираната спрямо него отговорност и съответно го поставя в невъзможност да осъществи защитата си, с оглед разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като се съдържа в самото наказателното постановление. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН и ограничили правото на защита на наказаното лице, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление, както и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.  Представени са доказателства за заплатено адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а в случая платеното адвокатско възнаграждение в минимален размер. „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган (пар. 1, т. 6 от ДР на АПК). Тази сума следва да бъде заплатена от ОДМВР София от бюджета на органа, издал отмененото наказателното постановление съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, тъй като РУ Елин Пелин не е самостоятелно юридическо лице.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0262-000585/ 09.10.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин.

ОСЪЖДА ОДМВР София с адрес: гр. София, бул. „Гео Милев” № 71, да заплати на Н.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: