М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН: ********** ***  за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 24.04.2017г. в землището на с. ***, противозаконно попречил на орган на властта  - ***СПБОП – ***да изпълни задълженията си свързани с извършване на полицейска акция по задържане на лице – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Плевен поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия *** обвинение, като счита същото за доказано по несъмнен и категоричен начин в хода на съдебното следствие.

Прокурорът счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява авторството на деянието, предмет на обвинителния акт, като прави кратък анализ на деянието. Предвид на това прокурорът предлага подсъдимият *** да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимият *** участва лично в съдебно заседание и със защитник  адв. ******.

Защитникът на подсъдимия *** – адвокат ***посочва, че в случая не са налице данни за престъпление по чл. 270 от НК и счита, че обвинението не  е доказано по никакъв начин.

Подсъдимият ***в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото всички писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 24.04.2017 г. била проведена предварително подготвена полицейска акция за задържане на определени лица, за които били събрани достатъчно данни, че участват в организирана престъпна група, създадена за извършване на различни престъпления. В акцията координирано участвали няколко различни звена на Министерството на вътрешните работи - Сектор БОП – Плевен, Ловеч при ГД БОП, Сектор „Оперативна реализация“ при ГД БОП и служители на ГД „Жандармерия“. Според предварително утвърдения план в ранните часове на 24.04.2017 г. било осъществено задържане на лице на територията на гр. Плевен, като през това време свидетелят ***и други служители на Сектор ГД БОП – Плевен, Ловеч и ГД „Жандармерия“ обезпечавали недвижим имот, находящ се в с. ***, ул. ***. Там живеел подсъдимият ***, който според утвърдения план също следвало да бъде задържан, с оглед осъществяване на процесуално следствени действия с негово участие.

Свидетелят ***– ***в Сектор СБОП – Ловеч, Плевен и неговите колеги Сектор „Оперативна реализация“ при ГД БОП се отправили към с. *** за да реализират задържането на подсъдимия ***. Докато се придвижвали към адреса на подсъдимия ***, те получили информация от свидетеля ***, че подсъдимия *** напуснал обитавания от него недвижим имот. Той управлявал моторно превозно средство джип „***“, ***на цвят с транзитни номера. Свидетелят ***разпоредил на служителите на ГД „Жандармерия“ да го последват със съответно означен служебен автомобил и включени светлинни и звукови сигнали и да направят опит да го спрат. След като възприел светлинните и звукови сигнали на служебния автомобил, подсъдимия *** рязко ускорил и свидетелят ***и неговите колеги изгубили визуалния контакт с него. Свидетелят ***незабавно уведомил за това свидетеля ***и неговите колеги, които през това време се движели по главен път  Плевен – Бяла в посока с. ***. Тогава от разклона за селото свидетелят ***забелязал да излиза управлявания от подсъдимия *** лек автомобил джип „***“. С цел да спрат движението на подсъдимия *** и да реализират неговото задържане, свидетелят ***и неговите колеги подали съответните светлинни и звукови сигнали на полицейските автомобили. След това предприели тактическо блокиране отпред на процесния автомобил. При това, обаче подсъдимия *** не само не преустановил движението на управлявания от него лек автомобил, но рязко подал газ, ускорил, като при това предизвикал удар с един полицейските автомобили -„***“ и продължил да движи с висока скорост. Свидетелят ***и неговите колеги продължили да преследват автомобила на подсъдимия *** с включени светлинни и звукови сигнали. След около десет минути движение, по пътя подсъдимия *** се отклонил и движейки се през земеделските ниви се насочил към с. ***. В началото на селото подсъдимия *** ударил управлявания от него лек автомобил и преустановил движението си. Тогава свидетелят ***и неговите колеги многократно отправили към подсъдимия *** ясни и високи устни разпореждания да излезе от автомобила и да легне на земята. Подсъдимият *** не изпълнил дадените му разпореждания и с цел да попречи на орган на властта – свидетелят ***да изпълни задълженията си по неговото задържане се заключил в автомобила, чийто мотор все още работел. За да успее да изпълни вменените му задължения по задържането на подсъдимия ***, свидетелят ***и другите полицейски служители счупили задните прозорци на лекия автомобил на подсъдимия ***. След това се наложило спрямо него да бъдат използвани физическа сила и помощни средства – „***“ и белезници. Едва тогава станало възможно свидетелят ***да изпълни задълженията си свързани със задържането на подсъдимия ***.     

Изложената до тук фактическа обстановка съдът споделя напълно, защото от разпита на свидетелите в съдебната зала тя се доказа по безспорен и несъмнен начин.

В хода на досъдебното производство подсъдимия *** категорично не се признава за виновен относно извършеното и описано по-горе деяние .

         КАТЕГОРИЧНО горната подробно изложена фактическа обстановка се установява от частичните обяснения на подсъдимия ***, свидетелските показания на ***, ***, ***, ***, ***, депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените такива по реда на чл.283 от НПК.

         Същите категорично доказват отделните елементи от състава на престъплението, а именно, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на вмененото му от РП – Плевен престъпление.

         Показанията на тези свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на деянието.

         Посочените показания са дадени от една група свидетели и се явяват логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал, и взаимно се допълват едни с други .

         В тази връзка отново следва изрично да се посочи, че съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите ***, ***, ***, ***, ***.

         Същите са категорични по отношение на времето на осъществяване на престъплението, предмета на престъплението, начина на неговото извършване, както и самоличността на извършителя.

         Свидетелите са предупредени лично от Районен съдия *** изрично за предвидената наказателната отговорност по чл. 290 от НК разбират я категорично и са наясно, че носят наказателна отговорност за даване на лъжливи показания или за затаяване на истината по случая.  

         От установената по делото фактическа обстановка във връзка със събраните писмени и гласни доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         В нормата на чл. 270 от НК изпълнителното деяние е посочено чрез глагола „пречи”, поради което престъплението се нарича и „противозаконно пречене на орган на власт”.

         В този случай деецът проявява поведение, с което въздейства върху определена категория лица във връзка с осъществяване на задълженията им. При всички случай това поведение /действие или бездействие/ трябва да затрудни осъществяването на служебните задължения от органа на власт.

         В конкретния случай се касае за категорично неподчинение на определено разпореждане на орган на власт.

         Квалифицираният случай е уреден в ал.1 на чл.270 от НК, като е предвидена и по – висока санкция за дееца, когато пречи на орган на власт да изпълни задълженията си във връзка с извършване на полицейска акция по задържане на лице.

         За обективната съставомерност на деянието е необходимо да се установи кръгът на службата на съответния орган на власт, респективно неговите служебни задължения.

         Престъплението е довършено с факта на създаването на пречката пред съответния орган на власт да изпълни задълженията си, тоест от момента на реализиране на съответното противоправно поведение от страна на дееца – подсъдимият **.

         От субективна страна деянието може да бъде извършено както при пряк умисъл, така и при евентуален умисъл.

         Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 2 от НК „Орган на власт” са органите на държавната власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

         От тук безспорно следва изводът, че свидетелят *** на длъжност „инспектор”, в СПБОП – гр. Плевен, Ловеч е изпълнявал своята длъжност в качеството си на орган на власт.

         Безспорно е и обстоятелството, което не е оспорено от страните, че изпълняваните от свидетеля *** задължения са били свързани пряко с извършване на полицейска акция по задържане на лицето ***.

         В о.с.з. от разпита на този свидетел по недвусмислен начин се установи, че той е участвал в полицейската акция по задържането на подсъдимия ** и с полицейски автомобили, с полицейски униформи, в случая /тактически екип/ - брони жилетка и опознавателни знаци е участвал и е бил възпрепятстван умишлено и тенденциозно от подсъдимия ** за извършване на проверка и евентуалното му задържане в последствие.

         Подсъдимият е напуснал домът където живее със своя автомобил, веднага е бил последван от полицейски автомобил с опознавателни знаци, излязъл е от населеното място – с. *** на първокласен път и там по една случайност не е предизвикал по-тежко ПТП, освен това с причиняване на материални щети по неговия и по полицейския автомобил.

         Преследване в землището на с. ***, локализиране на едно място, подадени са му сигнали ясни и команди от няколко полицейски служителя, които той не е изпълнил. В следствие на неизпълнението на тези команди и действия се е пристъпило към повреждане на лекия автомобил, а именно със счупване на страничните стъкла за да може по някакъв начин автомобилът да се отвори и подсъдимият да бъде изведен от него.

         Тук е мястото да бъде споделено, че на Районен съдия *** му е лично и служебно известно, че този род автомобили, който управлява подсъдимия, автоматично заключва четирите врати и багажния отсек при потегляне, със скорост по-голяма от 15 км/ч. и се отварят единствено и само отвътре с отключването на една врата.

         Ето защо, по никакъв начин, нито житейски, нито юридически може да се приемат твърденията на подсъдимия, респективно на неговия защитник, че видите ли, подсъдимият ** е помисли, че го преследват мутри и поради тази причина не е искал да се подчини и неволно е осуетил полицейската проверка.

         Дори това да приемем за факт, който не отговаря на истината и не се подкрепя от никакви доказателства по делото , нямам как да бъде обясненото посоченото по-горе, че когато автомобилът на подсъдимият е бил локализиран, бил се е ударил в един стълб на една крайна къща в с. *** и е бил в покой, бил е заобиколен от около пет полицейски служителя, всички с телосложение около 100 кг., облечени с дрехи за тактически действия, а именно – черен панталон, черно горнище, тактическо елече, брони жилетка, големи надписи и на гърдите и на гърба ГДБОП и ПОЛИЦИЯ, с насочени срещу подсъдимия оръжия и от всички места крещейки едно единствено нещо „Полиция! Ръцете на волана, излезте от автомобила.”

         Няма как, с оглед на гореизложената, при тази фактическа обстановка да приемеш, че те нападат мутри.

         Категорично дадените от подсъдимия обяснения съдът приема за една защитна теза и същите се явяват както житейски, така и юридически неиздържани, още повече, с оглед на приетите и обсъдени доказателства по делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимият *** с поведението си е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици.

Съзнава противоправния характер на осъщественото  деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия *** за виновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, както на 24.04.2017г. в землището на с. ***, противозаконно попречил на орган на властта  - ***СПБОП – ***да изпълни задълженията си свързани с извършване на полицейска акция по задържане на лице.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият *** за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало /реабилитиран на осн. чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК/.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Непризнанието на вината не може и не следва да се приема като отегчаващо вината обстоятелство.

За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 3 /три/ година или „Глоба“.

Не са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се приложи в настоящия случай за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, институтът не се прилага, цитат - „когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод на изпълняване на службата му”.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Поради това на основание чл. 270, ал. 1 от НК, като взе предвид подбудите на подсъдимия за извършване на деянието, установените смекчаващи вината обстоятелства (чистото съдебно минало), съдът му определи наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 66, ал. 1  от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият *** е неосъждан/реабилитиран/.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението.

Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите                                     и добрите нрави и да се подчинява в случая на полицейски разпореждания и полицейски проверки.

С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК.

Така отложеното наказание по размер ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение през този четиригодишен период.

КАТЕГОРИЧНО с така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК.

С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършването на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 1 година лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен всичко казано до тук, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна ще покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед извършеното от него деяние срещу орган на власт и не на последно място, с оглед принципа за справедливостта.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: