№ 1304
гр. Варна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Цвета Павлова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100501916 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.№ при ВРС 61059/16.08.2023 г. ,
депозирана от “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, против
Решение № 2775/26.07.2023 г., по гр.д. № 20223110111097 на същия съд, с
което е отхвърлен предявеният от застрахователя против Д. А. Ш. от гр.
Варна иск с правно основание чл. 500 ал. 2 от КЗ да бъде осъдена да заплати
сумата от 7970.49 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №
BG/06/117000338922/22.01.2017 г. за нанесени щети на ролетна врата -
секционна SPU-40 5700/2330 RAZ 9006 PU, собственост на „Оркид Мулти
Комплекс - Варна“ ЕООД, вследствие на ПТП, причинено от застрахованото
по договора "ГО" МПС „Фолксваген Голф“, peг. № ******, управлявано от
ответницата без да притежава СУМПС; сумата от 15,00 лв., представляващи
разноски по ликвидация на щета № 43080311700362, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.08.2022г. до деня на окончателното им изплащане и сумата от 1875,17лв -
обезщетение за забавено плащане, дължимо върху главницата от 7970,49 лв.,
считано от 22.04.2020 год. /датата, на която е получена при застрахователя
обратната разписка по товарителница № ********** за изпратена регресна
покана изх. № 0-92-3623/13.03.2020 год./ до датата на депозиране на исковата
молба в съда.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение . Оспорва
направените от първоинстанционния съд изводи, че от приетите по делото
доказателства се установява ответницата Димитрина Ш. да има издадено
1
СУМПС. От това, че към момента на настъпване на процесното ПТП
документът е бил с изтекъл срок на валидност, не следва че тя е била
правоспособен водач. Настоява, че СУМПС е с основно предназначение да
удостовери правоспособността на водача и когато то е с изтекъл срок на
годност, този факт се приравнява на липса на документ за правоспособност.
Твърди, че това обстоятелство е достатъчно за възникване на регресното
право по чл. 500 ал.2 от КЗ на застрахователя, изплатил застрахователното
обезпечение на третото увредено лице. Като се позовава на относима според
него практика, моли за отмяна на обжалваното решение.
Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на жалбата.
Настоява, че решението на ВРС е законосъобразно и правилно и моли за
неговото потвърждаване.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител,
поддържа собствените си аргументи. Отправят се изявления и за присъждане
на разноски.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. В рамките на
ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението на
императивни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е заявена регресна осъдителна претенция от застрахователя
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД против деликвента Д. А. Ш., с правно
основание чл. 500 ал.2 от КЗ за заплащане на сумата от от 7970.49 лв.,
платено застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №
BG/06/117000338922/22.01.2017 г. за нанесени щети на ролетна врата -
секционна SPU-40 5700/2330 RAZ 9006 PU, собственост на „Оркид Мулти
Комплекс - Варна“ ЕООД, вследствие на ПТП, причинено от застрахованото
по договора "ГО" МПС „Фолксваген Голф“, peг. № ******, управлявано от
ответницата без да притежава СУМПС; сумата от 15,00 лв., представляващи
разноски по ликвидация на щета № 43080311700362, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.08.2022г. до деня на окончателното им изплащане и сумата от 1875,17лв -
обезщетение за забавено плащане, дължимо върху главницата от 7970,49 лв.,
считано от 22.04.2020 год. /датата, на която е получена при застрахователя
обратната разписка по товарителница № ********** за изпратена регресна
покана изх. № 0-92-3623/13.03.2020 год./ до датата на депозиране на исковата
молба в съда.
Спор по фактите пред настоящата инстанция не се повдига. Установява
се от доказателствата по делото, че на 28.05.2017 г., при управление на МПС с
ДК№ ****** ответницата е допуснала ПТП в гр. Варна на паркинг на ниво
„0“ в Гранд Мол Варна и е нанесла щети на ролетна врата - секционна SPU-40
5700/2330 RAZ 9006 PU, собственост на „Оркид Мулти Комплекс - Варна“
ЕООД. Автомобилът към него момент е бил валидно застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ищцовото дружество съгласно полица № BG/06/117000338922/22.01.2017 г.
За произшествието е съставен протокол за ПТП, а на ответника Ш. е издаден
2
АУАН, а в последствие и НП № 17-0819-002943/29.06.2017 г., влязло в
законна сила на 23.06.2018 г., за нарушения по чл. 150а от ЗДвП. В мотивите
на НП е посочено, че се санкционира по посочената разпоредба на закона
поради това, че лицето притежава СУМПС за съответната категория, което е
с изтекъл срок на валидност на 03.08.2014 година.
Именно констатацията на компетентния орган относно горния
релевантен факт, е мотивирала застрахователя да заяви и регресната
претенция по чл. 500 ал.2 от КЗ за заплатеното на увреденото лице. Отсъства
разногласия между страните по това, че е извършено плащане от страна на
застрахователя, поради което и спорът пред настоящата инстанция е пренесен
за разрешаване на въпроса неправоспособен водач ли е лице, чието СУМПС е
с изтекъл срок на валидност.
Следва да се има предвид, че правото на регрес на застрахователя е
обвързано от тежестта на нарушението, което е извършено от причинителя на
вредата, така щото последният да бъде принуден от закона да възстанови
заплатени суми само в изрично предвидени хипотези, които обективират
поведение на виновния водач на пътя с висока степен на обществена
опасност.
В чл. 500 ал.2 от КЗ законодателят е уредил две хипотези, при които
деликвента следва да възстанови на застрахователя платеното обезщетение,
ведно с лихвите и разноските, а именно: 1. при управление на МПС, когато
водачът не притежава правоспособност за управление на съответната
категория МПС и 2. на водача временно е отнето СУМПС.
Стриктното тълкуване на интересуващата съда разпоредба сочи, че
фактическият състав по горепосочената т.1 може да бъде изпълнен в няколко
случая. В първия от тях, водачът не е придобил правоспособност изобщо или
за категорията МПС, което става факт след проведено обучение и успешно
издържан изпит по реда, разписан в съответните Наредби към ЗДвП,
респективно няма издадено първоначално свидетелство по чл. 13 и следващи
от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. Освен в посочения случай, водачът е
неправоспособен и в хипотезата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП, когато са му отнети
всички контролни точки и е задължен да върне СУМПС в съответната служба
на МВР. И това е така, защото според ал.5 на цитираната норма, лице, което е
загубило правоспособност по ал.4 може да придобие отново такава, но след
повторно полагане на изпит пред съответните органи. И накрая,
неправоспособен е и водач, лишен от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред.
Не случайно, с измененията в чл. 150а от ЗДвП / ДВ, бр. 2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г./, общата формулировка относно изискването за
управление на МПС, а именно, че водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство е прецизирана и доразвита като са
възпроизведени и други изисквания както следва: да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. И ако неизпълнението на кое да е
3
изискване води най-малко до административно наказателна отговорност за
виновното лице, то не във всички случаи лицето е неправоспособно да
управлява МПС от съответната категория, за което съдът по-горе изложи
аргументи. Тогава, когато СУМПС е с изтекъл срок на валидност или е обект
на кражба, или е загубено, или повредено, притежателят му не загубва
правоспособност, респективно не се налага да я възстановява след полагане
на изпит. Съгласно Наредба № I-157/01.10.2002 г. при изтичане срока на
валидност, СУМПС се подменя /чл. 15 ал.1/, а в останалите хипотези се
издава дубликат на документа /чл. 16 от Наредбата/.
В контекста на казаното, фактическият състав на чл. 500 ал.2 от КЗ в
първата хипотеза не е осъществен, поради което и за застрахователя не е
възникнало право на регресна претенция.
По отношение доводите в жалбата относно предназначението на
СУМПС следва да се посочи, че съдът ги споделя напълно, но ги намира за
неотносими, тъй като липсата на документ, който да удостовери
правоспособността, поради това, че срокът му е изтекъл, не води до различен
извод. За водачите на МПС се води централен регистър от ГДНП съгласно чл.
5 ал.2 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., от който е установимо както дали
лицето има придобито право да управлява МПС изобщо и ако да – за коя
категория, така и дали е лишено от него в подробно разяснените по-горе
случаи.
С оглед горното и поради съвпадение на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение ще бъде потвърдено.
На въззиваемата страна се присъждат разноски за настоящата
инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнграждение по представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършен разход.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2775/26.07.2023 г. по гр.д. №
11097/2022 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр.
София да заплати на Д. А. Ш., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 600
/шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4