Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 07.08.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при закрити врати на
двадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА
ХРИСТОВА
при секретаря И.А., като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N5530 по
описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят „М.Л.” АД твърди, че ответникът ЕТ П.А.П.
с фирма „П. И СИН- П.П.” е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние
да изпълни изискуеми парични задължения по договори за финансов
лизинг №MLFL
200/2008г. и №MLFL 201/2008г.
на оборудване- влекач и полуремарке. Ответникът като лизингополучател по първия
договор е получил от молителя- лизингодател договореното лизингово имущество с приемо-предавателен портокол от 07.03.2008г. Като лизингополучател ответникът дължи за
предоставеното му оборудване лизингови
вноски съгласно погасителен план и издадени фактури /посочени по номера и дати
на издаване/ на обща стойност 45 047.54 лева с ДДС. На основание чл.72,
раздел ХІ от ОУ към договора за финансов лизинг ответникът дължи и неустойка за
забава в общ размер от 30 454.75 лева, подробно уточнена по периоди и
размери за всяка една главница. На основание чл.20, раздел V от ОУ
ответникът-лизингополучател дължи на лизингодателя сумата 1 402.84
лева- невъзстановени разходи за платени
застрахователни премии, както и сумата 642.07 лева- разходи за данък МПС
съгласно сметка №2709/13.10.2009г.
На
основание втория договор за финансов лизинг №MLFL
201/2008г.
ответникът е получил лизинговата вещ, като дължи съгласно погасителния
план и издадените фактури /с посочени номера и дати на издаване/ лизингови
вноски в общ размер на 15 186.08 лева с ДДС. На основание чл.72, раздел ХІ
от ОУ към договора за финансов лизинг ответникът дължи и неустойка за забава в
общ размер от 10 371.36 лева, подробно уточнена по периоди и размери за
всяка една главница. На основание чл.20, раздел V от ОУ
ответникът-лизингополучател дължи на лизингодателя сумата 810.92 лева- невъзстановени разходи за платени
застрахователни премии.
Общото
задължение на ответника по двата договора е в размер на 103 915.56 лева.
Въз
основа на изложеното молителят иска да бъде постановено решение по чл.630 ал.1
от ТЗ, евентуално по чл.630 ал.2 от ТЗ, евентуално по чл.632 ал.1 от ТЗ вр.
чл.607а ал.1 вр. 608 от ТЗ.
Ответникът
ЕТ
П.А.П. с фирма „П. И С.- П.П.”
не депозира отговор на молбата в срока по чл.131 от ГПК. В о.с.з. оспорва
молбата на молителя, като неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните няма спор и от
приетите като доказателства договори за финансов
лизинг №MLFL
200/2008г. и №MLFL 201/2008г.
на оборудване- влекач и полуремарке, ОУ, погасителни планове, приемо-предавателни
протоколи от 07.03.2008г., сметки и фактури, както и от заключението на СИЕ се
установява, че ответникът като лизингополучател е получил от молителя-
лизингодател договореното лизингово
имущество с приемо-предавателни портокол
от 07.03.2008г. Като
лизингополучател ответникът се е задължил да плаща лизингова цена съгласно
погасителни планове, неразделна част от договорите за финансов лизинг.
Ответникът не ангажира доказателства за плащане, поради което съдът приема за
установено, че за предоставеното му
оборудване по първия договор дължи лизингови
вноски съгласно погасителен план и издадени фактури /посочени по номера и дати
на издаване/ на обща стойност 45 047.54 лева с ДДС. На основание чл.72,
раздел ХІ от ОУ към договора за финансов лизинг ответникът дължи и неустойка за
забава в общ размер от 30 454.75 лева, подробно уточнена по периоди и
размери за всяка една главница. На основание чл.20, раздел V от ОУ
ответникът-лизингополучател дължи на лизингодателя сумата 1 402.84 лева- невъзстановени разходи за платени
застрахователни премии, както и сумата 642.07 лева- разходи за данък МПС
съгласно сметка №2709/13.10.2009г.
На
основание втория договор за финансов лизинг №MLFL
201/2008г.
ответникът дължи съгласно
погасителния план и издадените фактури /с посочени номера и дати на издаване/
лизингови вноски в общ размер на 15 186.08 лева с ДДС. На основание чл.72,
раздел ХІ от ОУ към договора за финансов лизинг ответникът дължи и неустойка за
забава в общ размер от 10 371.36 лева, подробно уточнена по периоди и
размери за всяка една главница. На основание чл.20, раздел V от ОУ
ответникът-лизингополучател дължи на лизингодателя сумата 810.92 лева- невъзстановени разходи за платени
застрахователни премии.
От писмо
от ТД на НАП – София вх.№37388/04.04.2012г. и приложено към него Постановление
по чл.195 ал.1 от ЗОПК и чл.200 вр. с чл.202 от ДОПК се установява, че за неизплатени публични държавни вземания
на ответника е издадена покана за доброволно изпълнение от 27.10.2011г. и е
наложен запор на банковите сметки.
От писмо от
СДВР- ПП от 29.03.2012г. и приложена справка се установява, че на името на
ответника няма регистрирани МПС. От
справка от Агенцията по вписванията се установява, че ответникът има един
недвижим имот- апартамент, придобит по време на брака.
От приетите ГФО за периода 2008-2010г. /за 2007г. няма
подадена ГДД с ГФО/ и изготвеното въз
основа на тях заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че и за трите изследвани
години преобладаващият дял от активите е за ДМА, а от пасивите- краткосрочните
задължения. Ответникът е заприходил лизинговото имущество по процесните два
договора за финансов лизинг като ДМА, а след тяхното връщане на лизингодателя
не ги е отписал от актива на баланса.
Към 31.12.2008г., 31.12.2009г. и 31.12.2010г. наличните КМА не са били
достатъчни за покриване на текущите задължения, като тенденцията е на
увеличаване на недостига /намаляване на КМА и увеличаване на текущите
задължения/.
През 2008г. общият капиталов ресурс на ответника е 33
хил.лв., от които 9.4% собствен капитал и 90.6% привлечен капитал /пасиви/.
Налице е отрицателен нетен оборотен капитал, т.е. КМА са по-малко от
краткосрочните задължения, което е симптоматично за недобро финансово здраве.
Отчетена е финансова загуба в размер на 3 хил.лв., показателите за рентабилност
са отрицателни величини.
Коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/ като отношение
между текущите /краткотрайни/ активи
/КА/ и задълженията до 1 година към 31.12.2008г. е 0.8343, т.е. е под 1
/единица/ при норматив 1 /единица/. КОЛ дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си в всички КА /материали,
стоки, вземания,парични средства/. Дружеството
не е в състояние с КА да покрие краткосрочните си задължения /до 1
година/.
Коефициентът на бърза ликвидност /КБЛ/ като отношение
между сумата на КА, намалени със сумата на материалните запаси, и сумата на
краткосрочните задължения /до 1 година/
за 2008г. е равен с КОЛ /няма отчетени материални запаси/.
Коефициентът на незабавна ликвидност /КНЛ/ като
отношение между сумата на краткосрочните инвестиции и парични средства и
краткосрочните задължения, отразява способността на дружеството да покрие
своите краткосрочни задължения с наличните финансови средства. Към 31.12.2008г. КНЛ е 0 /нула/поради липсата на парични
средства и краткосрочни инвестиции/.
Коефициентът на абсолютна ликвидност /КАЛ/ като
отношение между сумата на паричните
средства и краткосрочните задължения е
равен на КНЛ.
Коефициентът на финансова автономност /КФА/ като
отношение между собствения и привлечения капитал /задълженията/ по данни от
баланса за съотв.година и при възприет в практиката норматив 0.33 за 2008г. е 0.1037.
Дружеството е декапитализирано. Дружеството няма собствен капитал. Коефициентът на задлъжнялост /КЗ/ е
реципрочен на КФА и показва, че дружеството е изцяло зависимо от кредиторите
си.
През
2009г. и 2010г. коефициентите на рентабилност, ликвидност и финансова
автономност се влошават.
Към
31.12.2010г. стойността на активите на ответника е 199 хил.лв., но от тях
следва да се извадят ДМА на стойност 189 хил.лв., представляващи лизинговото
имущество. Няма представени инвентаризационни описи. Голямата част от КМА са вземания.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Молителят има по отношение на ответника изискуеми
парични вземания за лизингови вноски,
неустойки за забава, невъзстановени разноски за застраховки и данък МПС, на основание договори за финансов лизинг, подробно описани по-горе.
Ответникът,
чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства да е погасил описаните по-горе задължения
чрез плащане или посредством друг способ.
Сключените между молителя и ответника договори
по своя характер се явяват абсолютни търговски сделки по см. на чл.286 ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 1 ал.1 т.15 от
ТЗ. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на молителя срещу ответника съществуват изискуеми парични
задължения по търговска сделка и същият се явява
активно легитимиран по молбата по чл.625 от ТЗ.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че се установява състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията
на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под
„спиране на плащанията” по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
В настоящия случай, ответникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания
по търговска сделка с молителя, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ,
съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
В тежест
на ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да
стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си.
С оглед
доказателствата по делото, съдът приема за установено трайно влошеното
финансово и икономическо състояние на ответника. За целия изследван период
показателите му за ликвидност, рентабилност, финансова автономност, даващи
представа за възможностите му да погасява текущите си задължения към
кредиторите, да реализира печалба и т.н., са под приетите нормативи. Установява
се, че предприятието на ответника е в лошо финансово здраве, декапитализирано,
без възможности за печалба и в невъзможност за погасяване на текущите
задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност.
На база доказателствата
по делото, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Пред
вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631
от ТЗ, молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане по търговска сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността
на ответника съдът приема датата 31.12.2008г.
- когато се установяват както наличието на неизплатени изискуеми парични
задължения по търговска сделка, така и невъзможност на ответника да ги погаси.
Не
се установява да е налице реално налично имущество на ответника, като
кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по
несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на ответника
следва да бъде постановено решение по чл.632 ал.1 от ТЗ.
Водим
от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, СГС
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ЕТ П.А.П. с фирма „П. И С.- П.П.”, ЕИК ***********,
седалище и адрес на управление с.Ж.,
ул.”С. ш.” №** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2008г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на ЕТ П.А.П.
с фирма „П. И С.- П.П.”, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление с.Ж., ул.”С. ш.” №**.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ЕТ П.А.П. с фирма „П. И С.- П.П.”, ЕИК***********,
седалище и адрес на управление с.Ж.,
ул.”С.о ш.” №**.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на ЕТ П.А.П. с фирма „П. И С.- П.П.”, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление с.Ж.,
ул.”С. ш.” №** .
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на
ЕТ П.А.П. с фирма „П. И СИН- П.П.”, ЕИК **********, седалище и адрес на управление с.Ж., ул.”С. ш.” №** .
СПИРА производството
по т.дело №5530/11г. по описа на СГС, VI-2
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: