Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Козлодуй, 20 ноември 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Трети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като
разгледа докладваното от съдия Борислав Методиев гражданско дело №861 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск, с правно основание по чл.79, ал.1, вр.
240, ал.1, вр. чл.99 от ЗЗД, във вр. чл.6 от ЗПФУР.
Ищецът твърди, че на 04.08.2014г. между „4финанс” ЕООД с търговска марка
„Вивус” и ответника И.Й.В. *** е сключен договор за кредит № **********, по
реда на чл.6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен при предвидените условия за
договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото
сключване, като отговарял и на изискванията на чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключване на договора била описана в общите условия и отговаряла
на нормативните изисквания. За подаване на заявка, потребителят следва да е
регистриран в системата на страницата на кредитора www.vivus.bg. На посочената
страница на потребителите се предоставяли общите условия и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, при спазване на
изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката на кредитополучателя
се предоставя проект на договора за кредит. Подписването на договора се
извършва чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той
декларира, че приема общите условия и стандартния европейски формуляр, както и
че желае да сключи договора за кредит и да получи посочената сума по посочена
от него банкова сметка. ***, че е подписана всяка страница от договора и
приложимите общи условия. Твърди, се че на 04.08.2014г. между „4финанс” ЕООД и
ответника бил сключен договор за кредит №**********, който бил първи по ред
между страните. Ответникът заявил желание да му бъде отпуснат заем в размер на 300
лева, като заявил и ползването на допълнителна незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни с
падеж на 03.09.2014г.. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата е отпусната на името на кредитополучателя в клон на „Юробанк“АД на същия
ден - 04.08.2014г..
Към датата на падежа – 03.09.2014г., ответникът е трябвало да плати сума в
общ размер на 357 лева, от които: 300 лева - главница, 46,90 лева - такса
експресно разглеждане и 10,10 лева - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита.
На 12.08.2014г. И.Й.В. подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 50 лева, като отново заявила услуга за експресно разглеждане.
Съгласно т.8.2 от Общите условия „Страните се съгласяват, че получаването на
допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит,
посредством сключване на нов договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като
всички параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата
дължима сума по кредита остават непроменени“. На 12.08.2014г. сумата е
отпусната в клон на „Юробанк“АД.
С тегленето на допълнителната сума ответникът се задължил да върне на
заемодателя сума в общ размер на 416,25 лева, от които: 350 лева – главница;
54,92 лева – такса експресно разглеждане и 11,33 лева – договорна лихва за
периода на отпускане на кредита.
Длъжникът не изпълнил задължението си на падежа и съгласно общите условия
била начислена наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент от 40.81% върху
неизплатената главница за периода на просрочието. Кредиторът изпратил три броя
писма до ответника, в които го канил да изпълни задълженията си по договора.
На 23.11.2018г. „4финанс” ЕООД сключил договор за прехвърляне на вземания с
„К.Б.” ЕООД № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който на ищеца били
прехвърлени вземанията на заемателя срещу ответника за следните суми: 350,00
лева – главница, договорна лихва – 11,33 лева; такси експресно разглеждане 54,92
лева; наказателна лихва – 755,58 лева за периода от 01.03.2015г. до
31.01.2018г.; 30 лева – отписани такси за събиране. Цесионерът бил изрично
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне
на вземания. Уведомлението било изпратено до длъжника, но се върнало с
отбелязване, че пратката не е потърсена.
Моли, да бъде осъден ответникът И.Й.В. да му заплати сумата в размер на 350.00
лева /триста и петдесет лева/, представляваща неплатена главница по Договор за
кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
На ответницата е назначен особен представител, на когото е връчена исковата
молба с приложенията по реда на чл.131 от ГПК, като в едномесечния срок последният
е подал отговор. С отговора, особеният представител е оспорил иска по основание.
Твърди, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
надлежното уведомяване на ответника – длъжник за цедираното вземане. Изразява
се становище, че връчването на особения представител на книжата, не следва да
се приравнява на връчване на самия ответник, нито на връчване на упълномощен
адвокат. Твърди се, че тъй като не е налице надлежно връчване на уведомлението
за извършена цесия, тя не е произвела действието си спрямо ответника.
Моли, съда да отхвърли предявения осъдителен иск като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът не се явява, представлява се от назначения му особен
представител адв. Д. ***, който поддържа отговора на исковата молба и моли
предявения от ищеца иск да бъде отхвърлен.
След като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет договор за кредит №********** от 04.08.2014г.
с общи условия към него, сключен между „4финанс“ЕООД, като кредитодател и ответницата
И.Й.В. ***, като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се
е задължил да предостави на ответницата сума в размер на 300 лева за срок от 30
дни. Уговорената падежна дата за връщане на сумата по кредита е на 03.09.2014г..
Прието по делото като доказателство е и преводно нареждане за извършено плащане
от 04.08.2014г., издадено от – „Юробанк“ клон София. В платежното нареждане е
посочено, че „4финанс“ЕООД е наредител, а получател на сумата от 300 лева е И.Й.В.
с ЕГН:**********.
По делото е приет и Договор за кредит №********** от 12.08.2014г., сключен между
„4финанс“ЕООД, като кредитодател и ответницата И.Й.В. ***, като
кредитополучател. По силата на договора сумата по кредита е станала 350 лева,
които кредитополучателят се задължил да я върне за срок от 30 дни. Уговорената
падежна дата за връщане на сумата по кредита е първоначално уговорената дата - 03.09.2014г..
Прието по делото като доказателство е и преводно нареждане за извършено
плащане от 12.08.2014г., издадено от – „Юробанк“ клон София. В платежното нареждане
е посочено, че „4финанс“ЕООД е наредител, а получател на сумата от 50 лева е И.Й.В.
с ЕГН:**********.
Приети по делото са Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение №1 към него, по силата на който договор
кредитодателят “4финанс“ЕООД,
в качеството му на цедент прехвърля на ищеца по делото „К.Б.“ЕООД, в качеството
му на цесионер, вземане, което има към ответницата И.Й.В. за следните суми: 350,00
лева – главница, договорна лихва – 11,33 лева; такса експресно разглеждане 54,92
лева; наказателна лихва – 755,58 лева; 30 лева – такса за събиране.
Прието е и потвърждение за прехвърляне на вземания, видно от което е, че на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедента „4финанс“ЕООД изрично е потвърдило, че
вземанията, описани в Договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение №1 към него, са прехвърлени на
цесионера „К.Б.“ЕООД.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което
цесионерът „К.Б.“ЕООД е упълномощен да уведомява на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички взмеания, които са предмет на договора за цесия.
Представено и прието по делото е и уведомително писмо изх. №6979 от 23.11.2018г.
адресирано до ответницата, с което последната е следвало да бъде уведомена за
извършената цесия. Видно от приложената по делото обратна разписка към писмото,
пратката е върната, тъй като не е потърсена от адресата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема за установено от правна страна следното:
Предявен е за разглеждане иск, с правно основание по чл.79, ал.1, вр.
240, ал.1, вр. чл.99 от ЗЗД, във вр. чл.6 от ЗПФУР.
За основателността на предявения иск, ищецът трябва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че между „4финанс“ЕООД и ответницата И.Й.В. е
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /договор за кредит/, за което заемодателят е предоставил
на ответницата в заем посочената сума от 350 лева и последната се е задължила
да я върне в уговорения срок. В тежест на ищцовото дружество е да докаже, че
ответницата не е изпълнила задължението си да върне предоставената й в заем
сума. Ищецът, също така трябва да докаже, че е встъпил в облигационно
правоотношение с ответницата по посочения договор за кредит като цесионер, тъй
като цедента му е прехвърлил вземането си.
На първо място, с оглед изложеното в исковата молба и направеното от
особения представител на ответника оспорване, трябва да се отговори на въпроса,
дали ищцовото дружество е легитимиран кредитор спрямо ответницата И.Й.В., който
може да търси изпълнение на вземането си. От приетите по делото Договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение №1 към него, е
видно, че по силата на този договор кредитодателят “4финанс“ЕООД, в качеството
му на цедент прехвърля на ищеца по делото „К.Б.“ЕООД, в качеството му на
цесионер, вземане, което има към ответницата В. за следните суми: 350,00 лева –
главница, договорна лихва – 11,33 лева; такса експресно разглеждане 54,92 лева;
наказателна лихва – 755,58 лева; 30 лева – такса за събиране. От представеното
с исковата молба пълномощно е видно, че цесионерът „К.Б.“ЕООД е упълномощен от
цедента да уведомява на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички
вземания, които са предмет на договора за цесия.
Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД.
В случая уведомителното писмо за извършена цесия, връчено на ответника,
изхожда от цедента „4финанс“ ЕООД. Без значение е фактът, че ответникът не е
получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения му представител. Същият
е назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че
ответникът не може да бъде открит след извършени многократни процесуални усилия
за това. Представителството предполага извършването на процесуални действия
вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва
да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се
споделя и от настоящия състав.
Поради това, неоснователно се явява оспорването на особения представител за
ненадлежно връчване на уведомлението за извършената цесия.
Претендираното от ищеца вземане произтича от сключен между „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара за финансови услуги под търговска марка „Вивус“ и И.Й.В.
Договор за кредит №**********, по реда на чл.6 от ЗПФУР.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР, "финансова
услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Сключеният
договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата
по сключване на договора e описана в
общите условия и отговаря на нормативните изисквания. За подаване на заявка,
потребителят следва да е регистриран в системата на страницата на кредитора
www.vivus.bg. На посочената страница на потребителите се предоставят общите
условия и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, при
спазване на изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката на
кредитополучателя се предоставя проект на договора за кредит. Подписването на
договора се извършва чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване
той декларира, че приема общите условия и стандартния европейски формуляр,
както и че желае да сключи договора за кредит и да получи посочената сума по
посочена от него банкова сметка.
*** №********** е видно, че на 04.08.2014г. ответницата е сключила такъв
договор за заем, отпусната й е сумата от 300 лева и се е задължила да я върне
на 03.09.2014г.. Видно от същия договор е, че на 12.08.2014г. във връзка с
т.8.1 и 8.2 от Общите условия И.Й.В. е подала заявка за отпускане на
допълнителен заем в размер на 50 лева. Съгласно т.8.2 от Общите условия „Страните
се съгласяват, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в
съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов договор за кредит
по реда на чл.3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия договор за
кредит, с изключение на общата дължима сума по кредите остават непроменени“.
От приетите по делото и неоспорени преводни нареждания от 04.08.2014г. и от
12.08.2014г. на „Юробанк“, се установява, че на посочените дати, по нареждане
на „4финанс“ЕООД на ответницата И.Й.В. са преведени сумите от 300 лева и 50
лева, или общо сумата от 350 лева, във връзка с Договор №**********.
Доколкото приетите Договор №********** и преводни нареждания от
04.08.2014г. и от 12.08.2014г. са неоспорени, съдът приема, че същите
установяват наличето на валидно възникнало облигационно правоотношение между
„4финанс“ЕООД и И.Й. Василва, както и получаването на сумата от общо 350 лева
от последната със задължението да я върне.
По делото не са налице доказателства ответницата да е изпълнила
задължението си по посочения договор за кредит, а именно да върне получената
сума от 350 лева на датата на падежа – 03.09.2014г.. Също така, от ответника не
са наведени и други правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи
възражения.
С оглед на обстоятелството, че ищецът е встъпил в облигационното
правоотношение с ответницата, в правата на кредитора, по силата на Договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., то съдът приема, че в
негова полза е налице ликвидно и изискуемо вземане срещу И.Й.В. по силата на Договор
за кредит №**********, за претендираната главница в размер на сумата от 350
лева.
Предвид така изложеното, съдът намира, предявеният иск за доказан и
основателен, поради което следва да осъди ответника да изпълни задължението си за
заплащане на главницата по договора за кредит.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. В
тежест на ответницата следва да бъдат възложени, направените по делото разноски
от ищеца, а именно: сумата от 50 лева за заплатена държавна такса; сумата от
250 лева за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300 лева за назначен
особен представител.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, вр. 240, ал.1, вр.
чл.99 от ЗЗД, във вр. чл.6 от ЗПФУР И.Й.В. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на частен правоприемник
на „4финанс“ ЕООД по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018
г., сумата от 350,00 лв., представляваща непогасена главница по договор за
кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Й.В. с ЕГН:**********,
с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** направените по делото разноски - сумата от 50 лева за заплатена
държавна такса; сумата от 250 лева за юрисконсултско възнаграждение и сумата от
300 лева за назначен особен представител.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: