Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 14.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 352 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.149 СК, предявени от В.О.А., ЕГН: **********
– лично и в качеството на баща и законен представител на малолетните деца О.В.А.,
ЕГН: ********** и Д.В.А., ЕГН: **********, всички с адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. П.М. против А.М.Б., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че от съвместното им съжителство с ответницата имали
родени две деца – О.В.А., роден на *** г., с ЕГН: ********** и Д.В.А., роден на
*** г., с ЕГН: **********.
Твърди, че първоначално отношенията между тях се развивали нормално,
като полагали усилия да изгладят всички конфликти породени през съвместното им
съжителство. Живеели в гр. Б. в жилище, собственост на ищеца, заедно с неговите
родители.
Твърди, че още от раждането на децата, ответницата не полагала
необходимите грижи за тях. Майката на ищеца била принудена да му помага в
грижите по отглеждането и възпитанието на синовете им. С течение на времето
ответницата напълно се дезинтересирала от тях и предоставила изцяло на
родителите на ищеца правото да я представляват навсякъде във връзка с грижите
за двете деца.
Ищецът твърди, че по време на съвместното им съжителство за финансовата
издръжка на семейството се грижел само той. Тъй като средствата не им
достигали, се наложило за известни периоди от време да работи в Г., но основно
бил принуден да бъде в Б., за да поема грижите по отглеждането на децата.
Основно той ги водел и прибирал от детска градина, той бил този, който ги водел
при личния им лекар. При отглеждането и възпитанието им разчитал и на помощта
родителите си.
Детето О.В.А. било в ******* клас в ОУ „Н. Р.“ – гр. Б. и посещавало
редовни учебни занятия
В началото на 2020 г. ответницата напуснала семейното жилище, като
отишла да живее с друг мъж. Оттогава не търсила децата, не се обаждала по
телефона да пита за тях, не изплащала издръжка. Въпреки това тя получавала от Д.
„С. п.“ и полагащите се за децата месечни надбавки.
Ищецът твърди, че живее при добри битови условия. Децата имали
самостоятелна стая, всяко от тях имало свой самостоятелен кът да подготвя
уроците си или за игра.
Ответницата живеела заедно със семействата на двамата си братя в къща с
2 стаи, със съпругата и детето на единия от братята, при липса на всякаква
хигиена. Жилището било мръсно, липсвали елементарни битови условия.
Ищецът счита, че ще бъде в интерес на децата, ако упражняването на
родителските права, ведно с всички законните последици бъде предоставено на
него. Твърди, че може да се грижи за тях и да им подсигури всичко необходимо.
Те били изключително привързани към него и се разбирали отлично.
С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на него упражняването на родителските права върху
родените от съвместното им съжителство с ответницата малолетни деца О.В.А.,
ЕГН: ********** и Д.В.А., ЕГН: **********, като определи местоживеенето им да
бъде при него;
- да определи режим на лични отношения между ответницата и децата, както
следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9.00 часа до 17.00 часа,
както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата;
- да осъди ответницата да заплаща на всяко от малолетните деца, чрез
техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2020 г., до настъпване
на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата;
- да осъди ответницата да заплати на малолетните деца, чрез техния баща
и законен представител, издръжка за минало време за периода 10.01.2020 г. –
14.04.2020 г., в размер на 200 лева месечно за всяко от тях, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
Ответницата не представя отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание се явява лично, като заявява, че оспорва иска.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на
малолетните деца О.В.А., роден на *** г., с ЕГН: **********
и Д.В.А., роден на *** г., с ЕГН: **********.
Безспорно е също така, че към
датата на подаване на исковата молба, децата живеят с бащата, който полага непосредствените
грижи за тях.
От представеното удостоверение
изх. №24/06.04.2020 г. е видно, че постоянният адрес на малолетния О.В.А. ***.
От представената служебна
бележка изх. №УР-21-306/07.04.2020 г., издадена от Д. на ОУ „Н. Р.“, гр. Б. е
видно, че детето О.В.А. е записано в ********
клас за учебната 2019/2020 г. и посещава редовно учебните занятия.
Представени са служебни бележки от 06.04.2020 г. издадени от лечебно
заведение „Д-р М. К.-***-АИППМП“ ЕООД, от които се установява, че към датата на
издаването на бележката на малолетните деца О.В.А. и Д.В.А. са извършени
задължителните имунизации и профилактични прегледи.
По делото е възложено на ДСП К. да
изготви социален доклад, който да отговори на следните въпроси: при кого към
момента на изготвяне на доклада живеят малолетните деца О.В.А., ЕГН: **********
и Д.В.А., ЕГН: **********; каква е социално-битовата среда на всеки от двамата
родители във връзка с отглеждането и възпитанието на децата; какво е
емоционалното отношение на децата към всеки от родителите и към разширения кръг
от семействата им; поддържат ли емоционална връзка и контакти децата и майката,
тя интересува ли се от тях; успяват ли родителите да задоволят месечните им
потребности във връзка с тяхното отглеждане, обучение и възпитание. В писмо вх.
№260772/29.09.20 г. Директора на ДСП К. посочва, че социалният доклад не е
изготвен, тъй като, въпреки многократните опити, не е осъществен контакт с
никой от двамата родители. Сочи се, че на 21.09.2020 г. е проведен телефонен
разговор с директора на ОУ „Н. Р.“, гр. Б., от който е установено, че детето О.В.А.
не посещава редовни учебни занятия. През м. юни 2020 г. бащата и дядото на
детето по бащина линия са посетили училището и са споделили, че възнамеряват
цялото семейство да се установят във Ф. р. Г.. От извършената проверка в Отдел
„З. на д.“ при ДСП К. е било установено, че отпуснатата месечна помощ за
отглеждане и възпитание на дете в семейството на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД,
е била прекратена след подадено заявление от майката А.М.Б., че също има
намерение да напусне страната. При изслушването ѝ в с. з., социалният
работник Й. Ч. заявява, че по нейна информация ищецът заедно с децата и
останалите членове на семейството си трайно са се установили в Г.. Детето О.В.А.
е отписано от ОУ „Н. Р.“, гр. Б..
От показанията на свидетеля О.А.О.
се установява, че е баща на ищеца.
Същият потвърждава, че синът му и ответницата са родители на малолетните деца
О.В.А. и Д.В.А.. А.Б. ***
около 7-8 години. С течение на времето отношенията между нея и ищеца се влошили
и в началото на 2020 г. тя напуснала семейното жилище. Първоначално се
установила в гр. П., където си намерила друг мъж. Впоследствие свидетелят
разбрал, че пребивавала в С., а след това – в А.. Както той, така и синът му се
опитвали да убедят ответницата да вземе децата, но тя само плачела и казвала,
че не ги иска, без да даде обяснения. Постепенно се дезинтересирала от тях и
спряла да ги търси. С изключение на една вечер, в която преспала при децата си
в дома им в гр. Б., ответницата повече не ги била виждала. Не давала издръжка и
не помагала за отглеждането им. След напускането ѝ децата останали при
баща си и неговите родителите в жилището в гр. Б.. През лятото на 2020 г.
ищецът и децата заминали за Г., където от се установили да живеят. Свидетелят
със съпругата му също живеели при тях на квартира. Децата били записани там на
училище, били здравно осигурени и се чувствали добре. Бащата имал трудов
договор с немски работодател – миел камиони и получавал месечни доходи от около
2500 – 2600 евро. Същият, с помощта на родителите си, успявал да се грижи за
малолетните деца и да им осигурява всичко необходимо.
При така установената фактическа
обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от
правна страна:
Относно родителските права и
местоживеенето на детето:
Основен критерий за решението
при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това
фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции
(материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази
връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението,
жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв
начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят
същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са
задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV
г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде
постановено малолетните деца О.В.А. и Д.В.А. да живеят при своя баща, на когото
да се предоставят родителските права. От доказателствата по делото се установи,
че майката е напуснала семейството в началото на 2020 г. – факт, който тя
самата не оспорва. Оттогава непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата се полагат от бащата, който може да разчита на помощта
на своите родители. Установи се също така, че от лятото ма 2020 г. ищецът се е
установил трайно в Г. и децата живеят заедно с него. В хода на делото са
представени писмени и гласни доказателства, които обосновават извода, че бащата
притежава необходимия родителски капацитет и е създал подходящи условия за
отглеждането и възпитанието на малолетните деца, макар и извън страната. От
писмото на ДСП К. става ясно, че ответницата също има намерение да отпътува за
чужбина. За разлика от ищеца обаче, майката не ангажира доказателства за това
къде и при какви условия би могла да полага грижи за синовете си. Освен това
възникват съмнения относно притежаваните от нея родителски качества, доколкото
се установи, че след напускането на семейството, тя до голяма степен тя се е
дезинтересирала от децата и по никакъв начин не ги е подкрепяла емоционално или
финансово.
Относно режима на лични
отношения между майката и децата:
Упражняването на родителските
права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се
освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури
възможност да поддържа
лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на
родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено
най-добрият интерес на
детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче
са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради
което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е
ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че
през последната почти една година
връзката между децата и майката е накърнена. Отчитайки от една страна това, че не се
установява по време на съвместния живот на родителите майката по някакъв начин
да е навредила на децата или да ги е застрашила, а от друга страна липсващата
към момента емоционална и доверителна връзка между тях, наред с факта, че децата
и майката живеят в различни населени места, съдът счита, че на този етап следва
режимът за лични отношения деца – майка да бъде сравнително ограничен. Понастоящем един стандартен
режим на лични контакти с преспиване на децата при майката в непозната среда и
обкръжение, в която 8-годишният О. и 5-годишният Д. не са подготвени да остават
сами, още по-малко за продължително време, би могъл да навреди на децата,
поставяйки ги в стресова ситуация, която да породи у тях напрежение и
емоционален дискомфорт. Както вече се посочи, по делото се установи, че
ответницата до голяма степен се е дезинтересирала от синовете си. Самата тя не
изразява претенции за конкретен режим, при който да осъществява срещи с децата,
нито е поискала това да става с преспиване. Стана ясно, че бащата не създава
пречки на майката да се вижда с децата при изявено от нея желание, но въпреки
това тя е отказвала. Ето защо поисканият
с исковата молба режим на лични отношения между децата и майка им съдът намира
за справедлив и следва да го уважи така, както е претендиран.
По предявените искове с правно
основание чл. 143 и чл. 149 от СК:
В доказателствена тежест на ищеца
по предявените искове за издръжка е да докаже, че ответницата е майка на
малолетното дете, твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето,
които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания
размер. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже възраженията
си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания размер, а по отношение на
иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже твърденията
си, че е заплащал такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и
чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като размерът ѝ се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно
дете към настоящия момент е в размер на 152.50 лв. месечно, арг. от чл. 142,
ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната, а от м. януари 2021 г.
минималната месечна издръжка ще е в размер на 162.50 лв. Следва да се държи сметка, че в
случая делото се води срещу родител на малолетни деца, който ги е напуснал и
през последната почти една година е преустановил контакти с тях. По делото не
се установи какви са възможностите на изоставилия децата си родител да
реализира определени имуществени доходи и оттам потенциала му да плаща
определен размер издръжка или не. Но от това недобросъвестно поведение на
родителя същият не може да черпи права за себе си изразени в приемане от съда
на невъзможност за заплащане на издръжка над законовия минимум, което е
следствие от правния принцип, че никой не може да черпи права от
недобросъвестното си поведение. Освен това независимо от липсата на
доказателства в тази насока законът е категоричен – родителите дължат издръжка
на децата си независимо дали са работоспособни и независимо от имущественото си
състояние /чл.143, ал.2 от СК/. Ето защо при липса на доказателства за трудовата
ангажираност на родителя дължащ издръжка и за неговото имотно състояние при
преценката на размера на дължимата издръжка, водещ става критерия по чл.142
ал.1 от СК – нуждата на децата. За изоставилия децата си родител съдът приема,
че може да реализира поне средните доходи за страната, поради което издръжка в
размер на 170.00 лева за всяко от двете деца се явява съответна на техните
необходимости за нормалното им отглеждане. С оглед изложените обстоятелства и
предвид възрастта на децата, съдът счита, че за ежемесечна им издръжка са
необходими по около 350.00 лева, от които майката следва да плаща 170 лева, а
останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от бащата. Претенцията
над тази сума съдът намира за прекомерна и искът до пълния претендиран размер от
200 лева следва да се отхвърли, тъй като не се установиха потребности на малолетните
извън обичайните за деца на тяхната възраст.
Основателна е претенцията за
заплащане на издръжка за минало време. Установи се по делото, че след
напускането на общото домакинство от страна на майката, децата са останали при
бащата и са били отглеждани от него. Ответницата не доказа да е давала издръжка
от м. януари 2020 г. до предявяването на иска – 14.04.2020 г., което е в нейна
тежест. Доколкото издръжката по чл.143, ал.2 СК следва да се заплаща от датата
на подаване на исковата молба, т. е. дължима е занапред, считано от м. април
2020 г., включително, то издръжката за минало време следва да се присъди за
периода от м. януари 2020 г. до м. март 2020 г., включително, в размер от 170.00
лв. месечно или общо 510.00 лева за три месеца назад, ведно със законната лихва върху
тази сума до окончателното плащане.
По отношение на разноските –
такива се претендират от ищеца, но не следва да бъдат присъждани. Като определя
мерките за лични отношения на между родителя, на когото не са предоставени
родителските права и детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае
се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения – относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права,
който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение
по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на
спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но
при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на чл.
78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно
дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните –
родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски е неоснователно
и те следва да се понесат от страните, така, както са направени, независимо от
изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответницата следва да заплати на съда държавна такса върху присъдените издръжки
по чл.143, ал.2 СК (4% върху 36-месечните платежи) и по чл.149 СК (4% върху 3-месечните
платежи) в размер на общо 520.40 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца О. В. А., ЕГН: ********** и Д. В. А., ЕГН: **********, на бащата В.О.А., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните
деца О. В. А., ЕГН: ********** и Д. В. А., ЕГН: ********** да
бъде на адреса по местоживеене на бащата В.О.А., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
отношения на майката А.М.Б., ЕГН: **********,*** с малолетните деца О.В.А., ЕГН: ********** и Д.В.А., ЕГН: **********: всяка втора и четвърта неделя
от месеца от 9.00 ч. до 17.00 ч. , както и 20 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА А.М.Б., ЕГН: ********** да
заплаща на детето О.В.А., ЕГН: **********,
чрез неговия баща и законен представител В. О. А., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на
170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.04.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното
изплащане на сумата, като
до пълния претендиран размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. М. Б., ЕГН: **********
да заплаща на детето Д.В.А., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен
представител В. О. А., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на
170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.04.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане
на сумата, като до
пълния претендиран размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. М. Б., ЕГН: **********
да заплати на детето О.В.А. ЕГН: **********,
чрез неговия баща и законен представител В. О. А., ЕГН: **********, издръжка за минало време в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет
лева) месечно за периода м. януари 2020
г. – м. март 2020 г., включително или общо 510.00 лв. (петстотин и десет лева),
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, като
до пълния претендиран размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. М. Б., ЕГН: **********
да заплати на детето Д.В.А., ЕГН: **********,
чрез неговия баща и законен представител В. О. А., ЕГН: **********, издръжка за минало време в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет
лева) месечно за периода м. януари 2020
г. – м. март 2020 г., включително или общо 510.00 лв. (петстотин и десет лева),
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, като
до пълния претендиран размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
А. М. Б., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС К. държавни такси върху присъдените издръжки общо в
размер на 520.40 лв. (петстотин и двадесет лева и четиридесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: