Р
Е Ш Е
Н И Е №876
гр. Русе, 07.07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, II-ри гр.състав в
публично заседание на 30-ти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря Т. ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора………………………………..., като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 6126 по описа за
2019 год. за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД а в условията на евентуалност-иск с правно
основание чл.59 ЗЗД.
Ищцовото дружество "Изи Финанс" ЕООД - гр.София, представлявано от управителя Б. И. Н. твърди, че 20.01.2016г. ответницата Н. е получила сумата от 1500.00 лв. по посочен от нея начин, а
именно касово на каса на „Изипей" АД. Задължението по договора за кредит
не се е обслужвало, поради което кредитодателят подал заявление по чл. 410 ГПК,
а впоследствие завел и иск по чл.422 ГПК. С Решение № 1697/30.11.2017г. по гр.д.№3207/2017г. на РРС, съдът отхвърлил
иска, предвид факта, че не е доказана облигационната връзка между ищеца и
кредитополучателят Н.. След постановяване на решението Н. подала сигнал до РРП
за извършено престъпление. След извършване на съответната проверка с
постановление от 19.09.2019г. РРП е
отказала да образува досъдебно наказателно производство, тъй като наблюдаващия
прокурор е счел, че няма извършено престъпление. В хода на проверката е изготвена експертна
справка на разписката, която получателят на сума от каса на „Изипей" АД
попълва. Установено е , че изписаните с ръкописен текст имена „Н.Д." и
положеният подпис в графа „подпис" са изписани саморъчно от ответницата Н.Т.Д./
Н./. Поради това наблюдаващият прокурор е счел, че са налице неуредени
граждански правоотношения, като не е налице престъпление.
Счита,
че след като няма валидно сключен договор и ответницата отрича да е страна по
договора, но е получила процесната сума,
че е налице липса на първоначално
основание въз основа на което е преведена сумата, като ответницата се е
обогатила неоснователно чрез преведената сума.
Предвид изложеното моли съда, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД/а в
условията на евентуалност на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД/ да осъди ответницата да
заплати сумата от 1500.00 лв., получена от нея без основание, сумата от 564.25
лв.-лихва за забава за периода 20.01.2016г.-10.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.10.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответницата Н.Т.Д. ***
не признава иска. Твърди, че не е получавала исковата сума. Назначеният й от съда служебен адвокат също
оспорва иска, твърди и че е налице частично плащане на сумата в размер на 330.00 лв. Моли исковете да се
отхвърлят.
От фактическа страна:
От приложеното гр.д.№3207/2017г. на РРС се установява, че с влязло в сила Решение №
1697/30.11.2017г. е отхвърлен иска на "Изи
Финанс" ЕООД срещу Н./Д./ за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца 1291.10 лв. – непогасено задължение
/главница/ по договор за предоставяне на кредит от разстояние №117246/19.01.2016 г., 839.88
лв. – договорна лихва за периода
18.02.2016 г.- 13.01.2017 г.,
които суми са били претендирани по реда на заповедното производство по ч.гр. д. №1754/2017 г. на РРС.
По делото е представена в оригинал разписка № 7000407378576/ 20. 01. 2016г.
/л.103/, видно от която ответницата е получила в брой сумата от 1500.00 лв. чрез „Изипей" АД, като
наредител е "Изи Финанс" ЕООД. Разписката е подписана от ответницата,
който факт безпротиворечиво се
установява от приетата по делото и неоспорена от страните почеркова експертиза.
По делото е приета и икономическа експертиза, която установява, че действително
ищцовото дружество е превело на ответницата процесната сума на 20.01.2016г.
Приложено е и копие от постановление от 19.09.2019г. на РРП/л.9/, видно от което е отказано
образуване на досъдебно производство по тъжба на ответницата.
От правна страна:
По делото е безспорно установено, че ищецът „Изи Финанс" ЕООД е
превел на ответницата Н. процесната сума
от 1500.00 лв. чрез
„Изипей" АД на 20.01.2016г., която сума тя веднага е изтеглила.
Установи се и че предявеният иск на дружеството срещу Н. за заплащане на
суми по договор за заем е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д.№3207/2017г.
Предвид наличието на влязло в
сила решение между страните и на осн. чл.299 ГПК, съдът приема, че не е налице
заемно правоотношение между страните, поради което е и неоснователно възражението на служебния
адвокат, че е налице частично плащане на сумата
в размер на 330.00 лв., за която се твърди по цитираното гр.д., имащо
предмет именно вземане по договор за заем.
Както бе посочено по-горе, установено е предаването на процесната сума от
ищеца на ответницата, при липса на
каквото и да било правоотношение. Настоящият състав на съда счита, че е налице
хипотезата, разгледана в т. 1, абзац 2,
последно изречение на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г., Пленум на ВС, във връзка с разясненията по първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно: "... Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение".
При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът носи
доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено
благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи
полученото.
В доказателствената тежест на
ответницата е да установи чрез пълно и главно доказване, че е получила сумата
на правно основание. Касае се за неизпълнено от нея задължение по чл. 154, ал.
1 ГПК. Не е установено по делото наличието на облигационна връзка между
страните по делото - основание за плащането на сумата, респ. за получаването й
от ответницата. При това положение искът е основателен и следва да се уважи на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, фактическият състав на което основание е
установен.
В случая по делото не са събрани доказателства за наличие на правоотношение
между ищеца и ответницата. Единственият и безспорно установен факт е
превеждането на сумата 1500.00 лв. от ищеца и получаване на сумата от
ответницата без наличие на каквото и да е правно основание за това/ в т. см. Решение
№ 89/ 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2012 г., III
г. о., Решение № 72/29.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 402/2012 г., IV г. о. и др./.
Предвид изложеното искът за заплащане на сумата от 1500.00 лв.-главница, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019г./както е претендирано с молба-л.20/ следва да се уважи изцяло.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД.
По искът с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 564.25
лв.-лихва за забава върху главницата за периода 20.01.2016г.-10.10.2019г.
Същият е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени с ТР № 5 от
21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г., на ВКС, ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. В настоящият случай липсват доказателства ответницата да е канена да
заплати сумата преди предявяване на иска, което и обуславя неоснователността на
претенцията по чл.86 ЗЗД.
Само ищцовата страна е
претендирала и доказала разноски в размер на 710.00 лв.-заплатени д.т. и
възнаграждения на вещи лица. На ищеца се дължи и сумата от 150.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Съобразно уважената/отхвърлена част от иска ответницата следва да заплати на ищеца
сумата от 624.88
лв.-деловодни разноски
Мотивиран така, районният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Т. Н., ЕГН: ********** *** да
заплати на "Изи Финанс" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н
Триадица, ул. „Балша“№ 17, ап. 1, представлявано от Б. И. Н. сумата от 1500.00 лв.- получена от ответницата без основание на 20.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019г.
до окончателното й заплащане и сумата от 624.88 лв.- разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК: ********* против Н.Т. Н., ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата от 564.25 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 20.01.2016г.-10.10.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :