Решение по дело №2448/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6921
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20191100502448
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              11.10.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2448 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 30.09.2018г., гр.д.61109/12г., СРС, 75 с-в прогласява за обезсилено по право, на основание чл.349, ал.6 ГПК, решение № II-75-125849 от 22.05.2017г., гр.д. 61109/12г., СРС, 75 с-в, с което на основание чл.349, ал.1 ГПК в дял на Р.С.М. е поставен допуснатия до делба недвижим имот: жилище № 18, находящо се в жилищната сграда-блок № 1/126, вх. А, етаж 6, построен върху държавна земя, ж.к. „Дружба“, гр.София, състоящо се от две стаи и кухня, с площ от 67,33 кв.м., заедно с избено помещение № 18 и 0,920 ид.ч. о.ч. на сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор 68134.1500.2455.4.18 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012г., поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2455, като е постановено, че М. ще стане собственик на имота при условие, че заплати на В.Ж.Б. сумата 14 326, 83 лв. и на Ц.Ж.Б. сумата 14 326, 83 лв., ведно със законната лихва върху тази суми, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението и изнася на публична продан същия имот.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от Р.С.М. и В.Ж.Б.. Считат за неправилно позоваването на ТР № 1/2004г., ОСГК на ВКС, относно приложимостта на чл.81, ал.1 ЗЗД, защото урежда плащания, които не попадат под забраната на Закона за плащания в брой. В случая се касае за задължение над 10 000 лв., платимо според чл.3, ал.1, т.1 ЗПБ  по банков път, но кредиторът не посочва банкова сметка ***. Освен това, вписаната възбрана върху имота пречи на жалбоподателката да упражнява необезспокоявано правото си на собственост върху имота. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се определи нов 6-месечен срок за плащане на уравнението.

         Въззиваемият Ц.Ж.Б. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Производството е по реда на чл.349, ал.6 ГПК.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Съделителката-длъжник Р.С.М., в чийто дял е поставен имота, не представя доказателства за валидна престация към останалите съделители-кредитори В.Ж.Б. и Ц.Ж.Б., на дължимите уравнителни суми от по 14 326, 83 лв., заедно със законни лихви върху тях в 6-месечния срок по чл.349, ал.6 ГПК, считано от влизане в сила на възлагателното решение по делото. Основателно е искането за признаване на настъпило по силата на закона обезсилване на решението за възлагане и определяне на окончателната оценка, както и уравнителни вноски.

         Произтичащото от чл.439, ал.1 ГПК основание за обезсилване на възлагателното решение по право и възстановената висящност на делбения процес е неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Императивният характер на същата правна норма, изключва всяка възможност за незачитане последиците на неизпълнението в шестмесечния срок, предвид произтичащото по закон обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила на основанието за възникване на самото парично задължение. Затова недопустимо е приемането на извинителни причини по чл.81, ал.1 ЗЗД за плащане, попречили за изпълнението на облигационната престация, които причина да не могат да се вменят във вина на длъжника и водят до заличаване на последиците от неизпълнението. Неотносими към предмета на настоящото производството са всякакви доводи на получилия възлагане съделител-длъжник за наличието на извинителни причини, включително поради неоказано съдействие от страна на съделителя-кредитор. Съответно за съда не съществува задължение да събира доказателства за установяването на подобни обстоятелства. В този смисъл за запазилите сила разяснения на т.10 от ТР № 1/19.05.2004г., ОСГК на ВКС и определение № 290/04.07.2016г., гр.д.2001/16г., ВКС, ІІ г.о.

С оглед изложеното, неоснователни са релевираните в жалбата доводи за наличие на извинителни причини по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД за неплащане в срок на уравнението поради непредоставена банкова сметка ***а, която препятства жалбоподателката да упражнява правата си на собственост върху имота. Във връзка с втория довод следва да се допълни, че възбраната не съставлява пречка за изпълнение на паричното задължение, нито за упражняване на правата на собственост. Жалбоподателката не притежава изключително право на собственост, предвид ненастъпилото отлагателно условие на плащане съгласно чл.349, ал.6, изр.1 ГПК.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.09.2018г., гр.д.61109/12г., СРС, 75 с-в.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.