№ 1186
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110215533 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Р. М. Г., ЕГН ********** чрез адв. Д. С. срещу
наказателно постановление № 24-4332-017278/23.07.2024 г., издадено от
началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания – „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в него
липсва ясно посочване на участъка от пътя, в който е извършено нарушението
и не са отразени точните географските координати на местоположението на
мобилното устройство, с което е заснет автомобилът на жалбоподателя.
Поддържа се тезата, че устройството, с което е заснет автомобила на
жалбоподателя е било поставено извън границите на населеното и за
жалбоподателя не е важало ограничението от 50 км./час. От съда се иска
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
1
Представлява се от адв. С., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че не е
безспорно доказано, че мястото, на което е бил заснет автомобила
представлява ул. „Ботевградско шосе“ № 29. Моли съда да вземе предвид, че
жалбоподателят не е извършвал други такива нарушения, както и че същият
си изкарва прехраната с шофиране. Претендира разноски, за които представя
списък.
Въззиваемата страна - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ в СДВР,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. В постъпили по
делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна
се аргументира законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли същото да бъде потвърдено, а в полза на
въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
21.03.2024 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1193 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 035-СГ-
ИСИС/21.03.2024 г.
На 18.04.2024 г. в 18:54 часа в с. Долни Богров по бул. „Ботевградско
шосе“ с посока на движение от гр. София към с. Яна жалбоподателят
управлявал товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. №
СВ3559ХР, собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД. До № 29 на бул.
„Ботевградско шосе“ горепосочената видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер на устройството
MD1193 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела
скоростта на движение на същото, а именно 107 км./час, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на
системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно
изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето
разположението на видео-радарната система.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. На 08.07.2024 г. жалбоподателят в качеството си на
2
ползвател на посоченото МПС подал декларация в ОПП- СДВР, в която
декларирал, че на 18.04.2024 г. около 18:54 часа именно той е управлявал
МПС с рег.№ СВ3559ХР.
С оглед така подадената декларация на същата дата - 08.07.2024 г.
Венцислав Христов Атанасов – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР
съставил срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 0619799/08.07.2024 г. за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал без възражения и получил екземпляр от същия. Възражения
не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН началник сектор
„Административно обслужване” при отдел „Пътна полиция” при СДВР на
23.07.2024 г. издал обжалваното наказателно постановление, препис от което
бил връчен на жалбоподателя 07.10.2024 г., а на 11.10.2024 г. по пощата била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: декларация от Р. М. Г., извлечение от регистъра на БИМ относно
одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол от последваща проверка
№ 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта от 18.04.2024 г., фотоснимки,
справка за собственост на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“
с рег. № СВ3559ХР, справка „Картон на водач”, копие от заповед № 513з-
5069/21.07.2015 г., издадена от директора на СДВР, заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, писмо от директора на ОПУ- София, ведно със схема на
организацията на движението на бул. „Ботевградско шосе“ в района на № 29.
При анализа на приложените по делото извлечение от регистъра на БИМ
относно одобрен тип средство за измерване и протокол от последваща
проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. настоящият състав взе предвид факта,
че същите се отнасят именно до техническото средство, използвано при
установяване на процесното нарушение. Видно от посочените писмени
доказателства процесната видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип средство за
измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено
нарушението /с фабричен № MD 1193/ е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/-
3% при измерена скорост над 100 км./час. При анализа на изложените дотук
данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се до годността на
техническото средство, използвано за установяване на процесното нарушение
3
съдът същите за пълни, ясни и обективни, поради което счита, че липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност.
Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на
приложения по делото снимков материал – извлечение от паметта на
техническото средство – снимка № 0619799. При анализа на посоченото
веществено доказателствено средство настоящият състав взе предвид факта,
че същото е съставено чрез използването на одобрен тип измервателно
средство по смисъл на Закона за измерванията, което е преминало последваща
проверка на техническата си изправност. Ето защо съдът се позова на
обсъждания снимков материал по отношение на времето и мястото на
извършване на нарушението, вида и регистрационния номер на процесното
МПС, както и относно отчетената от радара скорост на движение от 107 км/ч.
/преди отчитане на възможната грешка от 3 %/. Изрично в НП е посочено, че
при измерена скорост от 107 км./час след приспадане на възможната грешка
при измерването за установена скорост на движение на автомобила се счита
103 км час, което обстоятелство е изцяло в полза на нарушителя.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към
доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото
на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение,
начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети
изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на
АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с данните в
електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС,
посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на извършване
на нарушението съгласно отразеното в наказателното постановление е в
съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено,
че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не
е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при
заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50
км./час, валидно за населено място.
Основният спорен въпрос по делото и основното възражение на
жалбоподателя касае на практика точното място на заснемане на автомобила,
респ. действащото в процесния участък ограничение на максимално
разрешената скорост на движение, като жалбоподателят поддържа, че
автомобилът е бил заснет извън границите на населеното място. За изясняване
на посоченото обстоятелство съдът приобщи по делото схема на организация
на движението на територията на път I-1, съвпадащ с бул. „Ботевградско
шосе“ на територията на с. Долни Богров. От постъпилото писмо от директора
на Областно пътно управление – София е видно, че пътен знак Д 11 – начало
на селищно образувание е поставен на км. 243+602, а километричното
положение на административен № 29 е на км. 243+262, който попада в
4
границите на населеното място. Видно от писмото километричното
положение е възходящо в посока от с. Яна към гр. София, респ. е низходящо
от гр. София към с. Яна. Видно и от самата схема, представена и приобщена
по делото бул. „Ботевградско шосе“ № 29 категорично попада в границите на
населено място, като след пътен знак Д11, поставен на км. 243+602 до № 29
няма поставени пътни знаци В26, указващи въведено ограничение на
скоростта, различно от общоважимото по ЗДвП за населено място. С оглед
изложеното съдът намира, че по делото по несъмнен начин се установи, че
участъкът от пътя, в който е заснето управлението на товарен автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № СВ3559ХР от страна на жалбоподателя, а
именно бул. „Ботевградско шосе“ № 29 попада в границите на населено място
и за този участък от пътя, в който е заснето нарушението е действало общото
ограничение от 50 км./час за населено място.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на
вътрешните работи, от които се установява компетентността на
актосъставителя и АНО, както и представената в ОПП- СДВР декларация от
жалбоподателя, в която последният е посочил, че именно той е управлявал
процесното МПС на инкриминираната дата и час.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи - видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
актосъставителят в качеството си на „младши автоконтрольор” е бил
компетентен да съставя АУАН на ЗДвП. По силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП
министърът на вътрешните работи има правото за делегира правомощието си
по издаване на наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на
определени от посочения орган длъжностни лица, което е било извършено с
цитираната заповед, съгласно която компетентен да издаде обжалвания акт
/видно от т. 3.6 / е и началникът на сектор „Административно обслужване“
към ОПП при СДВР. От представената заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност е видно, че
към 23.07.2024 г. издателят на наказателното постановление Д.а Димитрова
Дескова е заемала именно тази длъжност. Действително в самото наказателно
5
постановление е отразена като длъжност на издателя единствено „началник
сектор“ без да е посочено кой е секторът, но тази непрецизност при изготвяне
на НП не го опорочава, тъй като от приетите доказателства се установи
безспорно наличието на материална компетентност на неговия издател.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
се допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е
съставен по-малко от три месеца след извършване на нарушението и в деня на
откриване на нарушителя, а НП е издадено по-малко от месец по-късно. И
двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно като му е дадена
съответстващо на фактическото описание правна квалификация. Не може да
бъде споделен довода за незаконосъобразност на НП поради това, че в същия
не е посочено ясно в кой участък от пътя е било заснето управляваното от
жалбоподателя МПС. Ясно и еднозначно е посочено в АУАН и НП, че
нарушението е извършено в с. Долни Богров, на бул. „Ботевградско шосе“ до
№ 29 с посока на движение от гр. София към с. Яна. Липсва каквато и да е
неяснота къде се твърди да е извършено нарушението.
След като анализира всички събрани по делото доказателства настоящият
съдебен състав достигна до недвусмислен извод, че на посочените в
наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № СВ3559ХР със
скорост от 103 км./час /след приспадане на възможна грешка при измерването
от 3% от засечената скорост/, при ограничение от 50 км./ч., валидно за
населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното превишение на максимално
разрешената скорост след приспадане на възможната грешка от 3% от
измерената скорост е 53 км./час. Нарушението е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС
в населено място, тъй като в началото на същото е бил поставен пътен знак Д
11, съзнавал е, че се движи със скорост, надхвърляща максимално
разрешената от 50 км./час и пряко е целял именно това.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 т. 6 от цитирания законов
текст наказанието за превишаване над 50 km/h е глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В
настоящия случай за превишение на скоростта от 53 км./час в населено място
правилно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Размерът на
административните наказания се фиксирани и съдът не разполага с
правомощие да ги намалява.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
6
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост и то в населено място
значително повишава риска от реализиране на ПТП и от евентуално
увреждане на здравето и дори живота на участниците в движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушението е безспорно доказано, а наложените
административни наказания законосъобразни, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
дейност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
017278/23.07.2024 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя
Р. М. Г., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания –
„глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 /три/ месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7