Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и шести април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 64
по описа за 2022 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба
от Д.П.П. от ***, против Решение
№2153-08-82/10.02.2022
г.
на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане
№08220525108/01.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за преизчисляване, на основание §7е, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване /ПЗР на КСО/, на личната му пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 25.12.2021 г.
Жалбоподателят счита,
че размера
на пенсията е неправилно определен. В съдебно заседание поддържа жалбата си и твърди, че административния
орган неправилно не е взел предвид
преизчисленията на пенсията му, извършени през
2017, 2018 и
2019 г. Иска отмяна на оспореното
решение.
Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали,
чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че размерът
на пенсията е преизчислен правилно, при спазване
на изискванията на §
7е от ПЗР на
КСО.
След като
прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, настоящият съд прие за
установено следното:
С разпореждане №19/прот. №01155/02.12.2005 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали,
на жалбоподателя
П. е била отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, пожизнено,
считано от
14.10.2004 г.,
за трайно намалена работоспособност от
*** до ***
на сто. Разпореждането е издадено по повод заявление от П. с вх. №15125/03.11.2005 г., отправено до директор
на ТП на НОИ – Кърджали,
за отпускане
на инвалидна пенсия,
както и представено
в ТП на НОИ – Кърджали ЕР №***/*** г., постановено от ТЕЛК ***,
с което на
Д.П.П. са определени *** % трайно намалена
работоспособност,
за срок
до
01.10.2007 г.,
считано от
14.10.2004 г.
Видно от
горецитираното разпореждане, пенсията за инвалидност поради общо заболяване
е била отпусната в размер на *** лв.;
при установен
осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране от 38 г., 05 м. и 18 дни;
с базисен период преди 01.01.1997
г.
– от 01.01.1994
г.
до
31.12.1996 г.,
с брутно трудово
възнаграждение от *** лв.
и с базисен
период след 01.01.1997
г.
- от
01.01.1997 г. до
12.10.2004 г.,
с осигурителен доход за този
базисен период - *** лв.
Изчислен е индивидуален коефициент на пенсията
- ***.
С разпореждане №13/04.06.2009 г., издадено от ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали,
на основание
чл.
98, ал.3
от КСО горното разпореждане за отпускане на
пенсия е поправено в частта,
относно зачетения осигурителен стаж до датата
на инвалидизиране, като вместо
установения
38 г.
05 м и
18 дни осигурителен
стаж,
е прието, че същия
следва да бъде в размер на 38 г. 07 м. и
14 дни.
През годините,
следващи отпускането на пенсията, жалбоподателят П.
е представял доказателства за осигурителен стаж,
придобит след пенсиониране (общо
4 год.
6 мес.
и
20 дни),
въз основа
на които, с разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване
в ТП на НОИ – Кърджали, личната му пенсия за
инвалидност поради общо заболяване е изменяна,
като последната
е била и редовно осъвременявана и преизчислявана, съобразно нормативната уредба, действаща след датата на
отпускане на пенсията.
С разпореждане №08220525108/01.01.2022
г.
на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание
§7е, ал.
1 и
2 от ПЗР на КСО,
е преизчислена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на Д.П.П.,
считано от
25.12.2021 г.,
като е определен размер на същата - *** лв.
В разпореждането е отразен осигурителния стаж на лицето, придобит до датата на
инвалидизиране
(пенсиониране) и след
тази дата - общо на 43 г. 01 м. и 24 дни.
Посочен е ИК
на пенсията (***), както и средномесечния
осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца
на отпускане на пенсията (10.2003 г. –
09.2004 г.)
–
*** лв., определящи,
чрез произведението
им,
дохода за изчисляване размера на пенсията
– ***
лв. Посочено е, че съгласно
чл. 75 от КСО, размерът на пенсията е *** лв.,
като въз основа на този размер, последователно са извършени всички
преизчислявания и осъвременявания
на същата, съобразно пенсионно законодателство, действащо след датата на
отпускането й,
за да
се достигне до определения за получаване размер
от
*** лв.
месечно, считано от
25.12.2021 г.
Във връзка
с подадената срещу горното разпореждане жалба, директорът на
ТП на НОИ
- Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-82/10.02.2022
г., с което потвърдил оспореното пред него разпореждане, като възприел
изцяло изчисленията, направени в проверяваното разпореждане. Възпроизвел е приложимата нормативна уредба и е изложил мотиви,
че през 2017, 2018 и 2019 г., пенсиите,
свързани с трудова дейност, не били
осъвременявани по чл.100
от КСО, като нарастването
им през този
период било законодателно уредено чрез преизчисляване, свързано с увеличаване на тежестта на осигурителния
стаж.
По делото е прието заключение на вещо лице, по назначена
съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът
кредитира като компетентно,
обективно и кореспондиращо си със събраните по
делото доказателства. Според заключението на вещото лице, размерът на личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване
на Д.П.,
след преизчисляването
й по реда на §7е, ал.1
и
2 от ПЗР на КСО,
т.е. считано от
25.12.2021 г., следва да бъде *** лв.,
а не *** лв.
Вещото лице
е посочило,
че установеният
в разпореждането индивидуален
коефициент – ***,
е определен от дохода на
лицето,
върху който
са внесени осигурителни вноски, за период
от три последователни
години от последните
15 години осигурителен
стаж преди 01.01.1997
г.,
а именно базисния
период от 01.01.1994
г.
до
31.12.1996 г.,
възлизащ на
*** лв.,
както и от
дохода на лицето след 01.01.1997
г.
до датата
на пенсиониране, в случая от 01.01.1997
г.
до
12.01.2014 г.,
приет от
органа в размер на
*** лв.
По отношение
на дохода след
01.01.1997 г., вещото лице констатирало, че в същия
не е включена сумата от *** лв.,
представляваща брутно трудово възнаграждение за месец януари 2004 г., посочено в издаденото от „***“ АД, Удостоверение обр.
УП-2
с изх. №**/*** г. Вещото лице
е установило,
че при
включване на сумата от *** лв.
в осигурителния
доход за изчисляване на ИК на пенсията след 01.01.1997
г.,
последния възлиза на *** лв.,
като след
извършване на съответните изчисления по реда на
чл.
70, ал.4
- ал.7
от КСО, вещото лице
изчислило индивидуален коефициент на пенсията
– ***. При така определен ИК на пенсията, вещото лице
е установило,
че пенсията
на жалбоподателя, след преизчисляването
й по реда §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО,
следва да
бъде в размер на
*** лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че метода
на изчисленията, направени в разглежданото разпореждане за преизчисляване на пенсията, в т.ч. и приложените индексации
върху преизчисления размер на пенсията, са коректни.
Оспореното решение е получено лично от жалбоподателя
на 11.02.2022
г.
и е оспорено на 18.02.2022
г., чрез административния орган.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена в срок и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При
извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма,
както и на административнопроизводствените
правила. Съдът намира също така, че процесното решение
е постановено и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което
се явява законосъобразно.
Преизчисляването
на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя от
25.12.2021 г., е извършено с разпореждане на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали,
издадено на основание §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО. Въз основа на посочената разпоредба,
отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. вкл. пенсии се преизчисляват от
25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без
превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж без превръщане. Според ал. 2 на същата норма, преизчисляването се извършва,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането
й до 24 декември 2021 г. включително.
По
делото не е спорно, че Д.П. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
отпусната от 14.10.2004 г. Т.е., пенсията е с началната преди 24.12.2021 г. Безспорно
е също, а и се установява от данните в административната преписка, че към
24.12.2021 г. на жалбоподателя е зачетен общо 43 г. 01 м. и 24 дни осигурителен
стаж. За посочения осигурителен стаж, в разпореждането от 01.01.2022 г., на основание §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, са определени *** % (*** х
*** %). Както се посочи по-горе, в разпоредбата §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО изрично
е предвидено, че преизчисляването се извършва, без да се променя доходът, от който
е изчислена пенсията, т.е. това е доходът, въз основа на който е изчислена пенсията
при отпускането й, в случая - ***
лв. При съобразяване на относимата за пенсиите за инвалидност
поради общо заболяване разпоредба на чл. 75, ал. 1 от КСО, касаеща
изчисляването на размера на този вид пенсии, от дохода за изчисляване на размера
на пенсията – *** лв., умножен с процентите осигурителен стаж – *** %, е определен
размер на пенсията от *** лв. Върху този размер, за периода от отпускане на пенсията
до датата на издаване на процесното разпореждане, са приложени
и всички осъвременявания и преизчислявания на пенсията, за да се получи размерът
на пенсията от 25.12.2021 г. – *** лв. По изложените съображения, съдът намира,
че при преизчисляване на пенсията на Д.П., административния орган правилно е приложил
относимата разпоредба на §7е от ПЗР на КСО. Т.е., спазен
е редът, както и начинът за преизчисляване на пенсията, съобразно посочената разпоредба.
Последното се потвърждава и от заключението на вещото лице, според което, механизма
на извършеното от административния орган преизчисление
на пенсията е правилен. В тази връзка, настоящия състав на съда не споделя наведените
от жалбоподателя доводи, за неправилно определен размер на пенсията, поради неотразяване
на преизчисленията,
извършени през 2017, 2018 и 2019 г. Анализа на разпоредбата на §7е от ПЗР на КСО
сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването
им по чл. 100 от КСО, каквото последно е извършено от 01.07.2021 г., не представлява
увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Преизчисляването
на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално
определения размер на пенсията със законодателно установената, в случая *** на сто
(по-висока), тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който след това се начисляват
всички осъвременявания и преизчислявания на пенсията, от датата на отпускане или
преизчисляване на пенсията до настоящия момент. Впрочем, напълно идентично преизчисляване
на пенсиите за трудова дейност е извършено, в т.ч. и на пенсията на жалбоподателя,
и през посочените по-горе три години, но с по-ниска тежест на осигурителния стаж,
като през 2017 г. приетия от законодателя процент на тежестта на осигурителния стаж
е бил 1.126 (§53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015 г., във вр.
с чл. 11 от ЗБДОО за 2017 г. (отм.)), през 2018 г. – 1.169 (§53, ал. 2 от ПЗР на
ЗИДКСО от 2015 г., във вр. с чл. 11 от ЗБДОО за 2012 г.
(отм.), а през 2019 г. – 1.2 (§7в, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО) .
Според
заключението на вещото лице, индивидуалния коефициент на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване на Д.П., отразен в разпореждането за преизчисляване на същата
от 25.12.2021 г., не следва да е ***, а ***. Несъответствието се изразява в това,
че при отпускане на пенсията в осигурителния доход за изчисляване на индивидуалния
коефициент, за базисния период след 01.01.1997 г., не
е включена сумата от *** лв.,
представляваща брутно трудово възнаграждение за месец януари 2004 г., удостоверена
със съдържащото се в преписката Удостоверение обр. УП-2
изх.№**/*** г., издадено от „***“ АД.
Според
нормата на чл. 76 от КСО доходът, от който се изчислява размера на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване се определя, като средномесечния
осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 3 от КСО (за 12 календарни месеца
преди месеца на отпускане на пенсията) се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето. От своя страна размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване,
съобразно чл. 75, ал. 1 от КСО, се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи с процентите осигурителен стаж. Съвкупният анализ на цитираните
правни норми сочи, че индивидуалния коефициент на пенсията участва при формирането
на дохода, от който се изчислява размера на пенсията, поради което намира отражение
и върху крайния й размер.
Разпоредбите
на §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, въз основа на които е е преизчислена инвалидната
пенсия на жалбоподателя, от една страна установяват нова, по-висока тежест на годините
осигурителен стаж при определяне размера
на пенсията, а от друга, предвиждат размера на пенсията да се определи без да се
променя доходът, от който тя е изчислена. Т.е., с цитираната разпоредба изрично
е предвидено при това преизчисляване на пенсията, различна да бъде единствено величината
на процента по чл. 75, ал. 1 от КСО, без да бъдат променяни останалите параметри
при изчисляване на пенсията, включително и на дохода, от който се изчислява пенсията,
при формирането на който участва и величината ИК. При така въведената в §7е, ал.
1 и 2 от ПЗР на КСО забрана за промяна на дохода, от който е изчислена пенсията,
настоящия състав на съда намира за недопустимо, пенсията да бъде определена с доходa
по чл. 76, ал.
1 от КСО, различен от този, с който тя е изчислена. В конкретния случай, в пенсионната
преписка на жалбоподателя липсват данни за определяне на доход за изчисляване размера
на пенсията, по-благоприятен за лицето от този, определен с разпореждането за отпускане
й, поради което съда счита, че размера на преизчилената
пенсия на Д.П. правилно е била определен с дохода по чл. 76, ал. 1 от КСО при отпускане
на пенсията, а именно с доход от *** лв.
Установеното
в настоящото съдебно производство невключване
в осигурителния доход за времето след 01.01.1997
г. на всички брутни трудови възнаграждения на жалбоподателя, и по-конкретно тези,
съдържащи се в Удостоверение обр. УП-2 изх. №**/*** г.,
представлява възможност за административния орган да образува производство по изменение
на влязло в сила разпореждане в хипотезата на чл. 99, ал.1, т.2 буква „д“ от КСО,
доколкото коментирания осигурителен доход е в пряка връзка с ИК на пенсията и намира
отражение върху крайния й месечен размер.
По
изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали
е законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Така мотивиран
и на основание чл.172,
ал.2
и чл.173, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.П.П. от ***, срещу Решение №2153-08-82/10.02.2022
г.
на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Д.П.
срещу разпореждане №08220525108/01.01.2022
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението, на основание
чл. 138 от АПК, да се
изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: