№ 12110
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.к
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110128493 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния А. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Е. Н. Н., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу Г. В. Г., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 400,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба /31.05.2022 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 499554/02.10.2018 г., постановено по гр.д. № 29943/2017 г. по описа на
СРС, 91-ви състав, и решение № 5108/24.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9096/2019 г. по
описа на СГС, І в.бр.с-в, влезли в сила в частта относно издръжката на 24.08.2020 г., да му
заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца
предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката и
неговото израстване. Навеждат се и твърдения за разходи за посещение на курсове по
български език и литература и математика, водна топка, ортопедични консултации, както и
евентуално поради интерес на детето – рисуване и програмиране. В открито съдебно
заседание поддържа исковата молба. Претендира разноски при условията на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по размер /над 277,00 лв. месечно/, при твърдения за липса на възможности на
ответника за по-висок размер на издръжката. В открито съдебно заседание не се явява, не се
1
представлява.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 5 от делото/, А. Г. В., ЕГН **********, е
малолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания
по делото, като негови родители са Е. Н. Н., ЕГН **********, и Г. В. Г., ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му
дава издръжка.
Съгласно решение № 499554/02.10.2018 г., постановено по гр.д. № 29943/2017 г. по описа
на СРС, 91-ви състав, и решение № 5108/24.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9096/2019 г.
по описа на СГС, І в.бр.с-в, влезли в сила в частта относно издръжката на 24.08.2020 г. /л. 6-
10 и л. 50 от делото/, ответникът е задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в
размер на 200,00 лв., считано от 24.08.2020 г. От определяне размера на издръжката на
ищеца са изминали повече от две години, като към датата на устните състезания същият е на
13 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния
размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства
за издръжката му.
Установява се по делото, че ищецът посещава извънкласни занимания по български език
и литература, математика, както и спортни занимания /л. 11-15 от делото/, като документите
не са оспорени от ответника по предвидения ред и няма пречка съдът да ги обсъжда.
Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди,
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
2
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 177,50 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че за майката на ищеца няма данни за действащ трудов
договор и за подавана декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице /л. 48 от
делото/. Установява се по отношение на ответника, че същият е страна по трудово
правоотношение с ЕТ „КОМАНДОР-РЕКС-ВАЛЕНТИН Г.“ при основна заплата в размер на
455,00 лв., като няма данни за подавани осигурителни декларации Образец № 1 в периода
01.01.2021 г. – 11.08.2022 г., както и данни за действаща декларация за регистрация като
самоосигуряващо се лице /л. 48-49 от делото/. Установява се също заплащане от страна на
ответника на присъдената по съдебен ред издръжка /л. 31-33 от делото/. Останалите
доказателства съдът не обсъжда, защото са неотносими /касаят период преди процесния/.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника, който е по-нисък от
минималната работна заплата за страната, и съобразявайки обстоятелството, че ответникът
не оспорва претенцията до размер от 277,00 лв. месечно, намира, че искът се явява
основателен именно до посочения размер, до който същият следва да бъде уважен, а в
останалата част – до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлен. Няма по делото
събрани доказателства за наличие на възможност ответникът да заплаща издръжка на ищеца
в по-висок размер.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената
част от предявения иск. Такова е поискано по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото се
установява, че процесуалното представителство е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. /договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022 г. на л. 54 от делото/. Съдът на
3
основание чл. 38, ал. 2, изр. Второ ЗАдв., вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определя възнаграждението за осъщественото от адв. Г. процесуално представителство на
300,00 лв. предвид извършените процесуални действия по подаване на исковата молба и
явяване в две открити съдебни заседания. С оглед изхода на делото на адв. Г. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 115,50 лв. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не следва
да се произнася в тази връзка. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 110,88 лв. - държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна
такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да
остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Г. В. Г., ЕГН ********** , опредЕ. по силата на решение № 499554/02.10.2018
г., постановено по гр.д. № 29943/2017 г. по описа на СРС, 91-ви състав, и решение №
5108/24.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9096/2019 г. по описа на СГС, І в.бр.с-в, влезли
в сила в частта относно издръжката на 24.08.2020 г., в полза на А. Г. В., ЕГН ********** ,
действащ чрез своята майка и законен представител Е. Н. Н., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Г. В. Г., ЕГН ********** , да
заплаща на А. Г. В., ЕГН ********** , действащ чрез своята майка и законен представител
Е. Н. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 277,00 лв., считано от 31.05.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от
277,00 лв. до пълния предявен такъв от 400,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Г. В. Г., ЕГН
**********, да заплати на адв. Ц. М. Г., САК, личен №**********, сума в размер на 115,50
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. В. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 110,88 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5