Присъда по дело №1246/2020 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 3
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20201210201246
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Благоевград , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка С. Стоянова
и прокурора Районна прокуратура - БлагоевградДиляна БарбутоваДиляна
Бориславова Барбутова (РП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Наказателно дело от
общ характер № 20201210201246 по описа за 2020 година
на основание чл.303 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА И. С. Г., роден на ., в гр. Б , , с постоянен адрес с. П ,
общ. С , с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това , че на 10.03.2020 год.
около 23:52 часа, на път BLG – 1291, с посока на движение от с. П към с. С ,
управлява лек автомобил с марка и модел „Ф “ с рег. № , собственост на О. В.
Б. от с. П , община- С , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда
/1.46 на хиляда/, установено по надлежния ред /с повторна съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза изх. № И
3300/26.03.2020г., изготвена във В м а гр. С /, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ бр.
81/2018 год.) , представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за
което му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/година и 6 /шест/месеца , чието изтърпяване се отлага за изпитателен
срок от 3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 от НК и заедно с това му
НАЛАГА и наказание „Глоба“ в размер на 500.00лв./петстотин лева/ .
1
На основание чл. 343г, ал.1 от НК, НАЛАГА на И. С. Г. роден на г., в гр.
Б , , с постоянен адрес с. П , община- С , с ЕГН ********** и кумулативно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/една/ година
и 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК ПОСТАНОВЯВА от
това наказание, да се приспадне времето, през което И. С. Г. е бил лишен от
същото право по административен ред, чрез отнемане на неговото СУМПС.
ОСЪЖДА И. С. Г., с постоянен адрес с. П , общ. С и с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОДМВР-Б сумата от 104.58 лв. /сто и четири лева и
осем стотинки/, представляващи направени съдебни разноски в досъдебна
фаза на процеса, както и сумата от 5.00лв./пет лева/- държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист за това вземане на ОДМВР- Б , като
тази сума следва да се заплати по сметка на РС-Б
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –Б в 15-
дневен срок, считано от днес .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №3/08.04.2021г., постановена по нохд№1246/2020г. по описа
на Районен съд -Благоевград:

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Благовеград против
И. С. Г. , с който последният е обвинен в това, че на 10.03.2020 год. около 23:52 часа, на
път BLG – 1291, с посока на движение от с. П към с. С , управлявал лек автомобил с марка
и модел „Фо “ с рег. № , собственост на О. В. Б. от с. П , общ. С , с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1.46 /едно цяло и четиридесет и шест/ на хиляда,
установено по надлежния ред, а именно с повторна съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза изх. № И 3300/26.03.2020г., изготвена във Военно медицинска
академия гр. С , съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (обн., ДВ бр. 81/2018 год.), квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Б поддържа обвинението .
Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и твърди, че не е
доказано извършването на вмененото престъпление от обективна страна . Апелира се за
оправдателна присъда. Алтернативно се застъпва, че при осъждане на подсъдимото лице,
следва да му се определи минимална за това наказателна санкция.
Районният съд в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, след като съобрази
становищата и възраженията на страните и анализира събраният по делото доказателствен
материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Между страните не е спорно, че подсъдимият Г. е с постоянен адрес в с.П , че същият е
семеен и трудово ангажиран и правоспособен водач на МПС . Видно от свидетелството му
за съдимост, той е и неосъждан до момента.
Не е спорно също така и се потвърди с разпита на св. Б. /зет на подсъдимото лице/, че на
10.02.2020г. вечерта бил на гости заедно със съпругата си Л.Г., в дома на дъщеря си и зет си
, който се намира в с.П , Община-С , където вечеряли и употребили алкохол /домашна
ракия/. След което подсъдимият и съпругата му решили да се приберат у дома, като към
този момент живеели извън с.П , като за целта искали да се придвижат до там с автомобил,
собственост на св.Б.- лек автомобил с марка и модел „Ф “ с рег. № . Въпреки че бил
употребил алкохол на тази вечеря, св.Б. установява по категоричен начин, че подсъдимият
Г. се качил на шофьорското място на автомобила му, съпругата му Л.Г. седнала до
него на предното място до шофьора и така двамата се отправили от дома на Б. към
къщи, като водач на автомобила бил именно Г. . С този автомобил подсъдимият и
съпругата му се движели към дома си по път BLG-1291, в посока от с.П към с.С , когато в
същото време и около 23.52 часа в обратна на неговата посока / от с.П към гр.С се движел
лек автомобил с марка и модел „О “, с рег. номер , управляван от св. С.Ц.. В автомобила на
последният страните не спорят, че пътували заедно със св.Ц. и свидетелите С К. и В.И.. При
приближаване на двата автомобила, движещи се в различни и противоположни платна на
посоченият път, не успели да се разминат, защото автомобилът управляван от подсъдимото
лице , който карал на дълги светлини, навлязъл в пътното платно за движение на св.Ст.Ц. и
с предната му лява част ударил автомобила на последният, в следствие на което този
1
автомобил се завъртял и навлязъл със задната си част във вада от страни на пътя в неговата
посока на движение. От своя страна, при този удар, автомобила на подсъдимият бил
изхвърлен в ливада /нива/ също в близост до пътя, по който се движел автомобила на
Г./сн.10-15 от фотоалбум 1 към протокола за оглед на място/.
След удара, св.Ц., П и И. слезли от автомобила на първият, уверили се , че всички са
видимо добре и св.И. решила да провери как са и другите участници в произшествието.
Отишла до техният автомобил, отворила вратата и видяла подсъдимият и съпругата
му в неадекватно състояние, а в автомобила усетила , че мирише на алкохол . Тя
възприела лично подсъдимият да слиза от автомобила си и след това да напуска
местопроизшествието, а съпругата му, че седяла на мястото до шофьора. Св.И. се
опитала да разговаря с Л.Г. като я попитала дали е добре, но последната и подсъдимият се
държали неадекватно и почнали да й се смеят, а когато Г. излязла то автомобила и се
опитала да се качи на пътя, паднала заради употребеният от нея алкохол. Св.К. от своя
страна се обадил на св.Ф.С., който по същото време се намирал с автомобила си и с техни
приятели в района на гр.С със свидетелите П. и Л.Ц., като същите за минути се озовали
на местопроизшествието. И тези свидетели установяват, че водач на автомобила, с който
се блъснал автомобила на св.С.Ц. е именно подсъдимият Г., който бил неадекватен и
осезаемо заедно със съпругата си били употребили алкохол. Всички свидетели са
категорични, че Л.Г. слязла от мястото до шофьора и не тя, а подсъдимият е бил водач на
същият автомобил преди инцидента. Св.К. дори уточнява в тази връзка, че автомобилът на
подсъдимият криволичел по пътя преди удара, което си обяснява именно с употребеният
алкохол от подсъдимото лице. Св.Л.Ц. заявява, че при отиване на мястото на инцидента с
неговите приятели, не заварили водача Г., защото бил напуснал произшествието, но той се
върнал след това с наранявания по лицето и признал пред полицейските органи, че е
причинил ПТП , че е виновен, но се уплашил и избягал. В същата насока са и
показанията на св. П., св.Ст.Ц., св.И., св.Ф.С., св.Д., св.К., Кр.С., С. и Ц.. Всички свидетели
с изключение на св.Д., твърдят, че на мястото на инцидента не е имало осветление и
работеща лампа, както и, че св.Д. не е могъл да възприеме поведението на участниците в
инцидента от мястото на своята къща, именно поради тъмнината, наличието на паркирани
автомобили и разстоянието до инкриминираното място. След направеният оглед на място,
се потвърдиха показанията на тези свидетели и опровергаха показанията на св.Д. за
осветеност на местопроизшествието и видимостта му относно участниците в ПТП и
техните реакции и и поведение след произшествието. /В тази насока се разпита на мястото
на огледа св.Угринова, която обаче не можа да потвърди категорично, че на мястото на
инцидента и на инкриминираната дата, заварената при огледа лампа пред входната й врата е
осветявала местопроизшествието -сн.10-13 от фотоалбум 2 и респ. е предоставяла добра
видимост за св.Д. от местоположението му и наблюдаването му на инцидента пред
собствената му къща /сн.3,4,8 от фотоалбум 1/.
От своя страна, след настъпилото ПТП, св. И. се обадила то телефона си на телефон 112,
но била притеснена от случилото се , след като скоро преди това баща й бил загинал при
ПТП, за това предоставила телефона на св.С.Ц., който съобщил за случилото се на
диспечера. Междувременно на мястото заедно с автомобила си пристигнали и други
приятели на пострадалият С.Ц. –свидетелите С.С., Н.П., К.Ц., с които тази вечер излизали
заедно и още не се били прибрали по домовете си. Тези свидетели също установяват, че
не е било спорно след инцидента, че водач на автомобила, който се е блъснал в
автомобила управляван от св.С.Ц., е именно подсъдимият Г. , който напуснал след
ПТП местопроизшествието, но след това се върнал с дъщерите си и бил тестван от
полицията за употреба на алкохол. Св.Ц. също твърди, че на мястото на инцидента нямало
лампи и осветление, като тя лично видяла подсъдимият на мястото на инцидента,
когато се разминала с него при отиването й към автомобила му за да провери дали са
2
добре пътуващите в него лица, като именно тогава Г. напускал
местопроизшествието.
При изслушване на аудиозаписа от подаденият сигнал на Национален оператор 112 за
случилото се в съдебно заседание, се установи, че мъжки глас, приличащ на този на св.Ц.,
съобщава на диспечера за това, че в близост до с.П , по пътя за с.К нагоре е станала
катастрофа с негов автомобил и друг такъв. Свидетелят съобщава неясно номерата на
автомобилите, но част от цифрите напълно съвпадат с тези на неговият и на автомобила на
подсъдимото лице, като заявява, че има нужда от помощ и, че желае да се свърже с
полицията. Този сигнал е подаден на 10.03.2020г.
За проверка на така подаденият сигнал, на място пристигат /според очевидците, в това
число и св.Д./, около 30 минути по-късно, полицейските служители-К.С. и С.С. . При
пристигането на тези полицейски служители, на мястото се озовал и св.Д., който живее на
около 100 метра /81 при измерване по време на гледа/ от мястото на инцидента. Към този
момент на местопроизшествието се върнал и подсъдимият Г., заедно с дъщерите си.
Подсъдимият сам заявил, че е водача на процесният автомобил с марка „Ф “, който е
участник в ПТП с автомобила на св.Ст.Ц.. Заради станалото ПТП и след като при
разговора с подсъдимото лице, свидетелите С. и С. поискали съдействие за тестване на
водачите за употреба на алкохол от контролните органи на„Пътна полиция“ при ОДМВР-Б
и на място пристигнали за такова съдействие свидетелите К. и Л., двамата младши
автоконтроьлори. При направеното тестване на място за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест дрегер“ на двамата водачи в инцидента, тези свидетели са категорични,
че само теста на подсъдимият бил положителен, а този на водача С.Ц. бил отрицателен. Това
тестване и резултата от него са възприети и от всички други присъстващи на мястото
непосредствено след инцидента свидетели. Всички те, с изключение на св.Д. потвърждават
казаното от св.С., че на местопроизшествието няма осветление на пътя. Тестването било
извършено с техническо средство “Aлкотест дрегер” 7510 AR DM 0185, като в пробата на
подсъдимият Г. било отчетено 1,50 промила на хилядa алкохол в издишаният от него
въздух. При това тестване, подсъдимият отново не е възразил, че именно той е било
водач на лек автомобил с марка и модел „Ф “ с рег. № , участник в настъпилото ПТП
и не възразил като такъв да бъде тестван за употреба на алкохол на мястото на
инцидента.
След като изяснили, че подсъдимият е навлязъл в платното за движение на св.С.Ц., св.Л.
и К. приели, че той е виновен за настъпилото ПТП и изготвили нарочен протокол за
произшествието в тази насока. Заради установеното количество алкохол в подсъдимият Г.
при управлението на МПС от негова страна на процесната дата и място, св.Л. съставил на
подсъдимият и АУАН със серия GА № 191519/11.03.2020г., във връзка с нарушение по чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП, който обвиняемият подписал без възражения и отново не навел
възражения, че не е било водач на МПС, което е участник в настъпилото ПТП. В
АУАН е посочено, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол на
11.03.2020г. в 00.05 часа по път BLG, в посока от с.П към с.С , км.1 . Наред с това заради
констатираното високо количество на концентрация на алкохол в направената проба на
подсъдимото лице, а именно над 0.5%о /1.5%о/, на същият бил издаден от страна на св. К.
и талон за медицинско изследване , връчен му лично в 01.40 часа на 11.03.2020г. , ведно с 6
бр. стикери с № 00572818. Подсъдимият се е подписал лично в удостоверение на връченият
му медицински талон и стикери, като 1 от стикерите бил залепен и върху самият
медицински талон, отново без да възрази, че е водач на МПС, участник в ПТП на
процесната дата и място. При връчването на същият медицински талон обаче,
подсъдимият е избрал да бъде тестван за употреба на алкохол и с медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване, защото именно там е положил
3
подписа си на съгласие в бланката на талона . След което, в определеният по медицински
талон срок, подсъдимият именно и отново, в качеството си на водач на МПС е отишъл в
ЦСМП-Б , придружен от контролните органи, където му е направено медицинско
изследване и издаден нарочен протокол за таткова на дата 11.03.2020г. в 02.40 часа .
Протокола от изследването е попълнен от св.Д-р И., която изрично е посочила, че по
сведение на самият подсъдим, същият е употребил алкохол – ракия от 150 гр на
10.03.2020г. в 22.00 часа. В протокола е отразено също така, че подсъдимият е миришел на
алкохол, макар да е имал запазени координация и словесен контакт . Не е съобщил за
употреба и на лекарства при този преглед. От подсъдимият е взета кръвна проба за
химически анализ, на която също е поставен един от издадените на Г. стикери , след като е
надлежно запечатана и регистрирана в Книга за алкохолни проби и наркотични вещева при
СПО на МБАЛ-Б , под номер 490. Макар и изтрити част от цифрите при снимането на копие
то тази книга, очевидно е съвпадението на всички останали налични и четими цифри от
издадените на подсъдимият стикери към талона му за медицинско изследване, изготвен от
св.К. и връчен на подсъдимото лице на мястото на ПТП.
Със съставяне на АУАН било иззето и свидетелството за управление на МПС на
подсъдимото лице, ведно с контролния талон, издадени на обвиняемия.Наред с това му била
издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 105 от
11.03.2020г., по чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП, по силата на която свидетелството за управление
на МПС на Г. било временно отнето, до решаване на въпроса за отговорността му, но не
повече от 18 месеца.
Взетата от подсъдимото лице кръвна проба е подложена на химически анализ, възложен
на експерт – химик от НТЛ при ОДМВР гр. Б –вещото лице В Ц , която изготвила
заключение от този анализ, обективирано в протокол № 81/13.03.2020г. Видно то това
експертно заключение , в изследваната кръвна проба, иззета от И.Г., е установено и
доказано наличие на етилов алкохол, в количество от 1.45 % на хиляда. В същото
експертно заключение, вещото лице е посочило, че изследваната проба се съхранява във
вакуум епруветка , залепена със стикер №0057821-3, като същата отговаря на
изискванията на чл.17 от Наредба №1/2017г. Кръвната проба е описана и като
придружена от протокол и талон за медицинско изследване, съхранявана е в
хладилник при температура от +4С до +8С и при отваряне на вакуум епруветката, не е
почувствана миризма на разложителен процес. За установяване на алкохолна
концентрация в кръвната проба е ползван газхроматограф , предварително
калиброван .
След изразеното несъгласие на подсъдимото лице и неговият защитник с това
химическо изследване на кръвната му проба и резултатите то него, в ДП е допусната и
назначена тройна токсикохимична експертиза, изпълнима от вещи лица при ВМА-гр.С .
Вещите лица Д-р И.И., гл.ас.д-р Б.М. и доц.д-р В.А., и тримата специалисти от
Химикотосилогична лаборатория при ВМА-С , са извършили възложената им експертиза,
при което са констатирали , че предоставената им проба отговаря на изискванията за
токсикологично изследване и е надлежно съхранявана до момента на експертизата. При
изследването на тази кръвна проба, експертите са констатирали, че в кръвта на
подсъдимото лице се съдържа алкохол от 1.46%о промила, установено по метода на
газовата хроматография и чрез анализ паро-газова фаза и пламъчно йонизационен
детектор, ползване на сертифициран референтен материали . Изследването е
извършено и трикратно. Според експертното заключение, така установеното количество
алкохол в кръвта на подсъдимото лице, отговаря на фаза на „възбуда“, характеризираща се
с емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието,
паметта и разбирането, повишено реакционно време, намалена зрителна острота и
4
периферно зрение, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие и сънливост
.
За да провери тезата на защитата за неизвършване на разследваното престъпление и
твърдението, че Г. не бил водач на описаното в обвинението МПС, съдът допусна и
ангажира множество гласни и нови писмени доказателства, включително и извърши оглед
на инкриминираното място. С всички разпитани по делото свидетели обаче /Б., Ст.Ц., И.,
К., П., Л.Ц., П., Ф.С., С., Ц., С., К., Л. и Д. /, се потвърди по несъмнен и категоричен
начин, че именно подсъдимият е бил водач на описаното в обвинението МПС, в което
са се намирали със съпругата му Л.Г. към момента на настъпилото ПТП с автомобила
на св.С.Ц.. От тях св.Б. е категоричен, че преди инцидента именно подсъдимият е взел
автомобила му и управлявал същият от дома на св.Б. към дома на Г., а след кратко време се
върнал с травми по лицето и съобщил пред Б. и семейството му, че е направил „беля“и се
ударил с друг автомобил. Това наложили св.Б. и дъщерите на подсъдимият, заедно с
последният да тръгнат в посоката на мястото на инцидента, където св.Б. възприел и
автомобила си в ливада в близост до пътя, ведно с последиците по нея от настъпилото
произшествие. Останалите свидетели също възприели на мястото на инцидента и след него
подсъдимият Г. , участниците в инцидента от автомобила на св.С.Ц. и към момента на ПТП,
а другите свидетели след това, връщането на мястото на място на подсъдимият с дъщерите
и зет му, като в нито един момент същият не възразил, че е бил водач на МПС, с което е
настъпило произшествието.
При направените множество очни ставки със св.Д. и оглед на място се установи, че ,
същият се е намирал на около 100 метра от местопроизшествието /81 метра/ , не са били
налични улични лампи и осветление, които да осветяват в достатъчна степен именно
инкриминираният пътен участък, както и, че св.Д. не е бил в непосредствена близост до
участниците в инцидента при е след настъпилото ПТП, като той дори твърди, че не разбрал
какъв е резултата от тестването на двамата водачи за употреба на алкохол . Направата обаче
на това тестване се потвърждава с разпита на всички други свидетели присъствали на
мястото на инцидента, както и с приложените писмени доказателства –АУАН, Протокол за
ПТП, хартиен носител със снетият резултат от тестването вписване в дневник за такъв
резултат, воден от контролните органи .
Видно от справката за нарушител /водач, към инкриминираната дата, подсъдимият е имал
само две нарушения по ЗДвП и то в периода 2002-2004г.
Според декларацията за материално и имотно състояние , подсъдимият е семеен и има
съпруга- Л.Г.. Същият е декларирал трудови доходи, които възлизат годишно на сумата от
9600 .00лв , че притежава едноетажна жилищна сграда в с.П и не притежава други доходи
и движимо или недвижимо имущество.
Тази фактическа обстановка по случая е изведена и се базира на цитираните гласни,
писмени и веществени доказателства, събрани в процеса, а именно : показанията на
свидетелите: К.С. , св. С.С. , св. В.Л. , св. П. К., св. Й П., св. Л.Ц., св. Ф.С., св.С.Ц., св. В.И.,
св. С.К., св. Н.П., св. К.Ц., св. С.С., св. О.Б., св. М.Д., с протокол за химическа експертиза
от 13.03.2020г. , талон за изследване /л. 41 от ДП /, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози /л. 42-43 от ДП/, справка нарушител- водач /л. 46 от ДП/, копие на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /л.47 от ДП/, копие на акт за
установяване на административно нарушение /л. 51 от ДП/, справки централна база КАТ
/л.54-55 от ДП/, справка за съдимост /л.67 от ДП /, повторна съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза изх. № И 3300/26.03.2020г., изготвена във Военно медицинска
академия гр. С /л.78-80 от ДП/, писмо от НС 112, ведно с диск за запис от обаждане на този
5
оператор за процесният инцидент , книга за получаване на кръвни проби в СПО/л.85-87 от
съдебното дело/, докладна записка със снимков материал, направени на инкриминираната
дата и място то св.К./л.102-109 от съдебното дело/, дневник за отразяване на резултатите от
ползване на техническо средство /л.111-112 от съдебното дело/, копие от книга за
алкохолни проби и наркотични вещества /л.128-130 от съдебното дело./
При тези фактически дадености, съдът счита, че по делото се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна
вмененото му престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна, на процесната дата /10.03.2020 год. около 23:52 часа/ и на
процесното място /на път BLG – 1291, с посока на движение от с. П към с. С /,
подсъдимият Г. е управлявал МПС / лек автомобил с марка и модел „Ф “ с рег. № ,
собственост на О. В. Б. от с. П , общ. С /, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда /1.46%о/, установено по надлежния ред / чрез повторна съдебна
химикотоксикологична-токсикохимична експертиза, материализирана в протокол с изх. №
И 3300/26.03.2020г., изготвена от трима експерти във Военно медицинска академия гр. С ,
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /.
От субективна страна, деянието е извършено виновно и при условията на пряк умисъл,
тъй като Г. е съзнавал обществената опасност на деянието си и обществено-опасните
последици от него и е искал тяхното настъпване. Касае се за правоспособен водач на МПС,
който е запознат правилата и задълженията си при управление на МПС, между които е и да
не управлява МПС след употреба на алкохол, като с публикуването на НК и нормата на
чл.343б, ал.1 от НК в ДВ /далеч преди инкриминираната дата/, подсъдимият се счита и
уведомен за съставомерността на поведението си, когато употребеният от него алкохол в
кръвта преди управлението на МПС с концентрация над 1.2%о.
Тези правни изводи се обосновава с всички ангажирани гласни и писмени
доказателства в процеса, като съдът констатира, че на практика в кориците на делото не
са събрани никакви доказателства, които да го опровергават и в този смисъл
възраженията на защитата за недоказаност на извършителството на деянието се явява
неоснователно. В тази връзка съдът възприе, че всички очевидци на процесното ПТП и на
поведението на водачите на автомобилите, с които е настъпило процесното произшествие са
категорични, че именно подсъдимият и никой друг не е управлявал и не е бил водач на
автомобила му към момента на инцидента, в това число и зетя на Г. - св.Б. навежда такива
твърдения, както и доведеният от неаго свидетел-св.Д.. Нещо повече, св.Б. дори споделя, че
след инцидента именно Г. се е върнал в дома им с травми и кръв по лицето и сам е
споделил пред близките си, че е станала „беля“ и се е ударил с друг автомобил. В тази
насока са и показанията на полицейските служители пристигнали на място за проверка на
подаденият сигнал на телефон 112 за ПТП, както и контролните органи на сектор „Пътна
полиция“, които са и тествали Г. за употреба на алкохол с техническо средство, като пред
нито един от тези полицейски служители, подсъдимият нито веднъж не е възразил, че е бил
водач на процесното МПС . Именно като водач на МПС е подписал и връченият му акт за
нарушение по ЗДвП на процесната дата, както и талона за медицинско изследване и е дал и
кръвна проба за избраният от него начин за тестване-химически анализ, химична
експертиза или химико-токсикологична експертиза.
Не се събраха никакви доказателства, че от момента на напускане на инцидента до
връщането му на мястото на ПТП, подсъдимият е употребил алкохол, което се отразило на
тестването му в последствие, точно обратното, с показанията на св.Б. се установи, че Г. само
се върнал в дома на дъщеря си и зет си и съобщил, че е станало ПТП, след което и св.Б., и
6
дъщерите на подсъдимият, и самият Г. се върнали веднага на инкриминираното място, без
да е имало възможност и да се е стигнало до употреба на алкохол от подсъдимият, в
рамките на това негово отсъствие от мястото на ПТП. Ето защо, това възражение на
защитата съдът приема за неоснователно и несъстоятелно.
На следващо място, безспорно се установи, че на процесните дата и място, че именно
подсъдимия е тестван с Алкотест дрегер, утвърден по надлежния ред, който отчел употреба
на алкохол в издишан от Г. въздух над 1,2 %о/1.50%о/, като тестването е направено от
компетентни за това лица-младши автоконтрольори К. и Л., с техническо средство, за което
не се установи, че е било технически неизправно, като цялата тази процедура е стартирана и
извършена в пълно съответствие с изискванията на чл. 1-3 от Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични
вещества и техни аналози. В тази връзка, първо на подсъдимият е издаден АУАН, както и
талон за медицинско изследване и връчени изискуемият се брой стикери/6 броя/, след което
същият е бил придружен от контролните органи до ЦСМП-Б за предоставяне на кръвна
проба за анализ, след като сам в талона е удостоверил, че желае именно такова изследване за
употреба на алкохол. Тези действия на проверяващите лица са в пълно съответствие с чл. 6 и
чл. 7 от Наредба№1/2017г. В последствие, в посоченото медицинско заведение е извършен
медицински преглед на Г., обективиран в нарочен протокол и му е взета кръвна проба, което
е отразено в нарочен журнал съгласно изискването на чл. 11-15 от Наредба №1/2017г.
Видно от заключението на вещото лице Ц и експертите по тройната съдебно-медицинска
токсикологична експертиза, изследваната кръвна проба, взета от Г. е правилно съхранявана
във вакуум епруветка , с поставен върху нея стикер и запечатана до датата на химическите
й анализи, респ. съхранявана в изискуемата се температура и условията на чл. 17-чл.18 от
Наредба №1/2017г. Първият химически анализи на тази кръвна проба е извършен от
оторизирана за това НТЛ при ОДМВР-Б съгласно изискването на чл. 19, ал.1 т.2 от Наредба
№1/2017г. Първото химическо изследване направено то експерта Ц е именно по
газхроматографския метод, предвиден и изискван изрично с разпоредбата на чл. 22 от
Наредба №1/2017г. След направеното оспорване на резултата от експертизата на вещото
лице Ц , а именно установен алкохол в кръвта на Г. от 1.45%о и направеното оспорване от
негова страна на този резултат, по делото е допусната и назначена повторна трайна химико-
токсикологична експертиза, отново изпълнена именно от оторизирано за това медицинско
заведение – ВМА-гр.С /експерти от Химикотоксикологична лаборатория/ , като всички с
изследването вещи лица са именно със специалност и дори научна степен „химици“, именно
както повелява нормата на чл. 24 от Наредба №1/2017г. Ползваният метод на газова
хроматография отново е съгласно изискването на същата Наредба и нормата й на чл.22, ал.1.
И при този повторен химически анализ отново е потвърдено и констатирано, че
концентрацията на алкохол в иззетата на инкриминираната дата кръвна проба от
подсъдимото лице е над 1.2%о, а именно : 1.46%о. Този резултат е надлежно заведен и
отразен в нарочна книга съгласно изискването на чл.25 от Наредба №1/2017г. , копие от
която е приложена и в съдебната фаза на процеса. При това положение, съдът констатира,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимото лице в този казус, която е
именно съставомерно количество /над 1.2%о/, е установено по надлежен ред–при
стриктно спазване на Наредба №1/2017г. , поради което и тези възражения на защитата
съдът намира за неоснователни. Налице са и други доказателства, които потвърждават
извода за употребен алкохол от подсъдимото лице на инкриминираната дата и място, а
именно: тест с техническо средство Алкотест-Дрегер, показал аналогичен резултат за
концентрация на алкохол в подсъдимото лице, показанията на свидетелите очевидци на
процесното ПТП, които възприели мириса на алкохол в подсъдимото лице след инцидента-
св.К., св.И., св. Б., който е зет на подсъдимото лице и също потвърди, че непосредствено
след инцидента подсъдимият е бил в дома му и заедно са употребили алкохол-ракия, след
което се качил в автомобила му и тръгнал с него за дома си, заедно с Л.Г., протокол за
7
медицинско изследване , АУАН, тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“, химически
анализ на вещото лице Ц на кръвна проба от подсъдимото лице, показанията на контролните
органи св.К. и Л. , които именно са тествали за употреба на алкохол Г. средство на мястото
на инцидента.
След като в казуса концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимото лице е
установена чрез химическо изследване на негова кръвна проба, то възражението на защитата
за неспазване на Инструкция за ползване на техническо средство „Алкотест Дрегер“
/зачертаване по дневник отразяващ резултатите то такъв тест/, е ирелевантно за случая от
една страна, а от друга и не се потвърждава такова възражение със събраните по делото
доказателства, за да рефлектира и промени направеният правен извод от съда за извършване
от обективна и субективна страна на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, от страна на
подсъдимото лице. В тази връзка за пълнота следва да се посочи, че макар и да е налице
някакво зачертаване в дневника за описвани резултати при направата на тест за употреба на
алкохол с техническо средство за процесният случай, по делото е безспорно установен този
резултат и с множество други доказателствени средства- снемане на резултата на хартия,
АУАН, показания на свидетелите К. и Л., които са надлежни и годни по смисъла на НПК за
изясняване на този факт, дори и при изключване от кредитираните доказателства на
въпросният дневник .
Неоснователно е и възражението за разлика в номера на ползваните стикери,
предоставени на подсъдимото лице за номериране на предоставеният му талон за
медицинско изследване и иззети от него основна и контролна кръвни проби, защото в
цифрите на тези номера има пълна идентичност . Единствено в книгата за резултат от
химически анализ е изтрита и нечетлива в края поредицата от цифри на този стикер, макар
че същите цифри са пълно и коректно изписани в експертните заключения на вещите лица
отворили епруветките със съхранявана кръвна проба то подсъдимото лице, запечатана и
обозначена със същите тези стикери.
Неоснователно се явява и възражението на защитата за неяснота на инкриминираната дата
и часа, в който РП приема, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол на
процесната дата и място. В рамката на повдигнатото обвинение, прокуратурата е посочила,
че според нея подсъдимият е сторил това на 10.03.2020г. около 23.52 часа, когато
описаният в обвинителният акт лек автомобил е управляван от Г. и станал участник в ПТП с
автомобил, управляван от св.С.Ц.. При разпита на всички свидетели по делото се установи,
че това деяние на Г. е било именно в този времеви отрязък, едва след което се е стигнало
до телефонно обаждане на мобилен оператор 112 , за което обаждане е генериран и запис на
магнитен носител /диск/, приобщен към делото, за който с нарочно придружително писмо от
изпращащият го орган по ДП, е предоставена информация, че записът е от дата 11.03.2020г.
в 00.05 часа, т.е. около 10 минути след посоченият ориентировъчен час в обвинението,
което е и логично и обективно възможно, след като участниците в настъпилото процесното
ПТП, първо са излезли от автомобилите си, разговаряли са по между си, поверили са дали са
добре те самите и подсъдимият Г. и съпругата му, и едва тогава по телефона на св.И. е
направено това обаждане за помощ и сезиране на полицията за случая. Отново напълно
логично и хронологично обосновано на място са пристигнали полицейски служители по
така подаденият сигнал св.С. и С. , които са разговаряли с участниците от ПТП и другите
пристигнали на място свидетели, извикали са колегите си Л. и К., последните са извършили
тестването на подсъдимият за употреба на алкохол с техническо средство и при
констатираният резултат от наличието на такъв са издали на Г. и талона за медицинско
изследване по Наредба №1 и връчили същият на последният на 11.03.2020г. в 01.40 часа. В
издаденият му АУАН обаче като дата и час на управляването на МПС от страна на
подсъдимото лице е посочено времето на регистрираното обаждане от страна на вторият
8
участник в произшествието при националният оператор телефон 112, като единствен
безспорно установен времеви момент на вече реализирано инкриминирано деяние, за което
било и съобщено от участник в него. При това положение, така определеното време на
регистрираното обаждане на телефон 112 също е в рамките на въведеното с обвинението
понятие за време на престъплението чрез термина „ на 10.03.2020г. около 25.32 часа“,
защото и в 00.05 часа на следващата дата 11.03.2020г., като времеви отрязък несъмнено
попада в обхвата и съдържанието на термина „около“. Ето защо не може да се сподели
възражението на защитата, че не била ясна инкриминираната дата и час , нито пък че
последната не била доказана в този казус, нито пък може да се сподели тезата, че начина
на посочването на този реквизит в обвинението , рефлектирал върху правото на защита на
подсъдимото лице, още повече, че такова възражение не е и направено в хода на
лимитираното от законодателя по време разпоредителното заседание в съдебният процес,
съгласно НПК .
Предвид изложеното, за извършеното престъпление от подсъдимото лице, несъмнено
следва да се ангажира неговата наказателната отговорност по чл.343б, ал.1 от НК. С тази
норма законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и с
„Глоба“ от 200.00лв. до 1000.00лв.
При определяне вида и размера на дължимото наказание за конкретният случай и деец,
съдът отчете едно смекчаващо вината обстоятелство и едно отегчаващо обстоятелство. Като
смекчаващо обстоятелство несъмнено следва да се отчете чистото съдебно минало на дееца,
а като отегчаващо, начина на извършване на процесното престъпление. Освен, че то е
реализирано нощно време, при управлението на МПС след употреба на алкохол в кръвта, от
страна на Г., в същото МПС е имало още едно лице /съпругата му/, като на
инкриминираното място при управление на описаният в обвинението лек автомобил от
подсъдимото лице, се е стигнало и до ПТП с материални щети за друг водач и автомобил
/св.С.Ц./, като след деянието Г. е и напуснал мястото на нарушението и се е върнал на него
по-късно. Всички тези негативни последици от управлението на МПС от Г на процесната
дата и място , макар и несъставомерни, несъмнено сочат на завишена опасност на деянието.
При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдебният състав
приема, че адекватно и справедливо наказание „Лишаване от свобода“ за конкретният
случай и деец е такова около средата предвидена от законодателя , а именно за срок от 1
година и 6 месеца. Размера на тази санкция и чистото съдебно минало на дееца мотивират
съда да приеме, че за обезпечаване индивидуалната превенция на Г. не е необходимо
изтърпяване на отмереното наказание и същото може да се отложи за изтърпяване с
изпитателен срок от 3 години при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Аналогично съдебният състав счита, че следва да подходи и при определяне на
кумулативното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ по чл.343г от НК,
чийто размер също следва да се фиксира около средният такъв отмерен от законодателя, а
именно за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК, от този срок
следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от управление на
МПС по административен ред .
Признаването на подсъдимият за виновен и осъждането му, по аргумент от чл. 189, ал.3
от НПК , обосновава и възлагане на същият, заплащането на сторените по делото съдебни
разноски, които в досъдебна фаза възлизат на сумата от 104.58 лева-разноски за съдебни
експертизи. Тази сума следва да се заплати по сметка на ОДМВР- Б съгласно
ТР№4/11.02.2014г. на ОС на НК на ВКС.
По изложените мотиви и като прие, че именно определените санкции ще обезпечат
9
индивидуалната и генерална превенция на дееца, съдебният състав постанови и присъдата
си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10
Съобщи за изтекли лични данни